РЕШЕНИЕ
Град Карлово, 27.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд, втори
граждански състав в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ЛИЧЕВА – ГУРГОВА
При
секретаря П.В., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 432
по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.4 ал.1 от ЗЗСДН,
образувано по молба на М.Н.В. ЕГН **********
*** против А.С.В. ЕГН ********** ***, с
искане за постановяване на решение, с което да се уважи молбата за защита от
домашно насилие и налагане по отношение на ответника мерки за защита по чл.5 от ЗЗСДН. Твърди, че
към настоящия момент с ответника били в процес на развод. Същия системно
злоупотребявал с алкохола, в следствие на което поводението му спрямо нея
ставало нетърпимо. Твърди, че на 14.10.2008 г. съпругът и се прибрал пиян.
Поздравил я с изразите “боклук мръсен, цървул мръсен”, започнал да я псува и
блъска, както и да заплашва, че ако я види
да разговаря с човека на втория етаж на къщата – калеко и, щял да и
отреже главата. Твърди, че чувайки виковете и крясъците, калеко и Никола В.
Тарапанов дотичал от втория етаж, за да и помогне. Заедно с него се скрили в
една от стаите като съпруга и започнал да блъска вратата и да вика
“боклуци” и да ги заплашва с побой.
Твърди, че междувременно синът им Ненко В. се прибрал и станала свидетел на
поведението на баща му спрямо нея. Твърди, че около 01.10.2008 г. вечерта
ответника отново се прибрал пиян в къщи, като се опитал да осъществи сексуален
контакт с нея. Отказала му и той започнал да я
обвинява, че има друг мъж, както и да я удря и блъска в стената. Крещял,
че ще я смачка, ще и изтръгне езика,, същевременно плюел в лицето и. Тогава
синът им дошъл и предотвратил поредния бой. Тогава ответника заявил, че ако още
веднъж синът им застанел срещу него, щял “да го зарови”.
Твърди,
че повече от две години била подложена на домашно насилие от страна на съпруга
и, изразяващо се във физическо, психическо и сексуално такова.
МОЛИ съда, да уважи молбата за защита от домашно
насилие като се наложи на ответника за срок от една година следните мерки: да
се задължи ответника да се възъдржа от извършване на домашно насилие; да се
отстрани от съвместно обитаваното жилище; да се забрани на ответника да
приближава жилището, местоработата и, и местата за социални контакти и отдих.
Претендира направените разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Не се спори от страните по делото и
съдът приема за установено, че молителя и ответника са в роднинска връзка -
съпруг и съпруга.
С решението си по делото съдът следва
да извърши преценка дали ответника е проявил домашно насилие по смисъла на чл.2
от ЗЗДН така, както е описано в молбата
и ако е налице такава проява да наложи подходящи мерки за защита.
От
представената молба на молителката и декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН се
установява, че молителката твърди налагане на системен физически и психически
тормоз, като последния такъв случай бил на 14.10.2008 г., когато се прибрал пия
и започнал да обижда молителката, да я заплашва и да налита на бой. Отново на
01.10.2008 г. отново след употреба на алкохол се опитал да осъществи с
молителката сексуален контакт, но след като тя отказала започнал да и нанася
побой.
Представено
е като доказателство НАХД №179/2008 г. за извършен от ответника на 14.10.2008
г. акт на дребно хулиганство. Представена е декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН, с
която молителката декларира извършено насилие на 14.10.2008 г. и на 01.10.2008
г. Представени са в заверен препис
нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка №150 от 10.03.2008 г. и удостоверение за граждански брак на Община Карлово, от което е видно, че
ответника по делото е съпруг на молителката. Представено е удостоверение от РП
– Карлово от което е видно, че молителката е подала жалба до РП – Карлово на
15.01.2009 г. заведена под № 120/2009 г. с оплакване , че ответника по селото и
е отправял заплахи по телефона ако не се откаже от делото за домашно насилие
срещу него.
От показанията на свидетеля на
молителя Ненко Ангелов В. - син на молителката и ответника, се установява, че на
01.10.2008 г. около 19,00 часа се прибрал в къщи по молба на майка си и заварил поредния скандал. Баща му бил
употребил алкохол и обиждал майка му като я наричал „боклук” и „цървул”. Майка
мусе опракала, че и налитал на бой. По нея нямало следи от нанесени удари.
Твърди, че свидетел на бой не бил ставал но на заплахи и обиди редовно. На
11.01.2009 г. станал свидетел на телефонен разговор между двамата, при който баща му и отправил заплахи ако не оттегли
делото което е завела срущи него.
От показанията на свидетеля Никола Вълков Тарапанов, който живеел в
същата къща както и страните по делото, се установява, че на 14.10.2008 г. чул
страшна кавга. Молителката плачела, а той не стърпял и отворил да види какво става. Ответника се
нахвърлил и срещу него. Видял как ответника бил хванал молителката и я дърпал.
В това време двамата с молителката избягали на втория етаж и се обадили в
полицията. Заявява, че много пъти тя ходила при тях защото имала проблеми с
мъжа си. Криела се от него из двора. Твърди, че от нея би чул, че ответника я
заплашил по телефона да взриви къщата, ако не прекрати делото.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Съгласно дефиницията дадена в чл.2 от ЗЗСДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и
опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство, или които обитават
едно жилище. Законодателят не е посочил изрично как трябва да се тълкуват
понятията физическо, психическо или сексуално насилие, затова съдът при преценката
си дали е налице такова деяние трябва да вземе предвид физическите и психични
особености и следите останали в съзнанието
на пострадалото лице.
При така обсъдените доказателства, включително и декларацията на молителката по чл.9 ал.3 от
ЗЗСДН, съдът приема че на 14.10.2008 г. и на 01.10.2008 г. А.С.В. е упражнил физически и психическо насилие върху М.Н.В., като и е отправил заплахи и и е нанасял удари.
Като подходящи мерки за защита на пострадалата от
насилието следва да се приложат мерките по т.1, т.2 и т.3 от чл.5 ал.1 от ЗЗСДН, а именно: да се
задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла
на чл.2 от ЗЗСДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие,
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, както и опит за
такова насилие спрямо молителя; да се отстрани
извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок от една година; да се
забрани на извършителя да приближава жилището на молителката – находящо се в с.
Дъбене, Община Карлово, ул.”46-та”№14, местоработата и местата за социалните и
контакти и отдих, за срок от една година.
Разпоредбата на чл.5 ал.3 от ЗЗСДН,
която е императивна предвижда кумулативно налагане на глоба в размер на 200 –
1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер
на 200 лева.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗСДН ответникът
следва да заплати държавна такса в размер на 50 лева.
На основание чл.5 ал.2 ЗЗСДН следва
да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на основание чл.
20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише
предупреждението по чл.21 ал.2 от ЗЗСДН.
Следва да се осъди ответника да
заплати на молителката направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
на един адвокат в размер на 200 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 15, във вр. с чл.5, във вр. с чл.16 ал.1 от ЗЗСДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА на основание чл. 5 ал.1 т.1,
т.2 и т.3 от ЗЗСДН по отношение А.С.В. ЕГН ********** *** следните мерки за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА А.С.В. ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на акт на физическо и/ или психическо насилие, по отношение на М.Н.В.
ЕГН ********** ***;
ОТСТРАНЯВА А.С.В. ЕГН ********** от съвместно
обитаваното с молителката жилище – първи
жилищен етаж от къща в с. Дъбене, община Карлово, ул.”46-та” №14 за срок от една година;
ЗАБРАНЯВА на А.С.В. ЕГН ********** да приближава
жилището обитавано от пострадалата М.Н.В.
ЕГН ********** ***, и местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице, за срок от една година.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише
предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗСДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РПУ –
Карлово.
ОСЪЖДА А.С.В. ЕГН ********** ***, да
заплати глоба в размер на 200(двеста) лева по сметка на КРС, в полза на бюджета
на съдебната власт.
ОСЪЖДА А.С.В. ЕГН ********** ***, да
заплати по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 50(петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ЗАПОВЕД
В ИМЕТО НА НАРОДА
Град Карлово, 27.03.2009 г.
Карловски районен съд, втори граждански състав с председател М. Личева – Гургова, в закрито заседание на двадесет и седми
март през две хиляди и девета година, като констатира, че решение по гр. дело № 432/2008 г. подлежи на
изпълнение, разпореди да се издаде следната
ЗАПОВЕД
ЗАДЪЛЖАВА А.С.В. ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на акт на физическо и/ или психическо насилие, по отношение на М.Н.В.
ЕГН ********** ***;
ОТСТРАНЯВА А.С.В. ЕГН ********** от съвместно обитаваното с молителката жилище – първи жилищен етаж от
къща в с. Дъбене, община Карлово, ул.”46-та” №14 за срок от една година;
ЗАБРАНЯВА на А.С.В. ЕГН ********** да приближава жилището
обитавано от пострадалата М.Н.В. ЕГН **********
***, и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, за срок от
една година.
Заповедта
не подлежи на обжалване.
Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение от органите на РПУ – Карлово.
ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта на съда полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: