Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 433 гр.Бургас 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение, в открито заседание
на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
При секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 70 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„РТК“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Николай Илиев, съд. адрес гр.
София, ул. Проф. Н.Михайлов, № 7, вх. Б, ет.1, ап. 2 против Община Поморие с ЕИК
*********, представлявана от кмета Иван Алексиев, адрес гр. Поморие, ул. Солна
№ 5.
Ищецът твърди, че след проведена процедура за възлагане на обществена
поръчка е сключил с ответната община договор № Д - 610 от 02.12.2016 г. по
силата на който общината, като възложител е възложила на ищеца, в качеството му
на изпълнител дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на
територията на общината. Общината е следвало да заплаща работата в срок от 30
дни след издаване на фактура от ищеца и подписване на протокол за извършената
работа. Ищецът изпълнявал д срок задълженията но общината не заплащала
изработеното или заплащала със забава по фактурите: № 6454 от 30.12.2016 г за
51 759, 16 лв., вместо на 30.01.2017 г. е заплатено на 26.01.2018 г. ; № 6455
от 30.12.2016 г. за 33 998, 11 лв., вместо на 30.01.2017 г.е заплатена също на 26.01.2018 г.
Съгл. чл. 15 от договора при забава на плащанията се дължи неустойка
от 0,1% от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 %
от стойността на договора, която е 3 420 000 лв. без ДДС /чл. 2/.
Към исковата молба ответната община дължи сумите:
18 633, 60
лв., обезщетение за забава върху сумата от 51 759, 16 лв. по ф-ра №
6454 от 30.12.2016 г. за времето 30.01.2017 г. до 26.01.2018 г. или дневно
обезщетение от 51, 76 лв. за период от 360 дни и
12 236, 40
лв. обезщетение за забава върху сумата от 33 998, 11 лв. по ф-ра №
6455 от 30.12.2016 г. за времето 30.01.2017 г. до 26.01.2018 г. или дневно
обезщетение от 33, 99 лв. за период от
360 дни.
Посочените суми от общо 30 870 лв не са заплатени до момента.
Ищецът отправя
искането : да
бъде осъден ответника да заплати сумата от
30 870 лв., представляваща
неустойка за забавено плащане по договор № Д- 610 от 02.12.2016 г., ведно със
законна лихва от датата на иска до изплащането на сумата, както и за разноски.
Правна
квалификация на правата претендирани от ищеца: Правното основание на искането е
чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ответната община
не признава иска.
Твърди, че
претенцията е неясна, а именно дали се касае за неустойка или обезщетение за
забава. Прави възражение и за погасителна давност за вземането.
В допълнителна
искова молба ищецът поддържа иска
си.
Заявява, че по см.
на чл. 15 от договора се касае за неустойка
на осн. чл. 92 ЗЗД поради начина на определянето й- процент от
просрочена сума, но не повече от горна граница, докато лихвата се определя по
друг начин.
По съществото
твърди, че ответника е плащал по договора, с което приел изпълнение по
основателно вземане.
Твърди, че давността не е изтекла, тъй като
за вземане за неустойка започва да тебе от последния ден, за който е
начислявана – 26.01.2018 г.
В допълнителен
отговор ответната община поддържа
тезата си.
Твърди, че в
договора няма валидна клауза за неустойка, тъй като според договора е лихва за
забава. При положение, че има договорна клауза за неустойка, прави възражение
за нищожността й поради противоречие с добрите нрави. Размера на неустойката
излиза извън обезщетителния и санкционен характер на същата. В случая
максималния размер на неустойката е 684 000 лв. /20 % от цената на
договора/, което е аморално при месечни задължения от 50 000 лв. и по този
начин размера на неустойката е несъразмерен с дължимото по фактурите плащане.
При валидност на клаузата за неустойка се
прави искане за намаление на размера й до размера на дължимата законна лихва,
тъй като ищецът не е претърпял вреди въпреки забавата за плащане.
По отношение на
давността поддържа, че процесните фактури са от 30.12.2016 г., изискуемостта им
е настъпила на 30.01.2017 г., давността за вземането по тях е изтекла на
01.02.2020 г., а исковата молба е предявена на 13.02.2020 г. или след изтичане
на тригодишна погасителна давност по чл. 111 ЗЗД.
В съдебно
заседание искът се поддържа, ангажират се доказателства и се пледира за решение
според установеното в процеса.
Ответната страна
пледира за отхвърляне.
Фактическа обстановка:
Страните не
спорят, че на 02.12.2016 г. са сключили договор за обществена поръчка за
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, почистване на териториите за
обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на
улиците в Община Поморие.
В изпълнение на
задълженията си ищецът е издал два броя фактури - № **********/30.12.2016 г. за
извършено сметоизвозване за месец декември 2016 г. за сумата от 51 759, 16
лв. с ДДС и № ********** за извършено ръчно и машинно метене, машинно миене,
зимно поддържане и транспорт за месец декември 2016 г. за сумата 33 998, 11 лв.
с ДДС. Приложени към фактурите са и актове за извършената работа подписани от
представител на общината.
Съдът е назначил
експертиза. Вещото лице дава заключение, че процесните фактури са били
осчетоводени в счетоводните отдели на страните. И по двете фактури са отразени
плащания, както следва:
На 26.01.2018 г.
платени 51 759, 16 лв. по ф/ра № 6454/30.12.2016;
На 26.01.2018 г.
платени 33 998, 11 лв. по ф/ра № 6455/30.12.2016. Падежът за плащане на
фактурите е 30.01.2017 г. и ответната община е в забава от 31.01.2017 г.
Размерът на договорната неустойка и по двете фактури с оглед датите на
плащането им е, както следва:
18 633, 30
лв. върху сумата от 51 759, 16 лв. за времето от 30.01.2016 г. до
26.01.2018 г. и
12 239, 32
лв. върху сумата от 33 998, 11 лв.
за времето от 30.01.2016 г. до 26.01.2018 г.
При такива факти съдът намира от правна
страна следното:
Страните в чл. 15 са уговорили неустойка при
забава на изпълнение задълженията по договора. Касае се за договорна неустойка
предвид начина на определяне на размера й, а именно – 0, 1 % върху стойността
на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на
целия договор.
Възражението
за нищожност на договорната клауза за неустойка съдът не следва да взема
предвид при разрешаване на спора поради неоснователността му. Клаузата за
неустойка е валидно уговорена, размерът от 0,1 % върху стойността на дължимото
за всеки просрочен ден не води до прекомерност. Фиксираната крайна граница на
размера равняващ се на 1/5 от стойността на целия договор също не води до
прекомерност. От друга страна съдът съобразява постановеното в ТР №
1/15.06.2010 г. по тд № 1/2009 г. на ОСГС, т. 3, според което “Неустойката следва
да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на
неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението
вреди. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без
фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за
накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към
момента на сключване на договора.“
По делото
се установи, че плащанията по двете фактури са просрочени. Това представлява
забава на изпълнението на договорно задължение, поради което следва да се
задейства договорната клауза за неустойка. Неоснователно е и възражението за
изтекла погасителна давност за вземането от неустойка по чл. 111, б. „б“ ЗЗД. В приложение на чл. 114, ал. 4 ЗЗД
при искове за неустойка за забава, давностния срок започва да тече от последния
ден, за който се начислява неустойката. В случая плащането на главниците по
процесните фактури е осъществено на 26.01.2018 г., поради което погасителна
давност не е изтекла. По тези съображения и при съобразяване със заключението
на вещото лице досежно размера, предявения иск следва да се приеме за основателен
и доказан, поради което да се уважи.
При този
изход на спора на ищеца следва да се присъдят понесените разноски. Според
представен списък понесените разноски са общо 3 667 лв., от които
1 235 лв. държавна такса ; 500 лв. за вещо лице и 1 932 лв. с ДДС
заплатено адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение не е
прекомерно, същото е съобразено с
характера на делото и съответната наредба. Поради това разноските следва
да се присъдят съобразно с представения списък.
По тези
мотиви съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
Община Поморие с ЕИК *********, представлявана от кмета Иван Алексиев чрез
адв. Димитър Гроздев съд. адрес гр. Стара Загора, бул. Ген. Столетов № 66, ет.
1, ап. 3 “Адвокатско дружество Гроздев и Бари“ да заплати на „РТК“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Николай
Илиев, съд. адрес гр. София, ул. Проф. Н.Михайлов, № 7, вх. Б, ет.1, ап.2
сумата от 30 870 лв., представляваща
неустойка за забавено плащане по договор № Д- 610 от 02.12.2016 г., ведно със
законна лихва от датата на иска – 13.02.2020 г. до изплащането на сумата.
ОСЪЖДА Община Поморие с ЕИК *********,
представлявана от кмета Иван Алексиев чрез адв. Димитър Гроздев съд. адрес гр.
Стара Загора, бул. Ген. Столетов № 66, ет. 1, ап. 3 “Адвокатско дружество
Гроздев и Бари“ да заплати на „РТК“
ООД с ЕИК *********, представлявано от Николай Илиев, съд. адрес гр. София, ул.
Проф. Н.Михайлов, № 7, вх. Б, ет.1, ап.2 сумата от 3 667 лв., представляваща разноски съгласно списък.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред АС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: