МОТИВИ по н.о.х.д. №4548/2019 г., по
описа на СГС, НО, 16 състав
Софийска градска прокуратура е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Г.З.К.
за престъпление по чл.343, ал.3, б. „Б“, вр.ал.1, б. „В“, вр.чл.342, ал.1
пр.3 от НК за това, че на 23.06.2015г. около 15.30 часа, в гр.София, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис” с per. № *******, по бул.
„П.Ю.Тодоров“ с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Тодор Каблешков”, в района на пешеходна пътека на кръстовището на
ул.“Бяла черква“, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр.1 от Закон за движение
по пътищата, според който „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като управлявал
автомобила с несъобразена скорост, а именно - 55 км/ч, като е следвало да се
движи със скорост до 32 км/ч, в следствие на което реализира пътнотранспортно
произшествие, с пресичащия от ляво надясно спрямо движението на автомобила,
пешеходец Г.К. С. и по непредпазливост причинил смъртта му.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения
представителят на СГП не поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните доказателства, най-голямо
внимание, с оглед разкриване на обективната истина, следва да се обърне на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, както и на допълнителните експертизи. Представителят на СГС приема за безспорно установено,
че ударът за подсъдимия К. е бил непредотвратим, дори при управление на
автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч. Подчертава, че макар скоростта да
е била над разрешената, а движението с нея несъмнено да представлява нарушение,
то не е в пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие. Според
представителя на СГП не са налице и достатъчно данни, въз основа на които да се
твърди, че подсъдимият се е движел не само с неразрешена, но и с несъобразена
скорост. Счита, че вината за настъпилото пътнотранспортно произшествие е изцяло
на пешеходеца Г. С., който е предприел пресичане на пътното платно на червен за него забранителен
сигнал на светофарната уредба. Представителят на СГП е категоричен, че спрямо
деянието на подсъдимия следва да се приложи разпоредбата на чл. 15 от НК, а
подсъдимия да бъде оправдан.
Повереникът на частните обвинители К.Г.С. и М.Г.С. – адв. И.А., изразява несъгласие със становището на
представителя на СГП. Счита, че
подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението, в което е обвинен подсъдимият. Иска от съда да бъде
постановена осъдителна присъда.
Частните обвинители
поддържат казаното от повереника им.
Упълномощеният защитник на подсъдимия К. – адв. Н.Д., споделя становището на представителя на СГП. Защитникът пледира, че правилната присъда за
неговия подзащитен е оправдателна. В случай че съдът
приеме, че доверителят му е осъществил престъплението, за което е обвинен, то
моли да бъдат взети предвид смекчаващи вината му обстоятелства при
постановяване на присъдата.
В хода на съдебното следствие подсъдимият К. дава
обяснения по обвинението пред съда. Изразява съжаление и подробно описва случилото се. В хода на съдебните прения заявява,
че няма какво да добави, а в последната си дума моли да бъде признат за
невиновен.
На осн.чл.372, ал.3, вр.чл.371, т.1 от НПК делото е разгледано от съда по реда
на съкратеното съдебно следствие.
На осн.чл.373, ал.1, вр.чл.372, ал.3 от НПК при провеждане на съдебното
следствие съдът не извършва разпит на свидетели и вещи лица, за които се отнася
одобреното от него съгласие от страните за разглеждане на делото по реда на
чл.371, т.1 от НПК, а съответните протоколи за разпит и експертни заключения са
прочетени по реда на чл. 283 от НПК. В
съдебна фаза единствено са разпитани и обсъдени заключенията на вещите лица,
изготвили автотехническите и комплексните медико-автотехническ експертизи, а именно вещите лица доц. д-р инж. Г.Б.Д.,
който е заменен с вещо лице А.А., маг. инж. П.Д.П. и д-р И.А.Л..
От фактическа страна
Подсъдимият Г.З.К., роден на *** ***, с адрес гр.
София, ул. „********ет.1, офис № 7, българин, български гражданин, женен, с
висше образование, неосъждан, ЕГН **********.
На 23.06.2015 г. около 15.30 часа подсъдимият Г.К.
управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис” с ДК№ *******.
В автомобила К. бил заедно с М.Л.М., с която се е намирал във фактическо
съжителство, както и с общото им дете Л. Г. К., което към онзи момент е било на
три месеца. Подсъдимият се е движел в
гр.София, по бул. „П.Ю.Тодоров” с посока на движение от бул. „България“ към
бул. „Тодор Каблешков”. К. управлявал автомобила в светлата
част на денонощието. Пътният участък бил прав, с асфалтова настилка, сух, без
дупки, неравности и наклони. Видимостта била добра. Пътното платно било
двупосочно с по две ленти за движение във всяка посока, като лентите в посоката
на движение на подсъдимия били разделени с двойна непрекъсната линия M2.
Когато приближил кръстовището на бул. „П.Ю.Тодоров“
с ул. „Бяла черква“, подсъдимият К., като се движел с 55 км/ч, се престроил в дясната лента за движение,
предназначена за движещите се направо леки автомобили, тъй като имал намерение
да продължи направо след кръстовището. В съседната пътна лента, намираща се в
ляво от водача и предназначена за завиващите наляво, били спрели няколко
автомобила, тъй като за тях светел червен забранителен сигнал на светофара. Първи
в колоната автомобили бил л.а. „Киа“, в който били И.И.Б.-
водачът на превозното средство, А.О.Г.и Е.Ф.М..
Движението в района на това кръстовище е регулирано със светофарна
уредба както за автомобилите, така и за пешеходците
и се характеризира с висока интензивност през цялото денонощие, като през него
преминават постоянно автомобили и пешеходци. За пешеходците, пресичащи бул. „П.Ю.Тодоров“,
по ширината на пътното платно има разположена и пешеходна пътека с ширина 3
метра.
Подсъдимият приближил кръстовището с непроменена
скорост - 55 км/ч, с намерение да продължи направо, докато сигналът на
светофара е зелен разрешителен за движещите се направо автомобили. Междувременно,
когато автомобилът на подсъдимия се намирал на разстояние от близо 97 м от
мястото на удара, което е определено по дължината на пътя на около 1.50 м преди
ориентира - за такъв е прието мисленото продължение на първия ляв ъгъл на бул.
„П.Ю Тодоров“ и ул. „Бяла черква“, и по широчина на пътя на 2.30 м. вляво от
десния бордюр, пешеходецът Г.К. С. предприел пресичане на пътното платно на
бул. „П.Ю.Тодоров“, в посока от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила на К..
За пешеходеца светофарът бил забранителен червен. Г. С. се движел със „спокойно
бягане“ със скорост от 7 км/ч. В този момент подсъдимият не е имал възможност
да възприеме, че пешеходецът е има намерение да премине през пътното платно,
както и че след това е стъпил на платното за движение, тъй като е имало не само
движещи се автомобили в лявата пътна лента за насрещно движение, но и спрели
автомобили в лявата пътна лента. Поради същата причина подсъдимият не е могъл
да възприеме, че в зоната за насрещно движение на автомобили, преминава
пешеходец.
Когато пешеходецът С. достигнал до двойната
непрекъсната разделителна линия, автомобилът на подсъдимия се намирал на около 40
м. от мястото на удара. И към този момент пешеходецът не е бил видим за
подсъдимия, тъй като в лявата пътна лента е имало спрели автомобили.
Когато пешеходецът се намирал в лентата за
завиване наляво пред спрелите автомобили, той вече бил видим за подсъдимия. С. се
появил внезапно пред първия от спрелите в лявата пътна лента автомобили – л.а.
„Киа“, като се движел със скорост от 7 км/ч с посока перпендикулярно на оста на
пътя отляво надясно. Тогава автомобилът, управляван от подсъдимия К., се
намирал на по-малко от 20 м от мястото на удара, което попада в опасната му
зона, изчислена на около 38 м. В момента, в който подсъдимият К. видял пешеходеца
С., задействал спирачната система, но преди тя да успее да се задейства,
настъпил удар. Подсъдимият К. подал сигнал за инцидента на 112 и
изчакал пристигането на контролните органи.
С предната си челна част л.а. „Тойота“ ударил пешеходеца
в областта на кръста, след което С. се ударил в предното стъкло на автомобила. Пешеходецът
преминал предния капак на автомобила и паднал отдясно на превозното средство,
без да бъде прегазен. В резултат на удара на пешеходеца била причинена съчетана
черепно-мозъчна и гръдна травми, довели до остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, които увреждания довели до смъртта му, настъпила няколко часа
след произшествието.
По доказателствата
Съдът прие установена изложената фактическа обстановка
въз основа на обясненията на подсъдимия Г.З.К. (частично, тъй като съдът не кредитира
обясненията му относно броя на колите, намирали се в лявата пътна лента, и
неговата скорост на движение, която твърди, че е била 40-45 км./ч), показанията
на свидетелите М.Г.С., К.Г.С., А.Е.К. (показанията на двете дъщери на Г.К. С. и неговата
съпруга не допринасят за разкриване на обективната истина, тъй като тези
свидетели не са преки очевидци), А.О.Г., И.И.Б., Е.Ф.М.М. (показанията на тримата свидетели са последователни
и логични, като подробно и без противоречия пресъздават това, което са успели
да видят и запомнят), М.И.Г., С.Д.Д., И. Т.Б., А. Я.Т., Я.Р.П., С.А.А.. Протоколите за
разпит на всички свидетели са прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 373, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 283 от НПК. От тези гласни доказателствени
средства се установяват времето и мястото на инцидента, както участниците в него.
От показанията на свидетелите се достига до несъмнен извод за състоянието на
пътната настилка, сигнала на светофарната уредба, при който е извършено
движението на пешеходеца и автомобила, управляван от подсъдимия, непосредствено
преди и по време на удара. Показанията на свидетелите възпроизвеждат
обстоятелства във връзка с механизма на произшествието, сред които скоростта на автомобила на подсъдимия и темпът и
скоростта, с която пешеходецът е предприел пресичане, като възприетото от тях
съответства на останалия доказателствен материал по
делото.
От заключението на комплексната медико-автотехническа
експертиза, изготвена
от доц. д-р инж. Г.Б.Д., маг. инж. П.Д.П. и д-р И.А.Л., което съдът приема
като вярно и безпристрастно, се доказа, че причината за смъртта на пешеходеца Г.К.
С. се дължи на съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми,
довели до остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Според вещите лица травматичните
увреждания са резултат от удар с или върху твърди тъпи предмети със значителна
кинетична енергия и отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие,
в което С. е участвал като пешеходец. Вещите лица са стигнали до извода, че между
получените травматични увреждания, възникналото пътнотранспортно произшествие и
смъртта на Г. С. има пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
От заключението на назначената комплексна медико-автотехническа
експертиза, докладвана от
доц. д-р инж.
Г.Б.Д., маг. инж. П.Д.П. и д-р И.А.Л., става ясно, че скоростта на л.а. „Тойота“,
управляван от подсъдимия, преди и в момента на удара с пешеходеца е била около
55 км/ч. Скоростта на автомобила в момента на удара е определена според методиката
на „Коршаков“. Изводът остава непроменен и при
определяне на скоростта по метода на „Appel”, който е използван от вещите лица доц. д-р инж. Г.Б.Д., маг.
инж. П.Д.П. и д-р И.А.Л., изготвили допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза.
Скоростта на пешеходеца преди и в момента на удара
е установена въз основа на заключението
на назначената допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза, изготвена от доц. д-р инж. Г.Б.Д., маг.
инж. П.Д.П. и д-р И.А.Л., на което
съдът дава
вяра. Вещите лица са категорични, че скоростта на пешеходеца преди и в момента
на удара е била 7 км/ч, която се определя като „спокойно бягане“. До извода е
достигнато въз основа на показанията на свидетелите И.Б., А.Г. и Е.М., които
твърдят, че са видели пешеходеца да тича при преминаване през пътното платно.
Вещите лица са взели предвид също заболяванията на С., които имат отношение към
възможността на пострадалия да се придвижва в режим „спокойно бягане, както
и данни от техническата литература.
Изводът от посочената експертиза, че пешеходецът е бягал, се потвърждава и от
заключението на комплексна медико-автотехническа
експертиза, докладвано от
доц. д-р инж.
Г.Б.Д., маг. инж. П.Д.П. и д-р И.А.Л.. Съгласно заключението няма съмнение, че С. е
бягал и в момента на удара нито един крак не е бил опорен, тъй като пешеходецът
няма фрактури по долните крайници.
От изключително значение за разкриване на
обективната истина е изясняването на въпроса, свързан с видимостта на
подсъдимия към пешеходната пътека и пешеходеца, както и имал ли е подсъдимият техническа
възможност да избегне удара. За да достигне до своя извод съдът кредитира
заключенията на комплексната медико-автотехническа
експертиза и двете допълнителни комплексни медико-автотехнически
експертизи, изготвени от доц. д-р инж. Г.Б.Д., маг. инж. П.Д.П. и д-р И.А. Л.. Между заключенията на експертизите не
съществуват противоречия, което дава възможност на съда да формира несъмнен
извод. Вещите лица са посочили ясно, че ако отстоянието
на автомобила от мястото на удара, когато подсъдимият е имал възможност да
регистрира пешеходеца като опасност, е по-малко от опасната зона, ударът е
непредотвратим.
За да се установи дали в настоящия случай ударът е
бил непредотвратим, необходимо е първо да се стигне до извод от кой момент
пешеходецът е бил видим за подсъдимия, т.е. К. е имал възможност да регистрира С.
като опасност. Пешеходецът е започнал да пресича на червен забранителен сигнал
на светофарната уредба, като е преминал лявата част от пътното платно докато
през нея са се движели автомобили в насрещно направление спрямо посоката на
движение на подсъдимия при зелен разрешителен сигнал. Насрещно движещите се
автомобили са възпрепятствали подсъдимия да види, че пешеходецът има намерение,
а след това е предприел пресичане на пътното платно. От допълнителната
комплексна медико-автотехническа експертиза (том II, л. 33) се установява,
че подсъдимият не е имал видимост към целия участък от пешеходната пътека в
зоната на насрещно движение. За невъзможността на подсъдимия да види пешеходеца
в момента, в който е стъпил на пътното платно, уточнение в съдебно заседание на
08.02.2020 г. е направено от вещо лице
маг. инж. П.Д.П.. Вещото
лице е обяснило, че намиралите се в лявата пътна лента автомобили са попречили
на подсъдимия да регистрира като опасност пешеходеца, като е без значение видът
на моторните превозни средства, спрели зад първия в колона л.а. „Киа“.
Към невъзможността подсъдимият да види пешеходеца и
към момента, в който С. се е намирал на двойната непрекъсната разделителна
линия, допринася обстоятелството, че в
лявата пътна лента спрямо посоката на движени на К. е имало няколко автомобила.
По делото не са събрани доказателства, които да позволяват да бъде направен
категоричен извод за броя им. Въпреки това от показанията на И.Б., А.Г. и Е.М.,
както и от обясненията на подсъдимия, може да се формира несъмнено заключение,
че в лявата лента за движение е имало повече от един автомобил. Затова съдът
приема, че в лявата лента за движение непосредствено преди и по време на удара
са се намирали л.а. „Киа“ и поне още един автомобил. И от двете допълнителни
комплексни медико-автотехнически експертизи се
установява, че при наличие на автомобил зад л.а. „Киа“, подсъдимият К. не е
имал възможност да възприеме намиращия се на двойната непрекъсната разделителна
линия пешеходец.
Моментът, в който пешеходецът е станал видим за
подсъдимия, е след преминаването му пред л.а. „Киа“. Тогава е възникнала
опасността за движението, тъй като пешеходецът е станал обективно видим за
подсъдимия. Да се приеме, че опасността е възникнала към момента на стъпване на
пешеходеца на пътното платно или в предишен момент – когато е изразил намерението
си да пресече пътното платно, не е допустимо, тъй като подсъдимият не е имал възможност
да отчете пешеходеца като опасност по вече обсъдените по-горе причини. Когато водачът
е регистрирал пешеходеца като опасност, автомобилът на подсъдимия се е намирал
на по-малко от 20 м. от мястото на удара. От вещите лица е изчислено, че в този
момент опасната зона се е равнявала на около 38 м. Тъй като отстоянието
на автомобила от мястото на удара, когато подсъдимият е имал възможност да
регистрира пешеходеца като опасност, е по-малко от опасната зона, ударът е бил
непредотвратим.
Установено е, че ударът е щял да настъпи и при
скорост на автомобила, управляван от подсъдимия, от 50 км/ч. Вещите лица са
стигнали до извода, че ударът е бил предотвратим при скорост на л.а. „Тойота“
от 32 км/ч. или по-ниска.
По несъмнен начин се установи от заключението на
изготвената от маг. инж. П.Д.П. автотехническа
експертиза, че системите, агрегативите и възлите на управлявания
от подсъдимия автомобила, свързани с безопасността са били технически изправни.
Този краен извод е важен с оглед възможността на автомобила да спре в момента,
в който бъде задействана неговата спирачна система. В конкретния случай поради
независещи от подсъдимия причини автомобилът не е успял да спре и ударът е
настъпил, въпреки че в момента, в който пешеходецът е станал видим за
подсъдимия, К. веднага е активирал спирачната система.
От заключенията на комплексна медико-автотехническа
експертиза и допълнителна комплексна медико-автотехническа
експертиза, изготвени от доц. д-р инж. Г.Б.Д., маг. инж. П.Д.П. и д-р И.А.Л., по категоричен начин се установи, че сигналът на светофара в момента на навлизане
на пешеходеца на пътя и в момента на удара е бил червен забранителен за него, а
за автомобила преди и в момент на удара е бил зелен разрешителен. Изводът
остава непроменен и от заключенията на назначените две допълнителни двойни автотехнически експертизи, изготвени от доц. д-р инж. Г.Б.Д. и маг.
инж. П.Д.П..
От правна страна
При така възприетата фактическа обстановка и
анализирани доказателства, съдът приема,
че с действията си подсъдимият К. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“, вр.ал.1, б. „в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В рамките на повдигнатото обвинение на подсъдимия
е вменено за допуснато нарушение на посочените норми на закона и причиняване на
пътнотранспортно произшествие, поради допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2,
изр.1 от ЗДП.
Според настоящия съдебен състав безспорно се
установи наличието на пътнотранспортно произшествие между автомобила на подсъдимия
К. и пешеходеца С., в резултата на което е настъпила смъртта на последния.
Съдът прие, че скоростта на автомобила към момента на удара е била превишена - 55
км/ч., в нарушение на правилата за движение по пътищата. По несъмнен начин обаче
се установи, че и при скорост от разрешената 50 км/ч между подсъдимия и
пешеходеца пътнотранспортно произшествие също е щяло да възникне.
Съдът намира, че подсъдимият е управлявал
автомобила със съобразена скорост. Въз основа на приетата за установената
фактическа обстановка не би могло да се направи извод, че са съществували
обстоятелства, които да налагат подсъдимият да избере скоростта, при която е
изчислено, че ударът е предотвратим - 32 км/ч. По делото категорично беше установено, че сигналът на светофара в момента
на навлизане на пешеходеца на пътя и в момента на удара е бил червен
забранителен, а за автомобила преди и в момент на удара е бил зелен
разрешителен. Следователно не би могло да се твърди, че за подсъдимия е
съществувало задължение да намали скоростта на автомобила, въпреки че е
наближавал кръстовище. Тук следва да се имат предвид и разпоредбите на чл.
47 от ЗДвП „Водач на пътно превозно
средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост,
че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство.“ и чл.102 от ППЗДвП „При приближаване към кръстовище водачът на пътното
превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може
да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и
пешеходците, които имат предимство
за преминаване.“ В процесния случай безспорно се
установи, че не пешеходецът, а подсъдимият водач на МПС е имал предимство и
съответно за него не е съществувало задължение да намали скоростта. Движението
за пешеходеца и за подсъдимия е регулирано със светофарна уредба, с която
участниците в движението е следвало да съобразят поведението си. За подсъдимия
не е съществувало задължение да съобрази, че пешеходец внезапно ще премине пред
автомобила му, още повече след като преди това пресече лявото пътно платно, в
което в насрещна посока също се движат автомобили. Появата на пешеходец, преминаващ на червен
забранителен сигнал на светофарната уредба,
на пътното платно, по което се движат автомобили при зелен разрешителен
сигнал на светофарната уредба, не е сред обстоятелствата, които подсъдимият да
е могъл и да е бил длъжен да предвиди, за да избере скоростта си на движение
съобразно тях. Опасността се е появила внезапно като неправомерно тичащ на пътното
платно на червен сигнал пешеходец и не би могло да се вмени на подсъдимия виновно
причиняване на вредоносния резултат. (в този смисъл е Решение № 28/23.02.2009
г. по дело № 733/2008 г. на ВКС, НК, I Н.О.) По изложените съображения съдът приема,
че е налице хипотезата на чл. 15 НК, а именно случайно деяние, при което подсъдимият
не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Деянието е случайно и защото подсъдимият не по своя вина е бил
поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните
последици, доколкото деецът не може да носи отговорност, когато произшествието
е станало в рамките на опасната зона и той сам не е създал предпоставките за
настъпването на общественоопасния резултат преди
опасната зона за спиране. В случая безспорно е налице обективна невъзможност за
възприемане на пешеходеца от страна на подсъдимия К. – вещите лица са
категорични, че пешеходецът е бил регистриран като опасност от подсъдимия едва
при преминаването му пред л.а. „Киа“. Подсъдимият не е могъл и да предвиди по никакъв начин
възможността пешеходец да премине през пътно платно при червен забранителен сигнал
на светофарната уредба, относим към неговото
поведение като участник в движението, с оглед на което липсва виновно нарушение
на правилата за движение, допуснато от подсъдимия, което да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: