Решение по дело №240/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба вх. № 1628/02.02.2023г. на К.Т.Т., ЕГН: **********,***, против Решение № 2153-03-13/19.01.2023г. на Директора на Териториално поделение – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № **********/28.10.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение – Варна на НОИ. Със същото разпореждане на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, на К.Т. й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателката сочи, че е упражнявала трудова дейност в „Слънчево“ АД, поради което неправилно й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В съдебно заседание, чрез адвокат С. поддържа жалбата. Направено е искане за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП-Варна на НОИ и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение - Варна на НОИ, представляван от главен юрисконсулт К., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Варна, след като обсъди и прецени доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на оспореното решение е започнало по заявление на жалбоподателката с вх. № 2113-03-3708/10.12.2021г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Посочила е да се ползват данните от РОЛ, има две родени деца – на ***г. и на 06.06.1980г., както и че старата й трудова книжка е загубена и да й се отпусне пенсия в минимален размер или да се ползва МРЗ. Приложила е документи за осигурителен стаж с начална дата 26.07.1974г. и крайна дата 14.09.2021г., с периоди на прекъсване и такива за осигурителен доход.

С Разпореждане № **********/28.10.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение – Варна на НОИ, при зачетен общ осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението 14 год. 10 мес. 06 дни трета категория, от който действителен осигурителен стаж за право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО 13 год. 03 мес. 16 дни и навършена възраст 66 год. И 08 мес., на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, на Т. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаряна условието по чл. 68, ал.1-2 от КСО за жените за 2021г. за 36 год. Осигурителен стаж, а има 14 год. 10 мес. 06 дни, както и не отговаряна изискването на чл.68, ал.3 от КСО за 15 год. Действителен осигурителен стаж, а има такъв 13 год. 03 мес. 16 дни.

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба вх. № 1012-03-693/19.12.2022г., Директорът на ТП-Варна на НОИ се е произнесъл с процесното решение, с което отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло изложените в разпореждането мотиви. Според административният орган при определянето на действителния осигурителен стаж, положен от жалбоподателката, пенсионният орган спазвайки правилата на §1, ал.1, т.12 от КСО, правилно не е включил периодите от майчинство на лицето. Приел е, че независимо, че този период е зачетен като осигурителен стаж към общия такъв, съгласно чл.9, ал.2 от КСО, той не представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. По този начин, от общия осигурителен стаж на лицето от трета категория е изваден този, придобит през периодите на майчинство и зачетен като общ осигурителен стаж, съгласно чл.9, ал.2 от КСО, и е получен действителен осигурителен стаж с продължителност 13 год. 03 мес. 16 дни, към който следва да се прибави и пропуснатата 01 год. /за 1990г./ осигурителен стаж. С оглед на това действителният осигурителен стаж на лицето е 14 год. 03 мес. 16 дни.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза със задача, вещото лице след преглед на относимата документация в „Слънчево“ АД да даде заключение за времето от 26.07.1974г. до м.декември 1979г. вкл., съществуват ли в дружеството издадени и запазени ведомости за работни заплати; присъства ли в тях името на жалбоподателката с начислена работна заплата и за кои конкретно месеци в изследвания период. На база на извършената проверка за процесния период, експертизата е установила, че за периода 26.07.1974г. – 31.12.1976г. – липсват ведомости. За периода 01.01.1977г. – 31.12.1979г. има ведомости и в тях има данни за жалбоподателката за месеците: 01.01.1977г., 31.07.1977г. и 01.05.1979г. – 31.12.1979г. По делото е допусната и допълнителна съдебно-икономическа експертиза със задача, вещото лице на база на всички документи по административната преписка да даде заключение за общия размер на положения осигурителен стаж от жалбоподателката с включване и на периода на майчинство в него. Според заключението на експертизата, общият и действителен стаж на К.Т., след включването на периодите на двете майчинства е в размер на 18 год. 05 мес. 15 дни. Процесуалния представител на ответната страна е оспорил заключението по отношение продължителността на периода на осигурителния стаж на жалбоподателката. В отговор на молба на жалбоподателката за представяне на документи от личното и досие като бивш служител на „Слънчево“ АД, а именно: Молби за неплатен отпуск по майчинство за периодите 23.08.1977г. – 31.12.1977г. и 01.08.1978г. – 30.04.1979г., по делото е приложено уведомително писмо от „Слъчево“ АД изх. № 028/21.11.2023г. В писмото е посочено, че личните досиета на бившите служители на „Слънчево“ АД не ес съхраняват в архива на дружеството, поради което и не могат да бъдат представени исканите документи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване и от лице притежаващо активна легитимация да го оспори.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма и на административнопроизводствените правила. Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31.12.2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 - годишна възраст.

Безспорно е по делото, че жалбоподателката е навършила необходимата възраст по чл.68, ал.3 от КСО, която е 66 години и 08 месеца.

Съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Според приетото по делото заключение по допуснатата съдебна експертиза, жалбоподателката е родила първото си дете на 06.10.1976г. по тогава действащото законодателство /ПМС № 61/1967г./ за първо дете тя има право на 12 месеца платен отпуск, като 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждането, а останалите 10 месеца и половина, след раждането. Съгласно чл.61 от отменения през 1995г. КТ: „Предприятието, учреждението или организацията е длъжно при поискване да разреши на майката – работничка или служителка, включително и осиновителка, неплатен отпуск до навършване на тригодишна възраст на детето. Този отпуск се зачита за трудов стаж.“ Детето на жалбоподателката навършва три години на 06.10.1979г. независимо, че има липсващи ведомости или липсват данни за жалбоподателката в различни периоди, за които има ведомости, тя е била в трудово правоотношение със „Слънчево“ АД. Жалбоподателката е родила второто си дете на 06.06.1980г., като в този са действали посочените по-горе разпоредби. Второто дете навършва 3 години на 06.06.1983г. За периода на второто майчинство жалбоподателката има право на 14 месеца платен отпуск, включващ и 45 – те дни преди раждане и неплатен отпуск до навършване на 3 годишна възраст на детето. Според експертизата ответникът е признал само платения отпуск.

В случая, времето на майчинство на жалбоподателката следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999г. разпоредби. Съгласно чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./ за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите /отм./ се зачита и времето, прекарано в законно установен платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Съгласно действащата към периода Инструкция № 2492/29.12.1967г. /отм./ за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите. Съгласно сега действащата разпоредба на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете. В този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени в КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време. Т.е., както според действалите до 31.12.1999г. норми на отменените Закон за пенсиите и правилника за неговото прилагане, и по сега действащият КСО, периодите на майчинство се зачитат за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране. След като периодите на майчинство на жалбоподателката са преди 31.12.1999г., по силата на чл.80 от ППЗП /отм./, те се зачитат за трудов стаж, като на основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО, следва да се зачетат и за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО. В тази връзка са и изготвените и приети от съда заключения по допуснатите съдебни експертизи, които съдът кредитира като компетентно изготвени, съобразени с доказателствата по делото. Според заключението по допуснатата допълнителна съдебно-икономическа експертиза, общият и действителен стаж на К.Т., след включването на периодите на двете майчинства е в размер на 18 год. 05 мес. 15 дни. Осигурителния стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд, поради което изложеното в оспореното решение противоречи на разпоредбите на чл.14 и чл.47, ал.3 от Конституцията на Република България.

С оглед приобщените по делото доказателства съдът приема, че действителния осигурителен стаж на жалбоподателката възлиза на 18 години 05 месеца и 17 дни, поради което и при навършена възраст 66 години и 08 месеца, за Т. са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Оспореното решение следва да бъде отменено, като противоречащо на приложимия материален закон.

Предвид разпоредбата на чл.98, ал.1 от КСО, съгласно която компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасян по заявление с вх. № 2113-03-3708/10.12.2021г. на К.Т.Т. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.2 от КСО.

При този изход на делото основателно и своевременно направено е искането на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски в размер на 910.00 лева, съставляващи 10.00 лева заплатена държавна такса, 400.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 500.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-13/19.01.2023г. на Директора на Териториално поделение – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № **********/28.10.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение – Варна на НОИ.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление с вх. № 2113-03-3708/10.12.2021г. на К.Т.Т., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

ОСЪЖДА Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт да заплати на К.Т.Т., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 910.00 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: