М О Т И В И
по присъда № 2600036/21.10.2021год. по н.о.х.д.№ 186/2020год.
по описа на Добрички районен съд
Срещу подсъдимия К.С.И. с
ЕГН********** е повдигнато обвинение по чл. 206 ал.1 от НК.
В съдебно заседание
повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ДРП.
В качеството на
граждански ищец е конституиран „***“ЕАД
за сумата от 22 800/двадесет и две хиляди и осемстотин/ лева.
В съдебно заседание
подсъдимия и неговия защитник адвокат К.П. от ДАК не признаха обвинението повдигнато от
ДРП.Подсъдимия И. се възползва от правото си да не дава подробни обяснения по
случая.
След като обсъди
събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 10.12.2008 г., в гр.
София, бил сключен договор за финансов лизинг между „***" АД, ЕИК ***,
като лизингодател, и свидетелката Р.Г.И. ***, като лизингополучател. Съгласно договора, лизингодателят
„***" АД следвало да придобие собствеността върху лек автомобил марка „***",
с рама № ***, и да го предостави за ползване срещу възнаграждение на лизингополучателя – св.Р.И.. Съгласно приложение № 1 към договора
за финансов лизинг, лизинговата цена била в размер на 42 715.25 евро, която
следвало да бъде изплатена на 36 месечни вноски. Подсъдимия К.С.И. имал качеството на поръчител по
договора в полза на лизингополучателя Р.И., която е
негова съпруга. По силата на чл. 41 от договора подсъдимия И. отговарял солидарно със св. Р.И. за
изпълнението на задълженията на лизингополучателя.
Собствеността върху горепосочения автомобил била придобита от лизингодателя „***" АД на 18.12.2008 г. чрез договор
за покупко-продажба, по който продавач било „АВТОТРЕЙД" ООД със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дойран" № 2. Продажната цена била в
размер на 88 000 лева с ДДС. Автомобилът бил регистриран с реигстрационен
№ ***.В изпълнение на чл. 1 от горепосочения договор за финансов лизинг, лекият
автомобил марка „***", с рама № ***, регистрационен № ***, бил предаден от
собственика и лизингодател „***" АД на свидетелката
Р. К. И. в гр. София с приемо-предавателен протокол
от 19.12.2008 г. Свидетелката Р.И. предоставила за ползване лекия автомобил на
съпруга си – подсъдимия К.С.И.. Свидетелката
Р.И. и подсъдимия К.И. не успели да
изплатят всички дължими лизингови вноски. Поради това лизингодателят
„***" АД изпратил уведомително писмо от 09.02.2018 г. до свидетелката Р.И.,
в което било посочено, че към 04.01.2018 г. задълженията по договора за финансов
лизинг възлизали общо на 71 316.82 лева, от който главница в размер на 30
583.88 лева, неустойка за забава в размер на 37 677.07 лева и просрочени други
задължения (застраховки, данъци, такси и др.) в размер на 3 055.87 лева.
Уведомителното писмо било изготвено и подписано от свидетеля С.В.Д. в
качеството й на служител на „***" ЕАД, което било трансформирано от
акционерно дружество в еднолично акционерно дружество. В уведомителното писмо
било посочено, че ако горепосочените задължения не бъдели погасени в 7-дневен
срок от връчването му, договорът за финансов лизинг щял да се считал за
развален на основание чл. 32 от него. В уведомителното писмо било посочено
също, че ако задълженията не бъдели изпълнени в горепосочения срок, лизингополучателят следвало да върне в 7-дневен срок лекия
автомобил марка „***", с рама № ***,
регистрационен № ***, на лизингодателя
(собственик) „***" АД. На 08.03.2018 г., в г. Добрич, уведомителното писмо
било връчено на подсъдимия К.С.И., който продължавал да ползва лекия автомобил.
През месец март 2018 г. със свид. С. Димитров по
телефона се свързал подсъдимия К.С.И., който й заявил, че лекият автомобил се
намирал в сервиз, където се чакало доставянето на части. Подсъдимия И. не
посочил къде се намирал този сервиз и изразил желание да се срещне със св. С.Д.,
за да бъдат уточнени финансовите отношения по договора за финансов лизинг.
Въпреки това подсъдимия И. не отишъл на уговорените срещи. Задълженията по
договора за финансов лизинг не били изплатени и той бил развален след
изтичането на срока, посочен в уведомителното писмо, което било получено от
подсъдимия К.И. на 08.03.2018 г. През месец април 2018 г. договорът вече бил
развален и подсъдимия И. вече ползвал противозаконно лекия автомобил марка „***",
с рама № ***, регистрационен № ***. Той отказал да върне автомобила на
собственика „***" ЕАД и го присвоил противозаконно.
В проведеното съдебно
следствие се установи допълнително от свидетелските показания на Р.Г.И. ,след
като е била запозната с възможността да не дава такива по отношение на съпруга
си – подсъдимия К.И., че автомобила се кара основно от подсъдимия и той го е
оставил на сервиз преди около три години в промишлената зона на гр. Добрич бул.
Трети мат № 48.Видно от събраните устни доказателства подсъдимия с ясното
съзнание не е споделил мястото на сервиза пред който е бил оставен автомобила
за период от три години и едва в съдебното разследване бе установен и бе дадена възможност на вещите лица да
оценят автомобила и да бъде взет от „Унекредит лизиг“ЕАД , макар да е бил в много лошо и разглобено
състояние.
От разпитите на свидетеля
И.М. , който се явява собственик и син
на починалия собственик на сервиза И.Н.
Ж. в , който е оставен автомобила марка „***", с рама № ***,
регистрационен № *** , се установява че за срок от повече от две-три години
никой не е идвал да се интересува от състоянието на автомобила и вероятно са
имали уговорка да бъде прехвърлен от подсъдимия пред нотаруис
на И. Ж.Починалия собственик на сервиза И. Ж. , според свидетелските показания
на свидетеля И.М. , същият е платил
известна сума на подсъдимия , но няма представа за размера на заплатената
сума.Така описаната обстановка говори са
своене на чужда движима вещ - „***", с рама № ***,
регистрационен № *** от страна на подсъдимия.
Подобни са и показанията
на свидетелите В. Л. , И.К. и М.А.
служители на „Автосигурност“ колекторска
фирма , която е работела основно с „***“ЕАД.Според техните показания автомобила
„***", с рама № ***, регистрационен № *** е бил продаден или заложен на
починалия собственика на сервиза пред който е и намерен автомобила .Описаният
автомобил е бил извозен от мястото от колекторската фирма и е предаден на „***“ЕАД.
В хода на разследването
по настоящото наказателно производство е назначена и извършена автотехническа експертиза, от която се установява, че към
месец април 2018 г. стойността на лекия автомобил марка „***", с рама № ***,
с регистрационен № ***, е била 22 800 (двадесет и две хиляди и осемстотин)
лева.
По време на съдебното
следствие бе установен „***", с рама № ***, регистрационен № *** пред
сервиз на бул. Трети март №48 в
разглобено състояние на двигателя и според вещото лице цената на автомобила към
тогавашния момент - 12.08.2020 година е
била 7027/седем хиляди и двадесет и шест/ лева.
Настоящия състав
кредитира показанията на свидетелите И.М. , И.Г.К. , М.Й.А. и В.Ц.Л. като
същите са непротиворечиви , единни и правдиви.Свидетелите са категорични , че
подсъдимият не е имал намерение да им предаде автомобила или да ги заведе
до сервиза пред който се е намирал
процесния автомобил.
Настоящия състав не
кредитира показанията на подсъдимия К.И. , като същите са противоречиви със
събраните в настоящото производство писмени и устни доказателства.
Така изложената
фактическа обстановка се установява от частичните обяснения на подсъдими,
свидетелските показания, както и от приложените по делото писмени
доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК към доказателствения
материал по делото.
Настоящия състав не
споделя възраженията на защитника на подсъдимия адв. К.П.
от ДАК.Факт е , че лизинговия договор и сключен със съпругата на подсъдимия Р.
К. И. не освобождава подсъдимия И. от
отговорността на Лизинговия договор.Още повече е и поведението на подсъдимия И.
, като своящ чужда движима вещ „***", с рама № ***,
регистрационен № *** , а още повече че автомобилът става част от семейна
имуществена общност респективно заплатените вноски по лизинговия договор.
При гореизложената
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От обективна страна
подсъдимия К.С.И. с ЕГН **********:
През месец април 2018 г.,
в гр. Добрич, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек
автомобил марка „***", с рама № ***, с per. № ***,
собственост на „***" ЕАД, на стойност -22 800 (двадесет и две хиляди и
осемстотин) лева.
От субективна страна
същият при извършване на деянията е действал при условията на пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието , предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По този начин подсъдимия К.С.И.
с ЕГН ********** от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав чл. 206 ал.1 от НК.
Причината за извършване на престъплението
следва да се търси в незачитането на установения в държавата правов ред и
стремеж към бързо забогатяване .
За да определи наказанията на подсъдимия, съдът се
съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена
опасност на конкретно извършените от него деяния и данните за личността му, и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимия К.С.И.,
ЕГН: ********** роден на *** *** ****, с настоящ адрес:***, с добри
характеристични данни , отсъствие на незавършени досъдебни производства .
Настоящият състав отчита направените частични самопризнания и
съдействие на органите на досъдебното производство , отсъствие на незавършени
досъдебни производства , добрите характеристични данни и полагане на общественополезен труд, липса на
минали осъждания и счита, че престъплението е извършено при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Изложеното
мотивира съда да индивидуализира наказанията на подсъдимия , съответно при условията на чл. 55 от НК :
ОПРЕДЕЛЯ наказание „Лишаване от свобода” за срок от
1/една/ година , като на основание чл.
66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от
три години .
Осъжда подсъдимия К.С.И. с установена по
делото самоличност да заплати на „***”ЕАД сумата от 15 774/петнадесет хиляди
седемстотин седемдесет и четири /лева представляваща обезщетение за причинени с
деянието имуществени вреди в едно със законната лихва считано от април месец
2018 година до окончателното изплащане на сумата , като отхвърля предявения иск
до сумата от 22 800/двадесет и две хиляди и осемстотин/ лева като
неоснователен.Настоящия състав не уважава първоначално предявения граждански
иск предвид факта , че „***“ЕАД предвид
факта , че макар и в не особено добро състояние получава автомобил „***",
с рама № ***, с регистрационен № *** оценен
на сумата от 7026/седем хиляди двадесет и шест/ лева.
Осъжда подсъдимия К.С.И. с установена по
делото самоличност да заплати сумата от
168/сто шестдесет и осем / лева по
сметка на Първо РУ на МВР гр. Добрич , сумата от 959.23/деветстотин петдесет и девет
лв. и двадесет и три ст./ лева по
сметката на Районен Съд гр. Добрич за
изготвените експертизи и сумата от 630.96/шестстотин и тридесет лв. и
деветдесет и шест ст./ лева представляваща 4% върху уважения граждански иск .
Осъжда подсъдимия К.С.И. с установена по
делото самоличност да заплати на *** АД
сумата от 360/триста и шестдесет/ лева представляваща разноски по
настоящото дело – адвокатско възнаграждение.
Съдът намира така наложената санкция за ответстваща на обществената опасност на горепосоченото
престъпно деяние и в достатъчна степен да въздейства превантивно и възпиращо на
подсъдимия и на останалите членове на обществото.
Председател: