№………./…..........2019г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на първи октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 1126 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по въззивната жалба на „Обединена българска Банка“ АД, ЕИК
*********, чрез юк Кр.Н., против решение № 1826/30.04.2019г. по гр.д. №
18899/2018г. на ВРС, с което банката е осъдена да заплати на П.П.И., ЕГН **********
*** сумата от 500.00лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпяни от ищцата в
качеството й на длъжник по изп.д. № 20158070401168 по описа на ЧСИ рег. № 807 с
район на действие ВОС и изразяващи се в платено адв. възнаграждение за
осъществена правна помощ, съдействие и представителство по изп.д. №
20158070401168 по описа на ЧСИ рег. № 807 с район на действие ВОС, прекратено с
влязло в сила постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, на
основание чл. 49 от ЗЗД. Моли за присъждане на сторените разноски, като бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв., на осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
Поддържа, че
първоинстанционият съд е възприел фактическата обстановка по конкретния казус
неправилно и е стигнал до погрешни изводи. Упълномощаването на адвокат по
изп.д. №20117150400310 на ЧСИ ***, преобразувано в изп.д. № 20158070401168 на
ЧСИ **** и подаване от процесуалния представител на молба от 22.01.2018г. е
ирелевантно по спора, доколкото последното извършено по изп.д. действие е било
извършено през 2011г. и изп.д. е прекратено по силата на закона, на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а не по искане на страната. Подадената от банката
молба вх. № 239/11.01.2017г. за извършване справка на трудовите договори на
длъжника и налагане на запори е без правно значение, доколкото е извършено по
прекратено изпълнение. Наложеният запор на трудовото възнаграждение от от ЧСИ
Н.Денчева е действие също по прекратено изп.д. и е недействително. Погрешен е и
извода на ВРС, че изп.д. е прекратено по молба на длъжника. Моли се да бъде
отхвърлена исковата претенция. Претендира присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П.П.И., чрез адв.
Кр.Т., , в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Взискателят,
чрез своя процесуален представител е увредил длъжника, искайки налагането на
запори по перемираното изп.д., вместо да поиска прекратяването му. Едва след
подаване на молба до ЧСИ, той е постановил прекратяване на изп.д. и е вдигнал
наложените запори и възбрани. Освен това при хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.
8, вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
взискателя. При прекратено изп.д. единственият път за защита е исковият такъв,
където доказва претърпените вреди. Моли се да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, ведно с присъждане на сторените разноски.
В с.з. на 01.10.2019г. въззивното дружество, чрез юк Кр.Н. поддържа
въззивната си жалба, а въззиваемата П.П.И., чрез адв. Кр.Т.-становището си,
изразено в писмения отговор и исковата
си молба.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
П.П.И., чрез адв. Кр.Т. е предявила иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД срещу
“Обединена Българска банка” АД, ЕИК *********, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 500.00лв., представляваща заплатено с договор за правна помощ
и консултантско съдействие от 01.12.2017г. адвокатско възнаграждение, в
качеството й на длъжник по изп.д. № 20158070401168 на ЧСИ Н.Денчева, което
изп.д. е било прекратено с постановление на ЧСИ от 20.02.2018г., на осн. чл.
433, ал. 1 ,т. 8 от ГПК. Иска да бъде уважена исковата претенция, ведно с
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК в писмен отговор “Обединена
Българска банка” АД, ЕИК *********, чрез юк *** оспорва исковата
претенция, като недопустима, евентуално неоснователна. Заявява, че не е
осъществяван фактическия състав, ангажиращ деликтната му
отговорност. Възразява, че действията на
банката по изп.д. са противоправни, доколкото са резултат на предоставени от
закона правни възможности по събиране на вземане. Оспорва се също така възможността
по присъждане на претендираните разноски в друго производство и на друго
основание извън специално уредената в закона процесуална отговорност за
разноски. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена и за присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за правна помощ и консултантско съдействие от 01.12.2017г.
,сключен между П.П.И. и адв. Кр.Т., за осъществяване на процесуално
представителство по изп.д. № 20158070401168 на ЧСИ ****, като е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на
500.00лв., според съдържанието на чл. 3 от договора, имащо характера на
разписка.
С молба вх. № 749/22.01.2018г., подадена от П.П.И., чрез процесуалния й
представител адв. Кр.Т. е представен на вниманието на ЧСИ **** по изп.д. № 20158070401168 договора за правна помощ и
консултантско съдействие, като доказателство за сторени по изп.д. разноски.
Посочено е, че последното изпълнително действие по изп.д. е вписването на
възбрана на 24.06.2011г., поради което е настъпила перемпция на 24.06.2013г.
Моли на основание изложеното и чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да бъде издадено постановление
за прекратяване на производството по изп.д. и за служебното вдигане на
наложените запори и възбрани.
С постановление от 20.02.2018г. по изп.д. № 20158070401168, ЧСИ е прекратил
производството по изп.д., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В мотивите си ЧСИ
е посочил, че последното изпълнително действие, поискано от взискателя ТБ „ОББ“
АД е от 24.06.2011г., когато е наложена възбрана върху недвижим имот и в
продължение на две години няма предприети други изпълнителни действия.
В о.с.з. на 08.04.2019г. е прието от ВРС за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че изп.д. № 20158070401168 на
ЧСИ Н.Денчева е прекратено.
Предвид
така установеното то фактическа страна ВОС прави следните правни изводи:
Исковата
претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД
.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49
от ЗЗД е безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност, когато някой е
възложил работа другиму, а вредоносното действие е настъпило при или по повод
изпълнението на възложената работа. За изпълнителя на работата пък следва да са
налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД-наличие на виновно противоправно
действие или бездействие на извършителя, причинена вреда и причинно-следствена
връзка между деянието и вредата
Ищецът по спора е следвало да докаже извършени от лица,
на които е възложено от ответника, действия по образуване на изпълнително дело,
разходи по повод които е образувано
настоящото дело и прекратяване на производството по изп.д. в последствие, а
ответникът-всички свои възражения.
Няма спор между страните и се установява от представените
по първоинстанционното дело писмени доказателства, че ТБ «ОББ» АД, чрез свой
служител е поискал и е било образувано изп.д. № 20117150400310 на ЧСИ ****, преобразувано в изп.д. № 20158070401168 на ЧСИ **** ,по издаден изпълнителен лист срещу П.П.И. за посочените в исковата молба
суми. Няма спор също така, че последното извършено по изп.д. изпълнително
действие е налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжницата на
24.06.2011г.
Настоящият състав споделя мотивите на ВРС, че след тази
дата взискателят ТБ «ОББ» АД е бездействал, като в продължение на повече от две
години не е поискал извършване на изпълнителни действия по образуваното изп.д.
Същото обаче, не следва да бъде окачествено като виновно поведение, довело до
увреда на длъжника в настоящия казус. Санкцията при това поведение на взискателя-бездействие е настъпване на
перемпция-прекратяване на изп.д. по силата на закона.
Според приетото
в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. по
силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ща постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога. Прекратяването на изпълнителното
производствоставо става по право, с изтичане на две години от последното по
време валидно изпълнително действие. Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и
редовността на извършените от трети задължени лица. Разбира се и фактът, че
производството по изп.д. е прекратено въз основа на отпаднало основание, не
заличава сторените разноски, изразяващи се в ангажирането на адвокат.
С оглед изложеното дотук се налага изводът, че изп.д. е било прекратено по
силата на закона още на 24.06.2013г., когато е изтекъл изискуемия се 2-годишен
срок след последното извършено по искане на взискателя изпълнително
действие-налагането на възбрана на 24.06.2011г.
От една страна липсва висящо изпълнително производство, по което да бъдат
предоставяни адвокатски услуги и се дължи адвокатско възнаграждение към
01.12.2017г., когато е подписано между П.И. и адв. Кр.Т. приложеното към
първоинстанционното дело пълномощно и сключен договор за правна помощ и
консултантско съдействие. Друго би било
положението ако беше уговорено възнаграждение и заплатено такова за работата на
адвоката до прекратяване на дело, защото фактът, че производството по изп.д. е
прекратено въз основа на отпаднало основание, не заличава сторените разноски,
изразяващи се в ангажирането на адвокат. Не такъв е настоящият казус, доколкото
пълномощното с което се учредява
представителна власт на адвоката е подписано чак на 01.12.2017г., т.е. далеч
след прекратяване на изп.д.
От друга страна, щом без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на изп.д., след като е било прекратено по силата
на закона, и съдебният изпълнител служебно вдига в този случай наложените
възбрани, не е било наложително и адвокатско съдействие за това. Ако е бил ангажиран
адвокат и заплатено адвокатско възнаграждение, то би следвало да остане в
тежест на длъжника, а не възложено в тежест на взискателя в този случай. А бъдат
ли причинени вреди, поради несвоевременното постановяване на акт за
прекратяване на изпълнението, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и служебното
вдигане на наложената възбрана, отговорността е на ЧСИ, която може да бъде
реализирана по реда на чл. 441 от ГПК или чл. 74 от ЗЧСИ.
Исковата претенция е
неоснователна.
Обжалваното решение следва да бъде отменено, включително
в частта за разноските и постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, в полза на ответното, съответно въззивното
дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК в размер на по 100.00лв., определен от съда по реда
на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразен с нормата на чл. 37,
ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, за всяка една от първата и въззивната инстанции или 200.00лв. общо.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1826/30.04.2019г.
по гр.д. № 18899/2018г. на ВРС, с което „Обединена
българска Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“, № 89Б, представлявана от **** и *****, е осъдена да заплати на П.П.И., ЕГН ********** ***
сумата от 500.00лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди претърпяни от ищцата в качеството й на длъжник
по изп.д. № 20158070401168 по описа на ЧСИ рег. № 807 с район на действие ВОС и
изразяващи се в платено адв. възнаграждение за осъществена правна помощ,
съдействие и представителство по изп.д. № 20158070401168 по описа на ЧСИ рег. №
807 с район на действие ВОС, прекратено с влязло в сила постановление на ЧСИ на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, на основание чл. 49 от ЗЗД и сумата от 350.00лв., представляваща разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.П.И.,
ЕГН ********** *** за осъждането на „Обединена българска Банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *****, представлявана от ***** и *****, да й
заплати сумата от 500.00лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
претърпяни в качеството й на длъжник по изп.д. № 20158070401168 по описа на ЧСИ
Н.Денчева,
изразяващи се
в платено адв. възнаграждение за осъществена правна помощ, съдействие и
представителство по изп.д., прекратено
на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК с влязло в сила постановление на ЧСИ, на
основание чл. 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.П.И., ЕГН ********** *** да заплати на „Обединена българска Банка“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, представлявана
от ***** и ******, разноски за
двете инстанции в общ размер на 200.00лв.,
на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3,
т. 1, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: