Определение по дело №974/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 960
Дата: 3 септември 2021 г. (в сила от 3 септември 2021 г.)
Съдия: Калинка Стефанова Георгиева
Дело: 20211000600974
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 960
гр. София , 03.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Калинка Ст. Георгиева

Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Калинка Ст. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600974 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в закрито съдебно заседание на трети септември две хиляди двадесет и първа годна,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ФИКИИН
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
2. КАРАМФИЛА ТОДОРОВА

След като разгледа по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК докладваното от съдия
Георгиева ВЧНД № 974 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:

Обжалвано е от представител на Министерство на културата (МК) определение от
20.07.2021 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, с което се оставя без разглеждане като
недопустима (поради липса на летитимност за жалбоподателя) жалба от МК срещу
постановление от 01.07.2021 г. на прокурор за прекратяване на наказателното производство
на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В жалбата от МК се твърди, че това министерство
разполага с право на жалба по чл. 243, ал. 4 от НПК като ощетено юридическо лице, тъй
като упражнява контрол върху опазването на културното наследство в страната.

След като разгледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
ДП е било водено за престъпление по чл. 277а, ал. 2 от НК, осъществено чрез
извършването на археологическо (геофизично – георадарно) проучване през месец август
2017 г. в ***, ул. „***“ № 9 – археологически обект, без преди това да е било издадено
1
изискуемото по чл. 151 от Закона за културното наследство (ЗКН) разрешение за теренно
проучване.
Към времето на извършване на археологичното проучване – август 2017 г., директор
на Археологическия музей (АМ) в *** е бил В. П., на когото е следвало да бъде издадено
разрешението за теренно проучване от Съвета за теренни проучвания към НАИМ – БАН; от
октомври 2017 г. директор на този музей и съответно – ръководител на археологическия
обект, е бил вече А. К.. Археологическото проучване от август 2017 г. е било извършено
след като Община Сандански чрез кмета си К. К. го е възложила на специализиран
изпълнител – „АС Геоинженеринг“ ЕООД с управител К. В.. Представителите на Общината
и на изпълнителската фирма твърдят, че не са знаели, че на АМ – Сандански в лицето на В.
П. не е било издадено своевременно разрешение за теренното проучване от август 2017 г., а
от своя страна В. П. твърди, че не е бил своевременно уведомен, че през август 2017 г. е
било извършено такова археологическо проучване на обекта. Същевременно за същия
археологически обект са били издавани преди това три разрешения за теренно проучване –
от 2009 г., от 2010 г. и от 2012 г., като последващо археологическо проучване е било
извършено само във връзка с разрешението за теренно проучване от 2009 г. Всяко от
разрешенията за теренно проучване има определен срок, за който е валидно.
Предвид тези факти прокуратурата е приела с постановление за прекратяване на
наказателното производство, че предходната ситуация с наличието на три разрешения за
теренно проучване и конкретиката на извършеното археологическо проучване от 2017 г. без
съответно му предхождащо го разрешение за теренно проучване обуславят извод за
възможна недобра комуникация между съответния за периода директор на АМ – Сандански
(В. П.) от една страна и от друга – кмета на Общината и управителя на изпълнителската
фирма; в заключение прокуратурата е приела, че не е извършено деяние, съставомерно по
чл. 277а, ал. 2 от НК.
При така приетите правилно от прокуратурата и първоинстанционния съд за
установени факти се обуславят следните правни изводи:
Престъплението по чл. 277а, ал. 2 от НК е формално и се осъществява чрез
неразрешено археологическо проучване, като в състава на престъплението не е включено
евентуалното причиняване на имуществени вреди. По тази причина в настоящия случай МК
не може да бъде определено като ощетено конкретно с престъплението юридическо лице и
затова не може да разполага с право на жалба по чл. 243, ал. 4 от НПК срещу постановление
на прокурор за прекратяване на наказателното производство. Поради това е правилен
изводът на ОС - Благоевград за недопустимост на жалбата на МК срещу постановлението на
прокурора за прекратяване.
Отделно от това следва да се отчете, че фактите – установени, доколкото е възможно
и при изчерпване към момента на доказателствените възможности и усилия, не позволяват
обосновано обвиняване на някого и конкретно – на В. П.. Налице е невъзможност да се
докаже, че той, като отговорен за конкретния археологически обект, е знаел към август 2017
г. и преди започване на археологическото проучване, че през август 2017 г. се е извършвало
такова археологическо проучване от „АС Геоинженеринг“ по възлагане от Община -
Сандански – за да може да се ангажира наказателната отговорност на В. П. за това, че е
наредил подобно проучване без изискуемото преди това разрешение за теренно проучване.
Незнанието на фактите от състава на престъплението изключва умисъла относно това
престъпление и поради това се изключва наказателната отговорност съобразно чл. 14, ал. 1
от НК.
На съобразяване подлежи и фактът, че в конкретния случай не са събрани данни за
реално увреждане на археологически ценности, за да се определя последващо евентуалната
стойност на щетите и и да се търси кой ги е понесъл. По делото е доказано, че
археологическото проучване се е изразило в георадарно облъчване, без разкопки и поради
2
това – без какъвто и да било непосредствен физически контакт до археологически обекти,
поради което такива не биха могли да бъдат увредени.
В заключение: обжалваното определение е правилно поради неговата обоснованост и
законосъобразност и поради това следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 359 от 20.07.2021 г. по ЧНД № 573/2021 г. на
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, с което е оставена без разглеждане като недопустима
жалбата на Министерство на културата срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 01.07.2021 г. на
прокурор от ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – БЛАГОЕВГРАД за прекратяване на основание
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК на наказателното производство – ДП № 234/2018 г. на РУМВР –
Сандански, пр.пр. № 33/2018 г. на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – БЛАГОЕВГРАД.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3