№ 694
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Христина Михайлова
Анелия Щерева
като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601471 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
С определение № 1981 от 14.12.2021 г. по НЧД № 12544/2021 г., Софийският
районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 20-ти състав, е потвърдил постановление
на Софийската районна прокуратура (СРП) от 05.08.2021 г., изведено от канцеларията на
09.08.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 137/2014 г. по описа
на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 3003/2014 г. по описа на СРП, започнато на 15.01.2014 г. по
реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, със съставянето на протокола за първото извършено в
условията на неотложност действие по разследването – оглед на местопроизшествие, и
водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, а именно за това, че от неустановен час на
14.01.2014 г. до 23.49 часа на 14.01.2014 г., в апартамент, находящ се в гр. София, ж. к.
„Овча купел“, бл. ****, вх. ****, по какъвто и да е начин подпомогнал или склонил Е. И. Б.,
ЕГН **********, към самоубийство и е последвало такова.
По досъдебното производство не е привличано в процесуалното качество на
обвиняем лице.
Срещу така постановеното определение на СРС – НО, 20-ти състав, е подадена жалба
от Ю. Ю. Б. и И. Ю. Б. – наследници на починалия Е. И. Б., чрез процесуалния им
представител – адв. Д.М., САК. В същата се твърди, че определението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно, непълно и необосновано. Сочи
се, че изводът на съда относно липсата на доказателства за извършено престъпление се явява
1
неправилен, тъй като е формиран без да са събрани сигурни доказателства, че настъпилата
асфикция е от категорията на еротичните такива и че някой не е създал благоприятни
предпоставки и не е улеснил самоубийството на Б.. Излага се, че от вниманието на съда е
убегнало, че по делото липсват доказателства за суицидни намерения у починалия Б., както
и за това, смъртта му да се дължи именно на еротична асфикция, настъпила в резултат на
собствените му неестествени сексуални желания, довели до причиняването сам на себе си на
еротична асфикция. Аргументира се тезата, че съдът, в определението си, не е дал отговор
на въпроса по какъв начин травмите, установени от вещите лица, изготвили
съдебномедицинската експертиза на трупа на починалия, биха могли да се причинят лично
от него, по време на еротична асфикция. Изтъква се, че по досъдебното производство не са
положени усилия за установяване наличието на друго лице в жилището на починалия, а
съдът лековерно е приел, че към момента на настъпване на смъртта му Б. е бил сам в дома
му. В тази насока се развиват аргументи, че констатираните от съдебните медици находки
по трупа на Б. не би могло да са причинени лично, доброволно от него. Сочи се, че така
постановеният съдебен акт е незаконосъобразен и поради това, че прокурорът не е уважил
направените от повереника на пострадалите доказателствени искания при предявяване на
материалите по разследването. Застъпва се, че при положение, че по делото няма
категорична констатация за това, как е настъпила смъртта на пострадалия, прокурорът е
следвало да уважи всички направени от повереника доказателствени искания и едва след
това да извърши преценка, дали събраните доказателства са допринесли за разкриване на
обективната истина. Прави се извод, че разследването по досъдебното производство не е
обективно, всестранно и пълно, а постановлението на прокурора при СРП за прекратяване
на наказателното производство е необосновано, като постановено при непълнота на
доказателствата и превратно тълкуване на събраните такива. Желае се отмяна на
определението на СРС и на постановлението на наблюдаващия прокурор при СРП и
връщане на досъдебното производство на прокурора, със задължителни указания по
приложението на закона.
Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши
преценката по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, установи, че същата е депозирана в
законоустановения 7-дневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно
легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално
допустима.
Действително, определението на СРС – НО, 20-ти състав от 14.12.2021 г. е било
връчено на наследниците на починалия Е. И. Б. на 23.12.2021 г. (видно от отбелязването на
съобщенията от 14.12.2021 г. – вж. л. 25/гръб и л. 26/гръб от производството по НЧД №
12544/2021 г. по описа на СРС), а на упълномощения им повереник – на 22.12.2021 г. (видно
от отбелязването на съобщението от 14.12.2021 г. – вж. л. 24/гръб от производството по
НЧД № 12544/2021 г. по описа на СРС), а жалбата срещу така постановения съдебен акт е
входирана в деловодството на СРС, с вх. № 802/05.01.2022 г. Доколкото, обаче, жалбата е
изпратена до СРС чрез пощенска пратка, която не е била оформена като препоръчана такава,
2
а пощенското клеймо върху пощенската пратка е нечетимо и от съдържанието му не може
да се прави извод за датата на изпращане на пощенската пратка, то следва да се приеме, че
жалбата е депозирана в срок и като такава се явява процесуално допустима.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по
отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към
преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на
наказателното производство на прокурор при СРП.
Преценката по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на
контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното
производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите: (1)
извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14,
ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или
всички възможни и необходими за конкретния случай такива вече са събрани и проверени;
(2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е.
съответства ли приетата от органа на досъдебното производство и потвърдена от първия съд
фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е
допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване,
превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение
и на контролирания съд; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при
оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата – игнориране на част от тях,
неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между
определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не
са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.
Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на
компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се
съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена
интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства
(в този смисъл и решение № 60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС). Правомощията на съда в
процедурата по чл. 243, ал. 5 – ал. 8 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на
наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните
правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен
контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до
съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при
повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от
самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно
процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на наказателния
процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че
изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа
обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е
3
резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да
я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да
отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното
нарушение/я при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на
разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателство/а и
пр.).
От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща въпросите, съответстват ли
актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и
процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на
пострадалия/ощетеното юридическо лице. Като такива могат да се очертаят неправилно
приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение
при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при изготвяне на
постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство или на
първоинстанционния съдебен акт (непосочени правни или фактически основания за
прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на
същите и пр.). В рамките на тази преценка е и правомощието на въззивния съд да установи
и правилността на правната квалификация, в случай, че по делото има привлечено в
процесуалното качество на обвиняем лице. Това правомощие обаче е лимитирано от
конституционно установеното в чл. 127, т. 3 от Конституцията, репродуцирано в чл. 46, ал. 1
от НПК, такова на прокурора. Съобразно посочените норми, изключително правомощие на
прокурора е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да
извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление.
Съдът не разполага с процесуалното правомощие да дава указания на прокурора дали да
предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него
престъпление. Съображения в този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на
Конституционния съд, решение № 249/2002 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС, решение № 348/2003 г.
на І-во н. о. на ВКС, решение № 60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на ІІ-
по н. о. на ВКС и др.
При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по
чл. 243, ал. 8 от НПК, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, както и
на заключенията от използваните способи на доказване – експертизи, въззивният съд
намери, че първата съдебна инстанция неправилно е достигнала до заключението, че е
извършено пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл. 14, ал.
1 от НПК, респективно че в делото не се съдържа потенциал за събиране на нови
доказателства, а всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и
4
проверени.
Настоящата инстанция служебно констатира, че в конкретния по делото случай
органите на досъдебното производство не са събрали всички необходими и възможни
доказателства и доказателствени източници, които да позволят формиране на
доказателствено обезпечени, еднозначни изводи по фактите. Поради това следва да се
приеме, че не е извършено пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта
на чл. 14, ал. 1 от НПК и така постановения прекратителен прокурорски акт, както правилно
сочи и повереника, е незаконосъобразен.
Възприетата от държавното обвинение и възпроизведена в основни линии в
проверяваното определение на първоинстанционния съд фактическа обстановка, относима
към предмета на доказване по делото, е следната:
Е. И. Б., роден на 04.05.1977 г., работел от години като лекар – психиатър в болница
„Свети Наум“ в гр. София. Вършел работата си много добре. През м. декември 2013 г. взел
специалност „психиатрия“, от което бил много щастлив. Колегите му - свидетелите Ю.В.Б. и
А.Й.К., не били забелязали нищо необичайно или тревожно в поведението му. Той бил
професионалист, отговорен, не споделял да има проблеми и нямал такива с колегите и
пациентите си. Имал планове за професионалното си бъдеще, харесвал жените и те – него.
Не бил възприеман като депресиран или притеснен.
Е. Б. живеел в гр. София, ж. к. „Овча купел“, бл. ****, вх. ****. Това жилище било
собственост на родителите му – свидетелите Ю. Ю. Б. и И. Ю. Б., които работели и живеели
в Кралство Испания. Същите му помагали финансово. С тях и с дългогодишната си
приятелка – св. С.Т.Т., с която бил до към м. септември 2013 г., когато се разделили по
негово желание, живеели в апартамента му. След раздялата им продължили да поддържат
връзка и да се виждат и чуват. С последната Б. бил в добри отношения, като тя продължила
да има ключ от неговия апартамент. Впоследствие, през 2013 г., той имал силно влечение
към „Таня“ (св. Т.Н.С.), като поддържал интимни отношение със „Силвия“. Е. Б. имал
афинитет към силни и екстремни усещания и преживявания. Обичал да експериментира, да
преживява силни емоции, да вижда нови неща. Обичал да посещава заведения, да пътува.
Обичал живота, обичал да живее, но не живеел „според джоба си“. Имал отдавнашни
финансови проблеми, които го притеснявали, но той не създавал впечатление да е
депресиран от тях. Бил възприеман като човек със силен характер, физически здрав, с
изключение на проблеми със съня, за което приемал медикаменти. Всички го преценявали
като много интелигентен.
На 14.01.2014 г., през деня, св. С.Т. не успяла да се свърже с Е. Б. по телефона, тъй
като телефонът му бил изключен, а от болница „Свети Наум“ разбрала, че не се е явил на
нощно дежурство. Притеснена от това, тя се обадила на приятеля му - св. М. МИ., и го
информирала притеснена за това. Свидетелят МИ. отишъл до дома му, видял лекия
автомобил паркиран пред входа, позвънил на входната врата на апартамента му, но никой не
му отворил, като през „шпионката“ се виждала светлина в жилището, заради което той
отишъл до дома на св. С.Т., която имала ключ от апартамента на Е. Б.. Те заедно, както и с
5
приятелката на св. МИ. – св. М.Д.Д., пристигнали пред блока на Е. Б.. Свидетелите С.Т. и
М.Д. останали пред блока, а св. МИ. се качил до жилището на Е. Б. и с ключа на св. С.Т.
отключил и отворил входната му врата. Видял на пода пред кухнята безжизненото тяло на
Е. Б., за което сигнализирал на телефон 112. Тялото на Е. Б. било в полулегнало положение,
разсъблечено, само с тъмен дамски сатенен халат, обут с черни дамски чорапи с дантела в
горната им част, с щипки на зърната на гърдите и разголен полов член, с въже с примка
около врата му, закачено в другия край на напречна тръба към тавана. На легло в стаята,
обособена като спалня, имало дългокоса, черна на цвят, перука. До приключване на
извършения след това оглед на местопроизшествие, св. С.Т. не влязла в апартамента, а го
направила след това и след изнасяне на тялото на Е. Б. от апартамента, преди да бъде
запечатано жилището, само за да вземе котката, която се била скрила в жилището. Били
иззети и приобщени по делото веществени доказателства, бил изготвен и фотоалбум. На
22.02.2014 г. бил извършен повторен оглед на апартамента, в който е живял Е. Б., при който
били съхранени следи, описани в протокола, и били изготвен фотоалбум.
Районният съд е приел за установено, че Е. Б. показал, поотделно, на св. Г.И.О.-С., на
св. В.Б.Т. и на св. М. БудИ. МИ., на телефона си снимка на мъж – травестит, и им разказал,
че същият е негов бивш пациент – българин, впоследствие заминал за САЩ, където останал
да живее. Този мъж, според разказа на Е. Б., искал той да отиде в САЩ, за да правят двамата
секс, за което щял да купи на Е. Б. лек автомобил „Бентли“. Това, че Е. Б. не е споделял с
никого за своите различни сексуални интереси, според първия съд, било обяснимо и
разбираемо, доколкото касаело интимната сфера на живота. Това не е било известно и на св.
С.Т., с която са имали продължителна, няколкогодишна лична връзка и са живеели заедно. В
показанията си тя заявила: „Е. Б. не споделяше с мен всичко, може би споделяше повече
неща, но смятам, че ако е имал намерение да изпробва някои нови неща върху себе си, не би
ми казал.“ Тя свидетелствала, че правело впечатление, че Е. Б. рядко имал желание за секс,
при секс между тях той не еякулирал, с много редки изключения, което обяснявал като
постигнат от него резултат от целенасочен тренинг.
Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, СРС – НО,
20-ти състав е приел, че причината за смъртта на Е. И. Б. е механична асфикция от обесване;
морфологична находка на бързо настъпила смърт; притискането от странгулационния
предмет е получено приживе; негативните резултати от съдебнохимическата експертиза са
основание за извода, че той не е бил повлиян от етИ. алкохол, други редуциращи
субстанции или наркотици, упойващи вещества или лекарствени средства от изброените
групи; липса на травматични увреждания по тялото извън установената бразда на механично
притискане в областта на шията; в експертизата са описани и следи от механично
притискане на гръдните зърна.
Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза по метода на ДНК –
профилирането, първият съд е приел, че по повърхността на въжето от сезал е установена
смес от клетъчен материал от повече от две лица, в която алелите със значително по-висок
интензитет формират ДНК – профил, съвпадащ с профила, определен за изследвания
6
клетъчен материал по домакинската кърпа, зелена на цвят, с цветни ивици от двата края
(намерена между кожата на шията и въжето) – ДНК – профил на лице от мъжки пол.
Останалите алели в посочената смес от клетъчен материал не могат да бъдат
отдиференцирани в профил, които да бъдат сравнени с ДНК – базата данни и/или с
конкретно/и представено/и лице/а. Такова е заключението и за изследваната хартиена
лепенка (намерена на въжето, в областта на шията), за която е назначена отделна такава
експертиза, чието заключение е, че в част от локусите алели от профилите на М. БудИ. МИ.,
Т.Д.П., Стела ГълъбИ.а Фернандова, И.М.Г., Д.К.Т., И.М.Б., С.Т.Т., М.Д.Д., Т.Н.С., Г.И.О.-
С., В.Б.Т., не се установяват в посочената смес от клетъчен материал по обекта.
Въз основа на заключението на дактилоскопната експертиза е установено, че
откритите и иззети от местопроизшествието дактилоскопни следи от зелена купа, намерена
в близост до вратата на спалнята, и от зелена купа, намерена по-далеч от вратата на
спалнята, не са идентични с дактилоскопните отпечатъци на С.Т.Т., И.М.Г., В.Б.Т., М. БудИ.
МИ., М.Д.Д., Г.И.О.-С., Стела ГълъбИ.а Фернандова, Т.Д.Т., Т.Н.С., Т.Д.П., Д.К.Т. и И.М.Б..
Според съда, това, че на местопроизшествието е намерена дактилоскопна следа от
С.Т.Т. е напълно обяснимо, предвид това, че през нощта на 12/13.01.2014 г. в апартамента, в
който е живял Е. Б., е била заедно с него. Установените с експертиза три животински косъма
в апартамента, в който е живял Е. Б., се обясняват, според съда, с отглежданата там котка.
Според заключението на техническата експертиза, на изследвания преносим
компютър са намерени (и възстановени изтрити) потребителски файлове, съдържащи
информация, която би могла да има отношение към предмета на производството. Според
съда, по делото липсват доказателства да са гледани записите, данните от които са качени на
оптичните носители (дискове), приложени по делото.
За формиране на гореизложените фактически изводи, и прокурорът, и
първоинстанционният съд, са се ползвали от следните доказателствени средства: гласни –
свидетелски показания на М. БудИ. МИ. (т. 1, л. 41 – л. 42, л. 43 – л. 44 и т. 2, л. 288 – л. 289,
л. 290 от досъдебното производство), С.Т.Т. (т. 1, л. 45 – л. 46, л. 47 – л. 48, т. 2, л. 284 – л.
285 и т. 3, л. 488 – л. 489 от досъдебното производство), И. Ю. Б. (т. 1, л. 60 – л. 61 и л. 160
от досъдебното производство), Ю. Ю. Б. (т. 1, л. 157 – л. 158, т. 2, л. 280 – л. 281 и т. 3, л. 505
– л. 506 от досъдебното производство), Г.И.О.-С. (т. 1, л. 161 – л. 162 от досъдебното
производство), Ю.В.Б. (т. 1, л. 163 – л. 164 и т. 2, л. 308 от досъдебното производство),
А.Й.К. (т. 1, л. 165 – л. 166 и т. 2, л. 309 от досъдебното производство), В.Б.Т. (т. 1, л. 286 –
л. 287 от досъдебното производство), М.Д.Д. (т. 2, л. 291 – л. 292 от досъдебното
производство), Я.В.Д. (т. 2, л. 293 от досъдебното производство), Т.Д.Т. (т. 2, л. 297 от
досъдебното производство), И.М.Г. (т. 2, л. 300 от досъдебното производство), Т.Н.С. (т. 2, л.
302 – л. 303 и т. 3, л. 498 – л. 499 от досъдебното производство), Т.Д.П. (т. 2, л. 304 от
досъдебното производство), С.Г.Ф. (т. 2, л. 305 от досъдебното производство), Д.К.Т. (т. 2, л.
306 от досъдебното производство), И.М.Б. (т. 2, л. 307 от досъдебното производство), И.А.Д.
(т. 2, л. 389 от досъдебното производство), М.Ж.А. (т. 2, л. 390 от досъдебното
производство), Н.П.Г. (т. 3, л. 535 – л. 536 от досъдебното производство), Б.Г.Й. (т. 3, л. 588
7
от досъдебното производство); писмени доказателствени средства и писмени
доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие от 15.01.2014 г. и от 22.0.2014 г.
(т. 1, л. 22 – л. 24 и л. 71 – л. 72 от досъдебното производство), фиш за спешна медицинска
помощ от 15.01.2014 г. (т. 1 ,л. 49 от досъдебното производство), заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на удостоверение за наследници № 54/21.01.2014
г., издадено от СО, р-н „Овча купел“ и на препис – извлечение от акт за смърт №
0015/16.01.2014 г., издаден от длъжностно лице при СО, р-н „Овча купел“ (т. 1, л. 68 и л. 69
от досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на
предварителен договор за покупко – продажба и строителство на недвижим имот от
16.10.2007 г., сключен между „Фортрес Инженеринг“ ЕООД и Е. И. Б. (т. 1, л. 159 от
досъдебното производство), протокол за оглед на веществени доказателства от 26.02.2014 г.
(т. 1, л. 167 от досъдебното производство), справки от мобилни телефонни оператори (т. 1, л.
186 – л. 189, л. 192 и т. 2, л. 279, л. 355, л. 356, л. 358, л. 368, л. 381, л. 382, от досъдебното
производство), писмо от „К.Б.М.“ ЕАД, изх. № 17754/19.08.2014 г. (т. 1, л. 194 – л. 195 и т.
2, л. 196 – л. 277 от досъдебното производство), писмо от „Мобилтел“ ЕАД, изх. №
18484/27.07.2013 г., ведно със справка относно проведени повиквания от № **** (т. 2, л. 322
– л. 352 от досъдебното производство), писмо от „К.Б.М.“ ЕАД, изх. № 17453/19.08.2014 г.,
ведно със справка относно проведените разговори от мобилен номер **** (т. 2, л. 360 – л.
362 от досъдебното производство), разписка от 01.07.2014 г. (т. 2, л. 283 от досъдебното
производство), писмо от СО – район „Подуяне“, ведно със заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на акт за смърт на Я.Г.Г. № 0414/15.06.2016 г., издаден от длъжностно
лице при СО – район „Подуяне“ (т. 3, л. 508 – л. 509 от досъдебното производство);
веществени доказателства – иззети при извършените огледи на местопроизшествие от
15.01.2014 г. и от 22.02.2014 г. и биологични следи – приложение към биологична
експертиза № 102 – Б/2014 г. (т. 1, л. 86 от досъдебното производство); веществени
доказателствени средства – албуми за извършен оглед на местопроизшествие (т. 1, л. 25 –
л. 40 и л. 73 – л. 80 от досъдебното производство), албум за извършен оглед на веществени
доказателства от 26.02.2014 г. (т. 1, л. 168 – л. 169 от досъдебното производство), 3 броя
оптични носители на информация – приложение към съдебна компютърно – техническа
експертиза № 2014/КСМ – 128 (т. 1, л. 93 – л. 95 от досъдебното производство) (т. 1, л. 95 от
досъдебното производство), 2 броя оптични носители на информация – приложение към
техническа експертиза № 15/ИКУ – 087 (т. 1, л. 145 от досъдебното производство), оптичен
носител на информация – приложение към писмо от „К.Б.М.“, изх. № 17754/19.08.2014 г. (т.
1, л. 194 от досъдебното производство), сравнителен материал – приложение към
съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК – профилиране № 19/ДНК – 51 (т. 3, л.
521 от досъдебното производство) и способи на доказване – заключения на
съдебномедицинска експертиза на труп № 41/2014 г. (т. 1, л. 52 – л. 55 от досъдебното
производство), съдебнохимическа експертиза № 42/2014 г. (т. 1, л. 56 от досъдебното
производство), съдебнохимическа експертиза № А - 42/2014 г. (т. 1, л. 57 от досъдебното
производство), биологична експертиза № 102 – Б/2014 г. (т. 1, л. 86 от досъдебното
производство), съдебна компютърно – техническа експертиза № 2014/КСМ – 128 (т. 1, л. 93
8
– л. 95 от досъдебното производство), техническа експертиза № 15/ИКУ – 087 (т. 1, л. 104 –
л. 142 от досъдебното производство), съдебномедицинска експертиза по метода на. ДНК –
профилиране № 14/ДНК – 365 (т. 1, л. 153 – л. 156 от досъдебното производство),
съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК – профилиране № 15/ДНК – 129 (т. 2, л.
397 – л. 156 от досъдебното производство), съдебномедицинска експертиза по метода на
ДНК – профилиране № 19/ДНК – 51 (т. 3, л. 516 – л. 521 от досъдебното производство),
дактилоскопна експертиза № 26 – Д/2017 г. (т. 3, л. 479 – л. 480 от досъдебното
производство).
Софийски градски съд констатира, че фактическата обстановка, възприета в
атакувания съдебен акт, който е подложен на инстанционен контрол, по същество
кореспондира с така събраната, на този етап от воденото досъдебно производство,
доказателствена съвкупност. Същата, въз основа на която са изведени изводите на
наблюдаващия прокурор по фактите, обаче не позволява да се формират еднозначни правни
изводи осъществен ли е състав на престъпление от общ характер, или не и в този смисъл
правните изводи на представителя на държавното обвинение са преждевременно
постановени, при непълнота на доказателствения обем.
По-конкретно, настоящата инстанция се съгласява с изводите на
първоинстанционния съд, че смъртта на Б. е настъпила вследствие на механична асфикция
от обесване. В тази насока и прокурорът при СРП, и първият съд правилно са кредитирали
заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза на труп, като
обективно, компетентно изготвено, ясно, пълно и точно, отговарящо на поставените на
вещото лице въпроси и относимо към предмета на доказване. По делото обаче е останал
напълно неизяснен същественият за крайната преценка по същество въпрос дали смъртта е
настъпила в резултат на причинена от самия починал или от друго лице асфикция.
Конкретно, възможно ли е било починалият сам да направи възлите на въжето в областта на
шията си – така, както същите са установени при извършения оглед на местопроизшествие
на 15.01.2014 г., респективно възможно ли е по начинът, по който е била направена
плъзгащата се примка, да настъпят уврежданията по тялото на починалия, констатирали при
огледа на трупа му и в крайна сметка довели до настъпването на смъртта му. За изясняване
на този въпрос е необходимо да бъде извършен следствен експеримент, а при необходимост
– да бъде назначена и изготвена допълнителна съдебномедицинска експертиза, която да даде
заключение относно механизма на причиняване на асфикцията при Б.. Евентуалното
назначаване на такава експертиза би могло да допринесе и за изясняване на приблизителния
час, в който е настъпила смъртта на Б. – обстоятелство, от значение за проверка на
показанията на разпитаните свидетели.
С оглед обоснована преценка, дали към процесната по делото дата починалият Б. е
бил сам в жилището, което обитавал, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. ****,
вх. ****, съдът намира, че изясняването на този въпрос би било в съществена степен
благоприятствано от допълнителна дактилоскопна експертиза, която да даде отговор на
въпроса, дали годните за изследване дактилоскопни следи – предмет на изследване от
9
вещото лице, изготвило дактилоскопна експертиза № 26 – Д/2017 г. (т. 3, л. 479 – л. 480 от
досъдебното производство), са оставени от лице, регистрирано в Автоматизираната
дактилоскопна идентификационна система AFIS (предвид обстоятелството, че от датата на
изготвяне на експертното изследване до момента е изминал значителен период от време), а
при установяване на дактилоскопни следи, оставени от починалия – дали същите са
оставени от него.
Също така, от полза за разследването би се явило и извършване на изследване,
посредством метода на ДНК – профилирането, за установяване на евентуално наличен
клетъчен материал, респективно – неговия произход, по дрехите, с които е бил облечен
починалия Б., към момента на настъпване на смъртта му – иззети и приобщени в качеството
им на веществени доказателства по делото. В този смисъл единствено може да се съжалява,
че към настоящия момент значими за крайния изход веществени доказателства – 1 брой
перука и 5 броя щипки, са върнати на св. Б. и същите не биха могли да бъдат изследвани по
метода на ДНК – профилирането.
По същество кореспондиращи с доказателствената съвкупност и в частност – с
показанията на свидетелите С.Т., М. МИ. и М.Д., са изводите на районния съд по отношение
на поведението на свидетелите Т. и МИ., довело до откриване на трупа на Б. в дома на
последния. Неизяснено в достатъчна степен е останало обаче обстоятелството по какъв
начин св. МИ. е проникнал във вътрешността на жилището. Същият сочи, че е отключил
входната врата на жилището, обитавано от Б. с предоставения му от св. Т. ключ (вж.
показанията на св. МИ., депозирани на 15.01.2014 г. – т. 1, л. 42 от досъдебното
производство, и тези, депозирани на 03.07.2014 г. – т. 2, л. 288/гръб от досъдебното
производство). Същевременно, при извършения оглед на местопроизшествие за времето от
01.15 часа до 02.38 часа на 15.01.2014 г., резултатите от който са обективирани в
едноименен протокол и фотоалбум към него, е било установено, че от вътрешната страна на
патрона на вратата е намерен вкаран ключ, който е закачен на връзка с още два ключа и
дистанционно за лек автомобил (вж. л. 23 и л. 25 от досъдебното производство). Изложеното
предпоставя проверка на показанията на св. МИ., евентуално посредством провеждането на
следствен експеримент за възможността за отключване на входната врата с ключ при
положение, че от вътрешната страна на патрона на вратата е бил вкаран ключ. В тази насока
полезен би бил и допълнителен разпит на св. МИ., в хода на който да бъде изяснено дали
входната врата е била заключена към момента на пристигането му пред жилището,
респективно – дали е установил наличието на ключ в ключалката от вътрешната страна на
бравата на входната врата.
С оглед проверка на всички възможни следствени версии, е необходимо да бъдат
положени усилия за установяване на самоличността и евентуално – разпит в процесуалното
качество на свидетел, на лицето, записано под името „Savina“ в изследвания мобилен
телефон, ползван от починалия, кореспондиращо с Б. от мобилен телефонен номер
**********, предвид установените обидни и заплашителни изрази, отправяни от това лице
спрямо Б. (вж. заключението на техническа експертиза № 15/ИКУ – 087 – т. 1, л. 129 и л.
10
133 от досъдебното производство).
Необходимо е също така, наблюдаващият прокурор да отстрани – евентуално
посредством назначаване на допълнителна съдебна компютърно – техническа експертиза,
противоречието между заключението на вещото лице, изготвило съдебна компютърно –
техническа експертиза № 2014/КСМ – 128 (т. 1, л. 93 – л. 95 от досъдебното производство),
че в изследвания обект – преносим компютър, марка „ASUS“, модел „X51R“, иззет от дома
на Б., са намерени (включително са били възстановени изтрити) потребителски файлове,
съдържащи информация, която би могла да има отношение към предмета на
производството, и отразеното в докладна записка, изготвена на 23.01.2015 г. от полицейски
орган, че в приложените 3 броя дискове от потребителски файлове, записани при
извършеното експертно изследване, не се констатира наличие на информация, имаща
отношение към разследваното престъпление. Акцент при тази проверка би следвало да бъде
поставен върху изследване на такова съдържание на потребителските файлове, установени в
компютъра на Б., насочващо към еротична асфикция.
Едва при събиране на доказателствени източници в тази насока, прокурорът при СРП
би могъл да формира доказателствено обезпечени изводи от фактическа страна относно
това, осъществен ли е състав на престъпление от общ характер и в частност – по чл. 127, ал.
1 от НК или по друг законов текст, респективно – налице ли са предпоставки за ангажиране
на наказателната отговорност на определено лице за осъществен състав на престъпление,
или не. Събирането на доказателствени източници за посочените по-горе факти и
обстоятелства ще позволи и проверка на показанията на разпитаните по делото свидетели.
Видно от посочените по-горе аргументи, настоящата инстанция намира за
основателно възражението на жалбоподателите, че след като първата съдебна инстанция
безкритично е възприела установената от прокуратурата фактическа обстановка,
незаконосъобразно, поради липса на всестранно, пълно и обективно изследване на всички
обстоятелства по делото, въз основа на нея е направила правните си изводи. Проведеното
разследване не покрива критериите на чл. 14, ал. 1 от НПК, за осъществяване на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Закономерно, при липса на пълнота и всестранност на разследването, при което
според настоящият съдебен състав е допуснат дефицит на действия по разследването и не е
изчерпан потенциала за събиране на нови доказателства, относими към предмета на
разследване, очертан в разпоредбата на чл. 102 от НПК, прокуратурата, а впоследствие и
районният съд, неправилно са извели фактите по делото от събрания недостатъчен за целите
на настоящото наказателното производство доказателствен материал. Съответно
незаконосъобразни (неправилни) се явяват и изведените от държавното обвинение и
потвърдени от районния съд правни изводи.
При липса на всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото, процесуалният закон, в разпоредбата на чл.
46, ал. 2 НПК, предвижда прокурорът да извърши необходимите действия по разследването
или да укаже извършването им от водещия разследването, по реда на чл. 242, ал. 2 НПК, но
11
не и да прекрати наказателното производство. Последното, извършено със съответния
процесуален акт, единствено осуетява изясняване на обективната истина. Тук е необходимо
да се припомни и това, че прокурорът разполага с правомощието да прекрати воденото
наказателно производство не когато не се установи да е осъществен състав на престъпление,
за което е образувано производството, а когато се установи, че не е осъществен състав на
престъпление от общ характер.
При това, като е формирал изводите си по същество, без да е изчерпал възможността
за събиране на относимите доказателствени източници и без да е изяснил в цялост и пълнота
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, прокурорът при СРП е
постановил незаконосъобразен прокурорски акт. Именно на това основание
прекратителният прокурорски акт е следвало да бъде отменен изцяло и делото – върнато на
СРП, за изпълнение на задължителните указания по приложението на закона.
Неконстатирането от първоинстанционния съд, при осъществяването на съдебния
контрол по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК върху прекратителното постановление на СРП, на
гореизложеното съществено процесуално нарушение при изготвянето на крайния за изхода
на досъдебното производство прокурорски акт, от своя страна е опорочило и определението
на първия съд.
В заключение, поради всички изложени по-горе съображения и аргументи,
настоящият въззивен съдебен състав намира, че като е потвърдил постановлението на СРП
от 05.08.2021 г., изведено от канцеларията на 09.08.2021 г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 137/2014 г. по описа на 06 РУ –
СДВР, пр. пр. № 3003/2014 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 от
НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, СРС - НО, 20-ти състав е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
От своя страна, като се е произнесъл по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1, пр. 2 от НПК и е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №
137/2014 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 3003/2014 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, без да е изчерпал доказателствените способи за
събиране и проверка на доказателства, необходими за установяване на всички факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване, по смисъла на чл. 102 от НПК,
прокурорът при СРП е постановил незаконосъобразен прокурорски акт, който също следва
да бъде отменен, а делото да бъде върнато на СРП, със задължителни указания относно
прилагането на закона – посочените по-горе.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1981 от 14.12.2021 г. на Софийския районен съд –
12
Наказателно отделение, 20-ти състав, постановено по НЧД № 12544/2021 г., с което е
потвърдено постановление на Софийската районна прокуратура от 05.08.2021 г., изведено от
канцеларията на 09.08.2021 г., за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 137/2014 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 3003/2014 г.
по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ постановление на Софийската районна прокуратура от 05.08.2021 г.,
изведено от канцеларията на 09.08.2021 г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 137/2014 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр.
№ 3003/2014 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
ВРЪЩА на Софийска районна прокуратура досъдебно производство № 137/2014 г.
по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 3003/2014 г. по описа на СРП, за изпълнение на
дадените задължителни указания по приложението на закона.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13