№ 2840
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507532 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Г. И. Ф. и М. Й. Ф. срещу решение
от 06.11.2023 г. по гр.д. №62736/2021 г. по описа на СРС, 128 състав, с което е разпределено
ползването на незастроена част от поземлен имот с идентификатор 68134.630.75 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-18-
4/09.03.2016г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София,
район „Подуяне“, ул. *********, с площ от 433 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 75 (седемдесет и пет), квартал:
269 (двеста шестдесет и девет), парцел: III (трети), при съседи: 68134.630.76, 68134.630.77,
68134.630.74, 68134.630.73 и 68134.630.228, както следва: южната част от източната
половина на имота, заключена между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-1 с площ от 14,70 кв.м. за М. Л.
Й., източната част от източната половина на имота, заключена между точки 13-14-15-16-13 с
площ 14.80 кв.м. за общо ползване от Г. И. Ф., М. Й. Ф. и В. Й. Б., източната част от
източната половина на имота, заключена между точки 13-14-17-18-13 с площ от 7,40 кв.м. за
общо ползване от И. М.а М., Д. А. В., Л. А. Т., С. А. Т., К. Д. А., Ц. Д. Г., Д. Т. Г. и Х. Т. Т.;
37,00 кв.м. от източната част на имота за всички изброени до тук съсобственици, и
западната половина на имота за О. С. С. и Х. Д. С., съгласно скицата, приложена на стр.9 от
съдебно-техническата експертиза от 14.09.20.2023 г., подписана от съда и представляваща
неразделна част от решението.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно. Твърдят, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е съсобственик на процесния
поземлен имот, тъй като праводателят му И. С. М. чрез договор за дарение от 24.07.1975 г. е
прехвърлил цялата притежавана от него 1/2 ид.ч. от поземления имот, поради което и в
патримониума му не са останали права върху мястото, които да бъдат наследени.
1
Поддържат, че неправилно СРС не е уважил релевираното от въззивника М. Й. Ф.
възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност, както и не е разгледал
възражението, че процесното дворно място е обща част на основание чл.38 ал.1 ЗС, поради
което не подлежи на разпределяне. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния
съд да обезсили или да отмени решението и да отхвърли иска за разпределение правото на
ползване на процесното дворното място. Претендират разноски.
Въззиваемата страна М. Л. Й. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна И. М.а М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Въззиваемите В. Й. Б., Д. А. В., Л. А. Т., С. А. Т., К. Д. А., Ц. Д. Г., Д. Т. Г., Х. Т. Т. и
Х. Д. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не вземат становище по жалбата. Не
претендират разноски.
Въззиваемата страна О. С. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е
твърдението на въззивниците, че ищецът не е активно легитимиран да предявява иск за
разпределение правото на ползване върху имота, тъй като не е съсобственик на процесния
недвижим имот. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно, като тя се
обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, т.е. от
твърденията му в тази насока в исковата молба. Доводите относно правото на собственост
върху сочения от ищеца недвижим имот касаят материалната, а не процесуалната
легитимация на ищеца, което евентуално би се отразило на правилността на съдебното
решение, а не на неговата допустимост.
Решението обаче е неправилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ
- чл.32 ал.1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на
разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат
мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на
разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с правно
основание чл.32 ал.2 ЗС. Производството по чл.32 ал.2 ЗС представлява спорна съдебна
администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да
формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на
мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.32 ал.2 ЗС съдът замества липсващото
съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно
правата на всеки съсобственик. В това производство съдът във всички случаи изследва дали
2
е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Поради
това няма основание да се откаже на страните именно в рамките на това производство да
бъдат разгледани всички техни възражения и доводи, относими към предмета на делото,
включително възраженията им относно правата им в съсобствеността, представляващи по
съществото си преюдициални спорове за собственост. С разглеждането на тези възражения в
рамките на производството по чл.32 ал.2 ЗС, а не в отделно производство по иск за
собственост (където се търси друг вид съдебна защита), в най-голяма степен би се
постигнала целта на закона – разпределяне на ползването на вещта, което да е съобразено с
действителните права на страните в съсобствеността върху нея. В обобщение, в
производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл.32 ал.2 ЗС съдът е
длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в
съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права - ТР №13/2012 г.
на ОСГК на ВКС.
Видно от представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №43, т.ХХІ,
н.д. №3750/04.11.1960 г., С.М.Д. е дарил на сина си И. С. М. 1/2 ид.ч. от следния недвижим
имот: празно дворно място, находящо се в гр. София, цялото с площ от 429 кв.м. по плана на
гр. София, м. „Васил Левски“, т.е. И. С. М. е придобил през 1960 г. по силата на
безвъзмездна правна сделка – договор за дарение, 1/2 ид.ч. от процесното дворно място.
Видно от представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №174,
т.LХХVІІІ, н.д. №15114/24.07.1975 г., И. С. М. и В. И.а М.а са дарили на сина си М. И. М.
първи етаж от сградата, находяща се в гр. София, ул. „*********, и на дъщеря си В. И.а Д.
втория етаж от същата сграда, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, а само И. С. М.
е дарил на сина си М. И. М. и на дъщеря си В. И.а Д. по 1/3 ид.ч. за всеки един от мястото,
върху което е построена къщата, представляващо парцел ІІІ-282 в кв.269 по плана на гр.
София, м. „Левски“, т.е. М. И. М. и В. И.а Д. са придобили през 1975 г. по силата на
безвъзмездна правна сделка – договор за дарение, по 1/4 ид.ч. от процесното дворно място,
доколкото никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава /праводателят
им И. С. М. е бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот/.
От представеното по делото удостоверение за наследници, изх. №11592/31.12.2020 г.,
издадено от СО, район „Подуяне“, се установява, че И. С. М. е починал на 06.01.1990 г. и е
оставил следните наследници по закон: 1. М. И. М.-син, починал на 09.10.1987 г. и оставил
следните законни наследници: И. М. М.-син; 2. В. И.а Д.-дъщеря, починала на 01.09.2015 г.
и оставила следните законни наследници: Й.Г.Д.-съпруг, починал на 30.09.2016 г., М. Й. Ф.-
дъщеря и В. Й. Б.-дъщеря; 3. Ц. П. М.а-съпруга, починала на 15.04.1990 г. и оставила
следните законни наследници: 3.1. А.Д. В.-син, починал на 12.04.2020 г. и оставил следните
наследници по закон: 3.1.1. Д. А. В.-син и 3.1.2. Р. А.а А.а-дъщеря, починала на 02.10.2016 г.
и оставила следните законни наследници: Л. А. Т.-син и С. А. Т.-син; 3.2. Д.Д. А.-син,
починал на 26.08.1996 г. и оставил следните законни наследници: Д. С. А.а-съпруга, К. Д.
А.-син и Ц. Д. Г.-дъщаря; 3.3. П.Д.С.-дъщеря, починала на 31.05.2008 г. и оставила следните
наследници по закон: Д. Т. Г.-дъщеря и Х. Т. Т.-син.
При тези данни, следва да се приеме, че ищецът И. М. М. не се легитимира като
съсобственик на процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство от
наследодателя му И. С. М., доколкото същият с договора за дарение от 1975 г. е прехвърлил
изцяло притежаваните от него ид.ч. от имота, поради което и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде и вместо него бъде
постановено друго, с което искът за разпределение правото на ползване върху процесния
поземлен имот бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответниците Г. И. Ф. и М. Й. Ф.
на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното
3
производствов размер на сумата от 144,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, и
сумата от 1800,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1
ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 80,00 лв., представляваща
държавна такса, и сумата от 1200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното от въззивниците
адвокатско възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна
помощ, сключен между въззивниците и адв. К., според който въззивниците са заплатили
адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 1200,00 лв. Според
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, правилото на чл.78 ал.5 ГПК, че при
намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът не може да пада
под минимума в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не се
прилага. В пар.2 Наредба №1/09.07.2004 г. са определени критериите за преценката за
„фактическа и правна сложност“ при определяне размера на възнаграждението.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение съответства напълно на
естеството на правния спор, вида и обема на предоставената правна защита.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника М. Л. Й. на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в
размер на сумата от 72,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, и сумата от 1750,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника О. С. С. на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в
размер на сумата от 72,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, и сумата от 600,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, и разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №18219 от 06.11.2023 г., постановено по гр.д. №62736/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 128 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
„*********, срещу Г. И. Ф., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*********, М. Л. Й.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „*********, ап.11, М. Й. Ф., ЕГН **********,
адрес: гр. София, ул. „*********, В. Й. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к.
„********* Д. А. В., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*********, Л. А. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. София, район „*********, С. А. Т., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ул. ********* Д. Т. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „*********, Х. Т. Т.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „********* О. С. С., ЕГН **********, адрес: ж.к.
*********, Х. Д. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*********, К. Д. А., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ж.к. „*********, Ц. Д. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Елин
Пелин, ул. *********, иск с правно основание чл.32 ал.2 ЗС за разпределение правото на
ползване на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.630.75 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед №РД-18-
4/09.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София,
район „Подуяне“, ул. *********, с площ от 433 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 75 (седемдесет и пет), квартал:
269 (двеста шестдесет и девет), парцел: III (трети), при съседи: 68134.630.76, 68134.630.77,
4
68134.630.74, 68134.630.73 и 68134.630.228,
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати
на Г. И. Ф., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*********, и М. Й. Ф., ЕГН **********,
адрес: гр. София, ул. „*********, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1944,00 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1
ГПК сумата от 1280,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати
на М. Л. Й., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „*********, ап.11, на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 1822,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати
на О. С. С., ЕГН **********, адрес: ж.к. *********, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от
672,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и на основание
чл.78 ал.1 ГПК сумата от 600,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5