РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Враца, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
П. К. Кучев
при участието на секретаря Миглена Н. К.
като разгледа докладваното от П. К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20231400500490 по описа за 2023 година
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Н. С., чрез адв. Н. И. и чрез адв. Б. Й., срещу
решение № 201/24.08.2023 г. по гр. д. № 1089/2022 г. по описа Районен съд – Бяла Слатина,
с което е признато за установено по предявен от П. В. С., Д. В. С. и А. Х. Ц. отрицателен
установителен иск, че жалбоподателката не е собственик на ½ идеална част от източната
част на поземлен имот с идентификатор 07702.501.2823 /землище 07702 – седем хиляди
седемстотин и две, кадастрален район 501 –петстотин и първи, поземлен имот 2823 – две
хиляди осемстотин двадесет и трети/, номер по предходен план 2437, кваратал 172, парцел
VII, VI, целият с площ от 1120 кв.м., с реално ползване на източната половина от него,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско
застрояване /до 10м/, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор 07702.501.2823.1
/землище 07702 – седем хиляди седемстотин и две, кадастрален район 501 –петстотин и
първи, поземлен имот 2823 – две хиляди осемстотин двадесет и трети, сграда 1- едно/, със
застроена площ от 70 кв.м. /седемдесет квадратни метра, брой етажи I- един,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, с адрес на имота ***, община Бяла
Слатина, област Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бяла
Слатина, одобрен със Заповед № РД -18-267/25.08.2017 г. на на изпълнителния директор на
АГКК, при граници: № 07702.501.2822, 07702.501.2821, 07702.501.2820, 07702.501.2818,
1
07702.501.2817, 07702.501.2816, 07702.501.4068, 07702.501.2824. Със същото решение е
отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение № 145, том II, рег. № 2268, н.д №
333/09.06.2022 г. по описа на нотариус А. К. с район на действие Районен съд – Бяла
Слатина, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, както и В. Н. С. е осъдена да
заплати на П. В. С., Д. В. С. и А. Х. Ц. направените от тях по делото разноски в размер на
1035,12 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че в хода на съдебното дирене по безспорен начин
било доказано, че ищците не са владели и ползвали процесния имот повече от десет години.
Както свидетелите на ищцовата страна, така и от допуснатите на жалбоподателката
свидетели се установило, че имотът се владее и ползва от В. С., като никой не и пречил за
владението и ползването. Напускането на жалбоподателката на страната не възпрепятствало
нейното владение, както и придобивната давност.
Твърди, се още, че решението е нищожно, а като евентуално – недопустимо или
неправилно, поради неспазване на императивна правна норма и като неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Излага се, че е налице неспазване на чл.9, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ. Посочва се
практика на ЕСПЧ, свързана с чл.9, ал. 1 ЗСВ. Съдия Ивайло Шабански като
административен ръководител на Районен съд – Бяла Слатина, на I –наказателен състав
следвало да гледа само наказателни дела, не и граждански, което противоречало на чл.9, ал.
1 ЗСВ. Посочва се съдебна практика на ВКС. Следвало въззивният съд да прогласи изцяло
нищожността на обжалваното съдебно решение. Излага, че представените от ищците
нотариални актове от 1986 г.били приети безусловно като доказателство по делото, от което
произтичали правата за собственост на ищците било неразбираемо за жалбоподателката.
Тъй като в нотариалните актове било записано, че се прилага протокол за делба, не
било изяснено този протокол за делба от коя дата е, от кои съд или е по извънсъдебна делба.
В приложено удостоверение за наследници не било записано паспорт, ЕГН и дата на
раждане. В първия нотариален акт не било ясно кого е наследил наследодателя на ищците В.
С. Ц., тъй като липсвало описание на това и не било приложено удостоверение за
наследници. Във втория нотариален акт нямало пълно датиране, имало само ден и година,
но липсвал месец, нотариалният акт не бил датиран. Били налице два нотариални акта, при
които липсвала форма и част от задължителното по закон съдържание, като същите били
нищожни.
Моли съдът , ако установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно, да бъде отменено изцяло, както и претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. В. С., Д.
В. С. и А. Х. Ц. чрез адв. Е. Г..
Изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага се, че постановеното
2
решение е правилно и законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата.
Намира се за неоснователно твърдението, че решението е издадено от незаконен състав,
съгласно чл.9, ал.1 от ЗСВ. Излага, че е изпълнена точно процедурата по посочения текст от
ЗСВ. Всички изложени във въззивната жалба твърдения били несъотносими към настоящия
процес, представлявали голословни съждения. Правилно съдът установил правната и
фактическата обстановка, от която се доказвало, че въззивничката не е ползвала имота от
смъртта на чичо си през 2005 г. и едва през 2022 г. е заживяла в него. Районен съд - Бяла
Слатина се е позовал на всички представени и неоспорени писмени доказателства
/включително и представените актове/, както и от разпита на допуснатите на страните
свидетели, които по безспорен начин доказвали твърденията на ищците по делото.
Правилно съдът приел, че не може да се направил заключение, че ответницата В. С. била
проявила едновременно, както обективния, така и субективния елемент на владението на
имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в предвидения от закона срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ответницата - въззивник не могла да докаже непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано
упражняване на фактически действия, които недвусмислено да манифистира власт върху
имота по съдържание като собственик, което да е било доведено до знанието на
собствениците. Правилен бил изводът на първоинстанционния съд, че от представеното
удостоверение на ОД на МВР за задгранични пътувания за периода 2013 г. до 2022 г.
ответницата напускала страната за изгубването на владението над имота в продължение на
повече от шест месеца, давността се прекъсвала и последиците от изтеклата преди
прекъсването давност не се зачитали, бил заличен с обратна сила изтеклия до този момент
период на давностния срок. Иска да се постанови решение, с което да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно решението на Районен съд - Бяла Слатина, а въззивната жалба
да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
При извършената проверка по чл. 267 ГПК въззивният констатира, че въззивнaта
жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл.
259, ал. 1, ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната
редовност на
жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззиният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищците.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:
Пред първоинстанционния съд против въззивницата е предявен отрицателен
3
установителен иск от П. В. С., Д. В. С. и А. Х. Ц., с който се иска признаване между
страните, че въззивницата не е собственик на основание давностно владение на ½ идеална
част на поземлен имот с идентификатор 07702.501.2823 /землище 07702 – седем хиляди
седемстотин и две, кадастрален район 501 –петстотин и първи, поземлен имот 2823 – две
хиляди осемстотин двадесет и трети/, номер по предходен план 2437, квартал 172, парцел
VII, VI, целият с площ от 1120 кв.м., с реално ползване на източната половина от него,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско
застрояване /до 10м/, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор 07702.501.2823.1
/землище 07702 – седем хиляди седемстотин и две, кадастрален район 501 –петстотин и
първи, поземлен имот 2823 – две хиляди осемстотин двадесет и трети, сграда 1- едно/, със
застроена площ от 70 кв.м. /седемдесет квадратни метра, брой етажи I- един,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, с адрес на имота ***, община Бяла
Слатина, област Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бяла
Слатина, одобрен със Заповед № РД -18-267/25.08.2017 г. на изпълнителния директор на
АГКК, при граници: № 07702.501.2822, 07702.501.2821, 07702.501.2820, 07702.501.2818,
07702.501.2817, 07702.501.2816, 07702.501.4068, 07702.501.2824.
С допълнителна исковата молба ищците са поискали при уважаване на иска по
чл.124,ал.1 от ГПК съдът да отмени изцяло Нотариален акт №145, T.III, рег. №2268, н.д. №
333/09.06.2022г. по описа на Нотариус А. К. с район на действие РС- Б. Слатина, издаден въз
основа на обстоятелствена проверка, с който ответницата В. С. Н., е призната за собственик
на процесния недвижим имот.
С исковата молба ищците твърдят, че са собственици на ½ /една втора/ идеална част
от имот с идентификатор 07702.501.2823 /землище 07702 - седем хиляди седемстотин и две,
кадастрален район 501 - петстотин и първи, поземлен имот 2823 - две хиляди осемстотин
двадесет и трети/, номер по предходен план 2437, квартал 172, парцел VII, VI, целият с площ
от 1 120 кв. м. - хиляда сто и двадесет кв.м, с реално ползване на източната половина от
него, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м./, ведно с находящата се в него от източната част СГРАДА с
идентификатор 07702.501.2823.1 /землище 07702 - седем хиляди седемстотин и две,
кадастрален район 501 - петстотин и първи, поземлен имот 2823 две хиляди осемстотин
двадесет и трети, сграда 1- едно/, със застроена площ от 70 кв.м. /седемдесет квадратни
метра/, брой етажи 1 - един, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, с адрес на
имота ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД- 18-267/25.08.2017год.
на Изпълнителния директор на АГКК при граници: №07702.501.2822, №07702.501.2821,
№07702.501.2820, № 07702.501.2818, №07702.501.2817, №07702.501.2816, №07702.501.4068,
№ 07702.501.2824. Като правно основание за собствеността сочат Нотариален акт за право
на собственост придобит по наследство и делба №108, том I, дело № 206/1984год. и
Нотариален акт за поправка на нотариален акт №179, том I, дело № 337/1986год.
Процесните имоти били придобити от В. С. Ц., на когото наследници по Удостоверение за
наследници № У 00-1920 от 06.07.2022год. издадено от общ. Бяла Слатина, обл. Враца, се
4
явяват ищците.
Ищците твърдят, че от 1985г. владеят и ползват 580 кв.м. от процесния имот в едно
със сградата находяща се в източната половина от къща близнак в имота, разположени от
границите с имот №2816 към границата с имот №2820, като между имотите в целия парцел
никога не е имало огради. Твърдят, че ответницата С. е съсобственик на поземления имот
ведно с ищците, на къща близнак обозначена на кадастралните скици с номер 2 в имот с
идентификационен №07702.501.2823, като същата не е владяла и ползвала каквато и да е
част от сграда 1 на къща близнак.
В началото на м. Юни 2022г. при подаване на документи за издаване на скица на
поземления имот в СГКК - Враца и за издаване на данъчна оценка ищцата Ц. узнава, че
ответницата С. се е сдобила с Констативен Нотариален Акт № 145, т.111, рег. №2268, н.д. №
333/09.06.2022г. по описа на Нотариус А. К. с район на действие РС- Б. Слатина вписан в
регистъра на Нотариалната Камара на Р. България под №***, вписан в СВ при Районен съд
– Бяла Слатина с вх.рег.№ 1986, Акт № 107, т.6, дело № 650/2022г.
Ищците навеждат твърдения, че липсват предвидените от закона предпоставки за
възникване правото на собственост по давност на процесния поземлен имот и находящата се
в него сграда, поради което оспорват Констативен Нотариален Акт № 145, т.111, рег. №2268,
н.д. № 333/09.06.2022г. по описа на Нотариус А. К. с район на действие РС- Б. Слатина
вписан в регистъра на Нотариалната Камара на Р. България под №***, вписан в СВ при
Районен съд – Бяла Слатина вх.рег.№ 1986, Акт № 107, т.6, дело № 650/2022г., въз основа на
който ответницата С. придобила правото на собственост единствено по давност върху него.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК въззивницата оспорва иска. Ответницата В.
Н. С., оспорва бланкетно исковата молба. Посочва, че общият наследодател на ищците – В.
С. Ц. починал през 2005 г. Той и семейството му живеели на приземния етаж на къщата,
чиито собственик била ответницата. Тя и нейното семейство живеели на етажа на къщата.
Приживе В. С. Ц. и съпругата му А. Х. Ц. се разделили, като последната напуснала имота
заедно със сина си П. В. С.. До смъртта си В. С. Ц. останал със сина Д. да ползва приземния
етаж от къщата. Посочва, че тя и семейството родителите владеели и ползвали имота от
2006г. Ищците не владеели и не ползвали имота повече от седемнадесет години, като за него
се грижела тя.
С решението, чиято отмяна се иска, районният съд е признал по предявения от
ищците отрицателен установителен иск, че В. Н. С. не е собственик на процесните имоти,
тъй като въз основа на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства не може
да се направи заключение, че ответницата е проявила едновременно, както обективния, така
и субективния елемент на владението по чл. 68, ал. 1 ЗС в предвидения срок по чл. 79, ал. 1
ЗС, че не е придобила по давност процесните имоти в продължение на 10 години, тъй като
не се установявало, че владението на имотите да е било постоянно, непрекъснато, явно,
несъмнено и с намерение да държи същите като свои собствени в рамките на 10 години
преди да се снабди с констативен нотариален акт за собственост.
5
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства.
По делото е приложен констативен Нотариален Акт № 145, T.III, рег. №2268, н.д. №
333/09.06.2022г. по описа на Нотариус А. К. с район на действие РС- Б. Слатина вписан в
регистъра на Нотариалната Камара на Р. България под №***, вписан в СВ при Районен съд
– Бяла Слатина вх.рег.№ 1986, Акт № 107, т.6, дело № 650/2022г, по обстоятелствена
проверка на основание чл.587, ал.2 от ГПК, с който ответницата В. Н. С. е призната за
собственик на процесните недвижими имоти придобити по давностно владение.
Съгласно приложените по делото Нотариален акт №179, т. I, дело №337 от 1986г.,
на РС- Бяла Слатина - за поправка на нотариален акт и Нотариален акт №108, т. I, дело
№206 от 1984г, на РС- Бяла Слатина - за собственост на недвижим имот придобит по
наследство и делба, за собственик на процесните имоти е посочен В. С. Ц..
От представено удостоверение за наследници изх. № У 00-1920/06.07.2022 г. се
установява, че наследници на В. С. Ц. са А. Х. Ц., П. В. С. и Д. В. С..
Представени са Скица № 15-867483-02.08.2022 г. за поземлен имот 07702.501.2823,
както и заверено копие от нотариален акт № 145, том 2, дело № 333/09.06.2022 г. по описа
на нотариус А. К. с район на действие Районен съд – Бяла Слатина и на документите по
нотариалното дело.
Приложено е по делото и заверено копие от прокурорска преписка № 5146/2022 г.
по описа на Районна прокуратура – Враца, ТО – Бяла Слатина.
В съдебно заседание от 21.03.2023 г. процесуалният представител на ищците
представя влязло в сила Решение на Районен съд – Бяла Слатина от 07.01.1987 г. по гр.д. №
496 по описа за 1986 г., с което бащата на ответницата Н. С. Ц. е осъден да заплати на В. С.
Ц. сумата от 600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, както и заверени копия от
приходни квитанции за заплащане на данъци от Д. С..
Налично е по делото и писмо от община Бяла Слатина с изх. № 1100-250-
1/06.04.2023 г., с което се уведомява, че в базата за местни данъци и такси на община Бяла
Слатина не фигурират вноски за периода 01.01.2006 г. -31.12.2022 г. от лицата В. Н. С., Н. С.
Ц. и Н. Т. Ц. за имот, находящ се в ***.
Представено е заверено копие от Удостоверение рег. № 6003/18.04.2023 г. на ОД на
МВР- Враца относно задграничните пътувания на ответницата В. Н. С. за периода от
01.09.2017 г. до 26.10.2022 г.
Приложени са по делото удостоверение с изх. № У 00-1045/24.04.2023 г. за семейно
положение, съпруг/а и деца за В. Н. С., удостоверение от Сектор “Пътна полиция“ издадено
на ответницата, удостоверения от НОИ за изплатени на ответницата обезщетения, служебна
бележка от „Агенция по заетостта“ за В. Н. С., свидетелство за професионална
квалификация на В. Н. С., удостоверение № 77/27.03.2023 г. от ДГ „Незабравка“ – гр. Бяла
Слатина за детето Д. Л., трудова книжка на ответницата, декларация от С. Н. А. /сестра на
ответницата/, че няма имуществени претенции към процесните имоти.
6
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Н. Г. К., В. В. К., Д. Н. С. и Х. Г. Г..
От показанията на свидетеля Н. Г. се установява, че от 2005-2006г. ищците не
живеят в къщата, тъй като след смъртта на В. Ц. /съответно техен баща и съпруг/, същите
били изгонени от неговия брат Н. Ц.. Н. живял в процесния имот със съпругата си Н. до
смъртта им през 2022г. В. Ц. изплатил заема на дядо С. от 6000 лв. Ответницата В. С. дошла
в имота месец преди майка и да почине, преди това била в чужбина, идвала си за по няколко
дни в Бяла Слатина и пак си отивала. Твърди още, че ищецът Д. С. през годините идвал в
процесния имот, сменил дограмата на същия, тъй като се бил разбрал с чичо си Н. Ц. да
оправи къщата и да живее в нея.
Показанията на свидетелката дават сведение, че през 2005 г. в края на февруари
починал В. Ц. и тогава в къщата останала А. Ц. с децата. Твърди, че от 2006-2007г. ищците
не живеят в имота. Първо се изнесла ищцата А. Ц., а впоследствие и синът и Д. Ц.. През
2019-2020г. Д. Ц. бил в имота, казал, че щял да прави ремонт и да се разбере с чичо си.
Виждала е ответницата В. С., когато си идвала с първия си съпруг, а след това едва през
2021- 2022г. От смъртта на чичо си В. Ц. през 2005г. ответницата не ползвала имота.
Заживяла в него едва от началото на 2022г.
В показанията си свидетелката Д. С. – сестра на ответницата твърди, че имотът се
владял и ползвал от родителите . До смъртта на чичо и В. Ц. 2005г., имотът бил ползван и
от неговото семейство /ищците/, които известно време след смъртта му по етапно напуснали
къщата. От 2005 г. ищците не ползвали имота. Тъй като не била свидетел, не може да каже
дали стринка А. Ц. е изгонена. В имота живеели нейните родители, както и ответницата,
която периодично ходела в чужбина, а за племенниците се грижели родителите .
Посочва, че няма представа колко години ответницата е живяла в чужбина, но не живеела
там постоянно. Когато се връщала в страната, отсядала при нейните родители. От 2005 г.
ищците не били предявявали претенции. Свидетелката помагала на ответницата и на своя
баща /Н. Ц./ при текущи ремонти, извършвани в процесния имот през последните 2-3
години. Потвърждава, че ищецът Д. С. е посещавал имота, тъй като съхранявал там ловна
пушка, както и че същият е подменил дограмата на къщата. Няма представа кой е платил за
смяната на дограмата, но ремонтите, които се правели, били правени от баща и от нейното
семейство.
В показанията си свидетелката Х. Г. - работеща сезонно в чужбина заявява, че е
съсед с Н. и Н. Ц.и /родители на ответницата/ от 16 год. до смъртта им през месеците
съответно януари и май 2022г. Ответницата В. С. също живяла в къщата, когато не била в
чужбина. Ответницата ходела периодично в чужбина също като нея, сезонно. Виждала
сестрата на ответницата Д. С. там, но не била виждала ищците. Заявява, че не познава ищеца
Д. С. и не знае дали е подменяла дограмата.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и
7
необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд
фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по
делото доказателства. Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви,
довели до извода за това, че В. Н. С. не е придобила по давност процесните имоти в
продължение на 10 години, тъй като не се установява владението върху тях да е било,
постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и с намерение да държи същите като свои
собствени в рамките на 10 години преди да се снабди с констативен нотариален акт за
собственост.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата и
намира, че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото, като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, като единствено не споделя изводите на районния
съд, че ищците след смъртта на на В. Ц. до смъртта на Н. Ц. през 2022 г. като наследници на
В. Ц. са били наемодатели на Н. Ц.. По отношение на този извод няма изложени оплаквания
и предвид това въззивният съд не дължи произнасяне в тази насока.
В отговор на наведените във въззивната жалба на В. Н. С. оплаквания, съдът намира
за необходимо да изложи допълнително следните фактически и правни съображения:
Въззивната инстанция приема,че предявеният отрицателен установителен иск по
чл.124 ал.1 от ГПК е процесуално допустим, а доводите на въззивницата в тази насока – за
неоснователни.Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно
право,което се оспорва от ответника – ТР № 8/2012г.на ОСГК на ВКС. В конкретния случай
правният интерес се свързва с извънсъдебното оспорване на правата на въззиваемите -
ищци, каквото представлява снабдяването на въззивницата с констативен нотариален акт за
собственост.От преценката на въззиваемите - ищци зависи вида и обема на търсената
защита, затова и на тяхната воля е предоставена правната възможност да предявят
положителен или отрицателен установителен иск. В производството по предявен
отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите,от които произтича правния му
интерес,а ответникът – фактите,от които произтича правото му. В случая въззиваемите -
ищци се позовават на собственост като наследници на В. С. Ц., като правото на собственост
на техния наследодател се доказва с Нотариален акт №108, т. I, дело №206 от 1984г, на РС-
Бяла Слатина - за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и делба и
Нотариален акт №179, т. I, дело №337 от 1986г., на РС- Бяла Слатина - за поправка на
нотариален акт.
Настоящата инстанция намира по същество отрицателния установителен иск с
правно осн. чл.124 ал.1 от ГПК за основателен. Въззивницата не доказва, че е собственик на
процесните недвижими имоти , което е било в нейна тежест. Същата се позовава на
давностно владение и представя констативен нотариален акт за удостоверяване на правото
си на собственост, доказателствената тежест на който е разколебана. Съгласно разпоредбата
на чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
8
непрекъснато владение в продължение на 10 години.В конкретния случай не са налице
данни, а и не се навеждат доводи за прилагане на кратката придобивна давност от 5
г.Владението следва да бъде явно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота следва да се упражнява с намерение той да се свои.За да се
придобие правото на собственост на основание давностно владение е необходимо в
продължение на 10 години упражняване на фактическа власт по отношение на имота , без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране от
владелеца по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен
собственик, т.е. поведение, което несъмнено сочи на упражняване на собственическите
правомощия в пълен обем.Наличието на манифестирана с намерение за своене на имота
непрекъсната и необезпокоявана от страна на действителния собственик фактическа власт, в
срока на придобивната давност по чл.79 от ЗС, може да направи владеещия несобственик
собственик на недвижимия имот, в резултат на което правото на собственост се изгубва от
предишния собственик. В конкретния случай такова непрекъснато, необезпокоявано, явно
владение на процесния имот от страна на въззивницата не е налице в десет годишния
давностен срок. Установено е от събраните по делото доказателства, че въззивницата не е
ползвала имота непрекъснато, трайно, несъмнено с явно изразена и манифестирана воля, че
владее имота за себе. Напротив от показанията на свидетелите Н. К., В. К., Д. С. и Х. Г. се
установи, че върху имота е упражнявана фактическа власт от други лица, въпреки, че нито
един от тях не конкретизира за кой имот става въпрос.
Но дори и да приемем, че става въпрос за сграда 1 с идентификатор 07702.501.2823.1
, свидетелите са категорични, че до 2022 г. в имота са живеели родителите на В. С., а тя е
работила в чужбина периодично. Отделно свидетелите установяват, че един от ищците Д. С.
посещавал имота, извършил е подмяна на дограмата на посочения имот. Отделно съдът дава
вяра на показанията на свидетелите К. и К. за това, че същите потвърждават намерението на
ищеца Д. С. да започне отново да живее в имота.
Отделно от представеното по делото Удостоверение от ОД - МВР Враца за
задгранични пътувания на В. Ц. за периода от 2013-2022г. се установява, че същата е
напускала страната за периоди по -дълги от шест месеца, а именно от м. април 2015 год. до
м. октомври 2018г., м. ноември 2019 год. до м. април 2021г., което води до извода, че дори
да е било налице някакво намерение за владение, което не се установи в производството, то
В. С. е изгубвала владението за повече от шест месеца и съгласно хипотезата на чл. 81 ЗС
със загубването на владението за по-голям период от този, то давността се е прекъснала.
В тази връзка се явява и правилен изводът на първоинстанционния съд относно
несъстоятелност на наведените доводи от В. С. за присъединяване на владение от
наследодателите си /Н. и Н. Ц.и/. Правилно съдът е приел, че само при владение с постоянен
характер, владелецът може на основание чл. 82 ЗС да присъедини към своето владение и
владението на праводателя си и след изтичане на предвидения в чл. 79 ЗС срок, да придобие
собствеността по давност, което отново препраща към установената оборимата презумпция
на чл. 83 ЗС, защото за да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо
9
фактическата власт да е постоянна. Не е достатъчно владелецът да извършва еднократни
въздействия върху вещта - инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни
епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди, а в конкретния
случай това не е така.
Липсват доказателства по делото, че имотът е стопанисван и управляван като свой от
въззивницата. Не се установи владението върху имота да е било постоянно, непрекъснато,
явно, несъмнено и с намерение да се държи същия като свой собствен в рамките на период
от 10 години преди снабдяване на въззивницата с констативния нотариален акт за
собственост. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че за
въззивницата с оглед събраните в производството доказателствата предпоставките на чл.79
ал.1 от ЗС не са налице и след като същата чрез пълно и главно доказване не е установила
по безспорен и несъмнен начин, че е собственик на процесния имот на претендираното
оригинерно основание, то предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от
ГПК се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Категорично не може да бъде споделен доводът във въззивната жалба, че решението
е нищожно, евентуално недопустимо или неправилно, тъй като не са спазени императивните
разпоредби на чл. 9, ал.1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт, тъй като гражданското дело
пред Районен съд – Бяла Слатина е разпределено и разгледано от съдия Ивайло Шабански,
който бил административен ръководител на посочения районен съд и бил съдия от I-ви
наказателен състав и следвало да гледа наказателни дела, а не граждански дела. В тази
връзка следва да се отбележи следното: първоначално делото е разпределено автоматично
при спазване на процедурата, предвидена в ЗСВ на съдия Ивайло Й., като впоследствие
предвид неговото напускане е издадена Заповед № 11 от 30.01.2023 г. , съобразно решение
на общото събрание на съдиите при Районен съд – Бяла Слатина, с което е определена
процентна натовареност при разпределение на делата на съдиите. Предвид посочената
заповед е извършено автоматично преразпределение в съответствие с процедурата по ЗСВ и
делото е разпределено на съдия Ивайло Шабански. Съдия Ивайло Шабански е съдия в
Районен съд – Бяла Слатина, извършеното преразпределение по електронен път е съгласно
принципа за случайно разпределение на делата. Следва да бъде отбелязано и че никъде в
ЗСВ не е посочено, че наказателен съдия няма право да разглежда граждански дела, а и друг
не по-малко значим факт е, че към момента на завеждането на делото в Районен съд – Бяла
Слатина е налице доста малък брой съдии.
Неоснователни се явяват и наведените оплаквания във въззивната жалба за наличие
на пороци в Нотариален акт №179, т. I, дело №337 от 1986г., на РС- Бяла Слатина - за
поправка на нотариален акт и Нотариален акт №108, т. I, дело №206 от 1984г, на РС- Бяла
Слатина, защото нито в отговора на исковата молба от В. Н. С., нито в
първоинстанционното производство пред Районен съд – Бяла Слатина нотариалните актове
и по-специално нотариалните удостоверявания не са оспорени от ответницата В. С., при
което оплакванията са ирелевантни и настоящият състав не дължи произнасяне по тях.
Предвид основателността на иска по чл. 124 ГПК, основателно се явява искането за
10
отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 145, том II, рег. № 2268, н.д № 333/09.06.2022 г. по описа на
нотариус А. К. с район на действие Районен съд – Бяла Слатина, което представлява
законна последица от уважаването на главния иск. Нотариалният акт,с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост и с оглед събраните по делото доказателства в
конкретния случай тези констатации са оборени.
Като е стигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил
правилно решение,което следва да бъде потвърдено.Въззивната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.1 ГПК на
въззиваемият Д. В. С. следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 1200
лв.- адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие №
18/13.10.2023 г.
Водим от горното,Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/24.08.2023 г. постановено по гр.д.№ 1089/2022 г.
по описа на Районен съд – Бяла Слатина.
ОСЪЖДА В. Н. С., ЕГН ********** от *** да заплати на Д. В. С., ЕГН **********
от *** разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11