ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
13.02.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11 с-в,
в
закрито заседание в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
15638 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена
е искова молба от К.И.Б. *** срещу Софийски районен съд. В исковата молба,
наред с друго, се твърди, че ищецът е претърпял вреди - имуществени и
неимуществени вследствие на издаден от съда изпълнителен лист по заповед за
изпълнение на парично задължение от 26.09.2013г.по ч.гр.д.№ 15670/13г. на СРС.
Сочи, че въз основа на издадения от СРС изпълнителен лист е започнало
индивидуално принудително изпълнение срещу съпругата му, което му е причинило и
на него вреди. Твърди, че изпълнителният лист е бил документ с невярно
съдържание. Бил е издаден неправилно въз основа на заповед за изпълнение, която
не е била влязла в сила. Освен търпени имуществени вреди от принудителното
изпълнение, ищецът претендира и неимуществени вреди вследствие на преживените
негативни преживявания по време на изпълнението.
Ответникът
Софийски районен съд намира исковете за допустими и по същество неоснователни,
като излага съображения в подкрепа на становището си.
Съдът,
като прецени становищата на страните и във връзка със събраните по делото
доказателства, установи следното:
Ищецът е предявил искове, които
изначално, с оглед на възможната правна квалификация, са недопустими.
Претендират се вреди от неправилно и незаконосъобразно според ищеца издаден изпълнителен лист от съдия при СРС.
Съдът намира, че СРС не е надлежен
ответник като процесуален субституент на Държавата.
Отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на РБългария е развита в ЗОДОВ - включително и за
обезщетяване на вреди, причинени от незаконни актове на органите на съдебната
власт. В случая, не е налице нито една от хипотезите на ЗОДОВ, при която на ищеца би могло да бъде
присъдено обезщетение. Съгласно приетото в ТР № 5/2013 г. на
ОСГК на ВКС, при искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ с правно основание,
посочено в чл. 2, ал. 1, т. 1-
т. 7 ЗОДОВ,
Държавата е ограничила отговорността си за вреди от незаконосъобразни действия
на своите органи само до изчерпателно посочените в нея хипотези, към които
обстоятелствата, изложени в исковата молба, не могат да бъдат подведени.
СРС не може да отговаря и да е надлежен
ответник и по общия ред по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
тъй като няма качеството на възложител на работата спрямо съдийския състав
издал изпълнителния лист. Съдът не е работодател на съдиите. Съгласно чл.117
ал.2 от Конституцията на РБългария „при осъществяване на своите функции
съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само
на закона“. Отделно от това, чл.132 ал.1 от Конституцията е категоричен, че при
осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и
следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни
действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено
престъпление от общ характер.
Съдебните актове във връзка с тяхната
правилност и съобразеност със закона се преценяват единствено и само от
по-горестояща съдебна инстанция по пътя на строго регламентирания в
процесуалните закони инстанционен контрол. Недопустимо е да се извършва
проверка на тези актове в друго съдебно производство, освен ако това не е
изрично регламентирано. Пътят на защита за ищеца или на неговата съпруга е бил
обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист, в случай че той
е бил издаден въз основа на заповед за изпълнение, която не е била влязла в
сила – така и ТР по т.д.№4/13г. на ОСГТК, ВКС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 3058/03.04.2018 г., подадена
пред ОС Хасково, въз основа на която е образувано гр. д. № 15638/2018 г. по
описа на СГС, ГО, 11 с-в.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 15638/2018 г.
по описа на СГС.
Определението може да бъде обжалвано с
въззивна частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: