Р Е Ш Е Н И Е
№ 478/20.2.2020г.
Град Пловдив, 20.02.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на двадесет
и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3763 по описа на съда
за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Майнджой”
ООД против решение № 1882 от 18.10.2019 г., постановено по
а.н.д. № 5945 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 442499-F468346
от 13.06.2019 г.
на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП, с на дружеството-касатор е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 ЗДДС.
Според касатора решението е неправилно поради
нарушение на закона. Твърди се, че в случая липсва покана по смисъла на чл.40,
ал.2 ЗАНН, неправилно не е приложен чл.28 ЗАНН, защото през 2018 г. дружеството
не е извършвало търговска дейност, за което е подадена декларация по чл.38,
ал.9, т.2 ЗСч. в търговския регистър. Иска се отмяна на решението на
Пловдивския районен съд и на обжалваното наказателно постановление.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита касационната
жалба за неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Въз основа на установената
фактическа обстановка съдът е приел за доказано по безспорен начин, че до
14.01.2019 г. включително „Майнджой“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е
подало справка-декларация по чл.125 ЗДДС за данъчен 01.12.2018 г. – 31.12.2018
г. и по този начин е извършено нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС. Според районния
съд в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
За неоснователно е прието възражението, че за същото нарушение в последствие е
било издадено и друго наказателно постановление, защото това второ наказателно
постановление не се отразява на валидността на процесното, доколкото то е първо
по ред. Според районния съд размерът на наложената имуществена санкция е в
минимално предвидения от закона размер и не подлежи на редуциране, явява се
съответен на извършеното нарушение и ще спомогне в най-пълна степен да се
изпълнят целите на административното наказание по смисъла на чл.12 ЗАНН.
Направен е извод, че конкретният случай не попада в хипотезата на маловажен случай
по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно. Въз основа на установените факти
районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят
напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възражението на касатора, че в случая липсва покана по
смисъла на чл.40, ал.2 ЗАНН, което е недопустимо като направено за първи път
едва в касационната жалба, а от друга страна, и неоснователно, тъй като датата
на съставяне и връчване на АУАН е една и съща, а именно 24.01.2019 г.
Касационният състав изцяло споделя извода на районен съд, че конкретният случай не попада в
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В случая се касае за
формално нарушение, при което не е необходимо да са настъпили каквито и да са
вредни последици. Неоснователно е възражението, че нарушението е
малозначително, защото през 2018 г. дружеството не е извършвало търговска
дейност, доколкото по делото липсват доказателства за прекратяване на
регистрацията по ЗДДС, поради което за касатора не е отпаднало задължението да
подава справки-декларации по чл.125 ЗДДС в предвидените срокове, макар и с
нулеви стойности.
Неоснователно е възражението на касатора, че с другите наказателни
постановления се ангажира отговорността на дружеството за същото нарушение. На
първо място, касаторът не е представил по делото останалите наказателни постановления,
за да се прецени дали в действителност за едно и също нарушение е ангажирана
два пъти административнонаказателната отговорност на касатора, с което е нарушен
принципът non bis in idem, а още по-малко са
ангажирани доказателства за влязло в сила първо по време наказателно
постановление.
Предвид изложеното касационната
инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано
и правилно. Затова и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1882
от 18.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 5945 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.