№ 45
гр. Балчик, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20213210100642 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени искове по реда на чл.124
ал.1 от ГПК във вр.чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,във вр.чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД
и чл.86 ал.1 от ЗЗД от Производството е образувано по предявена искова молба от ПРОФИ
КРЕДИТ ЕООД ЕИК**** със седалище и адрес на управление в ****, , представлявани от
управителите си С.Н.Н.,Ц. Г. С. и Я.К.,чрез пълномощника си юрк-Р. ИВ. ИЛ.,срещу Д. С.
ГР. и М. Д. ГР. и двамата от ****,***.
Исковата молба е получена в Районен съд-Балчик с Рег.№2122 на 04.11.2021год, като е
образувано настоящото производство.
С Разпореждане №472 от 08.11.2021,исковата молба е оставена без движение и е
указано на ищеца да изправи нередовности на исковата молба.Съобщението за това
разпореждане е получено от ищеца на 17.11.2021год.
Тези указания на съда са изпълнени надлежно ,като в Районен съд-Балчик,по делото е
постъпила подписана искова молба с Рег.№2333 от 23.11.2021год.
Препис от исковата молба е изпратен на основание чл.131 от ГПК на ответниците.
Последвал е писмен отговор от двамата ответници по исковата молба.
С Разпореждане№32 от 17.01.2022год.исковата молба отново е оставена без
движение,като са дадени указания на ищеца да изправи нередовности.Това той е сторил в
дадения от съда срок,като с писмена молба с Рег.№377 от 03.02.2022год е изпратил в БРС
копия от исканите писмени доказателства.С това,съдът е приел,че дружеството-ищец е
изправило нередовностите на исковата молба.
Предявени са установителни искове за установяване на съществуване на вземане.
Ищецът предявява иск, като иска съдът да признае за установено, със сила на пресъдено
1
нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД по
Договор за револвиращ заем № ********** срещу длъжниците Д. С. ГР. и М. Д. ГР., в общ
размер на 3795.17 лв. /три хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и седемнадесет
стотинки/, от които: главница в размер на 2227.16 лв. /две хиляди двеста двадесет и седем
лева и шестнадесет стотинки/ и договорно възнаграждение в размер на 1568.01 лв. /хиляда
петстотин шестдесет и осем лева и една стотинки/, представляващо неизплатено задължение
по Договор за револвиращ заем № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Дружеството-ищец претендира направени деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение в хода на заповедното и исковото производство.Направените деловодни
разноски в хода на заповедното производство са 75,90 лева държавна такса за образуване на
производство и юристконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Заплатената
държавна такса в хода на исковото производство е в размер на 75,90 лева. Претендираното
юристконсултско възнаграждение в хода на исковото производство е в размер на 300 лева.
Дружеството-ищец поддържа исковата си молба. В проведените съдебни заседания не
се явява представител на дружеството. В различни писмени становища, ищцовата страна
изразява становища, с които поддържа исковата претенция, оспорва писмения отговор на
ответната страна. Моли съда да се даде ход делото, като се уважат изцяло предявените
установителни искове, както и да се присъдят в полза на ищеца направените деловодни
разноски и адвокатски възнаграждения в хода на заповедното и исковото производство.
Дружеството –ищец прави и възражение за прекомерност на претендираното от ответната
страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна представя писмен отговор по исковата
молба. В него твърди, че е изтекла погасителна давност, твърди, че договорът е
недействителен. Моли съда да отхвърли установителните искове, като неоснователни.
В съдебно заседание,двамата ответници се представляват от процесуален представител-
адвокат П.Г. от АК-Добрич, надлежно упълномощена.
От името на своите доверители, адвокат Г. оспорва исковете. Сочи доказателства.
Представя писмени бележки. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и
недоказани. Претендира да бъде заплатена сумата от 992 лева в исковото производство и
300 лева в заповедното производство,представляващи адвокатско възнаграждение. В
писмената си защита, твърди,че нейните довереници в резултат на твърдяната
недействителност на договора,дължат единствено частта от главницата в размер на 432 лева.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложеното е Частно Гражданско
дело№442/2021 по описа на БРС.
Съдът,след преценка на събраните доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установена следната фактическа обстановка:
На 04.06.2013г. е сключен Договор за револвиращ заем № **********, между „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор от една страна, Ж.Ж.И. и М. Д. ГР., като
2
солидарни длъжници от друга страна.
Договорът е сключен при посочени от ответника параметри, посочени от същия в
раздел V. на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно т.2 от ОУ това е
молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък
размер, одобрен от кредитора.
Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем са както следва:
1. Общо Задължение по договора в размер на 5584.02 лв., включващо:
Сума за изплащане на заема: 2500 лв.;
Срок на заема: 48 месеца;
Размер на вноска: 116.00лв.;
Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца;
Годишен лихвен процент: 46.71 %;
Годишен процент на разходите (ГПР %): 57.65 %; Лихвен процент на ден: 0.13%.
Договорът е подписан при Общи условия . ОУ са неразделна част от договора, предадени са
на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б“ от ДЗР/.
Ищецът твърди,че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като
превежда на 05.06.2013г. парична сума в общ размер на 2500.00 лв. по посочената от
длъжника Ж.Ж.И. банкова сметка, видно от приложеното с исковата молба преводно
нареждане (документ за кредитен превод № 5981783 и референция: 270FTWU131560007 от
05.06.2013 г.).
От своя страна длъжника поема задължение да погасяват предоставения заем с равни
месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от
Договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни
вноски в размер на 116.00 лв., с падежна дата - всяко 10-то число на месеца.
На основание ОУ към договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121- чл. 127 от
Закона за задълженията и договорите М. Д. ГР., в качеството си на съдлъжник по договора
за потребителски кредит, се задължава да отговаря солидарно с Ж.Ж.И. за задължението по
договора при условията, посочени в договора.
На 28.03.2014 г. Ж.Ж.И. е подала молба за отлагане на вноски по ДРЗ № **********,
като е пожелала да бъдат отложени 2 погасителни вноски. На 31.03.2014г. между „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД и Ж.Ж.И. и М. Д. ГР. е сключен Анекс № 1 към ДРЗ №
**********, с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 8,9
като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от
48 на 52 броя. За отлагане на вноските,според ищеца,длъжниците дължат възнаграждение в
размер на 232.00 лв. ( размера на две погасителни вноски).
Съгласно Общите условия към Договор за револвиращ заем № **********,ищецът
3
смята,че длъжниците дължат на дружеството договорно възнаграждение за отпуснатия
кредит. Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което
възниква като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да
се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжниците по делото е в размер на 1568.01 лв. /хиляда петстотин шестдесет и
осем лева и една стотинки/. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на
първата неизплатена вноска - 10.02.2015г. до датата на падежа на последната погасителна
вноска-10.10.2017г.
Ищецът твърди,че длъжниците не са изпълнявали поетите договорни задължения и са
направили само седемнадесет пълни погасителни вноски и една частична, видно от
приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № **********. Крайният срок за погасяване на
кредита съгласно погасителния план към ДРЗ № ********** е изтекъл на дата 10.10.2017 г.,
с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в
пълен размер.
На дружеството е станал известен факта, че длъжникът по договора Ж.Ж.И. е починала
и затова предприело действия по съдебно събиране на вземанията си по процесния договор
срещу наследниците на починалата. Неизпълнението по договора обуславя интереса на
кредитора да предприеме съдебни действия спрямо солидарния длъжник по договора и
наследниците на починалия длъжник, като в тази връзка е образувано заповедно
производство пред Районен съд- гр. Балчик. Съгласно чл. 5, ал.1 посочените наследници
наследяват равни части от наследството. Според чл. 60 от Закона за наследството,
наследниците отговарят за наследството на своя наследодател, съобразно дяловете, които
получават от наследството. След смъртта на заемополучателя неговото имущество - права и
задължения преминават в патримониума на неговите наследници. Според приложеното с
исковата молба удостоверение за наследници, единствен наследник по закон на починалия
кредитополучател Ж.Ж.И. е Д. С. ГР., който като такъв, следва да отговаря за цялото
неизплатено задължение по сключения от неговия наследодател договор за револвиращ
заем.
От друга страна М. Д. ГР. се е задължил солидарно с починалия КЛ по заема, като в
случая двамата с единствения наследник по закон, ще отговарят солидарно за цялото
неизплатено задължение по договора. Към настоящия момент размерът на погасеното от
длъжниците задължение,според ищеца, по ДРЗ № ********** е в общ размер на 2068.00 лв.
/две хиляди шестдесет и осем лева/. С плащанията си длъжникът е погасил част от
задълженията по договора, от които номинал в размер на 2020.85 лв. Сумата от 47.15 лв. е
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.10.1 от ОУ: „В случай,
че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в
размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане.“
Дружеството-ищец е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение ,с правно
основание в разпоредбата на чл.410 от ГПК срещу двамата ответници,за заплащане на
4
сумата от 2227,16лв.,представляваща главница,ведно със законната лихва за забава за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
28.07.2021г.до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1568,01лв.представляваща
договорно възнаграждение,дължимо за периода от 10.02.2015г.до 10.10.2017год.сумата от
75 лева представляваща държавна такса и сумата от 50 лева представляваща
юристконсултско възнаграждение.
В Районен съд-Балчик е било образувано Частно Гражданско дело№442/2021 по описа
на БРС. В това производство в полза на дружеството-ищец е издадена Заповед за
Изпълнение№160 на 29.07.2021год.с която,на основание чл.410 от ГПК двамата ответници
са осъдени да заплатят в полза на дружеството-ищец гореописаните суми.
Срещу така издадена Заповед за изпълнение в законния срок са подадени писмени
възражение,на основание чл.414 от ГПК от всеки от ответниците,а именно с Рег.№1644 от
23.09.2021г.и с Рег.№645 от 23.09.2021год.,за това,че не дължат конкретните суми. С оглед
на това ,заповедният съд издава Определение№265 от 24.09.2021год.с което указва на
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД да предяви иск по отношение на вземането си.
В законния срок, дружеството-ищец,предявява настоящите установителни искове.
По делото,от ищцовата страна са представени заверени копия от писмени
доказателства.
Според ищеца процесните везамания са възникнали въз основа на въз основа на
договорно неизпълнение по подписан Договор за револвиращ заем № **********.,сключен
на 04.06.2013 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск са с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че по
писмено заявление на дружеството-ищец против ответника е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК за сумите, предмет на настоящия иск.
Предявените искове са за установяване вземанията на ищцовото дружество към
ответника са процесуално допустими, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415,
ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при предявено в
срок възражение от длъжника.
При анализа на събраните писмени доказателства,съдът достига до извода,че не е
изтекла петгодишната погасителна давност,тъй като същата е започнала да тече от датата
10.10.2017год.на която дата е настъпила изискуемостта на задължението на ответната страна
в пълен размер.Кредиторът,ищец е подал заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
с Рег.№1166 на 28.07.2021год.„Следователно към датата на подаване на заявлението не е
изтекъл петгодишния срок за погасителната давност.
5
В предвид на това възражението на ответниците за погасяване на задълженията с оглед
изтекла погасителна давност,следва да се приемат за неоснователни.
Ответниците твърдят,че сключеният договор е недействителен.
Според ответниците липсват задължителните реквизити на договора.
При анализа и преценката на представения договор,съдът приема това възражение на
ответниците за основателно.
В представения,като писмени доказателство договор са налице размер на кредита и срок за
неговото изплащане.Налице е общия размер на кредита,но не е посочено в самия договор
за каква валута става въпрос-български лева,евро или т.н.Липсата на определяне на вида на
валутата за която е сключен договора,както в договора,в общите условия към него,както и в
погасителния план за основание за недействителност на сключения кредитен договор.На
отделно основание,съдът констатира,че Общите условия към договора не са подписани от
едната страна,в случая от получаващата кредита.Тази липса на подпис на Общите
условия ,които са неразделна част от договора за кредит са самостоятелно основание за
недействителност на договора.
Недействителността на договора за кредит,от които произтичат твърдените от
дружеството-ищец вземания,води до неоснователност изцяло на предявените установителни
искове в настоящото производство
С оглед на това,съдът счита,че предявените установителни искове следва да бъдат
отхвърлени,изцяло,като неоснователни.
С оглед изложеното,твърдението на процесуалният представител на ответниците,че
нейните довереници в резултат на твърдяната недействителност на договора,дължат
единствено частта от главницата в размер на 432 лева,води съда до извода,че претенцията
относно тази сума може да бъде предмет не на настоящото производство ,а на друго такова.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците направените в производството разноски, 992лв лева за заплатено
адв.възнаграждение.Всеки от ответниците има подписан договор за правна помощ с адвокат
П.Г. в размер 496лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав
дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК
разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в полза на
ответниците.направените от ответника като длъжник разноски са в размер на 300 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.По заповедното производство,всеки от ответниците е
подал писмено заявление,чрез адвокат П.Г.,с правно основание в разпоредбата на чл.414 от
ГПК,като има сключени два договора за правна помощ,всеки в размер на 150 лева
Направено е възражение за прекомерност от ищеца на заплатеното адвокатско
възнаграждение в заповедното производство от длъжника,както и в исковото
6
производство. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да
бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае
до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба чл.7 ал.2
т.2 от Наредба №1/2004г. минималния размер е 496 лева, което не води до извод за
прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 992
лв.(общо за двамата ответници),както и изплатеното в заповедното производство в размер
на 300 лева(общо за двамата ответници),не е следва да бъде намалявано поради
прекомерност и следва да се присъди в цялост.
Водим от гореизложеното,съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПРОФИ КРЕДИТ ЕООД ЕИК**** със седалище и
адрес на управление в ****,представлявани от управителите си С.Н.Н.,Ц. Г. С. и Я.К., срещу
Д. С. ГР. ЕГН********** и М. Д. ГР. ЕГН********** и двамата от ****,***, установителни
искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр.чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от
ГПК,във вр.чл.240 ал.1 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване вземането на ищеца
по отношение на ответниците за сумата от в общ размер на 3795.17 лв. /три хиляди
седемстотин деветдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/, от които: главница в размер
на 2227.16 лв. /две хиляди двеста двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ и
договорно възнаграждение в размер на 1568.01 лв. /хиляда петстотин шестдесет и осем
лева и една стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за револвиращ
заем № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-
28.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, ,за които суми е издадена
Заповед за изпълнение№160 от 29.07.2021по Частно Гражданско дело№442/2021,като
неоснователни.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ ЕООД ЕИК**** със седалище и адрес на управление в
****, представлявани от управителите си С.Н.Н.,Ц. Г. С. и Я.К., да заплати, в полза на Д. С.
ГР. ЕГН********** ****,*** сумата от 496лв(четиристотин деветдесет и шест
7
лева),представляваща адвокатско възнаграждение по исковото производство по чл.422 от
ГПК,и сумата от 150 лв.( сто и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение
по заповедното производство по Чгр.дело№442/2021 по описа на Районен съд-Балчик на
основание чл.78 ал.3 от ГПК
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ ЕООД ЕИК**** със седалище и адрес на управление в
****, представлявани от управителите си С.Н.Н.,Ц. Г. С. и Я.К.,да заплати, в полза на М. Д.
ГР. ЕГН********** ****,*** сумата от 496лв(четиристотин деветдесет и шест
лева),представляваща адвокатско възнаграждение по исковото производство по чл.422 от
ГПК,и сумата от 150 лв.( сто и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение
по заповедното производство по Чгр.дело№442/2021 по описа на Районен съд-Балчик на
основание чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8