Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 06.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 6 ноември 2019 година, в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА
РАЙЧЕВА
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и в присъствието на прокурора Андрей Ангелов като разгледа
докладваното от съдия Агуш КАД № 583 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна
жалба от С.И.С. *** срещу решение № 920/23.05.2019г. по адм.д. № 5103/2018г. по
описа на РРС.
В жалбата са
изложени доводи, че решението на РРС е незаконосъобразно и неправилно, тъй като са налице пороци на оспорения административен акт, които водят до неговата нищожност и унищожаемост. Прави се искане да се отмени обжалваното решение на РРС и вместо него да се
постанови друго, с което да се уважи изцяло подадената жалба.
Постъпил е писмен отговор от
ответника по касационната жалба – Общинска служба по земеделие
Русе, в който се излагат доводи за неоснователност на
същата и законосъобразност и правилност на решението, постановено от РРС.
Твърди се липса на касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК и се
излагат подробни доводи за обстоятелството, че оспореното решение на ПК Русе е валиден административен акт.
В заключение се прави искане да бъде оставена без уважение подадената
касационна жалба и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ОСЗ Русе, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Русе дава заключение, че решението на РРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Съобразно разпоредбите на чл.
218, ал.1 и 2 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението и следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на същото с материалния закон.
С касационната жалба, която е предмет на разглеждане по настоящето дело
е изложено само едно оплакване, а именно, че решението на РРС е неправилно, тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон.
С оспореното
решение № 920/23.05.2019г. по адм.д. № 5103/2018г. по описа на РРС, предмет на
касационната проверка, съдът е отхвърлил жалбата на С.С., с предявено искане да
се обяви за нищожно решение № 398/16.06.1997г. на ПК Русе, като неоснователна.
За да постанови оспореното решение РРС е изложил подробни мотиви, които са относими към валидността на оспорения административен акт, които се споделят от настоящия касационен състав.
В действащото българско
законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен
акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се
преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се
обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност.
Единствената разпоредба, касаеща
изрично хипотеза, при която административният акт е несъмнено нищожен е в
разпоредбата на чл. 173, ал.2 от АПК, която указва правомощията на съда, когато
прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност.
В конкретната
хипотеза е установено, че актът е издаден от компетентен орган.
Друг критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на
административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата
незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност,
в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания
порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при
липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Неизлагането на мотиви е
основание за незаконосъобразност на административния акт, т. к. мотивирането на
административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо
условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на
административния орган по издаването на акта, като аргумент за това е нормата
на чл. 145, ал.1 от АПК.
Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на
акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до
неговата нищожност. Това е така, защото мотивите не са същинското волеизявление
на административния орган, а обосновка по издаването на административния акт.
Нарушаването на формата на акта по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, част от която е
изискването той да съдържа фактическите и правните основания за издаването си е
основание за неговата унищожаемост, а не за нищожността му, освен когато не е
спазено изискването за писмена форма, липсва разпореждане или то е толкова
неясно, че не може да бъде изведено чрез тълкуване, или актът не е подписан.
Нито един от посочените по-горе пороци не е налице, а и в оспореното решение са
посочени правните основания за издаването му, като са изложени
и фактически такива. Сочените от жалбоподателя нарушения на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което не съставляват
основание за прогласяване на неговата нищожност, а за неговата евентуална
незаконосъобразност, която не може да бъде претендирана, тъй като оспореното
решение е влязло в законна сила и срокът за оспорването на законосъобразността
му е изтекъл.
По релевираните
основания за унищожаемост съдът не дължи произнасяне, поради преклудиране на възможността за съдебна
защита.
Настоящата
инстанция, след извършена служебна проверка на оспореното решение на РРС, констатира, че същото е валидно, допустимо и правилно, не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нито
противоречие с материалноправни разпоредби, поради което следва
да се остави в сила.
На осн.чл.236 АПК вр.с 143, ал.4 АПК на ответника следва да се присъда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
920/23.05.2019г. по адм.д. № 5103/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.И.С., с ЕГН **********,***, да заплати на Общинска служба по земеделие
Русе, сумата от 100.00лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.