МОТИВИ
към присъда по НОХД № 163 по
опис на П.ски Районен съд, двадесет и първи наказателен състав за 2011 година.
Подсъдимият А.Т.П., ЕГН:********** се обвинява от
Районна прокуратура- гр. П. за извършени престъпления както следва:
В това, че на 05.04.2010 год. в с. М., обл. П. в
съучастие с Т.А.П. ЕГН **********, като извършител, е отнел чужди движими вещи
– пари – сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева от владението на Р.С.К. ЕГН **********
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и
заплашване, което е престъпление по чл.
198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК;
В
това, че на 05.04.2010 год. в с. М., обл. П. в съучастие с Т.А.П.
ЕГН **********, като извършител, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, което е престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. с
ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК;
В
това, че на 05.04.2010 год. в с. М., обл. П. по хулигански
подбуди е причинил лека телесна повреда на Р.С.К. ЕГН **********, изразяваща се
в прободно-порезна рана, кръвонасядане
и травматичен оток по левия долен крайник, довела до разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което
е престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 1 от НК;
В
това, че на 05.04.2010 година в с. М., обл. П. се е заканил
на Р.С.К. ЕГН ********** *** с убийство, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, което е престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК;
Подсъдимият Т.А.П. с ЕГН:********** се обвинява от
Районна прокуратура- гр. П. за извършени престъпления както следва:
В това, че на 05.04.2010 година в с. М., обл. П. в
съучастие с А.Т.П. ЕГН **********, като извършител, е отнел чужди движими вещи
– пари – сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева от владението на Р.С.К. ЕГН **********
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и
заплашване, което е престъпление по чл.
198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
В
това, че на 05.04.2010 год. в с. М., обл. П. в съучастие с А.Т.П.
ЕГН **********, като извършител, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, което престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. с
ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК;
В
това, че на 05.04.2010 година в с. М., обл. П. по хулигански
подбуди е причинил на Р.С.К. ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване основата на близко разположена фаланга на пети пръст на дясната
ръка, довела до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник, което е престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12
вр. с чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК;
В
това, че на 05.04.2010 година в с. М., обл. П. се е заканил
на Р.С.К. ЕГН ********** *** с убийство, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, което е престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК;
Прокурорът в съдебно
заседание поддържа така предявените обвинения за престъпления по чл. 198 ал. 1 вр. с
чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, по чл.325 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2
вр. с ал. 1 от НК чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 1 от НК чл. 144 ал. 3
вр. с ал. 1 от НК за подсъдимият А.П., като взе становище, че същите са доказани по несъмнен начин, за което следва на
подсъдимия да се наложат съответните наказания “лишаване от свобода”: така за
първото обвинение предлага да се определи и наложи наказание в размер на 5
години “лишаване от свобода” и за обвиненията за престъпления по чл.
325 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, по чл. 131 ал. 1 т.
12 вр. с чл. 130 ал. 1 от НК и по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК предлага да
се определи наказание от по “3 години лишаване от свобода” за всяко едно от
тях, като се приложи разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК. По отношение на подс. Т.П.
счита, че по несъмнен начин се е
доказало обвинението за извършени престъпления
по чл. 325 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и по чл. 144
ал. 3 вр. с ал. 1 от НК и затова предлага, като се приложи разпоредбата на чл.54 от НК, да му се определят
и наложат наказания от по 3 години лишаване от свобода за всяко едно от тях,
изпълнението на което да не бъде отлагано. В съдебно заседание не поддържа
обвинението спрямо този подсъдими за извършено от него престъпление по чл.198
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, като счита, че не са събрани доказателства,
от които по несъмнен начин да е доказано неговото участие. Предлага за това
обвинение той да бъде оправдан и да не му се налага наказание. Предлага да се
осъдят двамата подсъдими да заплатят направените в наказателното производство
разноски. По отношение на предявения граждански иск дава становище, че той е
доказан по своето основание и размер и следва да изцяло уважен.
Подсъдимият А.П. се
явява в съдебно заседание, като не се признава за виновен. Дава обяснение по
предявените му обвинения и счита, че не следва да носи отговорност. Моли съдът
да го признае за невинен и го оправдае по повдигнатите му обвинения.
Подсъдимият Т.П. се
явява в съдебно заседание, като не се признава за виновен. Дава обяснение по
предявените му обвинения и счита, че не следва да му се търси отговорност. Моли
съдът да го признае за невинен и го оправдае по повдигнатите му обвинения.
Упълномощеният от двамата
подсъдими защитник, адв. А.А. пледира, че не са
налице достатъчно събрани доказателства да е осъществено от обективна и
субективна страна престъплението по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК от
страна на А. и Т.П. и то не е доказано по несъмнен начин. Смята, че единствено
може да се приеме, че има извършено от тях престъпление по чл. 325
ал. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, защото са събрани доказателства за така
вмененото на подсъдимите деяние. Счита, че наказанието което ще се определи за
него следва да бъде съобразено с тежестта на извършеното и с целите на
наказанието по смисъла на чл.36 от НК. По отношение на обвинението за
престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК и за двамата подсъдими,
предоставя неговата преценка на съда. Пледира, че подсъдимите са невиновни и за останалите вменени им обвинения
по чл. чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 1 от НК, като счита, че и за тях не са налице
годни доказателства, доказващи вината им. Излага подробни съображения защо
счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен
извод за участието на подсъдимите в изпълнителните деяния. Затова
моли да бъдат признати за невиновни и оправдани и по тези така повдигнати им
обвинения.
За съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес е приет граждански иск за обезщетение за настъпили
имуществени
и неимуществени вреди, предявен от пострадалия Р.С.К.. Така приет е за
съвместно разглеждане граждански иск солидарно срещу
подсъдимите
Т.А.П.
и А.Т.П. за имуществени вреди в
размер на 1000 (хиляда) лева от деянието по чл.198, ал.1, във вр.с
чл.20, ал.2, във вр.с ал.1 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считана от датата на увреждането;
граждански иск солидарно срещу
подсъдимите
Т.А.П.
и А.Т.П. за
неимуществени вреди
в размер на 2000 (две хиляди) лева -
по 1000 лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от престъплението по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от
НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считана от датата на извършване на престъплението;
граждански иск срещу подсъдимия
Т.А.П. за
неимуществени вреди
в размер на 3000 (три хиляди) лева представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от
деянието по чл. 131, ал.1, т.12, във вр.
с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от
датата на извършване на престъплението; граждански иск срещу подсъдимия Т.А.П.
за неимуществени вреди в размер на 1000 (хиляда) лева представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 144, ал.З, във вр. с ал.1
от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от датата на увреждането
и граждански иск срещу подсъдимия А.Т.П. в размер на 1000 (хиляда) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл.131, ал.1,
т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считана от датата на увреждането; граждански иск срещу подсъдимия А.Т.П. в
размер на 1000 (хиляда) лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
деянието по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считана от датата на извършване на престъплението до
окончателното изплащане. Претендира и направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Пострадалият, конституиран като частен обвинител и като граждански ищец по
делото, лично и чрез упълномощените си повереници - адв. К.Е. и адвокат Р. счита,
че обвинението е доказано по несъмнен начин за всеки един пункт от него. Дава
становище, че са събрани достатъчно и несъмнени доказателства относно
виновността на подсъдимите, за което
следва да бъдат признати за виновни и да им се наложат съответните наказания
“лишаване от свобода” в размер, съобразен с целите на наказанието. Счита, че са
изяснени причинените имуществени и неимуществени вреди от деянието по чл.198
ал.1 от НК за всеки един от подсъдимите, затова предлага предявения граждански
иск в да бъде уважен в пълния му размер, като дава мнение, че следва да се уважат
предявените граждански искове и за причинените неимуществени вреди в пълния им
размер от останалите вменени на подсъдимите деяния.
Пловдивски Районен съд, като
взе в предвид становищата на страните и доказателствата по делото, събрани по
реда на съдебното следствие, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият А.Т.П. е роден на *** ***. По произход е б. и български
гражданин. Не е женен и е осъждан. Има завършено основно образование, като
понастоящем е безработен. Постоянно живее на адрес с. М., обл. П., ул. „П.” № **.
Има ЕГН **********.
Подсъдимият Т.А.П. е роден на *** ***. Той е б. и български гражданин. Женен е и е реабилитиран.
Има завършен осми клас, като понастоящем е пенсионер. Постоянно живее на адрес
в с. М., обл. П., ул. „П.” № **. Има ЕГН:**********.
На 05.04.2010г. около 14.00 часа свид. К. бил на работа
като ** в., като управлявал автомобил “Шевролет Авео”,
с който престоявал на местоС.в района на колелото до М.П.-
гр. П.. Забелязал, че се приближава възрастна жена, която и друг път превозвал
и я бил запомнил с името Д.. Това била свид. Т.Д.П., която поискала той да я
превози до с.М. за сумата от 2 лева, каквато е цената на автобусния билет. Като
клиент седнала на предната дясна седалка в автомобила, като на задната седалка
седнали още двама клиенти, които били оставени в с.С., а К. и П. ***.
Приближавайки населеното място, те преминали през ж.п. прелез. Докато
автомобила се предвижвал през него, вратичката на жабката му се отворила и от нея
изпаднали фактури за взети строителни материали, како и две пачки с пари. В
едната пачка била сумата от 1000лв. в банкноти от по 20лв., а в другата била
сумата от 1350 лв. в банкноти с различен номинал. Всяка от двете пачки била
стегната с ластик, като и двете паднали в краката на свидетеля П.. Предвижвайки
се, К. се навел и взел падналите фактури и пари, като пакета от 1000 лева
сложил в левия джоб на долнището на анцуга, с който бил облечен, а пакета от
1350 лева прибрал в десния му джоб. Това направило впечатление на свид. П. и тя
запитала свид. К. за какво носи толкова пари. Той и отвърнал, че ще ги ползува
за строеж на къща в с.Я., като поискал тя да не го занимава със семейните им
проблеми. Свидетеля П. поискала той да я закара до дома и. К. и отговорил, че
за намалената цена от два лева, ще я остави на автобусната спирка. Възникнал
словесен конфликт, при който двамата си разменили обидни реплики. П. го
заплашила, че не знаел кои били “те” в това село и му отправила репликата, че
до половин час щял да бъде мъртъв. Стигайки до автобусната спирка на центъра на
с. М., свидетеля К. настоял П. да слезе от автомобила, като се отнесъл с нея
грубо. Обидни изрази били отправени от свид.К. и
когато свидетелката слизала от автомобила, които възприел и намиращия се в близост
свид. И.Т.П.. Слизайки от автомобила, К. потеглил рязко, като от това чантите
на свидетелката се разпилели, като била много ядосана. Затова и П. заявила пред
свидетеля И.П.: “аз ще си ида сега и ще кажа на Н., той ще го оправи Р.”, след
което тръгнала към дома си. Когато се прибрала, там били съпругът й – подсъдимия
Т.А.П. и синът и – подсъдимия А.Т.П.. Пред тях тя споделила огорчението си от
отправените към нея от страна на свид. К. обидни думи, както и това, че той
носел пари в себе си. Двамата подсъдими решили да потърсят сметка от свид. К.
за отношението му спрямо близката им, както и да отнемат от него пари. За целта
всеки от тях взел нож, като Т.П. взел метален прът, а А.П. дървен кол, тип
боздуган. За да установят свидетеля К. тръгнали към центъра на с. М. със
собствения им лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. ********, бял на цвят, със
сиви калници. Междувременно К. бил променил посока си на движение и потеглил
към гр. П., като в автомобила му като пътник се намирал и свидетеля Р.П.. В
момента, в който се качил свид. П., К. потеглил с автомобила си за с. М.К., за
да потърси и други пътници. Предприемайки маневра, с която да обърне посоката
си на движение, пътят му бил препречен от автомобила на подсъдимите, който
застанал напреки и непосредствено пред него, с което го засякъл. Очевидци на засичането станали свидетелите Й.Д. и Н.Д.. По
същото време, свидетелят Л.Д., който се движил пеша, чул шум от спирачки и се
обърнал, за да види какво се случва. Забелязал, че пътя на таксиметров
автомобил е препречен от бял автомобил “Голф”, затова започнал да се предвижва
към това място. От белия автомобил слезли двамата подсъдими, като Т.П. веднага
извадил нож от кания, а след това се обърнал и взел
от колата с другата си ръка метален прът. От вратата до водача излезнал и подсъдимия А.П., който също държал в една от
ръцете си нож, а в другата дървения кол, тип боздуган. Р.К., като изразил
учудване от случващото се, също слязъл от автомобила си, за да разбере
причините за засичане на пътя му. Тогава подсъдимият А.П. се обърнал към него с
думите „Давай парите. Сега ще те заколим”, като подсъдимият Т.П. също му се
заканил с думите “Сега ще те заколим. Ще те утрепя. Сега ще видиш какво ще
стане с тебе, защо не закара жена ми до къщи”, които изрази били чути и от
свидетелите П. и Д.. В този момент Т.П. нападнал пръв Р.К., като с дясната ръка
се опитал да го прободе с ножа в крака, а с лявата да го удари с металния прът,
който държал, по главата. Ударът с металния прът нанесъл отгоре надолу. За да
се предпази, пострадалия вдигнал дясната ръка, свита в юмрук. Попадайки в нея,
в резултат на ударът му било причинено счупване
в основата на близко разположената фаланга на пети пръст на дясната ръка.
Въпреки, че К. изпитал силна болка, но едновременно с това посегнал с лявата си
ръка и хванал металния прът, като успял със сила да го издърпа от ръцете на
подсъдимия. Тогава Т.П. посегнал за втори път с ножа, който държал в ръката си
към тялото на свидетеля, а му нанесъл два- три удара с металния прът в главата,
за да преустанови нападението му. От ударите подсъдимия паднал на колене на
земята. В същото време, от началото на нападението подсъдимият А.П. нападнал
откъм гърба пострадалия, като му нанесъл в тази област няколко удара с дървения
кол. В даден момент нанесъл удар и с нож, който държал в другата си ръка. От
този удар острието на ножа пробол К. в областта на бедрото на левия крак, като
му причинил цепковидна, прободно- прорезна
рана с остри ъгли с дължина 2 см и с допълнителен надрез
в предния край с дължина 0,3 см, насочен нагоре и сключващ ъгъл с раната, равен
на 100 градуса. Ударът с нож бил забелязан от свидетеля Д., който се уплашил от
струящата кръв и случващото се. В същото време подсъдимият А.П. пуснал на
земята дървения боздуган и бръкнал в левия джоб на анцуговото
долнище на свид. К. и взел от намиращата се в него пачка от банкноти с номинал
20 лева, всички на обща стойност 1000 лева. След това я хвърлил през дясната
предна врата на автомобил “Фолксваген голф”, с който се предвижвали, като жеста
по хвърлянето забелязал и свидетеля П., който възприел и думите на К. - “Върни
ми ги обратно!”, “Дай ми ги тука”. Пострадалият забелязал, че подсъдимият Т.П.
се изправя от мястото, на което бил паднал, държейки в ръката се ножа, като се
насочва към него, както и че подсъдимият А.П. се връща, също държейки нож. С
движение подсъдимият Т.П. нанесъл удар с ножа, който попаднал в тялото на К.,
като го одраскал. След като забелязал, че нападението спрямо него продължава,
пострадалия успял да се отдръпне и се затичал към съседния тротоар, носейки
металния прът в ръка. През това двамата подсъдими го последвали, като един към друг му се заканвали с
изразите: “Убий го, заколи го”, “Внимавай да не избяга, дай да го утрепем”,
които пострадалия възприел като основателни за осъществяването им. Преследвайки
го на бегом, подсъдимия А.П. захвърлил по него дървения боздуган, но не успял
да го удари. Тогава свид. К. се защитил, като нанесъл два удара по главата му с
металния прът, който държал в ръце. В същото време отстрани, косо го нападнал и
подсъдимия Т.П., който нанесъл прободен удар с ножа, с насока сърцето на
свидетеля, като завъртайки тялото си, за да се защити, ударът попаднал в горната,
вътрешна повърхност на мишницата на лявата му ръка, при което причинил хоризонтално
разположено кръвонасядане. Опитвайки се да го удари,
подсъдимият хванал металния прът и започнал да го дърпа. В това време
прозвучала и заканата на А.П., изречена с репликата “Тате, давай го колим”. Чувайки
този израз, К. пуснал металния прът и побягнал от другата страна на улицата в
посока магазин, където се опитал да влезе в хранителен магазин, за да потърси
помощ. В този момент бил притиснат и от двамата подсъдими, като Т.П. нанесъл
удар с дървения прът към главата на пострадалия, който успял да се отдръпне, а
ударът попаднал в дограмата на магазина. В същото време А.П. се опитал да
достигне до него, като държал нож. Р.К. се отскубнал от нападението и отново
побягнал в посока на близко намиращо се кафе – каравана, като викал за помощ и
търсил телефон, за да се обади на полицията. Подсъдимите в същото време се
приближили до собствения си автомобил. Забелязвайки ги, свидетелят П., който
наблюдавал непосредствено случващото се пред него се уплашил и се заключил в
таксито, като седнал на мястото на водача. При него спрял подсъдимият Т.П.,
който със заплашителен тон поискал да излезе от автомобила, след което се
качили двамата със сина си в белия “Фолксваген голф”. В същото време, стоящите
наблизо свидетели С.И. и С.К. видели бягащ човек- Р.К., когото гонели други
двама, които разпознали като подсъдимите. Този факт виждали и свидетели Н.И., А.Я.
и В.З.. Те чули викове, видели биещи се и бягащи хора, като в същото време при тях,
на заведението, известно като “К.” се появил и пострадалият, много уплашен и
прашен, който потърсил мобилен телефон. Свидетелят Я. му дал своя мобилен
телефон, който ползувал с абонатен №*********, като
казал и думите “Р. бягай, защото ще те утрепят”. В същото време двамата
подсъдими спрели автомобила, слезли от него, като тръгнали към пострадалия.
Вземайки телефон, К. се свързал с полицията. Намиращия се наблизо свидетел Д.
чул и заканата на подсъдимия Т.П. “Давай да го убием, Да му ***майката”. Тогава
А.П., държейки дървения кол в едната си ръка и нож в другата, се опитал да го
застигне, но се спънал и паднал до намиращата се в близост чешма. Виждайки
приближаването на двамата подсъдими, свидетелят К. отново побягнал, викайки
“Помощ, ще ме утрепят”. Свидетелят П. видял как, след като потеглили с
автомобила си двамата подсъдими спрели и отново се затичали към таксиметровия
водач, който побягнал в неизвестна на него посока към къщи от селото. Бягайки, К.
достигнал до имота на свидетеля В.И.. Тъй като входната на имота врата била
отворена, той влезнал в двора и видимо уплашен поискал да го скрие, като
обяснил, че го гонят. Понеже свидетелката се стъписала, той побързал и
прескочил оградата, като влезнал по този начин в двора на свидетеля Г.И.. На
нея обяснил, че го гони А. “П.”, както и че искат да го наръгат и бият.
Направило и впечатление, че той е видимо уплашен. Пред нея се обадил по
мобилния телефон, предоставен му от свидетеля Я. и потърсил медицинска помощ ,
както и помощ от органите на МВР. Първи на мястото пристигнал медицинския екип
на “Спешна Медицинска помощ”, както и свидетеля А.Х., заемащ длъжност “** ** ” в
кметството на с. М., който видял състоянието на пострадалия и разбрал, че е бил
бит, наранен с нож и му е отнета сумата от 1000 лева. В същото време свидетелят
П., който забелязал бягството на пострадалия, тръгнал с таксиметровия автомобил
да го търси и го намерил в къщата на свидетеля И., където бил придържан от две
жени и повтарял израза “Парите ми. парите ми. Взеха ми парите”, без да му става
ясно каква е била точната сума. Той присъствувал и на пристигането на
автомобила на “Спешна Медицинска помощ”, като констатирал кръв по левия му крак
и факта, че не може да се предвижва в резултат на причинената му прободна рана.
На мястото пристигнал и свид. С.К. – баща на пострадалия. Междувременно дежурния
п. с. в РУ „Полиция” – с. Т., свидетеля Д., на когото К. съобщил за нападението
над себе си, след като получил обаждането в 14,28ч. следобед веднага разпоредил
на дежурния автопатрул в състав свидетеля Б.Л. и п. С.М. да посетят мястото на
инцидента. По същото време и двамата подсъдими се върнали в домът си, където се
измили и преоблекли, като свалили от себе си дрехите, по които имало следи от
кръв. Пристигналите на местопроизшествието полицейски служители след като
изслушали пострадалия и констатирали нараняванията му, посетили домът на подсъдимите,
където също установили следи от наранявания и по двамата подсъдими. На
свидетеля Л. подсъдимия Т.П. предал нож и метален прът. В последствие и двамата
подсъдими били закарани в сградата на РУ ”Полиция”- с. Т.. Там А.П. се заканил
спрямо личността на свидетеля С.К., че ще го “изкорми”. В последствие се
установило, че подсъдимият страда от тежко психично заболяване- “параноидна
шизофрения”, но към момента на инцидента е бил в стадии на ремисия.
Поради отнемането на сумата му от 1000 лева, свидетелят Р.К. не успял да се
разплати със свидетеля И.Я. за извършваните строително- монтажни дейности на
строителния обект- къща в с. Я..
Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя
по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Тя се извлича
от една страна от показанията на подсъдимите А.
П. и Т.П. в кредитираната им от съда част, както и от показанията на свидетелите
Р.К., Р.П., Л.Д., А.Я., Г.И., С.И., Б.Л., В.И., Н.И., А.Х., Б.Д., Р.Р., И.П., С.К., Й.Д., Н.Д., И.Я., на свидетелите Т.П. и В.З.
в кредитираната им от съда част, от проведените очни ставки между свидетелите Р.К.
и свидетеля Т.П., между свидетелите В.З. и А.Я., както и между свидетелите Л.Д.
и В.З.. Горната фактическа обстановка се доказва и от приетите
в съдебно заседания заключения на проведените съдебно- медицински експертизи на
пострадалия К. с вещо лице д-р П.Т., както и заключенията на проведените
съдебно- медицински експертизи на подсъдимите А. и Т.П. с вещо лице д-р С..
Доказва се и от приетото заключение на проведената тройна съдебно- психиатрична
експертиза на подс. А.П. с вещи лица д-р Ц., д-р К. и д-р П.. Установява се и
от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: 2 броя протоколи
за оглед на местопроизшествие от 05.04.2010 година с фотоалбум, протокол за
претърсване и изземване от 05.04.2011година с фотоалбум и одобрение от съда,
протокол за доброволно предаване от 05.04.2011година, служебно бележка от “Г.Ч.”
ЕООД от 05.05.2011г., в едно с копие от книга за периодични отчети, от
споразумителен протокол от 18.12.2009година, както и от представените
веществени доказателства: 2 броя ножове и метален прът, както и оранжево
горнище на анцуг и разкъсана черна фланелка, предоставени от подс. Т.П.; от справки
за съдимост и характеристични справки, приложени по досъдебното и инкорпорирани
в доказателствения материал на основание чл.283 от НПК, неоспорени от страните
в съдебното производство. Горните доказателства по един непротиворечив и
взаимноподкрепящ се начин описват фактическата обстановка, приета за установена
от съда. В конкретния случай съдът
счита, че показанията на посочените свидетели Р.К., Р.П., Л.Д., следва да се
кредитират, тъй като същите са логични, обективни, последователни във времето
на тяхното представяне и съответстват на събраните по делото други доказателства.
Пострадалият има особено качество в наказателния процес, защото той от една
страна е непосредствен очевидец на фактите и обстоятелствата от случилите се
събития, от друга той е заинтересован от изхода на делото. В тази насока
показанията Р.К. съдът възприе като напълно достоверни, последователни,
обективни, като с тях се релевират факти, касаещи
изясняване на обстоятелствата по извършените от подсъдимите престъпления -
механизма на отнемане на парите, участието и на двамата подсъдими в него,
начина, по който е употребена сила, за да се вземат парите, предмет на
престъплението, механизма на отправените закани спрямо живота на пострадалия, хулиганските прояви, свързани
и с нанасянето на съответните телесни повреди. Тези негови показания
обективират по несъмнен и безспорен начин елементите на престъпленията и
участието на всеки един от подсъдимите в
тях. Достоверността им се явява безспорна, защото те са подкрепени и от
останалите събрани гласни доказателства- показания на свидетелите Л.Д. и Р.П.,
непосредствени очевидци на случващото, както и от показанията на останалите
свидетели- Н.И., Г.И., В.И., А.Я., С.И.,
Б.Л., А.Х., Б.Д., С.К., Й.Д., Н.Д., И.Я., които съдът изцяло кредитира като
последователни, обективни и без възникнали съмнения в тяхната достоверност. Всеки един от посочените свидетели се стреми обективно като очевидец да изложи
фактите за случилото се. В тази насока
показанията на свидетеля Р.П. обективират всички
онези факти, касаещи изясняване на обстоятелствата по извършените престъпления,
затова съдебния състав кредитира изцяло показанията на свидетеля, че подсъдимите
е участвували в изпълнителното деяние на всяко едно от вменените им
престъпления, като по неправомерен начин и с използуването на сила са отнели
чужди движими вещи- пари 1000 лева, по
хулигански подбуди подс. Т.П. е нанесъл и средна телесна повреда- счупване
в основата на близко разположената фаланга на пети пръст на дясната ръка, а
подсъдимия А.П. леки телесни повреди,
хулиганското им поведение, изразено с действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, механизма на отправените
закани с убийство и възникналия основателен страх от осъществяването му в
пострадалия, който за да се защити е побягнал, преследва и от двамата
подсъдими, като всички изложени от него факти се потвърждава от събраните гласни
и писмени доказателства. Тези факти се потвърждават и от останалите гласни
доказателства. Това са на първо място показанията на свидетеля Л.Д., които
съдът кредитира като обективни, последователни, непредубедени и съответни на
останалите гласни доказателства. Потвърждава се и от показанията на свидетелите
А.Я., Г.И.,
В.И., Н.И., С.И., А.Х., С.К.,
Й.Д., Н.Д., които разясняват начина, по който е бил
преследван пострадалия от двамата подсъдими, като то се е отличавало с
необясними за тях настървение, агресивност и упоритост. От тези доказателства
по безспорен начин става ясно, че А.П. и Т.П. са увредили живота и здравето на
пострадалия, засегнали са неговата личност, като за това не са се съобразили с
установените принципи за обществено спокойствие. Това се потвърждава както от
останалите събрани гласни доказателства, така и от заключението на проведената съдебно
- медицинска експертиза по протокол №393 с вещо лице Т./л.73-76 от том 1 на дос. пр-во/, което съдът изцяло
възприе като логично, обосновано и научно издържано, подкрепено и от
приобщените с протоколите за претърсване и изземване и протоколи за доброволно
предаване веществени доказателства – метален прът и голям, метален нож с остър
връх. Показанията на свидетелите в тази връзка се явяват последователни, логични
и чрез тях по един категоричен и несъмнен начин се изяснява факта за това, с
какви действия са участвували пострадалия и подсъдимите в инцидента, както и
момента, касаещ направените оплаквания от страна на Р.К. като по време на самия
инцидент, така и непосредствено след него за отнетата му сума от 1000 лева.
Тези обстоятелства се потвърждават и от заключението на проведените съдебно - медицински
експертизи на подсъдимите, като тези заключения също изцяло се кредитират от
съда като правилно, отговарящо на поставените задачи и методически и научно
издържано. В случая съдът дава изцяло вяра на показанията на свидетелите Р.К. и
Р.П. относно признанието на обстоятелството, че пострадалия е нанасял удари на
подсъдимите с метален прът единствено и само с цел да предотврати започнатото
върху него нападение и защитавайки се от тяхното посегателство спрямо здравето
и живота му, като ги счита за обективни и достоверни, подкрепени от другите доказателства,
инкорпорирани по делото – веществени доказателства оранжево горнище на анцуг и разкъсана черна
фланелка, предоставени от подс. Т.П..
По отношение на обстоятелствата, касаещи съставомерните действия на подсъдимия А.П.
на отнемането на пачката банкноти в размер на 1000 лева и хвърлянето през
прозореца в ползувания от тях автомобил, те изясняват фактите, които са
потвърждаващи и съдът изцяло ги приема. В хода на съдебното следствие се
установиха противоречия в показанията на някои от свидетелите, дадени при
настоящото разглеждане на делото с тези по досъдебното производство. Тези
противоречия се констатираха и изясниха, като обективно, те се дължат на
изминалия период от време, водещо до невъзможност на свидетелите да си спомнят
подробности от конкретните събития и лица. При така събраните доказателства съдът счита, че са налице онези съвпадения на
свидетелски показания и писмени и веществени доказателства, които изясняват в
цялост продължилото в дадения период от време престъпно деяние. Тези съвпадения
между показанията им разкриват онази достоверност на случилото се, която води
съда до извода, че те са напълно обективни и може да се има доверие за всички
факти, съобщени в тях. По един логичен начин се изяснява механизма на извършените
престъпления, и участието на подсъдимите в тях, обстоятелствата по мотивите за
тяхното осъществяване, характерът и размера на вредите. Чрез тях детайлно е
описана причинно следствената връзка между действията на А. и Т.П. и прилагането
на сила, за да се отнеме от К. определена сума, отправените закани за
убийството му със съответните изрази, поведението им в тази връзка, довело до
основателния страх в него от осъществяването им, действията по причиняването на
съответните телесни увреждания от всеки един от двамата подсъдими, съчетан с
хулиганските подбуди и насочеността на тяхното поведение спрямо общественото
спокойствие и ред. Изяснените с тях факти са безспорно установени пред
настоящия състав на съда.
Съдът изцяло възприема и показанията на
свидетелите А.Х., Г.И., Б.Л., Б.Д., И. Я. по отношение на косвено
потвърдения факт, че на пострадалия е отнета сумата от 1000 лева от
подсъдимите. По време на течащото спрямо него нападение, както и непосредствено
след неговото преустановяване, К. е подчертавал, че с прилагане на сила му е
отнета сумата от 1000 лева. От тях несъмнено се установява, че подсъдимите
в съучастие са осъществили съответните действия по използуването на заплахи и
сила, което да въздейства по начин, позволяващ им да установят власт върху
паричните средства на пострадалия. Затова съдът изцяло кредитира тези показания.
На следващо място, горната
фактическа обстановка се изяснява и от показанията на свидетеля Т.П. и И.П. в
кредитираната от съда част, касаеща изложените с тях факти по отношение на
влошените отношенията между пострадалия и нея във връзка с осъществения
таксиметров превоз, както и по мотивирането за търсене на саморазправа от
страна на подсъдимите. В случая съдът дава
изцяло вяра на показанията на свидетеля И.П., че Т.П. си е тръгнала
раздразнена, като се е заканила с израза
”Аз ще си ида сега и ще кажа на Н., той ще го оправи Р.”, като ги счита за
обективни и достоверни, подкрепени от останалите доказателства, инкорпорирани
по делото. По отношение на обстоятелствата, касаещи съобщаването на подсъдимите
за конфликтно поведение от пострадалия и налична сума пари в него, те изясняват
фактите по предоставяне на тази информацията от Т.П. и съдът изцяло ги приема. Те
потвърждават онези факти, касаещи мотивирането на подсъдимите от страна на свидетеля Т.П.
към едно виновно поведение, насочено към настъпването на обществено опасните
последици, което се явява като резултат на неправомерните им действия спрямо
личността на К. и на негови движими вещи. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля П. в частта им, в която тя омаловажава поведението на двамата
подсъдими и отрича те да са се въоръжили с ножове, метален и дървен прът, с
които да потърсят саморазправа с К.. В тази си част те се явяват изолирани,
нелогични и несъответни на останалите събрани гласни доказателства, като е
налице стремеж от нейна страна да подкрепи защитните тези на А. и Т.П.. На следващо място, горната фактическа обстановка се
изяснява и от показанията на свидетелите В.З. и А.Я., в кредитираната от съда
част, единствено по отношение на изложените от тях факти за бягството на
пострадалия, неговата уплаха за здравето и живота му, както и преследването му
от страна подсъдимите. В останалата си част и най- вече по отношение на
неговите твърдения, че свидетеля Л.Д. не е очевидец на инцидента, те не могат
да бъдат възприети. Това е така, защото те се явяват изолирани с оглед на останалите
събрани доказателства, явно предубедени и заинтересовани, целящи единствено да
потвърдят защитната позиция на двамата подсъдими. Това обстоятелство се
подкрепя и от приложения от свидетеля в съдебно заседание препис от
обвинителния акт, ползуван от него, с подчертавания на пасажите, които да
“опровергае” относно описаните в него обстоятелства. На гърба на този препис от
обвинителен акт е посочен и телефонен номер на единия от подсъдимите.
В хода на съдебното
следствие се установиха противоречия в показанията на свидетелите А.Я., С.И., Н.И.,
Р.П., Г.И., дадени при настоящото разглеждане на делото и на досъдебното
производство. На основание чл.281 ал.1 и ал.4 от НПК тези противоречия се
констатираха и същите се изясниха. Обективно, те се дължат на изминалия период
от време, водещо до невъзможност на свидетелите да си спомнят в подробности
датите, събития и лица. Съдът дава вяра на заявеното от тях, че противоречието
се е изяснило и следва да се кредитира заявеното при настоящото разглеждане на
делото, да се приемат първоначалните им показанията по досъдебното производство
като по близки до времето на извършеното престъпление. Установиха се
противоречия и в показанията на пострадалия и свидетеля Т.П., между свидетелите
А.Я. и В.З., както и между Л.Д. и В.З., за което се проведоха и необходимите
очни ставки. Тези противоречия обективно с тях се изясниха. При така изяснените
противоречия съдът счита, че са налице онези
съвпадения на кредитираните показания на посочените свидетели Р.К., Р.П., Л.Д.,
Г.И., В.И., С.И., С.К., С.К., Й.Д., Н.Д., И.П., А.Х., които изясняват в цялост
продължилото в определен период от време престъпно деяние. Тези съвпадения
между показанията им разкриват онази достоверност на показанията на
пострадалият, която води съда до извода, че те са напълно обективни и може да
се има доверие за всички факти, съобщени в тях. По един логичен начин се
изяснява механизма на извършените престъпления и участието на двамата подсъдими
в тях, характерът и размера на причинените вреди. Детайлно е описана причинно
следствената връзка между действията на подсъдимите и причинените имуществени и
телесни увреждания на пострадалият К., механизма, по който е са отнети от джоба
му парите, разпореждането с тази собственост в личен на подсъдимите интерес, не
по предназначение. Фактите са безспорно установени пред настоящия състав на
съда. Пострадалият е бил противоправно лишен от възможността да се разпорежда
със собствените си пари на стойност 1000 лева. Извършените действия са
засегнали общественото спокойствие и ред, като са довели и до причинените телесни
повреди.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия А.П., че не е
взел парите на пострадалия, както и че се е защитавал от първоначално нападение
на пострадалия. Да оспорва обективната и субективна съставомерност на
инкриминираното си поведение, е изначална негова защитна позиция, поддържана в
хода на цялото съдебно производство. Тази негова позиция е защитна, защото тя
не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства. От показанията на
свидетелите Р.К., Р.П., Л.Д., А.Х., А.Я., С.К., Б.Д., Г.И. несъмнено се
установява, че подсъдимият е участвувал в побоя, който е нанесен на
пострадалият. Несъмнени са и неговите действия, при които са отнети и посочената
от последния сума пари, както и да нанесе съответните телесни увреждания,
съчетани със закани с убийство и хулигански действия. С тях се изяснява по един
несъмнен начин неговото участие както в побоя, така и в момента на отнемане на
парите от джоба на К..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Т.П., че не е
знаел, че подсъдимият А.П. е взел парите на пострадалия, както и че е защитавал
себе си и другият подсъдими от първоначално започнато нападение от страна на
пострадалия. Да оспорва обективната и субективна съставомерност на
инкриминираното си поведение, е изначална негова защитна позиция, поддържана в
хода на цялото съдебно производство. Тази негова позиция е защитна, защото тя
не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства. От показанията на
свидетелите Р.К., Р.П., Л.Д., А.Х., А.Я., С.К., Б.Д., Г.И. несъмнено се
установява, че подсъдимият е участвувал в побоя, който е нанесен на пострадалият,
като е осъществявал тези действия с намерението, да бъде отнета и посочената от
последния сума пари, както и да се осъществят заплахите с убийство и нанасянето
на средната телесна повреда на К..
При тази система от преки и
косвени доказателства, съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно
доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:
Подсъдимият А.П. е годен
субект на престъпленията, в които е обвинен, защото към момента на деянията е
бил пълнолетен и в състояние на вменяемост. Същият страда от хронично
психиатрично заболяване “параноидна шизофрения” с начало от 2007 година, което
протича пристъпно и към инкриминирания период е било в стадий на ремисия, поради което същият е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Може да
възприема правилно фактите и обстоятелствата от значение по делото и да дава
достоверни обяснения за тях. В този смисъл е приетото заключение на проведената
тройна съдебно- психиатрична експертиза, възприето от съда.
От обективна страна действията на подс. А.П. са съставомерни
за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по
чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, защото на 05.04.2010 год. в с. М., обл. П. в
съучастие с Т.А.П. ЕГН **********, като извършител, е отнел чужди движими вещи
– пари – сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева от владението на Р.С.К. ЕГН **********
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и
заплашване. Действията на подсъдимият са
изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от
обективна страна на изпълнителното деяние – употреба на сила и заплашване,
за да се сломи волята на пострадалия и по този начин се стигне до противоправно отнемане на парите
от джоба на К.. Квалификацията на деянието е правилна с оглед факта, че и
двамата подсъдими са имали изначалното намерение да отнемат чужда сума- пари,
защото още при слизането от автомобила си, те са се обърнали към пострадалия с
израза “давай парите!”. Отнемането на сумата от 1000 лева е била непосредствената
цел на подсъдимите, за което те са упражнили съответното насилие, за да
достигнат до фактическата власт върху тях.
От субективна страна подсъдимият А.П. е осъществил деянието при пряк
умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване. За него е било напълно ясно, че това са чужди пари, собственост на
пострадалия. Въпреки това е действувал със съзнанието, че ще упражни насилие
върху него чрез употреба на сила и заплахи, за да се установи власт от негова
страна върху тези пари като свой, което е направил при общност на умисъла с
другия подсъдим- Т.П.. Съдът счита, че са изцяло
проявени от него съставомерните признаци от субективна страна.
От обективна страна действията на подс. А.П. са съставомерни
за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по
чл. 325 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, защото на
05.04.2010 год. в с. М., обл. П. в съучастие с Т.А.П. ЕГН **********, като
извършител, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по посоченият състав, като
те разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние – неговите действия са изява на едно
непристойно поведение, нарушило установения обществен ред, което по своя
характер и интензитет се отличава с изключителна дързост, защото същият упорито не е
прекратявал нападението, съчетавайки го с нагли и безсрамни нападки и ругатни, с
което е изразил своето пренебрежително отношение към обществото и обществения
ред. Квалификацията на деянието е
правилна с оглед факта, че и двамата подсъдими са действували с изначалното
намерение да потвърдят своето негативно отношение към установените обществени
порядки.
От
субективна страна подсъдимият А.П. е
осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. За него било напълно ясно, че поведението
му е обществено неприемливо, че това са непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и спокойствие и изразяващи явно неуважение към обществото. Те
са се отличавали с изключителна дързост, като по своята същност се отличават с
наглост, интензитет на грубите прояви и непристойните изрази, грубо нарушавайки
нравствените принципи на гражданите. Цялото това съзнавано свое поведение е
било в общност на умисъла с другия подсъдим- Т.П. и със съзнанието, че ще
упражни насилие чрез употреба на сила и заплахи, за да изрази своята негативна
оценка към установените интереси на обществото и личността. Съдът счита, че са изцяло проявени от него съставомерните признаци от
субективна страна. Следва да се спомене,
че личният
мотив на подсъдимият, насочен към увреждането на К., не изключва съзнанието от
негова страна, че посегателството срещу телесната неприкосновеност е
съпроводено с грубо нарушение на обществения ред. Неговото поведение в
конкретния случай е израз на явното му неуважение към обществото ни. Хулиганските
действия са се изразили в една конкретна форма, която е свързана с
посегателства върху личността, отправянето на закани за убийство и телесна
повреда, какъвто е и настоящия случай, без с това да поглъща останалите
престъпни деяния. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, изразена в
Решение № 11/05.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 695/2008 г., I н. о., Решение № 12/05.02.2009
г. на ВКС по н. д. № 705/2008 г., I н. о..
От обективна страна действията на подс. А.П. са съставомерни
за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл.
131 ал. 1 т. 12, вр. с чл. 130 ал. 1 от НК, защото на 05.04.2010 год. в с. М.,
обл. П. по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Р.С.К. ЕГН **********,
изразяваща се в прободно-порезна рана, кръвонасядане и травматичен оток по левия долен крайник,
довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по
посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на
изпълнителното деяние – неговите
действия са изява на едно непристойно поведение, нарушило установения обществен
ред, което по своя характер и интензитет е насочено към нарушаване на телесната
неприкосновеност на пострадалия с причиняването му на телесно увреждане, като
използувал за това нож и дървен боздуган. Квалификацията на деянието е правилна с оглед факта, че нанасянето на
леките телесни повреди на К. е съпроводено с явно негативно отношение от страна
на подсъдимия към установените обществени порядки, към незачитане на
установеното обществено спокойствие.
От
субективна страна подсъдимият А.П. е
осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Той е действувал при пълното съзнание,
че с активните си действия по нанасяне на удар с нож в левия долен крайник, той
ще засегне телесната неприкосновеност на пострадалия и с това ще му причини
посочените телесни увреждания. Съдът счита, че са изцяло
проявени от него съставомерните признаци от субективна страна. Следва да се
спомене, че личният
мотив на подсъдимият, насочен към увреждането на К., не изключва и съзнанието
от негова страна, че посегателството е съпроводено с грубо нарушение на
обществения ред.
От обективна страна действията на подс. А.П. са съставомерни
за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл.
144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, защото на 05.04.2010 год. в с. М., обл. П. се е
заканил на Р.С.К. ЕГН ********** *** с убийство, като това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по
посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на
изпълнителното деяние – употребените от него изрази “Убий го, заколи го”,
“Внимавай да не избяга, дай да го утрепем”, “Тате, давай да го колим” и други, отразяват
една закана за убийството на Р.К., с което са засегнали личната свобода на
пострадалия. Употребените изрази са целяли да наложат
промяна на поведението и действията на заплашения, които да са противни на
волята му, и да са насочени в искана от дееца насока. Като е използувал за потвърждаване
на намеренията си нож и дървен боздуган, чрез думи и действия е осъществил
закана с убийство спрямо пострадалия, която е възприета от него и е възбудила
основателен страх за осъществяването й. Квалификацията на деянието е правилна с оглед факта, че въздействието на
изразите върху К. е съпроводено с явно изразено нападение към телесната му неприкосновеност,
характеризиращо се с особена наглост, твърдост и последователност от страна на
подсъдимия, с което в заплашвания е съществувало конкретно
основание да приеме, че заканата би могла да се осъществи.
От
субективна страна подсъдимият А.П. е
осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Той е съзнавал, че съдържанието на
употребените изрази и на цялото му поведение е такова, че те се възприемат от Р.К. като действителна
заплаха за убийството му. Съдът счита, че са изцяло
проявени от него съставомерните признаци от субективна страна. Следва да се
спомене, че в
случая е налице идеална съвкупност с останалите осъществени от него деяния.
Подсъдимият Т.А.П. е годен
субект на престъпленията, в които е обвинен, защото към момента на деянията е
бил пълнолетен и в състояние на вменяемост. Той е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От обективна страна действията на подс. Т.П. са съставомерни
за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по
чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, защото на 05.04.2010 год. в с. М., обл. П. в
съучастие с А.Т.П. ЕГН ********** като извършител, е отнел чужди движими вещи –
пари – сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева от владението на Р.С.К. ЕГН **********
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и
заплашване. Действията на подсъдимият са
изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от
обективна страна на изпълнителното деяние – употреба на сила и заплашване,
за да се сломи волята на пострадалия и по този начин се стигне до противоправно отнемане на парите
от джоба на К. от страна на подсъдимия А.П.. Квалификацията на деянието е
правилна с оглед факта, че и двамата подсъдими са имали изначалното намерение
да отнемат чуждите пари. Това се потвърждава от изяснения с доказателствата
факт, че още при слизането от автомобила си, те са се обърнали към пострадалия
с изрази, целящи неговото разпореждане с тях в тяхна полза. Първо подсъдимия А.П.
е заявил “давай парите!, като непосредствено след него подс. Т.П. е употребил и
заплахата “Ей сега те заклахме”, след което първи е нанесъл удар с металния
прът, който е държал в ръката си. Отнемането на сумата от
1000 лева е била непосредствената цел и на двамата подсъдими, за което те са
упражнили съответното насилие, за да достигнат до фактическата власт върху тях,
а в последствие са се разпоредили с нея като със своя.
От субективна страна подсъдимият Т.П. е осъществил деянието при пряк
умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване. За него е било напълно ясно, че това са чужди пари, собственост на
пострадалия. Въпреки това е действувал със съзнанието, че ще упражни насилие
върху него чрез употреба на сила и заплахи, за да се установи власт от негова
страна върху тези пари като свой, което е направил при общност на умисъла с
другия подсъдим- А.П.. Съдът счита, че са изцяло проявени
от него съставомерните признаци от субективна страна.
От обективна страна действията на подс. Т.П. са съставомерни
за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по
чл. 325 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, защото на
05.04.2010 год. в с. М., обл. П. в съучастие с А.Т.П. като извършител, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава
с изключителен цинизъм и дързост. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по посоченият състав, като
те разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние – неговите действия са изява на едно
непристойно поведение, нарушило установения обществен ред, което по своя
характер и интензитет се отличава с изключителна дързост, защото същият упорито не е
прекратявал нападението, съчетавайки го с нагли и безсрамни нападки и ругатни, с
което е изразил своето пренебрежително отношение към обществото и обществения
ред. Квалификацията на деянието е
правилна с оглед факта, че и двамата подсъдими са действували с изначалното
намерение да потвърдят своето негативно отношение към установените обществени
порядки.
От
субективна страна подсъдимият Т.П. е
осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. За него било напълно ясно, че поведението
му е обществено неприемливо, че това са непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и спокойствие и изразяващи явно неуважение към обществото. Те
са се отличавали с изключителна дързост, като по своята същност се отличават с
наглост, интензитет на грубите прояви и непристойните изрази, грубо нарушавайки
нравствените принципи на гражданите. Цялото това съзнавано свое поведение е
било в общност на умисъла с другия подсъдим- А.П. и със съзнанието, че ще
упражни насилие чрез употреба на сила и заплахи, за да изрази своята негативна
оценка към установените интереси на обществото и личността. Съдът счита, че са изцяло проявени от него съставомерните признаци от
субективна страна. Следва да се спомене, че личният мотив на подсъдимият, насочен към
увреждането на К., не изключва съзнанието от негова страна, че посегателството
срещу телесната неприкосновеност е съпроводено с грубо нарушение на обществения
ред. Неговото поведение в конкретния случай е израз на явното му неуважение към
обществото ни. Хулиганските действия са се изразили в една конкретна форма,
която е свързана с посегателства върху личността, отправянето на закани за
убийство и телесна повреда, какъвто е и настоящия случай, без с това да поглъща
останалите престъпни деяния. В този смисъл е и постоянната съдебна практика,
изразена в Решение № 11/05.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 695/2008 г., I н. о.,
Решение № 12/05.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 705/2008 г., I н. о..
От обективна страна действията на подс. Т.П. са съставомерни
за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 129, ал. 1,
вр. ал. 2 от НК, защото на 05.04.2010 година в с. М., обл. П. по хулигански
подбуди е причинил на Р.С.К. ЕГН ********** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване основата на близко разположена
фаланга на пети пръст на дясната ръка, довела до трайно затрудняване движенията
на десен горен крайник. Действията на подсъдимият са
изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от
обективна страна на изпълнителното деяние – неговите действия са изява на едно целенасочено
поведение, което по своя характер и интензитет е насочено към нарушаване на
телесната неприкосновеност на пострадалия с причиняването му на средна телесна
повреда, като използувал за това метален прът . В същото време, това е непристойно
поведение, нарушило установеното обществено спокойствие и обществен ред. Квалификацията на деянието е правилна с оглед
факта, че нанасянето на леките телесни повреди на К. е съпроводено с явно
негативно отношение от страна на подсъдимия към установените обществени
порядки, към незачитане на установеното обществено спокойствие.
От
субективна страна подсъдимият Т.П. е
осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Той е действувал при пълното съзнание,
че с активните си действия по нанасяне на удар с метален прът в горния десен
крайник, това ще засегне телесната неприкосновеност на пострадалия, както и със
съзнанието, че този именно удар ще му причини посочените телесни увреждания - счупване
основата на близко разположена фаланга на пети пръст. Съдът счита, че са изцяло проявени от него съставомерните признаци от
субективна страна. Следва да се спомене, че личният мотив на подсъдимият, насочен към
увреждането на К., не изключва и съзнанието от негова страна, че посегателството
се съпровожда с грубо нарушение на установените обществени порядки и
спокойствие, тази му цел е водеща.
От обективна страна действията на подс. Т.П. са съставомерни
за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл.
144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, защото на 05.04.2010 год. в с. М., обл. П. се е
заканил на Р.С.К. ЕГН ********** *** с убийство, като това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по
посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на
изпълнителното деяние – употребените от него изрази “Ей, сега те заклахме”,
“Убий го, заколи го”, “дай да го утрепем” и други, отразяват една закана за
убийството на Р.К., с което са засегнали личната свобода на пострадалия.
Употребените изрази са целяли да наложат промяна на
поведението и действията на заплашения, които да са противни на волята му, и да
са насочени в искана от дееца насока. Всички свой изрази като намерение е потвърждавал
с използуването на нож, изваден от кания и метален
прът. Така чрез думи и действия е осъществил закана с убийство спрямо пострадалия,
която е възприета от него и е възбудила основателен страх за осъществяването й. Квалификацията на деянието е правилна с оглед
факта, че въздействието на изразите върху К. е съпроводено с явно изразено
нападение към телесната му неприкосновеност, характеризиращо се с особена
наглост, твърдост и последователност от страна на подсъдимия, с което в
заплашвания е съществувало конкретно основание да приеме, че заканата
би могла да се осъществи.
От субективна
страна подсъдимият Т.П. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма на
вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Той е съзнавал, че
съдържанието на употребените изрази и на цялото му поведение е такова, че те се възприемат от Р.К. като действителна
заплаха за убийството му. Съдът счита,
че са изцяло проявени от него съставомерните признаци от субективна страна.
Следва да се спомене, че в случая е налице идеална съвкупност с останалите
осъществени от него деяния.
Направените от
защита на подсъдимите възражения за несъставомерност
на деянията по чл.198 от НК и по чл.144 от НК, като за същите се застъпва
мнение, че не събрани доказателства да са осъществени и от двамата подсъдими,
не се споделят от настоящия съдебен състав. От събраните и кредитирани по -
горе гласни и писмени показания, съдът счита, че това твърдение се явява
необосновано и не почива на изяснените по делото доказателства. По един
несъмнен начин е изяснена причинно следствената връзка между неправомерното
поведение на подсъдимите, техните действия и причинените с тях на пострадалия
вреди, техния характер и размер. Няма онова съмнение, за което твърди защитата,
както по отношение на момента на отнемане на паричната сума от 1000 лева, така
и по отношение на отправените закани. Останалите наведени доводи не са
подкрепени от съответните необходими доказателства, а се явяват едно
предположение, базирано на защитните позиции и на двамата подсъдими.
При така изложените
правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните
доказателства, се определиха съответните наказания на подсъдимите.
За подсъдимият А.Т.П., при индивидуализацията на наказанието за така извършеното от него
престъпление с правна квалификация по чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, съдът отчете, че предвиденото наказание е
от три до десет години лишаване от свобода. Прецениха се отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно: наличието на две минали осъждания за
тежки умишлени престъпления, лошите характеристични данни, касаещи наличието и
на други противообществени прояви, проявеното във времето престъпно упорство,
липса на критично отношение към извършеното, желанието да подведе органите,
разследващи конкретните престъпни деяния. Съдът отчете и смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно: тежкото, хронично заболяване, данните
за семейното му положение. С оглед на гореизложеното, в предвид степента на
засегнатост на обществените отношения, на личността на пострадалия, както и в
предвид личността на дееца, като най- съответно на извършеното съдът счита, че следва
да бъде наложено наказание в размер на 5 /пет/ години “лишаване от свобода”. При
индивидуализацията на така определеното наказание съдът взе в предвид
обстоятелствата по чл.54 от НК. Съдът е убеден, че единствено с така
определеното наказание ще се постигнат в пълнота целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК и ще допринесат според становището на съда за
целите на специалната и генералната превенция. То в най- пълна степен ще
спомогне за превъзпитанието на дееца към спазване на обществените и законови
норми, ще въздействува предупредително върху него и останалите членове на
обществото и ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимият А.П. при така извършеното от него престъпление с правна
квалификация по чл.325, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1
от НК, съдът отчете, че предвиденото наказание е
до пет години лишаване от свобода. Прецениха се отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно: наличието на две минали осъждания за тежки умишлени
престъпления, лошите характеристични данни, касаещи наличието и на други
противообществени прояви, проявеното във времето престъпно упорство, липса на
критично отношение към извършеното, желанието да подведе органите, разследващи
конкретните престъпни деяния. Съдът отчете и смекчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно: тежкото, хронично заболяване, данните за семейното му
положение. С оглед на гореизложеното, в предвид високата степен на засегнатост
на обществените отношения и тяхната трайна увреда, в предвид личността на
дееца, като най- съответно на извършеното съдът счита, че следва да бъде
наложено наказание в размер на 3 /три/ години “лишаване от свобода”. При
индивидуализацията на така определеното наказание съдът взе в предвид
обстоятелствата по чл.54 от НК. Съдът е убеден, че единствено с така
определеното наказание ще се постигнат в пълнота целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК и ще допринесат според становището на съда за
целите на специалната и генералната превенция. То в най- пълна степен ще
спомогне за превъзпитанието на дееца към спазване на обществените и законови
норми, ще въздействува предупредително върху него и останалите членове на
обществото и ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимият А.П. при така извършеното от него престъпление с правна
квалификация по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. с чл. 130 ал. 1 от НК, съдът отчете, че предвиденото наказание е
до три години лишаване от свобода. Прецениха се отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно: наличието на две минали осъждания за тежки умишлени
престъпления, лошите характеристични данни, касаещи наличието и на други противообществени
прояви, проявеното във времето престъпно упорство, липса на критично отношение
към извършеното, желанието да подведе органите, разследващи конкретните
престъпни деяния. Съдът отчете и смекчаващите отговорността му обстоятелства, а
именно: тежкото, хронично заболяване, данните за семейното му положение. С
оглед на гореизложеното, в предвид степента на засегнатост на личността на
пострадалия, на обществените отношения по защита на здравето на хората и телесната им
неприкосновеност, както и в предвид личността на дееца, като най- съответно на
извършеното съдът счита, че следва да бъде наложено наказание в размер на 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца “лишаване от свобода”. При индивидуализацията
на така определеното наказание съдът взе в предвид обстоятелствата по чл.54 от НК, като се отчетоха и подбудите за извършване на деянието. Съдът е убеден, че
единствено с така определеното наказание ще се постигнат в пълнота целите на
наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и ще допринесат според становището на
съда за целите на специалната и генералната превенция. То в най- пълна степен
ще спомогне за превъзпитанието на дееца към спазване на обществените и законови
норми, ще въздействува предупредително върху него и останалите членове на
обществото и ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления.
За подсъдимият А.П., при индивидуализацията на наказанието за така
извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 144
ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, съдът отчете, че съобразно разпоредбата на чл.2
ал.2 вр. ал.1 от НК предвиденото
наказание е от три години “лишаване от свобода” или пробация. Прецениха
се отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: наличието на две минали
осъждания за тежки умишлени престъпления, лошите характеристични данни, касаещи
наличието и на други противообществени прояви, проявеното във времето престъпно
упорство, липса на критично отношение към извършеното, желанието да подведе
органите, разследващи конкретните престъпни деяния. Съдът отчете и смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно: тежкото, хронично заболяване, водещи
до неговото трудоустрояване, данните за семейното му положение. С оглед на
гореизложеното, в предвид степента на засегнатост на обществените отношения, на
личността на пострадалия, както и в предвид личността на дееца, като най-
съответно на извършеното съдът счита, че следва да бъде наложено наказание в
размер над средата на предвидения, а именно от 2 /две/ години “лишаване от
свобода”. При индивидуализацията на така определеното наказание съдът взе в
предвид обстоятелствата по чл.54 от НК, касаещи подбудите за неговото
извършване. Съдът е убеден, че единствено с така определеното наказание ще се
постигнат в пълнота целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и ще
допринесат според становището на съда за целите на специалната и генералната
превенция. То в най- пълна степен ще спомогне за превъзпитанието на дееца към
спазване на обществените и законови норми, ще въздействува предупредително
върху него и останалите членове на обществото и ще му отнеме възможността да
извърши и други подобни престъпления.
На основание чл.23
ал.1 от НК се определи и наложи на подсъдимия А.П. едно общо, най- тежко наказание от 5 години
лишаване от свобода. Като се отчете по- високата степен на обществена опасност
на извършеното от него в сравнение с други подобни случай, както и по –
високата степен на обществена опасност на неговата личност, при предпоставките
на чл.24 от НК, че наложените наказания са от един и същи вид, така наложеното
най- тежко наказание се увеличи с 1 /една/ година лишаване от свобода и се
определи и наложи на подсъдимият едно най- тежко наказание от 6 /шест/ години
“лишаване от свобода”, като съобразно разпоредбите на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от
ЗИНС се определи да се изтърпи от него при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип. От него, на основание чл.
59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК се
приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и по чл. 64,
ал. 2 от НПК, считано от 05.04.2010 г.
до 09.04.2010 г. и с МНО „Задържане под стража”, считано от 15.04.2010 г. до
влизане на присъдата в сила, като един задържане се зачете за един ден лишаване
от свобода.
За подсъдимият Т.А.П., при индивидуализацията на наказанието за така извършеното от него
престъпление с правна квалификация по чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал.
2 вр. с ал. 1 от НК, съдът отчете, че предвиденото наказание е от три до десет години лишаване
от свобода. Прецениха се отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно:
наличието на минало осъждане за тежки умишлени престъпления, за което му е
наложено наказание глоба, проявеното от него във времето престъпно упорство с
небивала агресия, липса на критично отношение към извършеното, желанието му да
подведе органите при установяването на конкретните престъпни деяния с
въздействие върху свидетеля З.. Съдът отчете и смекчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно: добрите му характеристични данни, изложени в справките
за него, факта, че постоянно осъществява трудова дейност. С оглед на
гореизложеното, в предвид степента на засегнатост на личността на пострадалия,
на обществените отношения по охрана на собствеността, както и в предвид
личността на дееца, като най- съответно на извършеното съдът счита, че следва
да му бъде наложено наказание по реда на
чл.54 от НК - “лишаване от свобода”, ориентирано към предвидения минимум, като
то се определи в размер на 5 /пет/ години “лишаване от свобода”. При
индивидуализацията на така определеното наказание съдът взе в предвид и
подбудите за извършване на деянието. Съдът е убеден, че единствено с така
определеното наказание ще се постигнат в пълнота целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК и ще допринесат според становището на съда за
целите на специалната и генералната превенция. То в най- пълна степен ще
спомогне за превъзпитанието на дееца към спазване на обществените и законови
норми, ще въздействува предупредително върху него и останалите членове на
обществото и ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимият Т.П. при така извършеното от него престъпление с правна
квалификация по чл.325, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1
от НК, съдът отчете, че предвиденото наказание е
до пет години лишаване от свобода. Прецениха се отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно: наличието на минало осъждане за тежки умишлени
престъпления, за което му е наложено наказание глоба, проявеното от него във
времето престъпно упорство с небивала агресия, липса на критично отношение към
извършеното, желанието му да подведе органите при установяването на конкретните
престъпни деяния с въздействие върху свидетеля З.. Съдът отчете и смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно: добрите му характеристични данни,
изложени в справките за него, факта, че постоянно осъществява Трудова дейност. С
оглед на гореизложеното, в предвид високата степен на засегнатост на
обществените отношения и тяхната трайна увреда, в предвид личността на дееца,
като най- съответно на извършеното съдът счита, че следва да бъде наложено
наказание по реда на чл.54 от НК, като то се определи в размер на 3 /три/
години “лишаване от свобода”. При индивидуализацията на така определеното
наказание съдът взе в предвид и подбудите
за осъществяване на деянието. Съдът е убеден, че единствено с така
определеното наказание ще се постигнат в пълнота целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК и ще допринесат според становището на съда за
целите на специалната и генералната превенция. То в най- пълна степен ще
спомогне за превъзпитанието на дееца към спазване на обществените и законови
норми, ще въздействува предупредително върху него и останалите членове на
обществото и ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимият Т.П. при така извършеното от него престъпление с правна
квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, съдът отчете, че предвиденото наказание по реда на чл.2 от НК е от една до пет
години лишаване от свобода. Прецениха се отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно: наличието на минало осъждане за тежки умишлени
престъпления, за което му е наложено наказание глоба, проявеното от него във
времето престъпно упорство с небивала агресия, липса на критично отношение към
извършеното, желанието му да подведе органите при установяването на конкретните
престъпни деяния с въздействие върху свидетеля З.. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчете семейното му положение и трудовата му
ангажираност, както и сравнително добрите му характеристични данни, изложени в
редица приложени справки. С оглед на гореизложеното, в предвид степента на засегнатост
на личността на пострадалия, на обществените отношения по защита на здравето на хората и телесната им
неприкосновеност, както и в предвид личността на дееца, като най- съответно на
извършеното съдът счита, че следва да бъде наложено по реда на чл.54 от НК наказание
в размер на 3 /три/ години “лишаване от свобода”. При индивидуализацията на
така определеното наказание се взеха в предвид и конкретните подбуди за
извършване на деянието. Съдът е убеден, че единствено с така определеното
наказание ще се постигнат в пълнота целите на наказанието, визирани в чл.36
ал.1 от НК и ще допринесат според становището на съда за целите на специалната
и генералната превенция. То в най- пълна степен ще спомогне за превъзпитанието
на дееца към спазване на обществените и законови норми, ще въздействува
предупредително върху него и останалите членове на обществото и ще му отнеме
възможността да извърши и други подобни престъпления.
За подсъдимият Т.П., при индивидуализацията на наказанието за така
извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 144
ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, съдът отчете, че съобразно разпоредбата на чл.2
ал.2 вр. ал.1 от НК предвиденото
наказание е от три години “лишаване от свобода” или пробация. Прецениха
се отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: наличието на минало
осъждане за тежки умишлени престъпления, за което му е наложено наказание
глоба, проявеното от него във времето престъпно упорство с небивала агресия,
липса на критично отношение към извършеното, желанието му да подведе органите
при установяването на конкретните престъпни деяния с въздействие върху
свидетеля З.. Съдът отчете и смекчаващите отговорността му обстоятелства, а
именно: данните за семейното му положение, факта, че полага обществено полезен Т.,
сравнително добри характеристични данни, възрастта на подсъдимия. С оглед на
гореизложеното, в предвид степента на засегнатост на обществените отношения, на
личността на пострадалия, както и в предвид личността на дееца, като най-
съответно на извършеното съдът счита, че следва да бъде наложено наказание по
реда на чл.54 от НК в размер над средата на предвидения, като то се определи на
2 /две/ години “лишаване от свобода”. При индивидуализацията на така
определеното наказание съдът взе в предвид и подбудите за неговото извършване.
Съдът е убеден, че единствено с така определеното наказание ще се постигнат в
пълнота целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и ще допринесат
според становището на съда за целите на специалната и генералната превенция. То
в най- пълна степен ще спомогне за превъзпитанието на дееца към спазване на
обществените и законови норми, ще въздействува предупредително върху него и
останалите членове на обществото и ще му отнеме възможността да извърши и други
подобни престъпления.
На основание чл.23
ал.1 от НК се определи и наложи на подсъдимия Т.П. едно общо, най- тежко наказание, това от 5
/пет/ години лишаване от свобода. Като се отчете степента на обществена
опасност на извършеното от него в сравнение с други подобни случай, както и
степента на обществена опасност на неговата личност, неговата напреднала
възраст, както и обстоятелствата, че с
така наложеното наказание в най- пълна степен ще се постигнат целите на
наказанието, съдът при предпоставките на чл.24 от НК счете, че макар наложените
наказания да са от един и същи вид, така
наложеното най- тежко наказание не следва да се увеличава. Съобразно разпоредбите
на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНС, така наложеното на подсъдимия най- тежко
наказание от 5 години “лишаване от свобода” следва да се изтърпи от него при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. От
така определеното наказание 5 години лишаване от свобода, на основание чл.
59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК се
приспадна времето, през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР и по чл. 64,
ал. 2 от НПК, считано от 05.04.2010 г.
до 09.04.2010 г. и с МНО „Задържане под стража”, считано от 15.04.2010 г. до
09.07.2010 г., като един задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Причините за
извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов
ред и на човешката личност от страна на подсъдимите.
Предявения граждански иск от пострадалия Р.К. солидарно против
подсъдимите А.П. и Т.П., представляващ обезщетение за причинените му
имуществени вреди от деянието по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК в размер на 1000,00 /хиляда / лева, ведно със законната лихва от датата
на увреждането 05.04.2010 г., следва да се уважи като доказан по своето основание и размер. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД, а именно да
се възстановяват вредите, които виновно да са причинени на пострадалия от
увреждането. Безспорно се установи, че подсъдимите със своите неправомерни действия са
причинили непозволено увреждане на гражданския ищец, като умишлено са присвоили
негови парични средства. Затова гражданският
иск за обезщетение в размер на 1000 лева, предявен от пострадалия се явява
основателен, обоснован с оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и следва да се уважи като такъв. Следва да се уважи
и предявения спрямо подсъдимите граждански иск от Р.К. солидарно да заплатят
обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 2000,00 /две хиляди лева/ от деянието по
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва
от датата на увреждането 05.04.2010 г.. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД, а именно да се възстановяват
вредите, които виновно да са причинени на пострадалия от увреждането. Безспорно
се установи, че подсъдимите със своите
неправомерни действия, използувайки сила и заплаха, за да сломят неговата воля
и да присвоят с това негови парични средства, по този начин са причинили
непозволено увреждане на гражданския ищец. Затова гражданският иск за обезщетение на неимуществени
вреди в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, предявен от пострадалия се явява
основателен, обоснован с оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и следва да се уважи като напълно справедлив за претърпените от
него болка и страдание. Следва да се осъдят подсъдимите при предпоставките на
чл.189 ал.3 от НПК да заплатят на пострадалия и направените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 /седемстотин/ лева.
Предявения граждански иск от пострадалия Р.К. солидарно против
подсъдимия А.Т.П. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000,00
/хиляда/ лева, причинени от деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.
1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 05.04.2010 г. и за
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000,00 /хиляда/ лева,
причинени от деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва от датата на увреждането, считано от 05.04.2010 г., е основателен. Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Безспорно се установи, че подсъдимият със своите неправомерни действия е
причинили непозволено увреждане на гражданския ищец, довело до причинени болка
и страдания, продължили за сравнително дълъг период от време.
Затова гражданският иск за
обезщетение на неимуществени вреди в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, предявен
от пострадалия във връзка с телесното му
увреждане се явява основателен, обоснован с оглед на събраните по делото гласни
и писмени доказателства и следва да се уважи като напълно справедлив. Обоснован
се явява и гражданският иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 1000.00
/хиляда/ лева, предявен от пострадалия във връзка с отправените му закани с
убийство. С оглед на събраните по делото гласни доказателства, той се явява
основателен и следва да се уважи като напълно справедлив за претърпените от
него болка и страдание.
Предявените граждански искове от пострадалия Р.К. солидарно
против подсъдимия Т.А.П. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000,00
/три хиляди/ лева, причинени от деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129,
ал.2 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 05.04.2010
г. и предявения граждански иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди
в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, причинени от деянието по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането, считано от
05.04.2010 г., също се явяват основателни. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Безспорно се установи, че подсъдимият със своите неправомерни действия е
причинили непозволено увреждане на гражданския ищец, довело до причинени болка
и страдания, продължили за сравнително дълъг период от време.
Затова гражданският иск за
обезщетение на неимуществени вреди в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, предявен
от пострадалия във връзка с телесното му
увреждане се явява основателен, обоснован с оглед на събраните по делото гласни
и писмени доказателства и следва да се уважи като напълно справедлив. Обоснован
се явява и гражданският иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 1000.00
/хиляда/ лева, предявен от пострадалия във връзка с отправените му закани с
убийство. С оглед на събраните по делото гласни доказателства, той се явява
основателен и следва да се уважи като напълно справедлив за претърпените от
него болка и страдание.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК, като признати за виновни, подсъдимите А.П. и Т.П. бяха
осъдени да заплатят по сметка на ВСС, направените в наказателното производство
разноски в размер на 725,00 лева за експертизи, по 362,50 лева за всеки един от
тях, както и дължимите суми за държавни такси върху размера на уважените
граждански искове. Така в полза на държавата двамата солидарно да заплатят
сумата от 120,00 /сто и двадесет/ лева по сметка на ВСС, представляващи
държавна такса върху уважения размер на предявения солидарно срещу тях
граждански иск, а подсъдимия Т.П. следва да заплати в полза на държавата по
сметка на ВСС да заплати сумата от 160,00 /сто и шестдесет/ лева, представляващи
държавна такса върху уважения размер на предявения спрямо него граждански иск,
а подс. А.П. в полза на Държавата по сметка на ВСС да заплати сумата от 80,00
/осемдесет/ лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на предявения
спрямо него граждански иск.
Приложените по делото веществени доказателства: 2 бр.
ножове и 1 бр. метален прът, на основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, като
принадлежащи на подсъдимите и ползувани за извършване на престъпленията, се
отнеха в полза на Държавата и следва да се унищожат като вещи без стойност, а веществени
доказателства: оранжево горнище на анцуг и разкъсана черна фланелка, приобщени
с доброволно предаване с протокол от 02.06.2011 г., следва да се върнат на
подсъдимия Т.П..
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
Й. Т.
