№ 862
гр. Перник, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Колева
при участието на секретаря ЛИЛИ В. АСЕНОВА-ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело №
20251720101740 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу
К. Д. Т..
Ищецът твърди, че между праводателя му „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ като кредитор и ответницата К. Д. Т. като кредитополучател бил сключен
договор за потребителски кредит ****************** на ******************, по силата на
който на кредитополучателя била отпусната в заем сума в размер на 12 000 лв., която
следвала да бъде върната на 72 равни месечни погасителни вноски по 266,28 лв., с краен
срок на погасяване 20.11.2024 г. Общата стойност на дължимите плащания възлизала на 19
172,16 лв., което включвало договорна лихва в размер 7 172,16 лв. Същевременно договорът
предвиждал начисляване и на законна лихва за забава при просрочие в плащането на една
или повече месечни вноски. На 29.08.2023 г. вземанията по процесния договор за кредит
(главното вземане, както и всички лихви, привилегии, обезпечения и принадлежности) били
прехвърлени на ищеца АСЗ чрез цесия, като договорът за кредит изрично предвиждал
възможност за прехвърляне на вземанията по същия към трето лице. Твърди се, че
ответницата била надлежно уведомена за извършената цесия чрез уведомително писмо от
15.04.2025 г., изпратено от АСВ в качеството на пълномощник на цедента. В условията на
евентуалност ищецът прави изявление за извършената цесия и в рамките на настоящия
процес.
Поддържа се, че поради забавено погасяване на задълженията, на ответницата била
начислена лихва за забава в размер на 1 600,46 лв. за периода от 21 март 2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда (с изключение на периода от 13.04.2020 г. до 14.07.2020 г. в
съответствие със Закона за мерките по време на извънредното положение).
За неизплатените в цялост задължения по договора „АСВ“ ЕАД се снабдил със ЗИПЗ
по реда на чл. 410 ГПК, срещу която ответницата възразила в срок.
При изложените твърдения се иска да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищцовото дружество съществува изискуемо вземане в размер
на 5043,28 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит
******************/****************** за периода от 20.03.2022 г. до 20.11.2024 г.; 1
1
888,90 лева – договорна лихва за периода от 20.03.2022 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 20.11.2024 г.; 1 600,46 лева – представляващи обезщетение за
забава, считано от 21.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда на 26.02.2025 г.,
ведно със законната лихва: от датата на подаване на заявлението в районен съд 27.02.2025
г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. №
835/2025 г. на ПРС. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който изразява
становище за недопустимост на исковете – поради липса на активна материална
легитимация на ищеца като цесионер, както и поради наличието на друго висящо
производство между страните – гр.д. № 1177/2025 г. По същество се оспорва наличието на
задължения към „БНП Париба“ с твърдения, че ответницата е заплатила по договора сума в
размер на 13075,66 лева, във връзка с което представя писмени доказателства. Твърди, че
самата тя е кредитор, а не длъжник на Банката, доколкото договорът за кредит е
недействителен, включително заради наличието на неравноправни клаузи, като на осн. чл. 23
ЗПК, както и във връзка с европейското законодателство и практиката на СЕС на връщане
подлежи чистата стойност на кредита, което ответницата е сторила, като дори има
надплащане в размер на 1075,66 лева. Излага подробни съображения за прекомерния размер
на допълнителните услуги и плащания по договора (застрахователна премия, такса
ангажимент договорна лихва), с оглед размера на главницата, като изразява становище, че
същите е следвало да бъдат включени в ГПР, а на практика не са, поради което договорът е
недействителен. Позовава се на съдебна практика.
Твърди, че не й е връчвано уведомление за предсрочна изискуемост към дата
22.02.2022 г. Твърди се, че не е давала съгласие за предоставяне на личните си данни на
„Юробанк България“ АД или „БНП Париба“, оспорва действието на цесията спрямо себе си
и обстоятелството същата да й е надлежно съобщена. Оспорва представителната власт на
лицата, сключили договора за цесия. Позовава се на съдебна практика на ВКС.
Твърди, че е претърпяла вреди от действията и бездействияа на „Юробанк България“
АД, „БНП Париба“, както и „АСВ“ ЕАД във връзка с което при условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване е предявила насрещни искове срещу „АСВ“ ЕАД и
„Юробанк България“ АД като правоприемник на БНП Париба. Изложени са фактически и
правни съображения, че двамата ответници следва да отговарят солидарно по предявените
насрещни искове – 1/ за прогласяване нищожността на договора за кредит; 2/ за заплащане на
надплатените суми по същия в размер на 1075,66 лв. 3/ заплащане на обезщетение за
имуществени врези в размер на 3150 лв.; 4/ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 4784,60 лв., както и присъждане на разноски.
Поради насочването на насрещните искове включително спрямо лице, което не
участва в процеса, съдът е отделил същите за разглеждане в отделно производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, депозирани след срочно постъпило възражение по чл.
414 ГПК, се търси защита чрез допускане на принудително удовлетворение на парични
вземания, произтичащи от договор за банков кредит и цесия, чрез помощта на държавната
принуда, т. е. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение при уважаване на иска,
разглеждан по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По отношение становището на ответницата за недопустимост на делото поради липса
на активна легитимация, съдът намира, че процесуалната легитимация се обуславя от
заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или
отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното
твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на
въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и
кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете
страни следва единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е
2
предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението
и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
По отношение становището на ответницата за недопустимост на делото поради
наличие на висящо гр.д. № 1177/2025 г., при служебна справка съдът е констатирал, че
същото е с предмет връщане на сумата в размер на 1075,66 лева като дадена без основание
(с доводи за недействителност на процесния Договор за потребителски кредит
******************/******************). Гр.д. № 1177/2025 г. на РС-Перник е спряно с
определение № 2080/26.06.2025 г., което към момента на справката се обжалва, липсва няма
произнасяне на въззивната инстанция. При служебна справка настоящият състав констатира,
че гр.д. № 1177/2025 г. е образувано по искова молба на К. Т. срещу АСВ ЕАД, депозирана
на 26.03.2025 г. Същевременно ч.гр.д. № 835/2025 г. на ПРС е образувано на 28.02.2025 г.
Предмет на настоящото производство е установяване вземанията, за които е издадена
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 835/2025 г. Съгласно т. 4а на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за установяване на вземането (какъвто е процесният случай) се смята
предявен от датата на подаване на заявлението – т.е. от 28.02.2025 г., дата, предхождаща
образуването на спряното гр.д. № 1177/2025 г. Ето защо съдът намира, че настоящият процес
е допустим, още повече, че именно гр.д. № 1177/2025 г. е спряно във връзка с настоящото
първо поред образувано производство.
Поради изложеното съдът намира, че предявените от „АСВ „ЕАД искове са
допустими, поради което същите следва да бъдат разгледани по същество.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и
лихва е обусловено установяването при условията на пълно и главно доказване на
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за заем между
праводателя на ищеца и ответника, предаването на заемната сума, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора, наличието на валидно постигната
договореност между страните за заплащане на договорно възнаграждение, настъпване на
падежа, размера на вземанията, прехвърлянето на вземанията чрез договор за цесия.
От представения договор за потребителски кредит ****************** на
****************** се установяват твърденията на ищеца за сключен договор между
ответницата и праводателя му, по силата на който на кредитополучателя била отпусната в
заем сума в размер на 12 000 лв., която следвала да бъде върната на 72 равни месечни
погасителни вноски по 266,28 лв., с краен срок на погасяване 20.11.2024 г, като общата
стойност на дължимите плащания възлизала на 19 172,16 лв., включително договорна лихва
в размер 7 172,16 лв. Видно от съдържанието на договора, е уговорено и заплащане на
застрахователна премия 3240 лв., както и такса ангажимент в размер на 420 лв. По този
начин общата сума, подлежаща на връщане от кредитополучателя съгласно договора възлиза
на 22412,16 лв. В чл. 27 от Договора изрично е уговорена възможност на кредитора да
прехвърля правата си по договора на трето лице. Съгласно т. 2 от условията по договора /л.
7/, размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита“. Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще
бъде платен директно на застрахователя /в настоящия случай следва да се отбележи, че
застрахователната премия не е кредитирана от ответника, поради което не е включена в
общия размер на кредита, но се дължи ежемесечно като част от месечната погасителна
вноска/. Посочената сума в поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е
част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле "Месечна погасителна вноска".
Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу
което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в
този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле "Такса
ангажимент" от общия размер на кредита.
Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
че наред с договора за кредит на същата дата – ******************, ответницата е
3
сключила с „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ договор за застраховка
„Защита на плащанията“ със същия номер и дата съгласно Сертификат №
******************/****************** за срок „равен на срока на договора за кредит“,
със застрахователна сума, съответстваща на дължимите месечни погасителни вноски или
баланса по кредита, с ползващо се лице „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ С. А., клон
България и застрахователна премия в размер на процент от финансираната сума по договора
за кредит.
От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит се установява, че
процесният казус се отнася права и задължения, произтичащи от двустранна, възмездна,
консенсуална, формална и реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на
определена парична сума заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация
цената за това под формата на възнаградителна лихва, поради което и с оглед качеството на
страните по него, в контекста на дефиницията на чл. 9, ал. 1 ЗПК приложение намират и
специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит относно неговото съдържание.
По делото не се спори, че кредитът е реално предоставен, че не е бил обслужван
редовно, както и че непогасеният остатък от размера на задълженията възлиза на посочения
в исковата молба. Основното спорно обстоятелство се концентрира върху въпроса за
действителността на договора за кредит, респ. въпроса дали същият може да бъде валиден
източник на права и задължения, във връзка с което ответната страна е изложила
мотивирано становище за недействителност.
В тази връзка по делото е назначена ССчЕ, като вещото лице е констатирало, че
размерът на кредита възлиза на 12000 лв., платим на 72 равни погасителни вноски по 311,28
лв., при ГПР 19,86%, лихвен процент 16,82“, като по този начин общият размер на
задължението възлиза на 22412,16 лв. Вещото лице е констатирало, че таксата ангажимент и
договорната лихва са включени в ГПР в размер на 19,86%, но сумата за застраховка
(застрахователна премия) в размер на 3240 лв. не е включена в ГПР в размер на 19,86%, като
с включването на всички допълнителни плащания в ГПР, включително и сумата за
застраховка, същият би възлизал на 27,86%, а не на 19,86%. Съдът кредитира заключението
на вещото лице по ССчЕ като неоспорено от страните, като изготвено компетентно,
безпристрастно и изчерпателно.
Съдът намира, че процесният договор за кредит не съответства на императивните
изисквания на чл. 11, , ал. 1 т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен действителният размер на
ГПР, което води до неговата недействителност – арг. чл. 22 ЗПК. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите отразява „общите разходи
по кредита“ на потребителя, като това понятие е дефинирано в § 1, т. 1 ЗПК като включващо
„всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит... в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия“. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, застрахователната премия съставлява
разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като същата е част от общите
разходи по кредита, когато застраховката е задължително условие за сключване на договора.
При наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява
разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от
потребителя на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца-кредитор и
последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение /какъвто е
настоящият случай/ или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера
на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя.
Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането
на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит
чрез извършване на допълнителни разходи.В решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22 Съдът на ЕС е задал още два критерия, въз основа на които разходите за
допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – когато те
са непропорционални спрямо размера на главницата или представляват конструкция,
4
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В настоящия случай са
изпълнени и двете предпоставки.
В процесния случай към ГПР не е била включена сумата за застраховка .
Получаването на кредита при предлаганите условия (т. 2 и т. 3 от условията) включва
застрахователна премия, която се дължи във връзка със сключен между ответницата и
„Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, „Кардиф общо застраховане клон
България“ КЧТ договор за застраховка „защита на плащанията“. Същата възлиза на повече
от 1/4 от стойността на обезпечения кредит, като трябва да се има предвид, че се покриват
ограничени като брой и вид застрахователни рискове.
Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /респ. присъединяването на
потребителя към съществуваща застрахователна програма/ е била необходима предпоставка
за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора
условия, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на
процесния договор, а не само от буквалното съдържание на предварително изготвените
от търговеца клаузи. В тази връзка, ирелевантни са обстоятелствата дали договорът и
общите условия определят застраховката като допълнителна незадължителна услуга,
доколкото подобни клаузи представляват част от предварително изготвения от кредитора
текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе.
В настоящия случай съдът приема, че сключването на договора за застраховка
представлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените в него параметри.
От съдържанието на договора за кредит и условията към него е видно, че размерът на
застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на
сключването му и е включен в погасителния план. Видно от представения застрахователен
сертификат, единствената цел на пакет „Стандарт“ е да покрие риска, който търговецът-
кредитор носи от неизпълнение по кредитното правоотношение, без да обезщетява
евентуалните вреди, които биха възникнали за самия застрахован потребител /респ. неговите
наследници/ от настъпилото застрахователно събитие – ******************.
Застрахователната сума е обусловена от баланса по кредита и по този начин приравнява
застрахователното правоотношение на обезпечение по кредита. Следователно още към
датата на сключване на договора за кредит, към който момент са определени неговите
параметри – размер на отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и нейният
фиксиран характер – кредиторът е определил тези параметри не само въз основа на
имущественото проучване на длъжника-потребител, но и на наличието на застрахователно
правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на кредита при настъпване
на описаните в застрахователния сертификат събития. Не без значение е обстоятелство, че в
конкретния случай договорът за кредит и за застраховка са сключени от името на
юридическите лица очевидно чрез едно и също физическо лице (Й. П. Й., посочена като
служител в договора за кредит – л. 11), доколкото подписите за „кредитор“ и за
„застраховащ“ в двата договора визуално са напълно идентични. Договорите за кредит и за
застраховка са заведени под един и същи номер (******************), на една и съща дата
(16.05.2018 г.), и двете дружества-клонове на чуждестранни юридически лица, регистрирани
във Франция, имат принадлежност към групата BNP Paribas.
Съвкупната преценка на тези обстоятелства във връзка с договора за кредит и
договора за застраховка води до извод, че могат да се приложат последиците, изведени в
решението на СЕС – застрахователната премия да се приеме като част от общите разходи по
кредита.
Процесният договор за кредит формално съдържа посочване на ГПР, но размерите
на величините, посочени в договора, не съответстват на действителните такива, съобразно
поетите от потребителя задължения. Това е ситуация, която според настоящия състав следва
да се приравни по правни последици на липса на посочване на ГПР. Този извод следва и
при съответното тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с изискването на чл.
22, § 3 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити
задълженията по националния закон да не могат да бъдат заобиколени, поради начина на
формулиране на договорните клаузи. Значението на точното посочване на ГПР за избора на
потребителя дали да получи определен кредит е изяснено в практиката на Съда на
Европейския съюз – съгласно т. 62–67 от Решението от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 EOS
5
KSI Slovensko s.r.o., това е от съществено значение за правилната конкуренция на кредитния
пазар и касае възможността на потребителите да разберат какво ще е задължението им.
Поради това следва да се приеме, че неточното посочване на ГПР в договора за
потребителски кредит следва да се приравни на липса на такова посочване. Некоректното
посочване на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22, вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
С оглед всичко изложено, предвид липсата на коректно посочване на действителния
размер на ГПР, настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор
за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ.
ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на същия – арг. чл. 23 ЗПК.
Вещото лице е констатирало, че извършваните от кредитополучателя плащания са в
общ размер на 13075,66 лв., т.е. главницата в размер на 12000 лв. е погасена изцяло. В тази
връзка ответникът е изпълнил задължението си да върне чистата стойност на кредита – арг.
чл. 23 ЗПК, като дори е извършил надплащане в размер на 1075,66 лева (за възстановяването
на която сума ответницата е инициирала образуването на гр.д. № 1177/2025 г. на ПРС –
спряно, до приключване на настоящото производство с окончателен съдебен акт).
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, но няма данни да
са извършвани такива. Възстановяване на разходите, които страната е сторила във връзка с
възнаграждение за процесуално представителство се дължи само ако страната е била
представлявана от упълномощен адвокат, сключила е с него договор за правна защита и
съдействие и реално му е заплатила адвокатското възнаграждение. Процесният случай не е
такъв, доколкото ответницата се е представлявала в процеса от своя съпруг с писмено
пълномощно по реда на чл. 32 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* срещу К. Д. Т., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните,
че в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съществува изискуемо вземане
спрямо К. Д. Т. в размер на 5043,28 лева – главница по договор за потребителски кредит
******************/****************** за периода от 20.03.2022 г. до 20.11.2024 г.;
1888,90 лева – договорна лихва за периода от 20.03.2022 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 20.11.2024 г.; 1 600,46 лева – обезщетение за забава, считано от
21.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда на 26.02.2025 г., ведно със
законната лихва: от датата на подаване на заявлението в районен съд 27.02.2025 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 835/2025 г. на ПРС, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
СЛЕД влизане в сила на настоящото решение препис от решението ДА СЕ
ИЗПРАТИ за сведение по ч.гр.д. № 835/2025 г. на РС-Перник, както и по гр.д. № 1177/2025
г. на РС-Перник, спряно на осн. чл. 229, т. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6