№ 6547
гр. София, 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110173993 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ГР. М. СТ. срещу
„Булгартрансгаз“ ЕАД. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били
редовно връчени на ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.
Ищцата ГР. М. СТ. твърди, че на 02.05.2012 г. сключила трудов договор с
ответника, съгласно който изпълнявала длъжността „Технически секретар“ към
Управителния съвет, Централно управление при ответника. На 01.01.2021 г. било
подписано допълнително споразумение към договора, с който се променил размера на
основното месечно възнаграждение на 2516,99 лева, считано от датата на подписване
на споразумението. Ищцата поддържа, че на 29.10.2021 г. било връчено предизвестие
за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ с изтичането
на 30-дневен срок. На същата дата – 29.10.2021 г. ѝ бил връчен и акт за прекратяване №
БТГ-ЧР-изх. №138/29.10.2021 г., с който ответникът прекратява трудовото
правоотношение на ищцата, считано от 30.10.2021 г. Както презивестието, така и
заповедта били връчени по имейл, докато ищцата била в законоустановен платен
годишен отпуск. Според мотивите на акта за прекратяване, причините за прекратяване
на трудовия договор на ищцата били, че работата в Управителния съвет била спряла за
повече от 15 работни дни, както и че това спиране било обективирано в Заповед №БТГ-
ЧР-Зап. 16/01.10.2021 г. Ищцата счита, че уволнението е незаконно на първо място,
защото не било налице спиране на работата, продължило повече от 15 работни дни към
момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Поддържа, че въпреки издадената заповед за спиране от 01.10.2021 г., работата никога
не била спирана, УС заседавал редовно и извънредно всяка седмица, включително и в
периода след издаване на заповедта от 01.10.2021 г. и ищцата твърди, че и след тази
дата изпълнявала работата, за която била наета. На следващо място ищцата поддържа,
че уволнението било незаконно, тъй като нито предизвестието, нито акта за
прекратяване на трудовото правоотношение били подписани от законния представител
на работодателя или от друго упълномощено лице, както и тези актове били връчени
на ищцата, доката същата ползвала разрешен платен годишен отпуск.
Предвид гореизложеното, ищцата моли съда да признае уволнението,
извършеното с акт за прекратяване БТГ-ЧР-изх. №138/29.10.2021 г. за незаконно и да
го отмени– правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; да възстанови ищцата на заеманата
преди уволнението й длъжност „Технически секретар“ към УС, Централно
1
управление– правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; и да осъди ответника да ѝ заплати
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от
30.10.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 15096,00 лева /6х2516,00 лв./, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Булгартрансгаз“ ЕАД е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „Технически секретар“ към Управителния съвет на
„Булгартрансгаз“ ЕАД. Поддържа, че трудовото правоотношение на ищцата е било
прекратено законосъобразно, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – поради спиране на
работа за повече от 15 дни. На първо място, твърди, че на основание Заповед №БГТ 92-
04-161/19.08.2021 г. на Изпълнителния директор за подаването на заявки бил указан
друг ред, а не от организаторите/техническите секретари. На основание Заповед №БГТ
92-04-162/19.08.2021 г., във връзка с чл. 27, т. 5 от Устава на ответника, Протокол
№УС 550/17.08.2021 г. на Управителния съвет и актуализация № 3 към 15.07.2021г. на
Бизнес програма 2021-2025, както и с цел оптимизиране на разходите за хартия за
копирни машини и др. офис консумативи, още през месец август 2021 г. било
прекратено размножаването на документи на хартиен носител, както и изпращането на
изходящи документи. Поддържа, че длъжността на ищцата и основаните трудови
функции били свързани именно с организиране и подпомагане дейността на
Управителния съвет, съобразно решенията и разпорежанията на неговите членове,
изготвяне на необходимата документацията за работата на УС и съхранението на
архива, получаване на постъпваща кореспонденция, участие в официални работни
срещи, съхраняване на документи и материали, свързани с дейността на УС и при
осигуряване на копия от тях по необходимост, осигуряване снадбяването на кабинета с
канцеларски материали и др. С преустановяване размножаването на документи на
хартиен носител, преустановяване заявките за канцеларски материали и
преустановяване на пощенските услуги, дейността на ищцата на практика била спряна
още през м. август 2021 г. Счита, че основните трудови задължения на Техническия
секретар не можели да се изпълняват и от разстояние (дистанционно). Работата от
разстояние на ищцата означавала при всички случаи спиране на
работата/преустанояване на дейността, като твърди, че ищцата била в престой от
07.01.2021 г. на основание изрично посочени заповеди, издадени за периода м. януари
2021 г. – м. май 2021 г. Считано от 07.06.2021 г. ищцата е следвало да изпълнява
трудовите си задължения на работното място, но същата не се явила поради отпуск
поради временна неработоспособност.
На следващо място, ответникът поддържа, че с протокол от проведено заседание
на оперативния щаб на ответника от 01.10.2021 г. и на основание Решение №629 на
МС от 26.08.201 г. за удължаване срока на обявената с решение №325/14.05.2020 г. на
МС извънредна епидемична обстановка, заповед № БТГ 92-04-53/13.03.2020 г. на
изпълнителния директор на ответника, впоследствие изменяна неколкократно, на
основание чл. 120в КТ с решение по т. 1.3. от Протокол от проведено заседание на
01.10.2021 г. оперативният щаб решил, че считано от 01.10.2021 г. временно да се спре
работата и да се преустанови дейността на всички служители, изпъляващи
организационни и координационни длъжности към отделните управления и отдели, на
служителите изпълняващи дейността „Технически секретар“, както и на служители
изпъляващи длъжността „Оператор копирна техника“. На основание това решение
2
била издадена Заповед №БТГ-ЧР-Зап.16/01.10.2021 г., с която е спряна работата и е
преустановена дейността на 19 служители. Към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата – 30.10.2021 г. били изминали повече от 15 работни дни,
през които работата била спряна за всички изброени в заповедта служители. През
същия този период били прекратени трудовите правоотношения и на останалите
служители, изпълняващи организационни и координационни длъжности към отделните
управления и отдели.
Предвид гореизложеното ответникът поддържа, че законосъобразно е прекратил
трудовото правоотношение с ищцата, като се позовава на чл. 120в, ал. 1 КТ, който
установявал право на работодателя при обявено извънредно положение със заповед да
преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни
работници за целия период или за част от него до отмяната на извънредното
положение. Работодателят можел да постанови преустанояване на работата, когато не
можел да осигури работа от вкъщи, самото естество на работата не го предполага или е
преценено, че продължаването на работата би било неефективно.
На ответника следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности в
отговора на исковата молба, а именно в едноседмичен срок от съобщението да посочи
изрично дали предявява насрещен иск срещу ищцата за сумата в размер на 18749,20
лв., представляваща сбор от изплатени от ответника на ищцата обезщетения на
основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1, КТ, или прави евентуално възражение за
прихващане с посочената сума, като има предвид, че в производството по реда на чл.
310 и сл. ГПК е недопустимо предявяване на насрещни искове /чл. 314, ал. 2 ГПК/,
като при неизпълнение на указанията в предоставения срок, съдът ще приеме, че не е
предявен насрещен иск за посочената сума.
Изложените от ищцата фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ. При така изложените фактически твърдения от страните по настоящото дело
съдът приема, че упражненото потестативно право от ищцата за отмяна на процесното
уволнение и възстановяването й на предишната работа преди уволнението се основава
на обстоятелството, че процесното уволнение е незаконно по изложените в исковата
молба доводи, а искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ – въз основа на
обстоятелството, че поради незаконното уволнение ищеца е останал без работа за
процесния период.
Тежестта на доказване – задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело. А законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се
обуславя от проявлението на следните материални предпоставки /юридически факти/ –
1. компетентен орган на работодателя да е издал уволнителната заповед; 2. да е налице
спиране на дейността на предприятието или на отделно негово производство, в което
по силата на трудовия договор е била заета ищцата, както и 3/ до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение спирането на работата да е продължило
повече от петнадесет /т.е. поне 16/ работни дни.
Ответникът не сочи доказателства, че компетентен орган на работодателя е
издал уволнителната заповед.
Релевантните факти по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ са–уважен
иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, съвпадение между длъжността, от която ищцата е
3
уволнена, и тази, на която иска да бъде възстановена, както и в случай че трудовото
правоотношение е срочно, да не е изтекъл срокът по това правоотношение.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ следва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице
противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на
потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с
ищеца трудово правоотношение; 2. ищеца да е претърпял вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-
следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния
спор по първия конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за
отмяна на уволнението като незаконно. Вторият факт – оставането на ищцата без
работа следва да бъде установено в процеса на доказване от нея.Това
правнорелевантно обстоятелство може да бъде установено чрез представяне на
оригинала на трудовата книжка в първото по делото заседание.
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника е съществувало валидно
трудово правоотношение, както и че ищцата е заемала длъжността „Технически
секретар“ към УС, Централно управление на ответника, поради което тези
обстоятелства не се нуждаят от доказване.
Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняването на спора, предмет на делото.
Доказателственото искане на ищцата за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане, с който ще се установяват обстоятелствата,
посочени в исковата молба, се явява основателно. Доказателственото искане на ищцата
на основание чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като документите
от личното трудово досие на ищцата са представени от ответника.
По искането на ищцата по реда на чл. 195, ал.1 ГПК съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника „Булгартрансгаз“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение да посочи изрично дали предявява насрещен иск срещу
ищцата за сумата в размер на 18749,20 лв., представляваща сбор от изплатени от
ответника на ищцата обезщетения на основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ,
или прави евентуално възражение за прихващане с посочената сума от сумата, предмет
на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, като има предвид, че в производството по реда на чл. 310
и сл. ГПК е недопустимо предявяване на насрещни искове /чл. 314, ал. 2 ГПК/, като
при неизпълнение на указанията в предоставения срок, съдът ще приеме, че не е
предявен насрещен иск.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2022 г.,
в 11,20 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника, като съдът им указва в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат
4
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не
поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на
обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат
доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ищцата, който ще устаноява обстоятелствата, посочени в
исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата на основание чл. 190 ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС. Повече информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул.
„Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от
9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария
Георгиева - тел. 02/8955423, spogodbi@mediatorbg.eu; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът
може да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това
процесуални предпоставки.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5