Решение по дело №1377/2015 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 458
Дата: 24 септември 2015 г. (в сила от 12 ноември 2015 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20155510101377
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                                   гр. Казанлък, 24.09.2015 година                                                       

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 1377 по описа за 2015 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание  чл. 79 от ЗЗД вр.чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 86  от ЗЗД, с цена на иска 24484,04лв., от които 23719,00лв. главница и 765,04лв. мораторни лихви.

 

В исковата молба ищцовото дружество, чрез пълномощника си твърди, че с ответното такова били в търговски отношения, произтичащи от неформален договор с предмет покупко- продажба на стоки- продукти на химическата промишленост, а именно:. Сочи, че стоките били приети на г. от превозвач „ Транслоджистик”, гр. С., с автомобил рег. №. Съгласно Товарителница сер. и Експедиционна бележка №, стоките били доставени и получени в гр. К. от ответника на г., за което в документите бил положен подпис от представител на дружеството. Счита, че изпълнил точно задължението си за доставка на продуктите на уговореното между страните място- гр. К., за което издал фактура № г., с падеж- г., за главница от 27020,59лв.Твърди, че по процесната фактура ответника му заплатил част от цената, като останал да дължи сума в размер на 23719,00лв. Ищецът твърди, че водил с ответното дружество многократна кореспонденция, изпращал електронни съобщения и провеждал устни разговори за уреждане на отношенията. Ответникът не платил задълженията си дори и след връчване на г. писмена покана, с която бил уведомен за дължимата сума, обезщетението за забава и последиците от неплащането, което поражда правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от общо 24484,04лв., от които 23719,00 лв. главница, представляваща неплатен остатък от цената по фактура № г.,765,04лв. мораторни лихви за периода от г. до г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от г. до изплащане на вземането.

Претендира за направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На същият е редовно връчен препис от съдебните книжа. В откритото съдебно заседание редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по исковата претенция.

 

От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от фактура № г., ведно с експедиционни бележки е, че ищцовото дружество е доставило на ответното такова стоки на обща стойност 22 517,16лв. без ДДС и 27020,59лв. с ДДС. Страните са уговорили, че падежа на плащането е в седемдневен срок от датата на документа, като плащането е следвало да бъде извършено по банков път.

От приложената товарителница сер. се установява, че стоките по горецитираната фактура са разтоварени на дата г. в гр. К. и получени от представител на ответното дружество, за което е положен подпис.

Видно от приложеното на л. 15 от делото известие за доставяне на „ М.” ООД е, че на лицето Е. П. П.- счетоводител в „ Т.ш.к.” ЕООД на г. е била връчена покана за плащане, изходяща от „ Б.Б.” ЕООД.

По делото е приложена покана от г., с която дружеството „ Б.Б.” ЕООД е поканило ответника да му заплати в срок до г. непогасените си парични задължения в общ размер на 39194,36лв., от които 37707,80лв., представляваща остатък по фактура № г. на стойност от 23719,00лв. с ДДС и фактура № г. на стойност 13988,80лв. с ДДС, както и 1486,56лв. лихви за забава.

Видно от преводно нареждане за кредитен превод от г. е, че ответника е превел по сметка с IBAN: *** „ Б.Б.” ЕООД сумата от 1486,56лв., като основанието за плащане е „лихви”.

Към датата на предявяване на иска ищцовото и ответното дружества са действащи, видно от представените 2 бр. извлечения от Търг.регистър.

По делото е допусната и назначена съдебно- счетоводна експертиза, с неоспорено заключение, която съдът възприема като обективно и вярно изготвена. Вещото лице Ч. дава заключение, че след извършени справки в ищцовото и ответното дружества е установено, че в счетоводството на ищеца е открита партида- аналитична сметка на името на ответника, а именно: „ Клиенти- Т.ш.к.” ЕООД. В счетоводството на ответника е открита партида- аналитична сметка на името на ищеца по счетоводна сметка „ Доставчици” с аналитичен контрагент № - „ Б.Б.” ЕООД. По двете открити партиди/ аналитични сметки/ са осчетоводявани задължения между страните, във връзка с извършвани стопански операции. Вещото лице дава заключение, че в счетоводството на ищеца процесната фактура е осчетоводена по счетоводна сметка „ Клиенти- Т.ш.к.” ЕООД на г., като текущия размер на вземането е 23719,00лв. В счетоводството на ответника, процесната фактура е осчетоводена на г. по счетоводна сметка „ Доставчици” с аналитичен контрагент № - „ Б.Б.” ЕООД на г. Текущото задължение по фактурата е 24007,00лв. В счетоводството на ищеца е отразено частично плащане по процесната фактура в размер на 3301,59лв., извършено на г. с платежно нареждане по банкова сметка. *** Ч. дава заключение, че размера на задължението за плащане по процесната фактура, формирано от неплатен остатък от главница и лихва за периода от г. до г. е общо 24470,85лв., от които главница в размер на 23719лв. и законна лихва в размер на 751,85лв.

От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗЗД в случай, че длъжника не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативно наличие на три предпоставки: съществуване на правомерен юридически акт, от който възниква задължението; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника- длъжник; реалното изпълнение да е възможно. По делото е установено, че е възникнало едно парично задължение в тежест на ответника, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора- ищец.

От събраните по делото доказателства е видно, че между страните е съществувало облигационно правоотношение за доставка на стоки. По делото е безспорно, че ищецът е изпълнил договорните си задължения към ответника, за което е издал фактура №г. на обща стойност 27020,59лв. с ДДС.

Ответникът е получил стоките по фактурата, което е удостоверил с подписа си, но не е заплатил цената по банков път до уговорената дата на падеж. Тъй като не изпълнил задължението си в уговорения срок „ Т.Ш.К.” ЕООД е предложил на ищеца погасителен план за изплащане на задължението си.

По делото се събраха доказателства за извършено плащане от ответника към ищеца единствено на сумата от 3301,59лв., съгласно заключението на съдебно- счетоводната експертиза.С извършеното плащане ответното дружество  извънсъдебно е признало  задължението си към ищеца.

Дължимостта на главницата по процесните фактури е установена и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за главница от общо 23719,00лв. с ДДС  по фактура №г. е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху дължимата главница от завеждане на иска-г. до окончателното й плащане.

По делото не се установи ответното дружество да е погасило вземането на ищеца, поради което основателен се явява и акцесорния иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата, определено по размер от законната лихва. В исковата молба ищецът претендира за присъждане обезщетение за забава в общ размер на 765,04лв. за периода от г. до г. В допуснатата по делото съдебно- счетоводна експертиза, вещото лице дава заключение, че размера на мораторната лихва за забава върху задължението по процесните фактури за периода, посочен в исковата молба, след отчитане извършеното частично плащане е в размер на 751,85лв.

Предвид горното, съдът намира, че иска за присъждане на мораторни лихви се явява основателен и доказан до размера, установен от вещото лице Ч., като в частта до претендираните 765,04лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

            Относно разноските в производството:

            Ищецът в настоящото гражданско дело има разноски в общ размер на 2128,76лв., от които 998,76лв. държ. такса, 960лв. адвокатско възнаграждение и 170лв. депозит за вещо лице.

            Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 2127,61лв., съразмерно с уважената част на исковете.

            Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДАТ.Ш.К.” ЕООД, ***,  ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Иван Василев Томов да заплати на  „ Б.Б.“ ЕООД, ***, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите Ирина Юриева Толумска и Илия Илиев Гергинов, чрез адв. Г.Д.Д. от САК, следните суми: 23719,00лв. / двадесет и три хиляди седемстотин и деветнадесет лева и 00 стотинки/ главница по фактура №г., ведно със законната лихва, считано от г. до изплащане на вземането, както и 751,85лв. лихви за забавено плащане за периода от г. до г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до общо 765,04лв, като неоснователна и недоказана.

 

 

ОСЪЖДА „Т.Ш.К.” ЕООД, ***,  ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Иван Василев Томов да заплати на „ Б.Б.“ ЕООД, ***, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите Ирина Юриева Толумска и Илия Илиев Гергинов, чрез адв. Г.Д.Д. от САК, сумата от 2127,61лв.(две хиляди сто двадесет и седем лева и 61 стотинки), представляващи съдебни и деловодни разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: