РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Бургас, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500502 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и
е образувано след като с определение №333/06.10.2021 год. по в.гр.д.
№432/2021 год. по описа на Бургаския апелативен съд е прекратено
производството по в.гр.д.№ 432/2021 год. по описа на Бургаския апелативен
съд и делото е върнато на Сливенския окръжен съд за поправка на
допуснатите в решение №49/02.07.2021 год. по гр.д.№ 247/2020 год. по описа
на Сливенския окръжен съд очевидни фактически грешки.
С решение №49/02.07.2021 год. по гр.д.№ 247/2020 год. по описа на
Сливенския окръжен съд, поправено с решение №260145/11.10.2021 год. по
гр.д.№247/2020 год. по описа на Сливенския окръжен съд:
е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Изгрев“, ж.к. “Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“ №1, ЕИК
*********, представлявано заедно от Ж. С. К и Б. Г. И., да заплати на Е. М. К.
с ЕГН ********** от гр. С., ул. “А. Ж.“ № * сумата 150 000 лв. /сто и
1
петдесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на *
смърт на нейната дъщеря Ф. И. К., причинена виновно от Г. М. М., като водач
на лек автомобил “Алфа Ромео 156“, с рег.№ СН 0704 АМ, ведно със
законната лихва, считано от 10.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата. Отхвърлен е предявеният иск по чл. 432 ал.1 КЗ до пълния му размер
от 200 000 лева, както и иска за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за периода от 13.10.2019г. - 10.12.2019г.
Осъдено е ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Изгрев“, ж.к. “Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“ №1, ЕИК
*********, представлявано заедно от Ж. С. К. и Б. Г. И., да заплати на К. Н. К.
с ЕГН ********** от гр. С., ул. “А. Ж.“ № * сумата 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на
06.10.2019г. смърт на Ф. И. К., причинена виновно от Г. М. М., като водач на
лек автомобил “Алфа Ромео 156“, с рег.№СН 0704 АМ, ведно със законната
лихва, считано от 10.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлен е предявеният иск за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за периода от 13.10.2019г. - 10.12.2019г.
Осъдено е ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК
*********, представлявано заедно от Ж. С. К. и Б. Г. И., да заплати на адв.
П.Д. К. от САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия
адвокатски съвет № * и адрес на дейността: *, сумата 7872 лева с включено
ДДС, за оказана по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата безплатна
адвокатска помощ на ищците по гр.дело № 247/2020г по описа на СлОС.
Осъдено е ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров“№1, ЕИК- *********,
представлявано заедно от Ж. С. К. и Б. Г. И. да заплати по сметка на СлОС
държавна такса в размер сумата 8 000 лв. и 370 лв. - разноски за вещи лица,
платени от бюджетните средства на съда.
2
Осъден е Г. М. М. с ЕГН ********** с адрес * да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“№1, ЕИК ********* сумата в размер на
26 000 лева, представляваща частична претенция от пълния размер от
200 000 лева, след доказателства за изплащането й като обезщетение на Е. М.
К. и К. Н. К., да заплати заплатената от застрахователя лихва върху
главницата, както и лихва върху тази сума от датата на плащането й от
застрахователя до датата на възстановяването й, както и деловодни разноски в
размер на 16 242 лева.
1. Постъпила е въззивна жалба от Г. М. М., чрез назначения от съда
процесуален представител предоставящ безплатна адвокатска помощ адв. Д.
П. - АК - С., срещу решението в осъдителните части, с които ответникът-
застраховател е осъден да заплати на ищците по първоначално предявените
искове парични суми, ведно със законни лихви и в частта, с която е уважен
предявения срещу него частичен регресен иск, и е осъден за разноски.
Въззивникът в качеството на трето лице-помагач на ответника и
ответник по предявения срещу него частичен регресен иск, възразява за
несправедлив размер на определените от съда обезщетения. Твърди, че те са
завишени, като не са отчетени в пълнота всички относими факти влияещи
върху размера на обезщетенията, а именно: не е отчетено, че една от
предпоставките за ПТП е неупражнен от страна на родителите контрол
спрямо пострадалата Ф., отглеждането на детето Ф. до 8-ми клас единствено
от нейния биологичен баща в с. Я., през което време контактите с майката са
били редки, липсата на полагане по отношение на детето Ф. на преки грижи
от майката, дори след като то е заживяло с нея и нейния нов житейски
партньор в дома на последния в гр. С., невъзлагане на надзор на друго
пълнолетно лице над детето при напускането на България от страна на
майката и пастрока, употребата на алкохол от детето, макар и в минимални
количества. Твърди, че сочените по-горе обстоятелства обосновават извод за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради което решението в
обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваните части и за решаване на спора по
същество от въззивния съд с определяне на справедлив размер на
3
обезщетенията след отчитане на съпричиняване на вредоносния
резултат.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещните страни Е. М. К. и К.
Н. К., чрез процесуален представител адв.П.К.-*АК. Изложени са
съображения за нередовност на въззивната жалба поради липсата на посочени
размери на обезщетенията до които въззивникът счита исковете за
основателни. Отречени са твърденията на въззивника за неучастие на майката
при отглеждането и грижите за детето Ф., за неупражнен родителски контрол
и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Направено е искане за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на
адвокатско възнаграждение с ДДС.
В дадения срок е постъпил отговор от Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД – София, чрез процесуален
представител адв.Д.С.-*АК. Посочено е, че въззивната жалба е основателна,
като са споделени развитите в нея съображения. Подробно са изложени и
допълнително аргументи относно твърдяно несправедливо завишаване на
размерите на обезщетенията от страна на окръжния съд. Развити са и
съображения за липсата на изградена дълбока емоционална връзка между
ищеца К.К. и починалото при ПТП дете.
2. Постъпила е въззивна жалба от ищцата по предявения иск Е. М. К.,
чрез процесуален представител адв.П.К.-*АК, срещу решението в частта, с
която искът й срещу застрахователя е отхвърлен за сумата над 150 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв. Изложени са подробни съображения и
са сочени обстоятелства за занижен размер на присъденото обезщетение като
несъответстващ на болките и страданията, които една майка и в частност
ищцата като майка е претърпяла от смъртта на непълнолетното си дете.
Твърди се, че при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът не
е отчел всички релевантни обстоятелства, които са установени по делото с
ангажираните от ищците доказателства. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваната част като неправилно и за присъждане на сумата от
още 50 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 10.12.2019 год., както и за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, ведно с
ДДС. Цитирана е и е представена съдебна практика на ВКС.
4
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД –
София, чрез процесуален представител адв.Д.С.-*АК. Изложени са подробни
съображения за нейната неоснователност, за завишен размер на
обезщетението дори извън обжалваната от ищцата част, предвид конкретно
установените по делото факти и обстоятелства. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
3. Постъпила е въззивна жалба от Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД – София, чрез процесуален
представител адв.Д.С.-*АК, в частите, с които е осъден да заплати
обезщетения за неимуществени вреди за ищцата над 75 000 лв. до размера от
150 000 лв. и за ищеца над 5000 лв. до 50 000 лв. Твърди се, че в обжалваните
части решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,
допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Изложени са подробни
съображения за несправедливо завишени размери на обезщетенията
несъобразени с конкретните обстоятелства, с критериите за справедливо
обезщетяване и с лимитите на застрахователна отговорност по КЗ. Направено
е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за отхвърляне на
ищцовите претенции над сочените размери, ведно със съответните законни
лихви, разноски и държавни такси.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните
страни Е. М. К. и К. Н. К., чрез процесуален представител адв.П.К.-*АК.
Изложени са подробни съображения за нейната неоснователност с искане за
оставянето й без уважение и присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА с ДДС.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу
акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.
С решението в обжалваните части Сливенският окръжен съд се е
произнесъл по първоначално предявени субективно съединени искове с
правни основания чл.432, вр. чл.429 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, вр. чл.497
от КЗ, както и по регресен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
С определението по чл.267 от ГПК въззивният съд е констатирал
нередовност на исковата молба по регресния иск, като в изпълнение на
дадените указания за конкретизация на обстоятелствата на които се основава
5
иска е постъпила молба, препис от която е връчен на насрещната страна, с
която е уточнено, че предявеният като частичен регресен иск общо за сумата
от 26 000 лв. включва частично сумата от 20 000 лв. като част от 150 000 лв.
– дължимо от застрахователя обезщетение на Е.К. и частично сумата от
6000 лв. като част от сумата от 50 000 лв. - дължимо от застрахователя
обезщетение на К.К..
В открито съдебно заседание чрез писмена молба адв.П.К. в качеството
и на процесуален представител на въззивницата-ищца и на въззиваемия К.К.,
прави искане за уважаване на подадената от ищцата въззивна жалба и за
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА, ведно с ДДС,
както и за оставяне без уважение на подадените въззивни жалби от ответника
и от третото лице-негов помагач.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е постановено по допустими искове и е
допустимо. Преди предявяване на исковете, на 10.12.2019 год., ищците са
заявили претенциите си за обезщетение за неимуществени вреди пред
застрахователя, но по образуваните щети обезщетения не са опредени и
изплатени.
При проверка за правилност на решението в обжалваните части,
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните жалби.
Окръжният съд е бил сезиран със субективно съединени искове
предявени от Е. М. К. и К. Н. К., срещу ответника - Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД – София -
застраховател по застраховка „ГО“ на виновно за ПТП лице, настъпило на *,
при което е причинена смъртта на Ф. И. К. на * години, дъщеря на първата
ищца и доведена дъщеря на втория ищец, за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди претърпени от ищците от смъртта на детето, в размер
от 200 000 лв. за ищцата и 50 000 лв. за ищеца, ведно със законната лихва
върху сумите считано от 13.10.2019 год. до окончателното изплащане на
6
сумите и направените по делото разноски.
В исковата молба се сочи, че след раздяла на родителите на Ф., още
когато тя е била малка, майка Е.К. е заживяла на съпружески начала, а по-
късно е сключила брак с ищеца К.К.. След осмата година на Ф. двамата ищци
се грижили за нея, макар връзката с родния й баща да не била прекъсната. Ф.
не създавала проблеми, била здраво и жизнено дете. Преди ПТП Ф. била
ученичка в * в *, дейна и отговорна, помагала в семейството. Твърди се, че
майката поддържала много силна връзка с дъщеря си, а съпругът й К.
изградил много добри отношения с момичето, отнасял се към него като към
свое дете и полагал всеотдайни грижи за него. Сочи се, че след завършване на
основното си образование Ф. се преместила при ищците в гр. С. Ищецът К.
приел Ф. в дома си, като й осигурил такава обич и подкрепа, която детето би
получило и от родния си баща. Ф. също била привързана и обичала двамата
ищци. След смъртта на Ф. майката била съкрушена от мъка. Неочакваната
смърт предизвикала постоянни, тежки по обем и интензитет негативни
преживявания, неизмерима и непреходна скръб. Твърди се, че претърпените
душевни болки и страдания имат отражение и върху физическото здраве на
ищците. Майката дълго време е на успокоителни хапчета, неадекватна и
смазана от трагедията, животът й е напълно променен и изпразнен от
съдържание, като не намира смисъл в нищо. Твърди се, че моралните
страдания които изпитват и двамата ищци, скръбта им, са огромни,
неописуеми и винаги ще ги съпътстват, като завинаги променят живота на
семейството.
Пред настоящия съд от въведените пред първоинстанционния съд
възражения ответникът по предявените главни искове поддържа
възражението за завишени размери на претендираните и присъдени
обезщетения предвид реално установените отношения между Ф. и ищците.
Твърди се, че претенциите на ищците не са съобразени с принципите на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Оспорена е твърдяната дълбока
емоционална връзка с майката, предвид обстоятелството, че до преместването
си през в гр.С. през *, в жилището на майка си и пастрока К.К., Фатме е
живяла с баща си в с. Я., а майката и нейният съпруг не са присъствали
трайно в живота на детето. Оспорен е характера на изградената емоционална
връзка с пастрока. Сочи се обстоятелството, че са живели заедно по-малко от
три години, през който период майката и пастрока често са били в чужбина,
7
оставяйки непълнолетната Ф. сама в гр. С. без надзор. Оспорени са вида и
характера на твърдените от ищците болки и страдания. Сочи се, че идентична
искова молба с тази на пастрока е подал и биологичният баща на детето, като
производството по това дело е приключило с присъждане на обезщетение от
150 000 лв. в негова полза.
Ответникът по главните искове - Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД – София е предявил по отношение
на третото лице-негов помагач Г. М. М. частичен регресен иск, при
осъждането му по главните искове, да бъде осъден ответника по регресния
иск да му заплати сумата от общо 26 000 лв., частична претенция от общо
200 000 лв., от които съгласно уточнението извършено пред настоящия съд -
частично сумата от 20 000 лв. като част от 150 000 лв. - дължими от
застрахователя на Е.К. и частично сумата от 6000 лв. като част от сумата от
50 000 лв.- дължими от застрахователя на К.К., за претърпени неимуществени
вреди, ведно с лихвата върху тази сума, считано от дата на плащането й от
застрахователя, до датата на плащането от ответника по регресния иск.
Пред настоящия съд с депозираната въззивна жалба, третото лице-
помагач на ответника по главните искове и ответник по обратния иск Г.М.
поддържа възраженията направени пред окръжния съд за прекомерност на
претендираните и присъдени обезщетения в полза на ищците по главните
искове. Настоящият съд приема, че възраженията се поддържат до размерите
сочени по въззивната жалба на ответника по главните искове. Твърди се, че
при определяне на размерите на дължимите обезщетения след да се има
предвид, че ищецът К.К. не е биологичен баща на Ф., той не е упражнявал
родителски права по отношение на нея, не я припознал като свое дете, не се е
грижил за нея, не са били в близки отношения, че до * клас Ф. е живяла при
баща си в *, където грижи за нея е полагал баща й И. К. Едва в * клас Ф. е
отишла да живее в гр. С. при майка си и нейния съпруг, но те не са
упражнили достатъчен родителски контрол и се е стигнало до това, че Ф. е
била на пешеходна пътека в гр. С., между 3 и 4 часа, при това след употреба
на алкохол. Поддържа се възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, от ищците поради присъствие на дете в малките часове на нощта на
място, където то не би трябвало да се намира и неупражняването на контрол,
както и поради употребата на алкохол от детето.
8
Към момента не се спори и са установени по делото обстоятелствата по
чл.45 от ЗЗД около твърдения и доказан деликт. С влязла в сила присъда,
която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за настоящия съд по
отношение на извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, Г. М. М. род. на 27.07.1991 год. в гр.Сливен е признат
за виновен в това, че на * в гр.Сливен, на кръстовището на бул.“Бургаско
шосе“и бул.“Илинденско въстание“ при управление на моторно превозно
средство „Алфа Ромео 156“ с peг. № СН 0704 АМ, нарушил правилата за
движение по пътищата, както следва: чл.21, ал.1 от ЗДвП – указващ, че
при движение в населено място е забранено да превишават скоростта над 50
км/ч, чл.119, ал.1 от ЗДвП - указващ на водачите, че при приближаване към
пешеходна пътека, водачът е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре, и по непредпазливост причинил смъртта на Ф. И. К. ЕГН **********,
като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в
кръвта 2,15 промила и след употреба на наркотични вещества-
тетрахидроканабинол, на пешеходна пътека, и деецът е избягал от
местопрестъплението, за което са му наложени казания по НК.
Не се спори за валидността на застраховка „ГО“, сключена с ответното
застрахователно дружество и за наличието на предпоставките за ангажиране
на отговорността на застрахователя на виновния за ПТП водач за
обезщетение на неимуществените вреди претърпени в резултат на смъртта на
непълнолетната Фатме, спрямо материално легитимираните за получаване на
обезщетение лица.
Удостоверението за наследници сочи, че Ф. И. К., поч. на * е оставила
наследници по закон: ищцата Е. М. К – майка и И. Х. К. – баща.
Удостоверението за сключен граждански брак сочи, че двамата ищци
Е.К. и К.К. са сключили брак на *, като ищецът К.К. е пастрок на починалото
лице.
От разпита на свидетелите И. И. и М. К. – приятели и бизнес партньори
на ищеца К.К. от много години, познават от началото на връзката между
ищците Е. и детето Ф., се установява, че до * клас Ф. е живяла в с. Я. със
своя баща. К. и Е. се събрали през * и живеели в С., но всяка седмица през
събота и неделя ходели в селото за да видят децата на Е. – Ф. и по-големия и
9
брат. К. и Е. често пътували по работа в Турция и носели подаръци на децата.
Децата също ги посещавали по празниците в гр. С., а заедно с децата К. и Е.
няколко пъти отишли до Турция, вземали ги с тях и на други почивки. Е. била
отговорна и грижовна майка. След * клас Ф. се преместила в гр. С. при майка
си и при нейния съпруг-К. Това наложило да продадат жилището на К. и да
купят по-голямо, за да има стая за Ф. Е. и К. полагали големи грижи за Ф.
Родното дете на К. било далече и той много се привързал към Ф., наричал я
„детето“, „малката“„ дъщеря ми“, купувал и скъпи подаръци, дрехи и всичко
необходимо, обгрижвал я като свое дете, водел я и я взимал от училище. Тя
също била привързана към него – споделяла му, готвела му, приемала го като
много близък човек. Когато ищците отсъствали от дома по работа, за Фатме
се грижел нейния по-голям брат или идвала баба й от село. Рядко се случвало
и двамата ищци да са извън страната, единият обикновено оставал при Ф.
Смъртта на Ф. променила живота и на двамата ищци. След смъртта на Ф., Е.
отишла на село за около три месеца, като не искала да се среща и да говори с
никой, постоянно плачела, била съсипана от мъка. К. също страдал.
Първоначално отишъл с жена си на село, но идвал по 1-2 пъти в месеца до
града. Когато заговарял за случилото се очите му се насълзявали, чувствал се
безсилен да помогне и на жена си в нейната мъка.
Свидетелят И. И. – кмет на с. Я., общ. К. сочи, че когато се разделили
родителите на Ф., тя учела в селото. До * клас живеела при баща си в селото,
но майката Е. и К. често идвали да я виждат. След * клас Ф. се преместила да
живее при майка си и К. в гр. С.
Свидетелката П. Т. – класен ръководител на Ф. в *, сочи, че детето
живеело с майка си и К.К. в жилище, в които били осигурени много добри
условия за живеене и учене. Ф. била винаги добре облечена и спретната,
изпълнителна и дисциплинирана. Не създавала проблеми, била спокойна,
уважителна към съучениците си и учителите. Свидетелката знае, че Ф. е
дошла от село Я. в гр. С. По повод учебния процес свидетелката общувала
само с К. Той бил посочен за неин настойник и само той идвал в училище.
Свидетелката не се е срещала с майката на Ф.
Свидетелите М. К., М. М. и Х. Х., които са част от младежите били
заедно с Ф. преди инцидента и на мястото на ПТП, сочат, че вечерта преди
ПТП отишли на дискотека. Свидетелката К. като пълнолетно лице
10
придружавала Ф. Свидетелката и Ф. били приятелки, излизали и преди това,
но през деня. Свидетелите сочат, че около 3-4 сутринта решили да се
прибират и повикали такси. В дискотеката употребили алкохол, но в малки
количества, не били пияни. За да отидат до таксито, предприели пресичане на
пътя по пешеходна пътека, която била осветена. Ф. се движела най-отзад.
Чули шум и сблъсък, видели Ф. на земята, а шофьорът, който я блъснал спрял
за секунда, но след това продължил. Повикали линейка, която само
констатирала смъртта на Ф. Свидетелите знаят, че Ф. живеела в гр. С. с майка
си Е. и втория и баща-К. Те хубаво се грижели за нея, имала всичко
необходимо и добре се справяла с учебния материал, можела да си позволи
да си купува каквото поиска. Свидетелката К. сочи, че К. вземал Ф. от
училище и я карал до училище.
Свидетелските показания са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
почиващи на лични впечатления на свидетелите, поради което съдът ги
кредитира за релевантните обстоятелства.
Ищцата като майка на починалото лице има материална
легитимация за получаване на обезщетение за неимуществените вреди
претърпени от смъртта на дъщеря си съгласно приетото с Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС. По делото се установи, че макар до осми
клас детето Ф. да е живяло с баща си в село Я., а след * ищцата да е заживяла
първоначално на съпружески начала, след това и като семейство с ищеца К. в
гр. С., връзката между майката и дъщерята не е била прекъсвана. Докато
детето е живяло в село Я. майката и дъщерята често са контактували, ищците
са посещавали детето в селото, а по празници то е било при тях в гр. С.
Ищците и детето Ф. са били заедно на почивки, включително извън България.
Между майката и дъщерята са съществували обичайните отношения на любов
и разбирателство, които са продължили при засилено лично участие на
майката в грижите за Ф. след преместването й при нея и нейния съпруг – К. в
гр. С.
С Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС е прието, че имат
право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но
неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине
вследствие непозволено увреждане, което в случая определя материалната
легитимация на ищеца К. за получаване на обезщетение за претърпените
11
неимуществени вреди от смъртта на детето Ф. Установи се по делото, че за
периода след преместването на Ф. в гр. С., което е станало след завършването
на * клас на детето, до момента на ПТП на *, към който момент Ф. е била
ученичка в * в *, ищецът К.К. е отглеждал детето Ф. като своя дъщеря, а
отношенията между тях за този период са били аналогични на отношенията
между дете и родител. За този период е налице заместваща бащина грижа от
страна на ищеца по отношение на детето, поради което е установен
фактическия състав изискуем по цитираното постановление.
Продължителността на тази грижа следва да се отчете при определяне на
размера на обезщетението, ведно с другите релевантни обстоятелства.
Горното сочи, че предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ са доказани
по основание за всеки от двамата ищци и са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на непълнолетната Фатме, на всеки от тях.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от 23.XII.1968
г., Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на смърт са момента на нейното
настъпване, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената практика на ВКС ориентировъчно значение
при определяне на размера на обезщетението имат икономическите условия,
както и нивата на застрахователно покритие, като последните две не са
определящи. В този смисъл съдът съобрази че лимитът на застрахователна
отговорност към момента на ПТП е над 10 000 0000 лв. Показател за
икономическите условия с страната е размерът на минималната работна
12
заплата, която към момента на ПТП е била 560 лв.
Причинена е смъртта на непълнолетно дете - на * години, спрямо което
неговите родители и най-близките му, между които и неговия пастрок -
ищецът К.К. са имали очаквания за положително бъдещо развитие. Ф. е била
добро и послушно дете, ученолюбива и изпълнителна, не създавала проблеми
в семейството и в училище. По времето, през което детето е живяло в с. Я.,
обичайните отношения на любов и разбирателство между майката и детето,
при присъствие по време на контактите между тях и на пастрока, не били
нарушени. След преместването на детето в гр. С. отношенията на любов и
разбирателство между майката и детето се задълбочили, като се създали
такива отношения между пастрока и детето. В този период ищците добре се
грижели за Ф., на нея не и липсвало нищо, което било видно и за приятелите
й. В новия по-голям дом, който ищците закупили с оглед идването на Ф. в гр.
С. имало отделна стая за нея, тя можела да си купи каквото поиска. В този
период ищецът се отнасял към Ф. като към свое дете, показвал й бащина
обич, обезпечавал я не само финансово, но спечелил нейното доверие, като
бил пряко ангажиран с учебния процес- само той бил родителя който
посещавал училището за разговори с класната ръководителка. Ф. също била
привързана към него като към родител-споделяла му, готвела му. Смъртта на
Ф. била неочаквана и шокираща за нейните близки и приятелите на
семейството. Ищците изпитвали дълбока мъка и тъга от загубата на толкова
близък човек, чувствали се объркани и безсилни. Необратимо се нарушил
животът им, били постоянно тъжни, затворили се в себе си.
Окръжният съд е приел заключения на съдебно-психологична
експертиза за състоянието на ищците, извършена от вещо лице Б. година и
половина след смъртта на Ф., на базата на свидетелските показания на
разпитаните свидетели по делото и на изявленията на ищците пред вещото
лице. За ищцата Е.К. вещото лице сочи, че смъртта на Ф. се е отразила на
психиката й във всички сфери на живота й : отказ да се върне към
предишния си начин на живот, нежелание и невъзможност да приеме
случилото се, висока степен на тревожност и болка година и половина след
инцидента, достигащи до равнище на реактивно депресивно състояние, което
води до неуспех и нерационално поведение, дезадаптация и продължителна
социална изолация. Трайна последица в психиката на ищцата са депресивните
13
изживявания с изразена емоционална инконтиненция и социална изолация,
като травмата от смъртта на детето все още не е преодоляна. За ищеца К.К.
вещото лице сочи, че смъртта на Ф. е нарушила трайно своеобразния ритъм и
начин на живот на ищеца. Засегнала е емоционалната, професионална и
социална сфера на живота му, като травмата от загубата все още не е
преодоляна.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице Б. при отчитане на
обстоятелството, че същото е дадено до голяма степен на базата на
изявленията на ищците пред вещото лице, без представени медицински или
други документи, което сочи, че същото следва да бъде преценено доколкото
не противоречи на останалите събрани по делото доказателства.
При съвкупна оценка на доказателствата по делото съдът намира за
установено, че поради смъртта на непълнолетното дете Фатме ищцата е
изпитала и продължава да изпитва типичните и характерни за случая душевни
мъки и страдания - стрес, душевна мъка и страдания, неутешима скръб и
болка от невъзвратимата загуба на дъщеря си. Не са установени по делото
претърпени извънредни душевни болки и страдания или необичайни
нарушения в душевното и физическото здраве на ищцата. Описаното от
вещото лице състояние на ищцата непосредствено след смъртта на Ф. и към
момента, включително приема на успокоителни, не дава основание да се
счете, че са претърпени изключителни болки и страдания, които да определят
завишаване при определяне на размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди. Ето защо съдът не споделя възраженията по
въззивната жалба на ищцата за претърпени изключителни вреди, като
намира, че справедлив размер на следващото й се обезщетение за
неимуществени вреди е сумата от 150 000 лв., който в адекватна степен
компенсира претърпените от нея душевни болки и страдания.
Неоснователни се явяват и възраженията на въззивника-ответник, за завишен
размер на обезщетението. Противно на твърденията на въззивника-ответник,
не се установи в който и да е етап от живота на Ф. да е имало разрив или
отчуждение в отношенията на майката с детето.
Установи се по делото, че обичайните душевни болки и страдания като
дълбока, непреодолима скръб и болка от загубата на Ф. е претърпял и търпи
ищецът по делото. При определяне на размера на справедливото обезщетение
14
следва да се отчете, че е установено по делото, че ищецът е осъществявал
спрямо Ф. заместваща бащина грижа, но за сравнително кратък период от
нейния живот - след преместването й в гр. С., около две години и половина.
Преди това ищецът е поддържал контакти с детето като съжител и съпруг на
нейната майка, но те не са били такива като между баща и дъщеря. За периода
в който са живели заедно, между ищеца и детето са се развили обичайните
отношения характерни за общуването между дете и родител, но постигнатата
степен на близост не би могла да се приеме за изключителна. При отчитане на
степента на близост между Ф. и ищеца, съдът взема предвид и
обстоятелството, че дори в периода, в който основни грижи за нея е полагал
ищецът К., връзката между нея и биологичния й баща не е била прекъсната,
поради което ищецът не е бил единствена бащина опора в живота й, а
обстоятелството, че след преместването на Ф. в гр. С. ищецът се е отнасял
към нея като към свое дете, не е заличило бащиното му чувство и към
собствените му деца. Видно от приложената към исковата молба декларация
на ищеца, за едно от биологичните си деца той все още изплаща издръжка. За
ищеца не са установени отражения върху физическото му здраве, които да са
пряка последица от смъртта на детето. За соченото от ищеца пред вещото
лице Б. негативно отражение върху професионалната му сфера и честата
употреба на алкохол, също не би могло да се счете, че са в пряка връзка със
смъртта на детето, тъй като в този смисъл не са ангажирани доказателства.
Ето защо съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за
неимуществените вреди претърпени от ищеца поради смъртта на Ф. е
сумата от 20 000 лв., а обезщетение над този размер или в по-малък размер
не би отговаряло на критериите по чл.52 от ЗЗД.
Неоснователни са възраженията по въззивната жалба на третото лице-
помагач на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищците, и на пострадалото лице. За да е налице принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните правила за поведение, но и нарушенията да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният да е тяхно следствие. В този смисъл са изискванията на ППВС
17/1963 год., ППВС 4/1975 год., както и Решение № 206 от 12.03.2010 г. на
ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС
по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т.
15
д. № 316/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 66 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
650/2016 г., I т. о., ТК и др.
Анализът на заключението на вещо лице У. по приетата от окръжния
съд съдебно-техническа експертиза и на заключението на вещо лице С. по
приетата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза, сочи че ПТП е
настъпило изключително поради неправомерните и противоправни действия
на водача на МПС - Г.М., в резултат на което е причинена смъртта на
непълнолетната Ф. От заключенията се установява, че Г.М. е имал
технически неправилно поведение спрямо лица, предприели пресичане на
осветена пешеходна пътека, като не е намалил своевременно скоростта за да
ги пропусне. Управлявал е автомобила с превишена скорост – с около 71
км/ч. при разрешена скорост от 50 км/ч. При управление на автомобила с
разрешената скорост не би настъпил удар между управлявания от него
автомобил и пострадалото лице. М. е управлявал автомобила след употреба
на значително количество алкохол – 2,15 промила, което съответства на
средна степен на алкохолно опиване. При тази концентрация на алкохол
лицето е видимо повлияно, със значителни нарушения в мисловната дейност,
речта, съобразителността, вниманието, ориентацията, координациите на
движения, стесняване на периферното зрение, силно забавени и неадекватни
реакции. Съдът взема предвид и отразеното в присъдата, че причинителят на
ПТП е бил под въздействие и на наркотични вещества, което също се е
отразило негативно на реакциите му. Вещите лица сочат, че пострадалата Ф. е
предприела навлизане на платното за движение без да съобрази скоростта и
положението на приближаващия автомобил, но това не би могло да бъде
квалифицирано от съда като неправомерно поведение, тъй като пресичането
на пътното платно е извършено на обозначена и осветена пешеходна пътека.
Концентрацията на алкохол в кръвта на Ф. е била 0,47%, което отговаря на
субклинична степен на алкохолно опиване и се характеризира с липса на
видими клинични прояви, а лицето практически е неповлияно от алкохола.
Горните констатации мотивиран съда да приеме, че не е установено
противоправно поведение на пострадалото лице. Независимо от това, по
делото не е установена и втората кумулативна предпоставка, а именно-такова
неправомерно поведение на пострадалата, което в пряка причинно-следствена
връзка да е довело до вредоносните последици – т.е. до нейната смърт.
16
Соченото от свидетелката К., че при посещението на дискотека и след
това, тя е била пълнолетното лице придружаващо пострадалото при ПТП
непълнолетно лице, опровергава възраженията за допусната родителска
небрежност от страна на ищците, но дори при такава хипотеза, по делото не е
установена пряка причинно-следствена връзка между действия/бездействия
на родителите и смъртта на Ф.
Ето защо съдът приема, че не е налице основание за намаляване на
размерите на дължимите в полза на ищците обезщетения поради
съпричиняване, като претенциите им са основателни и следва да бъдат
уважени за размерите посочени по-горе- 150 000 лв. за ищцата и 20 000 лв. за
ищеца, ведно със законните лихви върху сумите, за които страните не спорят
пред въззивния съд, че са дължими считано от 10.12.2019 год., до
окончателното им изплащане.
По делото е установено, че към момента на ПТП водачът на автомобила
Г.М., който е виновен за причиняването му, е бил под въздействие на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици, както и, че без основание е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата. Последната хипотеза се
установява от разпита на свидетеля П. В. - длъжностно лице посетило мястото
на ПТП непосредствено след него, и от разпита на свидетелите К., М. и Х. -
присъствали към момента на ПТП. Ето защо, на осн. чл.500, ал.1, т.1 и 3 от
КЗ са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на
Г.М. по предявения от застрахователя „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД –
София частичен регресен иск, за осъждане на ответника по него да заплати
на ищеца сумата от общо 26 000 лв., частична претенция, от общо 200 000
лв., от които - частично сумата от 20 000 лв. като част от дължимото
обезщетение от застрахователя на Е.К. и частично сумата от 6000 лв. като
част от дължимото обезщетение от застрахователя на К.К., за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 26 000
лв., считано от дата на плащането й от застрахователя, до датата на
плащането от ответника по регресния иск. Горното сочи, че предявеният от
застрахователя срещу причинителя на ПТП частичен регресен иск е
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
17
От изложеното по-горе става ясно, че решението в обжалваната част е
неправилно като несъобразено с принципите на справедливостта по чл.52 от
ЗЗД, в частта от обжалваната част, с която претенцията на ищеца К. е уважена
за сумата над 20 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законна лихва присъдена
върху разликата от 30 000 лв., в която част същото следва да бъде отменено
от настоящия съд, като за разликата над 20 000 лв. до претендираните
50 000 лв. – т.е. за сумата от 30 000 лв. претенцията на ищеца следва да
бъде отхвърлена, ведно с претенцията за законната лихва върху
разликата от 30 000 лв., считано от 10.12.2019 год. до окончателното й
изплащане.
В останалите обжалвани части решаващите изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, поради което в тези части решението е правилно и
следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
По въпроса за съдебните разноски:
Разноски пред първоинстанционния съд:
При заявен материален интерес от общо 200 000 лв. за ищцата и 50 000
лв. за ищеца, дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 от ЗА в
полза на адв.К. по чл.7, ал.2 , т.5 и т.4 от Наредба №1 за МРАВ е 6636 лв. с
ДДС за ищцата и 2436 лв. с ДДС за ищеца. Съразмерно на уважените части от
исковете, в полза на адв.К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
от общо 5952 лв. с ДДС, от които 4977 лв. за защита на ищцата и 975 лв. за
защита на ищеца, което следва да бъде възложено в тежест на ответника по
главните искове.
Пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за
извършени съдебни разноски от ответника по главните искове, поради което
такива не му се следват.
Дължимата държавна такса, в тежест на ответника по главните искове е
6800 лв., както и разноските за възнаграждения на вещи лица от 370 лв.
Ответникът по регресния иск, следва да заплати на ищеца по регресния
иск разноските за заплатена държавна такса от 1040 лв., както и възложените
в тежест на последния разноски по главните искове общо в размер на 13 122
лв. – т.е. общо сумата от 14 162 лв.
Предвид горното решението следва да бъде отменено и в частите, с
18
които в полза на адвокат К. е присъдена сумата над 5952 лв. до 7872 лв.,
ответникът по главните искове е осъден да заплати държавна такса над сумата
от 6 800 лв. до 8000 лв., а ответникът по регресния иск е осъден да заплати
сумата над 14 162 лв. до 16 242 лв.
Разноски пред въззивния съд:
Въззивникът-ответник е представил доказателства за заплатена
държавна такса в размер на 2 400 лв. Съобразно основателната част от
жалбата му и заявения обжалваем интерес, в негова полза следва да се
присъди сумата от 1600 лв., която следва да се възложи в тежест на ищците.
За защита на ищците по въззивните жалби подадени от другите страни
в неоснователната им част, в полза на адв. К., на осн. чл.38 от ЗА, следва да
се присъди адвокатско възнаграждение по т.4 от Наредба № 1 за МРАВ, в
размер на 3876 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №49/02.07.2021 год . по гр.д.№ 247/2020 год. по
описа на Сливенския окръжен съд, поправено с решение
№260145/11.10.2021 год. по гр.д.№247/2020 год. по описа на Сливенския
окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО:
Е ОСЪДЕНО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Изгрев“, ж.к. “Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“ №1, ЕИК
*********, представлявано заедно от Ж. С. К. и Б. Г. И., да заплати на К. Н.
К. с ЕГН ********** от * разликата над 20 000 лв. до 50 000 лв.- т.е. сумата
от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при
ПТП на * смърт на Ф. И. К., причинена виновно от Г. М. М., като водач на лек
автомобил “Алфа Ромео 156“, с рег.№СН 0704 АМ, ведно със законната
лихва, считано от 10.12.2019 г. до окончателното й изплащане,
Е ОСЪДЕНО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Изгрев“, ж.к. “Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“ №1, ЕИК
19
*********, представлявано заедно от Ж. С. К. и Б. Г. К., да заплати на адв. П.
Д. К. от *АК, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия
адвокатски съвет № * и адрес на дейността: *, сумата над 5952 лв. /пет
хиляди деветстотин петдесет и два лева/ с ДДС, до размера от 7872 лв. с ДДС,
за оказана по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата безплатна
адвокатска помощ на ищците по гр.дело № 247/2020г. по описа на СлОС.
Е ОСЪДЕНО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Изгрев“, ж.к. “Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“ №1, ЕИК
*********, представлявано заедно от Ж. С. К. и Б. Г. И., да заплати по сметка
на Окръжен съд-Сливен държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото за размера над 6800 лв. /шест хиляди и осемстотин
лева/ до размера от 8000 лв.
Е ОСЪДЕН Г. М. М. с ЕГН ********** с адрес * да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“№1, ЕИК ********* деловодни разноски
за сумата над 14 162 лв./четиринадесет хиляди сто шестдесет и два лева/ до
размера от 16 242 лева.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Н. К. с ЕГН ********** от * срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“,
ж.к. “Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“ №1, ЕИК *********, представлявано
заедно от Ж. С. К и Б. Г. И., за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата над 20 000 лв. до 50 000 лв. - т.е. сумата от 30 000 лв. /тридесет
хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на * смърт
на Ф. И. К., причинена виновно от Г. М. М., като водач на лек автомобил
“Алфа Ромео 156“, с рег.№СН 0704 АМ, ведно със законната лихва,
считано от 10.12.2019 г. до окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №49/02.07.2021 год. по гр.д.№ 247/2020
год. по описа на Сливенския окръжен съд, поправено с решение
20
№260145/11.10.2021 год. по гр.д.№247/2020 год. по описа на Сливенския
окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК
*********, представлявано заедно от Ж. С. К. и Б. Г. И, да заплати на адв. П.
Д. К. от *АК, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия
адвокатски съвет № * и адрес на дейността: * на основание чл.38 от ЗА,
сумата от 3876 лв. с ДДС /три хиляди осемстотин седемдесет и шест лева/
за защита на ищците по въззивните жалби подадени от другите страни в
неоснователната им част.
ОСЪЖДА Е. М. К. с ЕГН ********** И К. Н. К. с ЕГН ********** и
двамата от * да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“
№ 1, ЕИК *********, представлявано заедно от Ж. С. К и Б. Г. И. сумата от
1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/- съдебни разноски за заплатена държавна
такса съобразно основателната част от жалбата на ответника и заявения
обжалваем интерес.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21