№ 300
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503408 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 2725/30.04.2020г., постановено по гр.д.№ 3235/2019 г., по описа на
СГС, ГО, 11 състав, е отхвърлен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
вр.чл.439 ал.2 ГПК, предявен от М. Ф. Б. и И. И. Б. срещу „ДСК АУТО ЛИЗИНГ“ АД, за
признаване на установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат солидарно
сумата общо в размер на 53 200,05 лева, включваща в себе си главница от 13491,52 евро,
законна лихва от 06.10.2011 г. в размер на 11292,15 евро, както и 909.97 лева разноски и
3819,40 лева такси за ЧСИ, за събиране на които суми е образувано изп.дело №
20148510400549 на ЧСИ М. П., въз основа на изп.лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
42056/2011 г. по описа на CPC и установени с влязло в сила на 10.09.2013 г. решение,
постановено по гр.д. № 4478/2012г. по описа на СГС, като неоснователен.
Със същото решение са присъдени разноски, като М. Ф. Б. и И. И. Б. са осъдени да
заплатят солидарно на „ДСК АУТО ЛИЗИНГ“ АД, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в
размер на 2931,20 лева - разноски по делото.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.
Жалбоподателите-ищци М. Ф. Б. и И. И. Б. оспорват решението изцяло и молят съда да го отмени, като
уважи изцяло предявените претенции като основателни и доказани. На първо място посочват, че за да отхвърли
предявеният иск СГС неправилно е възприел извършване на действия от ЧСИ, които представляват само
1
последствия, а не същинско изпълнително действие. Постъпленията от сумите /разпределението след публичната
продан/ не са изпълнително действие съгласно ТР 2/13г. на ВКС, а са вследствие на наложените запори,
предхождащи извършената публична продан. Затова считано от 11.09.2014г. не са извършвани действия, които да
спрат давноснните срокове към дата на предявяване на настоящият иск и към момента на постановяване на
обжалваното съдебно решение по настоящето дело. Дори и да се възприеме, че в настоящето производство се
прилага петгодишната погасителна давност, то в хода на съдебното дело пред първа съдебна инстанция
погасителната давност е настъпила към 11.09.2019 г. по отношение на И.Б.. Посочват, че кКакто по отношение на
И.Б., така и по отношение на ищеца М.Б., последното изпълнително действие е извършената публична продан на
11.09.2014г.(издаден протокол от 12.09.2014) и по отношение на М.Б. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК
изпълнителното дело е перемирано към 12.09. 2016 г., като погасителната петгодишна давност е настъпила към
12.09. 2019г, а давносгните срокове започват да текат от 12.09.2014 г. и са изтекли към 12.09.2019г. в хода на
настоящето съдебно производство, тъй като не са извършвани действия от ответника, които да ги спрат.
Изтъкват факта, че по силата на закона и съгласно даденото разрешение с т.10 ТР 2/26.06.2015г. по
т.д.2/13 на ОСГТК на ВКС изпълнителното производство е прекратено по силата на закона дори без да се иска
прогласяването му с постановление на съдебния изпълнител към 12.09.2016г., а извършените изпълнителни
действия след тази дата се обезсилват с обратна сила, поради което извършените изпълнителни действия по
запори на сметки към 30.05. 2018г. следва да бъдат обезсилени с обратна сила. Във връзка с изводите на съда, че
са наложени запори по сметки на ищците на 30.05.2018г., твърдят, че те не представляват изпълнителни действия,
а повторение на извършените такива със запорни съобщение от 15.04. 2014г. , като новите запори не са наложени
вследствие на вдигнатите предходни такива, като по отношение на И.Б., съдът приема, че се обезсилват с обратно
действие съобразно мотивите на обжалваното Решение, а по отношение на М.Б. - че налагането на повторен запор
прекъсва давностните срокове. Така направените изводи на съда са неправилни, поради това, че това действие
представлява злоупотреба с право, а не изпълнително действие. В посочените от съда запори от 30.05.2018 г. в
претендираното вземане, за което се налага запор, не е отразено установеното такова с влязлото в сила съдебно
решение на 10.09.2013г. по гр.д. 4478/12г. на СГС, претендирано като недължимо в настоящето производство.
На трето място посочват, че в случая производството е образувано по предявен отрицателен
установителен иск, който няма за последица нито прекъсване на погасителната давност за вземанията на "ДСК
Ауто Лизинг "АД на основание чл. 116, б. "б. " ЗЗД, нито нейното спиране на основание чл. 115, б. "ж" ЗЗД.
Давността е правна последица на бездействието на кредитора, поради което и за да бъде прекъсната и да спре да
тече е необходимо да са извършени действия от носителя на спорното материално право срещу длъжника, който
може да се позове на погасителната давност. Ето защо тя се прекъсва и спира да тече само с предявяване на иск от
кредитора за установяване на вземането му от съда, което може да стане както с подаване на първоначална искова
молба, така и в хода на вече образуван срещу него процес с предявяване на насрещен иск срещу длъжника. Няма
как длъжникът със своето действие по предявяване на отрицателен установителен иск да прекъсне и спре
погасителната давност, която тече в негова полза. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 ГПК - Решение № 116/24.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2592/2014 г. по описа на ВКС, II гр. о.
Претендират разноските.
Въззиваемата страна „ДСК АУТО ЛИЗИНГ“ АД, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Посочва, че погасяването на вземането по
давност е факт, който настъпва след хода по същество по делото, по което е издаден изпълнителен лист и в този
смисъл е допустимо възражение в рамките на иск по чл. 439 от ГПК. Давността, съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД и
разясненията, дадени в мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение,
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността - налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н.; както и
действията, с които давността не се прекъсва - образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за
доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото състояние на длъжника и др.
2
В случая, вземането срещу длъжниците, сега жалбоподатели, е установено влязло в сила съдебно
решение, т.е, приложима е петгодишната давност. Основателността на иска по чл.439, ал.1 ГПК не може да бъде
свързана с действията на съдебния изпълнител, по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с
конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право / в този
смисъл има и практика на ВКС, а именно Решение N9 209/28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т. о.,
Определение № 188/23.04.2019 г. по ч. т. д. N9 102/2019 г„ I т. о. и др.
Посочват, че по силата на чл.116 б."в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният
процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. След
прекъсване на давността, започва да тече нова давност. С оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от
пределите на предявения иск, който, като такъв по чл. 439 ГПК, обхваща единствено нововъзникнали факти, т.е.,
следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в
които, вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. В
настоящия случай, такава хипотеза не е налице.
От друга страна последният поискан от взискателя и приложен от ЧСИ изпълнителен способ спрямо
длъжниците по процесното изп. дело № 549/2014г., по описа на ЧСИ М. П., е запор на банкови сметки на
30.05.2018г, т.е. към датата на предявяване на процесния иск не е изтекъл законоустановеният 2- годишен срок по
смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, за настъпване на перемпция по изпълнителното дело, нито е изтекла
петгодишната погасителната давност, спрямо вземането на „ДСК Ауто Лизинг" ЕООД, установено с влязло в сила
съдебно решение. Действително, съгл. чл.235, ал.3 ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на настоящия иск /09.03.2019г./ до приключване на устните състезания по делото пред СГС -
11.02.2020 г. /пред първата инстанция/. Последното валидно изпълнително действие е на 30.05.2018г. След
налагане на запора върху банковите сметки на длъжниците от 30.05.2018г., е започнала да тече нова давност,
която не е изтекла към 11.02.2020г,, когато са приключили устните състезания по делото пред СГС. По аргумент
от задължителните разяснения на ТР № 2/2013 г., дори искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и давността се прекъсва и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Последното изпълнително
действие е на 30.05.2018г. - налагане на запора върху банковите сметки на длъжниците, от когато е започнала да
тече нова давност, която още не е изтекла.
От друга страна, давностният срок не е текъл до постановяване на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., на
ОСГК на ВКС, след като в т. 10 на ТР е обявено, че предходното Постановление № 3/18.11.1980г. е изгубило
действието си, тъй като тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо
същата тълкувателна материя вече е било постановено задължително тълкуване, което се изменя с ново
тълкувателно решение. До 26.06.2015г. е в сила тълкуването, дадено с ППВС N° 3/18.11.1980 г. на ВС и то
задължава съда да приеме, че докато трае изпълнителното производство давността за вземанията, предмет на ИД
не тече. Тъй като към този момент -26.06.2015г. ИД 549/2014 г., по описа на ЧСИ М. П., не е прекратено по право,
т.е. началният момент, от който започва да тече погасителна давност е 26.06,2015г. - от постановяване на ТР по
т.д. № 2/2013г, на ОСГК на ВКС. От 26.06.2015г. 5-годишната давност за вземанията на кредитора изтича на
26.06.2020г., т.е. след приключване на устните състезания пред СГС. Претендират разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. чл.439 ГПК.
3
Ищците М. Ф. Б. и И. И. Б. твърдят, че са длъжници по изп.дело № 20148510400549
на ЧСИ М. П., с взискател ответника „ДСК Ауто Лизинг“ АД, образувано за събиране на
вземанията по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 42056/2011 г. по описа на
СРС. Твърдят, че срещу заповедта за незабавно изпълнение са подали възражения, като
незабавното й изпълнение е спряно по силата на закона, а с влязло в сила на 10.09.2013 г.
решение, постановено по гр.д.№ 4478/2012г. по описа на СГС, установителните исковете по
чл.422 ГПК, предявени от „ДСК Ауто Лизинг“ АД са уважени единствено за сумата от 13
491,52 евро - главница и отхвърлени в останалата част. Сочат, че със съобщение, връчено им
на 22.04.2014 г. изпълнителното производство е възобновено, като в хода му е изнесен и
продаден на публична продан собственият на ищците-длъжници апартамент №5, находящ се
в гр. София, ул. Славище. Твърдят, че въпреки извършеното разпределение на получената от
проданта сума от 216 000 лева ЧСИ П. е отказал прекратяването на изпълнителното дело,
като все още същото е висящо за събиране на вземания на взискателя „ДСК Ауто Лизинг“
АД по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 42056/2011 г. по описа на СРС за сумата от
13491,52 евро - главница; законна лихва от 06.10.2011 г. в размер на 11292,15 евро, 909,97
лева разноски и 3819,40 лева такси за ЧСИ или общо сумата от 53 200 лева. Излагат доводи,
че сумата е недължима, тъй като са налице предпоставките за прекратяване на самото изп.
дело, поради настъпила перемпция и погасяване по давност на главното вземане,
изтекла след влизане в сила на решението, с което същото е установено. Молят съда да
признае за установено по отношение на ответника, че не дължат сумата от 13 491,52 евро -
главница; законна лихва от 06.10.2011 г. в размер на 11292,15 евро, сумата от 909,97 лева
разноски по изпълнителното дело и 3819,40 лева такси за ЧСИ. Претендират разноски.
Ответникът - взискател в изпълнителното производство „ДСК Ауто Лизинг“ АД
оспорва исковете. Твърди, че не са налице основания за прекратяване на изп.производство,
поради настъпила перемпция, като сочи, че въпросът между страните е разрешен, доколкото
по изпълнителното дело е постановен влязъл в сила отказ на ЧСИ за прекратяването му.
Сочи, че е налице специален ред за защита чрез обжалване на отказа на ЧСИ за прекратяване
на изпълнителното дело и тези обстоятелства е недопустимо да се изследват в настоящия
исков процес. Твърди, че с извършеното разпределение на сумите получени от публичната
продан на посочения от ищците имот е погасена само част от вземането по процесния
изпълнителен лист от 2082,42 лева, тъй като останалата част от сумата, получена при
проданта, е била разпределена в полза на ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД и други
публични вземания, като актуалният размер на дълга възлиза на 47 034,53 лева. Оспорва
твърденията за погасяване на вземанията по давност, като сочи, че в настоящия случай
приложима е 5-годишната погасителна давност за съдебно-установени вземания, която се
прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение, като сочи
предприемането на множество такива в изпълнителния процес, последното от които на
30.05.2018г. Моли съда да приеме иска за недопустим, евентуално да го отхвърли като
неоснователен.
4
От фактическа страна се установява, че производството срещу жалбоподателите-
ищци е образувано въз основа на годен изпълнителен титул, а именно - изпълнителен лист,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, както следва:
На 26.10.2011 г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 42056/2011 г. по описа на
СРС, 35 състав, за осъждане на М. Ф. Б. и И. И. Б. да заплатят солидарно в полза на „ДСК
Ауто Лизинг“ ЕООД сумите, както следва: 85 584,60 евро - главница, ведно със законната
лихва от 06.10.2011 г. до окончателното плащане, както и разноски. В срок са подадени
възражения от длъжниците, поради което е указано на заявителя да депозира иск по чл.422
ГПК.
На 18.11.2011г. от „ДСК Ауто Лизинг“ ЕООД е подадена молба за образуване на
изпълнително дело до ЧСИ Н. П. за принудително събиране на сумите по изпълнителен
лист от 26.10.2011 г. по гр.д. № 42056/2011 г. по описа на СРС, 35 състав. С определение от
24.02.2012 г., постановено по гр.д. № 42056/2011 г. по описа на СРС, 35 състав е обявено
спиране на предварителното изпълнение по силата на закона.
С влязло в сила на 10.09.2013г. решение по гр.д. № 4478/2012 г. по описа на СГС, ГО, 20
състав, предявеният установителен иск по чл.422 ГПК е уважен за сумата от 13 491,52 евро -
главница по посочени общо 10 броя записи на заповед, ведно със законната лихва от
06.10.2011 г. до пълното погасяване и отхвърлен за сумата от 26 327,20 евро - главница по
други 5 броя записи на заповед. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
и сумата от 2587,70 лева - разноски в исковото производство. С определение от 19.03.2014 г.
съдебното решение е допълнено в частта на разноските, като ответниците са осъдени да
заплатят на „ДСК Ауто Лизинг“ ЕООД разноски в заповедното производство в размер на
527,74 лева - държавна такса и 334,73 лева - юрисконсултско възнаграждение.
По молба на взискателя изп.дело е прехвърлено на ЧСИ М. П., като с молба на
взискателя, подадена на 09.04.2014 г. е поискано възобновяване на изпълнителното
производство за сумата от 13 491,52 евро, ведно със законната лихва от 06.10.2011г. до
окончателното плащане, съдебни разноски в размер на 862,47 лева. С молба от 11.04.2014 г.
взискателят е поискал от ЧСИ да бъде наложен запор върху банковите сметки на
длъжниците. С молба от 17.04.2014 г. взискателят е посочил, че прави изявление за
прихващане на своето вземане за разноски в исковото производство в размер на 2587,70
лева и насрещните вземания на длъжниците за разноски в исковото производство в размер
на общо 2540,20 лева, поради което моли предмет на принудително изпълнение по делото да
бъде и разликата в размер на 47,50 лева.
С обявление от 29.04.2014 г. е обявено провеждането на публична продан в периода
16.05.2014 г. - 16.06.2014 г. на недвижим имот собственост на длъжниците - ателие № 7,
нахолящо се в гр. София. ул. Славище № 18. В хода на производството по принудително
изпълнение е установено, че имотът е ипотекиран в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, която се
явява присъединен по право взискател.
5
На 15.05.2014г. е извършен опис на недвижимия имот и на движимите вещи,
намиращи се в него. На 18.09.2014 г. е издадено постановление за възлагане на недвижим
имот в полза на купувача за сумата в размер на 216 100 лева, което постановление е влязло в
сила на 01.10.2014 г.
На 17.11.2014г. на страните в изпълнителното производство е предявено
разпределението на сумата, получена при публичната продан на недвижимия имот, което е
потвърдено с влязло в сила на 12.04.2015г. решение по гр.д. № 20740/2014г. по описа на
СГС, I г.о., като сумите са разпределени както следва: 1803,60 лв. - за такси и разноски по
изп.дело, 2082,42 лв. - разноски на взискателя „ДСК Ауто Лизинг“ ЕАД, сумата от 3252,66
лв. - вземания на СО, сумата от 201 456,33 лв. - вземане на „Банка ДСК“ ЕАД, обезпечено с
ипотека, и сумата от 7504,99 лв. - пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
Въпреки проведената публична продан, вземането, за което е издаден изп.лист и е
образувано настоящото изп.производство, не е погасено изцяло чрез принудително
изпълнение, което се установява от заключението на депозираната на л.126 от делото ССЕ,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. С
извършеното разпределение на сумите получени от публичната продан на посочения от
ищците имот е погасена само част от вземането по процесния изпълнителен лист от 2082,42
лева, тъй като останалата част от сумата, получена при проданта, е била разпределена в
полза на ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД и други публични вземания, като
актуалният размер на дълга възлиза на 47 034,53 лева. След получените плащания от
длъжниците са извършени частични такива на 22.04.2014г. - от длъжника И.Б. и общо 12
регулярни превода в периода 28.10.2014 г. - 09.12.2016 г. от М.Б., постъпили чрез ЧСИ Г. Д..
Според заключението сумата, която е получена от взискателя е общо в размер на 6731,98
лева, които са осчетоводени за погасяване на съдебни разноски.
С молба от 25.05.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ извършването на нова справка
за налични банкови сметки на длъжниците и налагането на запор при наличието им. На
30.05.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „ПИБ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и
„Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор на банковите сметка на длъжниците.
На 07.03.2019г. при ЧСИ М. П. е постъпила молба от длъжниците за прекратяване на
изпълнителното дело, по която с разпореждане от 14.03.2019г. е постановен отказ, връчен на
представител на длъжника М.Б. на 19.03.2019 г.
Видно от удостоверение от 19.06.2019г. на ЧСИ М. П., към тази дата вземанията към
длъжниците по процесното изпълнително дело възлизат в размер общо на 47 034,53 лева, от
които - 26387,12 лева - главница; 16 166,82 лева законна лихва от 06.10.2011г. - 05.07.2019г.
разноски в исковото производство в размер на 862,47 лева, както и по 47,10 лева - разноски
по изпълнителен лист, издаден на 20.11.2013 г. по гр.д. № 4478/2012 г. на СГС, ГО, 20
6
състав и 2 лева разноски по изпълнителното дело и таксите дължими по Тарифата към
ЗЧСИ - в размер на 3 569,02 лева включващи обикновена и пропорционатна такса.
Исковата молба е депозирана в съда на 08.03.2019г., препис от
която е връчен на ответника на 03.06.2019г., а решението по чл.422
ГПК, въз основа на което е издаден изп.лист, е влязло в сила на
10.09.2013г. На 29.03.2019г. е допусната обезпечителна мярка спиране на изпълнението,
видно от приложените доказателства към молба от 12.01.2021г. на въззиваемата страна.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Давността е не само забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана
да бъде установено неговото съществуване или несъществуване с иск. В този смисъл, когато
длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.439 ГПК иск не е
съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания или спирания на давността.
В хипотезата на висящ изпълнителен процес (в какъвто контекст е поставен правният
въпрос), предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на
кредитора е погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото
право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на
изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния
процес чл.433 ал.1 т.8 ГПК). Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната
основа на принудителното изпълнение.
Изп.производство е образувано на 18.11.2011г. и е все още висящо, поради
наложена обезпечителна мярка - спиране на изпълнение.
Първо - за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС
№ 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство - от
датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и
съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че
в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433
7
ал.1 т.8 ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата
погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т.10 от ТР №
2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл.433 ал.1
т.8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за
вземането по чл.117 ал.1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години
(чл.117 ал.2 ГПК)./така решение № 252 от 17.02.2020г. по гр.д. № 1609/2019г., ІІІ Г. О. на
ВКС по чл.290 ГПК/.
Този въпрос, е предмет на Тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОКГТК,
образувано за приемане на тълкувателно решение по въпроса: "От кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му" .
Настоящата съдебна инстанция не разполага с правомощие за спиране на
производството, поради което приема за правилно, разрешението, закрепено в по-новата
практика, а именно - Решение № 170 от 17.09.2018 г- по гр.д. № 2382/17 г., ВКС, ІV ГО,
Решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/18 г., ВКС, ІV ГО. Според същата, ако е
налице осъществен състав на перемпция, преди датата на приемане на ТР № 2 от 26.06.2015
г., нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на прекратяване на
изпълнителното производство по право, тъй като съгласно ППВС № 3 от 1980 г. (неизгубило
значение до 26.06.2015 г.) давност по време на изпълнителен процес не тече. В цитираната
практика е прието, че ако на постановката на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
предаде обратна сила, това би довело до положение, при което давността за вземанията по
висящи към датата на приемането му дела, би изтекла със задна дата. Кредиторите по тези
дела обективно няма да могат да предприемат действия по тях, с което да избегнат
погасяването на възможността за принудително събиране на вземанията им. Такова
тълкуване не би било в съответствие с изискването на чл. 6 ЕКЗПОЧ.
Вземането на „ДСК Дуто Лизинг" ЕООД, за събирането на което е образувано
процесното изпълнително дело № 549/2014 г„, по описа на ЧСИ М. П., е установено със
СПН с Решение от 19.07.2013 г. по гр.д. № 4478/2012 г. по описа на СГС, ГО, 20 състав,
допълнено с Определение от 19.03.2014 г. по гр. д. № 4478/2012 г. по описа на СГС, ГО, 20
състав, които са влезли в законна сила. Според чл.117, ал. 2 ЗЗД приложимата спрямо
установените със съдебно решение вземания давност е винаги 5- годишна, считано от датата
на влизане в сила на съдебното решение.
Предвид казаното и отнесено към настоящия спор, давността е започнала да тече от
8
10.09.2013 г. и ако до 10.09.2018 г. не са извършвани действия по нейното прекъсване и
спиране, то тя е изтекла.
Настоящият състав обаче приема, че давността е била прекъсната, по
следните съображения:
От данните по делото се установява, че през периода от 22.04.2014 г. до 09.12.2016 г.
от длъжниците са постъпвали плащания по банковата сметка на ЧСИ М. П., по изп.д.№
549/2014 г., всяко от които прекъсва давността, съгласно цитираното вече ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Видно от стр.3 на съдебно-счетоводната експертиза, последното постъпило
плащане по сметката на взискателя е на 10.01.2017 г. Плащания по сметката на ЧСИ М. П.
са постъпвали и от ЧСИ Г. Д., тъй като ответникът е присъединен взискател, с
удостоверение по чл.456 ГПК, по изп.д.№ 408/2014 г., по описа на ЧСИ Г. Д., рег.№ ***, с
район на действие СГС. По тази причина, по сметката на ЧСИ М. П. са постъпвали суми и
от изп.д.№ 549/2014 г. от ЧСИ Г. Д., реализирани при осребряване на имущество на
длъжниците от ЧСИ Г. Д..
Това плащане, съставляващо извънсъдебно писмено признание на дълга, на
основание чл.116, б. „а“ ГПК прекъсва течението на давността. След тази дата е започнала
да тече нова давност, която към датата на предявяване на иска 08.03.2019г. не е била
изтекла. Дори да се приеме, че се касае до частично признание на дълга, съдът намира, че
това не се отразява на крайният извод, че главницата остава дължима. Както бе посочено,
извън главницата, ищците Б. са били задължени и за лихви по изпълнителния лист, които
надхвърлят сумата от 6731,98 лв. Предвид липсата на други данни и въз основа на
правилото на чл.76 ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че дори да е налице плащане, то е
погасило именно част от лихвите, а главницата е останала изцяло изискуема.
На следващо място – давността следва да се счита прекъсната и от настъпването на
други правно значим факти. Вярно е, че по силата на перемпцията процесуалното
правоотношение по принудително изпълнение е преустановило съществуването си. За
погасителната давност (като институт на материалното право) обаче е ирелевантно дали
определено действие (имащо характер на действие по изпълнението) е извършено по
перемирано изпълнително дело. В практиката (напр. решение № 75 от 26.06.2019 г. по в. гр.
д. № 129/2019 г. на АС Варна, недопуснато до касация с определение № 735 от 06.11.2019 г.
по гр. д. № 3982/2019 г., г. к., ІІІ г. о.) е застъпено становище, че не е необходимо
взискателят да е поискал обратно изпълнителния лист и въз основа на същия да е образувал
ново изпълнително дело, по което да бъдат извършени нови действията по принудително
изпълнение. Ако по непрекратено изпълнително производство е извършено действие, което
по своето естество (в материално правен аспект) е можело да
прекъсне давността, то същото следва да бъде отчетено. В този смисъл следва да се
приеме, че с депозирането на молба от 25.05.2018г., с която взискателят е поискал от ЧСИ
извършването на нова справка за налични банкови сметки на длъжниците и налагането на
9
запор при наличието им. /а на 30.05.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „ПИБ“ АД,
„Банка ДСК“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор на банковите сметка на
длъжниците/ по същество взискателят отново е прекъснал давността.
Горните изводи не биха са променили, ако се възприеме друг начален момент на
течението на срока, в който кредиторът-взискател е поискал извършване на изпълнително
действие по точния смисъл на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. (В съдебната практика съществува и
разбирането, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни
действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини - решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
Последното искане съставлява обективиране на желанието на кредитора да поддържа
висящност на изпълнителното производство чрез сезиране на ЧСИ да извърши конкретно
изпълнително действие.
Съгласно решение от 24.02.2021г. постановено по гр.д.№ 1747/20г. по описа на
ВКС, ІV Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, ВКС приема, че в т. 10 ТР № 2/2013,
ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва
перемпцията. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ
в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-
малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен
изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли
нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се
присъединят кредитори и др.). Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: Откога
започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е
прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и даденият отговор е:
Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без
правно значение за давността. Именно затова дали в периода от 28.10.2014 г. - 09.12.2016
г./когато са извършени общо 12 плащания от длъжниците/ до 25.05.2018г. /когато е наложен
отново запор/ е настъпила перемция по първото изп.дело е правно ирелевантно към
предмета на доказване.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение
(но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това ЧСИ е длъжен да я
зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
10
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
В чл.116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането
на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
Напълно неоснователно е възражението на жалбоподателите, че давността е изтекла
в хода на настоящото производство, тъй като искът е предявен от длъжниците, а взискателят
бездейства в рамките на това производство. В гражданското право общото правило е, че
давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато
той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен
и няма правна възможност да действа, давност не тече. Поради това, в разглежданата
хипотеза предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че
вземането е погасено по давност, при поддържано от ответника насрещно възражение
за неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след
предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск
със същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително
изпълнение. Прекъсването е под условие - ако с влязло в сила решение отрицателният
11
установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл. 116, б. "б. " вр. с чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Този
извод следва от установеното в правната теория и в съдебната практика, че един и същ
правен спор може да даде повод за положителен или отрицателен установителен иск, в
зависимост от това коя страна е инициирала съдебното му разрешаване - страната, която
твърди съществуването на спорното право, или тази, която го отрича. Делата по двата иска
са тъждествени - въз основа на едното може да се прави отвод за висящ процес или за
пресъдено нещо по другото. И по двата иска се получава една и съща защита и санкция в
зависимост от това - твърдението на коя страна отговаря на действителното правно
положение. Да се уважи отрицателният установителен иск е равнозначно на това да се
отхвърли положителният установителен иск, и обратно (вж. - проф. Ж. С., "Бълг. ГПП", 9-то
изд., стр.187 и сл.). Разпределението на доказателствената тежест е едно и също и не зависи
от ролята на ищец или ответник, която страната има по делото, а от нейното отношение към
спорното право - дали тя твърди, че то съществува, или го отрича, т.е. каква правна
последица страната претендира като настъпила. Съответно, когато се отхвърля отрицателен
установителен иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е
успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези - правопораждащ факт
и съдържание.
От това следва, че в разглеждания случай решението, с което се отхвърля
отрицателния иск на длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност,
установява със сила на пресъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува
правото на принудително изпълнение (т.е. - съществува изпълняемо право), като от влизане
в сила на отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност – чл.117 ал.2
ЗЗД./в този смисъл РЕШЕНИЕ № 257 ОТ 30.04.2020 Г. ПО ГР. Д. № 694/2019 Г., Г. К., ІІІ Г.
О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В обобщение перемирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от
предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана
давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при възражение за
изтекъл давностен срок. Обезсилването на изпълнителните действия има значение за
процеса на принудителното изпълнение, но няма ефект върху материалните права на
страните, а давността е институт на материалното право. Следва да се има предвид освен
това, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия,
но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини. В
този смисъл давността за обезпеченото вземане е прекъсната с връчване на препис от ИМ,
депозирана на 08.03.2019г. и връчена на ответника на 03.06.2019г. т.е. на взискателя /който
оспорва иска/, тъй като през това време насрещната страна - кредитор не разполага с правна
възможност да действа, за да осъществи правото си - предявяването на положителен
установителен иск за същото спорно право е недопустим; а с оглед постановеното спиране
на изпълнението, не може да се изисква извършването на изпълнителни действия. В този
12
случай, предмет на делото може и да не е вземането, а новонастъпил факт - давността, т.е.
погасяването на материалното право и правото на принудително изпълнение, но след като
длъжникът го е предявил за защита, кредиторът не може да му противопостави насрещна
положителна претенция със същия предмет, от което следва, че той не може да действа и
затова давност за принудителното изпълнение на притезателното му субективно право не
тече.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите-ищци дължат в полза въззиваемата страна-
взискател направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 2551.20 лв.,
съгласно приложения списък по чл.80 ГПК на л.28 и доказателства за плащане.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2725/30.04.2020г., постановено по гр.д.№ 3235/2019 г.,
по описа на СГС, ГО, 11 състав.
ОСЪЖДА М. Ф. Б. с ЕГН ********** и И. И. Б. с ЕГН **********, чрез адв. Ч. Н. Д.
със съдебен адрес: гр. София, кв. Симеоново, ул. 82, № 2, жк Св. М. М., къща № 22, ДА
ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА„ДСК АУТО ЛИЗИНГ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.Ал.Стамболийски" № 73, ет. 4, чрез адв.А. Н. Н.,
Съдебен адрес: гр. Пловдив, ул."Хан Кубрат" № 8, ет.2, aп.7, сумата от 2551.20 лв. /две
хиляди петстотин петдесет и един лева и двадесет стотинки/, направени пред въззивна
инстанция разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13