Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, четиринадесети
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря
Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията Йова Проданова адм. д. № 1171 по описа за 2019 год.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Глава единадесета
на Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния
служител.
Образувано е по иск, предявен от Н.И.Д., ЕГН **********,***, срещу Изпълнителна агенция „Морска
администрация“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ***,
представлявана от Ж.Х.П., за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв. на
основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, за периода от
04.10.2016 г. до 04.04.2017 година, поради незаконно прекратяване на служебното
му правоотношение със Заповед №ЧР-1373 от 03.10.2016 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, заедно със законна
лихва върху размера на обезщетението от 588.34 лв. считано от датата на
забавата – 23.05.2018 година до 10.05.2019 година, както и законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба
се твърди, че по силата на Заповед ЧР-369/31.03.2014 г. на Изпълнителния
директор на ИА „Морска администрация“ ищецът е заемал по служебно
правоотношение длъжността старши инспектор в сектор „Кораби“ в отдел „Преглед,
освидетелстване и регистрация на кораби и корабопритежатели“, дирекция „Морска
администрация - Варна“, ранг V младши. Със Заповед №ЧР-1373 от 03.10.2016 г. на
Изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“ на държавния служител е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което е отменено с влязло в сила
решение №208 от 10.02.2017 година на Административен съд – Варна по адм.д. №2848/2016
г. В резултат на незаконосъобразното уволнение ищецът е останал без работа за
периода на уволнението – от 04.10.2016 г. до възстановяването му на работа след
влизане в сила на съдебното решение – 04.06.2018 г., поради което претендира на
основание чл.104 от Закона за държавния служител присъждане на полагащо му се
обезщетение в размер на основната му заплата за срок от 6 месеца.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Морска
администрация“, чрез процесуален представител, не оспорва задължението за
обезщетение с правно основание чл.104 от Закона за държавния служител, като
представя доказателства за неговото изплащане в полза на ищеца в хода на
съдебното производство. Оспорва претенцията за мораторна лихва, считайки, че
задължението става изискуемо след отправена покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД, като
се позовава на Тълкувателно решение №3 от 19.03.1996 година на ОСГК на ВС на
НРБ.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства с оглед становищата на страните, приема
следното:
По делото няма
спор относно съществуването на служебно правоотношение между страните,
прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца със Заповед
№ЧР-1373 от 03.10.2016 г. на Изпълнителния директор на ИА „Морска
администрация“. Представените доказателства установяват отмяната на заповедта
от 03.10.2016 година с влязлото в сила решение на Административен съд – Варна
по адм.д. №2848/2016 г. Възникналото в полза на Н.Д. право на обезщетение на
основание чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител е признато от ответната
страна с извършеното плащане на сумата от 6000.00 лева, представляваща размера
на шест основни заплати, установено с представените Заповед №З-122/03.07.2019
година на Изпълнителния директор на ИА
„Морска администрация“ и платежното нареждане от 03.07.2019 година.
При доказаното
право на обезщетение на основание чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител
и извършеното плащане, предявената от ищеца претенция е неоснователна по
отношение на претендираната главница от 6000.00 лева.
По отношение на
мораторните лихви съдът възприема становището на ответната страна за тяхната
дължимост при условията на общите правила на Закона за задълженията и
договорите, след като специалният закон не съдържа нарочна за тях уредба.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД задължението за лихви
възниква от деня на забавата, в случая - от деня на поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД, който се явява денят на предявяване на иска – 10.05.2019 година, като
съдът намира за приложимо разрешението, дадено с Тълкувателно решение №3 от
19.03.1996 година по гр.д. №3/1995 година на ОСГК.
Съдът преценява за
неприложимо по отношение на настоящия спор разрешението, дадено с т.4 на
Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 година на ВКС по т.гр.д. №3/2004 година
на ОСГК, предвид неговия предмет – спорни въпроси по приложението на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Посоченото тълкувателно решение
по въпроси, които поставя Законът за отговорността на държавата и общините като
специален закон, може да намери приложение само в пределите на действие на този
закон и субсидиарно, доколкото са налице препращания към него.
Правоотношенията, попадащи в приложното поле на Закона за държавния служител
следва да бъдат регулирани от неговите разпоредби, от изрично препращащи норми
и респективно, от общите правила, когато липсва специална регулация.
При изложените
съображения претенцията за сумата от 6 000.00 лева като обезщетение с
правно основание чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител, което е погасено
чрез плащане в хода на процеса, следва да бъде отхвърлена. Неоснователна се
явява и претенцията за мораторни лихви, доколкото поканата за заплащането им е
отправена с подаване на исковата молба – в последния ден, за който те се
претендират; основателна е претенцията за присъждане на законна лихва от деня
на предявяване на иска до деня на погасяване на главното задължение –
03.07.2019 година – в размер на 95.00 лева.
Предвид изхода на
спора, предявеното искане за заплащане на разноски по делото и представените
доказателства за направените разходи, и като съобразява, че погасяването на
главното задължение чрез плащане е извършено в хода на производството, като
ответната страна е станала повод за предявяване на иска, съдът намира, че на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 540 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Морска администрация“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявана от
Ж.Х.П., да заплати на Н.И.Д., ЕГН **********,***, сумата от 95.00 / деветдесет и пет/ лева,
представляваща законна лихва, дължима за времето от 10.05.2019 година
до 05.07.2019 година, върху сумата от 6 000.00
/шест хиляди/ лв. обезщетение за незаконно прекратяване на служебното
му правоотношение със Заповед №ЧР-1373 от 03.10.2016 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, изплатено на основание
чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, за периода от
04.10.2016 г. до 04.04.2017 година.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.И.Д., ЕГН **********,*** иск срещу Изпълнителна агенция „Морска администрация“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявана от
Ж.Х.П. иск за заплащане на сумата от 6 000.00
/шест хиляди/ лв. обезщетение за незаконно прекратяване на служебното
му правоотношение със Заповед №ЧР-1373 от 03.10.2016 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, за периода от
04.10.2016 г. до 04.04.2017 година, заедно
с претендираната мораторна лихва от 588.34 лв., считано от датата на
забавата – 23.05.2018 година до 10.05.2019 година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Морска администрация“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявана от
Ж.Х.П., да заплати на Н.И.Д., ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 540.00 лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: