Р Е Ш Е Н И
Е №219
гр. Монтана, 1 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 19.05.2017 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Бисерка Бойчева
Рени Цветанова
при участието на секретаря: А. А. и
Прокурор: Александров, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 63
по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение, по АНД № 349/2016 г. на районен съд гр. Берковица, е отменено Наказателно постановление №
12-000675 от 21.10.2016 г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „Г*** 2002” ООД, гр. Берковица
е наложено административно наказание „имуществена санкция”, затова че в
качеството си на работодател е допуснало на работа лицето В*** Ц. Д*** , без
отношенията им да са уредени като трудови.
В законния срок против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказващия орган, в която се развиват съображения за
неправилност на въззивното решение, позовава се и на текста на чл. 416, ал. 1,
изр. 2 от КТ. Твърди, че нарушението е безспорно установено, а в сключеното
Споразумение са договорени клаузи, които са елемент на трудово правоотношение.
Ответната страна оспорва жалбата. В съдебно заседание адв. Д. твърди, че
правилно районният съд е приел, че отношенията са облигационни, а не трудови,
поради което дружеството няма задължения да сключи трудов договор. Моли същото
да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице
характеристиките на едно трудово правоотношение, поради което предлага решението
да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като
обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че в хода
на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН – няма описание на нарушението, дата и място на неговото
извършване, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Извън констатираното нарушение съдът коментира свидетелските показания
на свид. Дакьов и кредитира същите като достоверни, логични и в съответствие с
попълнената от него декларация и въз основа на тях приема, че липсват всички
формиращи трудовото правоотношение елементи.
Настоящата инстанция намира, че
фактическата обстановка по делото е напълно изяснена от първоинстанционния съд
като в производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, но неправилно е приложен материалният закон.
Изводът на въззивната инстанция, че
непосочването на дата на постъпване на работа представлява съществено
процесуално нарушение е неоснователен,
тъй като към момента на проверката
лицето е без трудов договор или към тази дата административнонаказаното лице е
в нарушение, т.е. датата и мястото на извършване на нарушението са посочени. Уточняването
на датата на първия работен ден не променя обстоятелството, че към датата на
проверката същото продължава да се извършва, а и законодателят не въвежда такова
задължение за АНО.
Договорът за наем, на който се позовава
въззивният съд съдържа клауза, в която е указано, че на наемателя се предоставя
работно облекло, а последното е характерно за трудовото правоотношение.
Неоснователно в тази връзка съдът обсъжда свидетелските показания, тъй като
последните не са меродавно обстоятелство, от което да се прави извод за
характера на сключеното правоотношение. Същевременно в последствие този договор
е отменен със сключването на Споразумение за даване на приют на бездомни,
социално слаби и безработни български граждани, което също съдържа клауза за
предоставяне на работно облекло, както и фирмен мобилен телефон. Обстоятелството,
че едновременно със задължението за извършване на трудова дейность, изразяваща
се в наблюдение на машини и материали, собственост на дружеството, лицето
денонощно се намира на обекта, без да получава заплата, не променя характерът
на тези правоотношения.
Основателно юрк Кръстева се позовава на
текста на чл. 416, а. 1 от КТ, според който редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното, а доказателства оборващи констатациите не са събрани
по делото. В тази връзка свидетелските показания не са надлежни доказателствени
средства, установяващи характера на сключеното правоотношение.
С оглед на
изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е основателно.
От гледна точка валидността и
допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение по АНД № 349/2016 г. на районен съд гр. Берковица, като
неправилно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 12-000675 от 21.10.2016 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Монтана.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :