№ 227
гр. Тетевен, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100322 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск,квалифициран в доклада по делото по
чл.422,ал.1,във в-ка с чл.79,ал.1 от ЗЗД,съобразно и уточнение на ищеца от
23.08.2024г.
Ищецът обосновава правния интерес за предявяване на иска с
разпореждане на заповеден съд,постановено по ч.гр.дело №720/2023г по
описа на РС-Тетевен.
Излага ,че на 31.01.2022г ответникът е сключил договор за
потребителски кредит №к със „Сити кеш“-ООД,по силата на който е получил
сумата от 800 лева,срещу съгласие да я върне до 31.01.2023г.Уговорен били
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%,както и годишен процент на
разходите в размер на 48.52%.
Посочения договор е по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора.
С договор за продажба на вземане/цесия/Сити Кеш е прехвърлило своите
вземания на цесионера АПК Бета България ЕООД,като вземането е
1
индивидуализирано на стр.30 от Приложение №1 към договора за цесия.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от нето имейл адрес на
дата 11.04.2023 година. Ако съдът приема,че не е извършено надлежно
уведомяване,то да се счита,че същото е връчено на ответника с исковата
молба.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер на
2381.30 лева,от които:
-Главница в размер на 800.00 лева.
-Договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 219.43
лева за периода 31.01.2022г до 31.01.2023 година,
-законна лихва за забава върху главницата в размер на 36.89 лева за
периода от 31.01.2023г до 19.09.2023г.,
-Сумата от 256.41 лева,представляваща неплатени дължими
такси,съгласно тарифа за такси и разходи на Сити кеш ООД,
-Сумата от 1068.57 лева-неустойка,съгласно чл.6.2 от Договора за
потребителски кредит,
-Законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното и заплащане.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба,в който ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявените
искове.Изложени са твърдения за недействителност на договора за
кредит.Моли да бъдат отхвърлени исковете.
От представените по делото писмени доказателства и приложеното
ч.гр.д. №720/2023г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:„
По делото е представен неподписан от кредитополучателя договор за
предоставяне на потребителски кредит № к,за който се твърди,че е сключен на
дата 31.01.2022 година, като за страни са посочени-"Сити кеш" ООД, като
кредитор/заемодател, и М. Р. М. от д,Лов.обл., като
кредитополучател/заемополучател.
По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да
2
предостави на ответника сума в размер на 800 лв., която сума да бъде върната
от кредитополучателя на 12 броя месечни погасителни вноски, всяка от които
в размер на 174.00 лева, като в същата е включена съответен размер от
главница,лихва и неустойка . Посочено е в договора, че падежната дата на
първата погасителна вноска е 28.02.2022г., а последната на 31.01.2023г.
Договора е със следните параметри: фиксиран лихвен процент в размер
на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.52 %. Обща
сума за плащане 1 019.43 лева,а вноските с неустойките-общо 2.088.00 лева.
В чл.6.1 от договора е предвидено ,че заемателят се задължавал в срок
от три дни считано от усвояване на заема да представи обезпечения по начин
и ред отговарящ на условията в чл.33 ал.1 от ОУ поръчител или банкова
гаранция, като при неизпълнение дължал неустойка в размер на 1068.57 лева.
Видно от представените ОУ на "Сити кеш"ООД /л.21 и сл. / , чл.30 ал.1
касае годишния процентна разходите . В случая в чл.33 ал.1 от ОУ е
предвидено ,че страните могат да уговорят някое от обезпеченията , а именно :
Поръчителство на едно или две физически лица , които да отговарят
кумулативно на следните условия на следните условия : да имат
осигурителен доход най-малко 7 пъти размера на МРЗ, за страната , а при
двама поръчители размера на осигурителния доход да е в размер за всеки от
тях мин. 4 пъти МРЗ за страната , да не са поръчители по др. договори за заем
сключени със заемодателя , не са заематели по сключени др.договори за заем ,
не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя , нямат кредити към банки или финансови институции със
класификация различна от „Редовен“, както по активни така и по непогасени
задължения, съгласно справочника на ЦКР към БНБ, да представят служебна
бележка от работодателя или др. документ съответстващ на размера на
получавания от тях доход .
2.Предоставяне на банкова гаранция издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка за период от 6 м. от сключване на заема до изтичане на 6 м.
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаващ задължението в размер на два пъти общата сума за изплащане
по договора за заем включваща договорената главница и лихва.
По делото не е представен стандартния европейски формуляр и
документи към него , а само извлечение за извършени действия /л.14/. Не е
3
представен и документ от който да е видно ,че ответницата е получила сумата
по кредита от 800 лв., липсва доказателства и по приложеното ч.гр.д.
№720/2023г по описа на РС-Тетевен.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна страна:
Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в
исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи
наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата
претенция, а именно:- съществуването на твърдяното вземане в негова полза
по основание ,имащо за предмет вземане срещу ответника в размер на
исковата сума , както и по размер и надлежен длъжник,както и заплаща ли се
задължението съобразно споразумението и в срок ли е същото, факта и
момента на настъпилата изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално
наведени от него положителни право изключващи и право погасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, включително и че е изправен и е изплатил задължението си по
процесния договор.
Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради
което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи
върху ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват,
изключват или унищожават спорното право.
На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на
валидно договорно отношение относно прехвърленото вземане.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен
между „СИТИ КЕШ “ ООД и ответника договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/, е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР,
4
"средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.
1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.
В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени неподписани документи – договор за паричен
заем с твърдения,че е сключен на 31.01.2022г и общи условия към него, но не
е представен самият стандартния европейски формуляр , а само извлечение
//л.14/.
За пълнота на изложението: Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
между М. Р. М. и „Сити кеш“ ООД , то кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Тоест предвидена в договора клауза чл.6.1,6.2 за неустойка е нищожна,
тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава
е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва
в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
5
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида
на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора
вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
818/2009 г., II т. о./.
В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в от
сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка в
размер, който е по-голям от главницата по кредита , която изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат
критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на
клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба
неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза,
която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
съконтрагентите и 3/ клауза, която води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съдът
намира, че така договорената неустойка по чл.6.1 и чл.6.2 договора от
договора по кредит е нищожна , тъй като по този начин се заобикаля
лихвеният процент ,методиката за неговото изчисляване , което противоречи
на чл.11 ал.1 т.9,т.10, както и на чл12 ,т.7 , общия размер на кредита и неговият
лихвен процент.
Съгласно чл. 21 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна., а съгласно чл.22 от ЗПК. Когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит и недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ
ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИТЕ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ,
БР. 85 ОТ 2017 Г.), Електронен документ е електронен документ по смисъла на
6
чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и
за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.),
наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ съдържащ електронно изявление. Съгласно постановеното по реда
на чл.290 от ГПК Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС,
IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ).
Електронно изявление е словесно изявление,представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията.Електронното изявление може да съдържа и несловесна
информация. Съгласно чл.10 от закона Електронното изявление е получено с
постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако
адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е
получено с постъпването му в която и да е информационна система на
адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от
адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. Ако
е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с
изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му. Видно от
чл.11,смята се, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието
му в разумен срок след неговото получаване. В случая следва да се отбележи,
че несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,
представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 от
цитирания Закон носител с възможност да бъде възпроизведено, тоест
твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит, както и
генерираният впоследствие договор, представлява електронен документ.
Характер на електронен документ има и сключеният договор за кредит, за
който се твърди, че е генериран при спазване на нормативната уредба в
областта на електронните документи.
В случая ищецът е представил възпроизведен на хартиен носител
7
екземпляр по делото от договора за кредит, общите условия , но не е
предоставил стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити , както и придружаващите го
документи като декларация за обработка на лични данни , декларация за
вярност на предоставените услуги ,че са приети ОУ и че е получен СЕФ .
Ето защо съдът няма как да приеме ,че е спазена процедурата за
отпускане на кредита, по реда на чл. 18 ЗПФУР. Не е представен и документ
от който да е видно ,че ответницата е получила сумата по кредита. В
процесния случай видно от чл.2 ал.2 от ОУ кредитът се отпуска въз основа на
договор за заем по реда на ЗПФУР , а в пар.1 към ал.2 на чл.3 от ОУ е описана
процедурата по отпускане на заема , а съгласно пар.6 уведомлението за
сключване на заема е уведомление изходящо от заемодателя относно отказа
или съгласието му за сключването .
По делото липсват данни в тази насока , тъй като не е представен
самият стандартния европейски формуляр и др. документи.
Съдът намира, че в случая иска се явява недоказан , тъй като липсват
стандартния европейски формуляр и документите към него , доказателства ,че
длъжника/ответникът/ е получил заема от 800.00 лева.
В предвид изложените съображения, исковата претенция следва да се
отхвърли изцяло.При този изход ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600.00 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
Отхвърля,като неоснователен и недоказан,предявеният от „АПС Бета
България“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в
град София,п.к. 1404,р-н Триадица,бул.“България“ №81,представлявано от
управителите П. В. и Х. М., против М. Р. М.,ЕГН:********** от д,Лов.обл.
8
Иск,с основание чл.422,ал.1 ГПК,във в-ка с чл.79,ал.1 от ЗЗД,за заплащане на
сума в общ размер на 2381.30 лева,от които: Главница в размер на 800.00
лева,договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 219.43
лева за периода 31.01.2022г до 31.01.2023 година,законна лихва за забава
върху главницата в размер на 36.89 лева за периода от 31.01.2023г до
19.09.2023г.,сумата от 256.41 лева,представляваща неплатени дължими
такси,съгласно тарифа за такси и разходи на Сити кеш ООД,сумата от 1068.57
лева-неустойка,съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски кредит,законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.
№720/2023г по описа на РС-Тетевен в съда,до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.3 от ГПК, „АПС Бета България“-
ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,п.к. 1404,р-н Триадица,бул.“България“ №81,представлявано от
управителите П. В. и Х. М., да заплати М. Р. М.,ЕГН:********** от
д,Лов.обл.,сумата от 600.00/шестстотин/ лева,представляващи сторени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9