Решение по дело №713/2018 на Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ гр.София,27.02.2018г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение,първи въззивен състав,в публично заседание на двадесети февруари в състав:

Председател: Евгения Генева

Членове: 1. Дора Михайлова

2. Росина Дончева

 

 

разгледа докладваното от Генева гр.д. № 713/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба неа Т.Н.Н. с ЕГН ********** и С.И.Н. с ЕГН **********,***, против решение № 180 от 27.08.2018г. по гр.д.№ 2084/2017г. на РС-Ботевград, в частта му, с която са уважени исковете на „П." АД, ЕИК  с адрес на управление *** ,с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и с цени,както следва: 1 842.09 лв. остатък по ф-ра № ********** от 30.09.2014г.; 6 592.91 лв. по ф-ра № ********** от 30.10.2014г. и 4 122.18 лв. по ф-ра № ********** от 30.01.2015 лв.,представляващи цената на плътна асфалтова смес и несортиран трошен камък от асфалтовата база на ищеца Ръждавец и кариера Ръждавец, ведно с обезщетение за забава в размер на 2.516.44 лв. за периода от 30.01.2015г. до 19.01.2017г.,ведно със законната лихва върху сумите,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-26.01.2017г. до окончателното плащане на сумите,ведно със съдебни разноски по заповедното производство-ч.гр.д. №272/2017г. на PC Видин в размер на 140.59 лв. и разноски по исковото дело в размер на 551.44 лв.Излагат се оплаквания за необоснованост,нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила.

 

Въззиваемата страна оспорва жалбата.

Съдът намира въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

Ищецът твърди,че ответниците са бивши неограничено отговорни съдружници на събирателно дружество „Р.-И.-В.,К. и СИЕ"СД,правоприемник на събирателно дружество „Р.-И.-Н..Н." СД,срещу които се снабдили със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,но последните депозирали възражение.Между дружеството „Р.-И.-Н.-Н." СД с ЕИК. и ищеца бил сключен договор за покупко-продажба на плътна асфалтова смес и несортиран трошен камък,по силата на който ищецът доставил на 30.09.2014г. 415 тона плътна асфалтова смес;от 1.10. до 31.10.2014г. доставил 52 260 тона плътен асфалтобетон; през м.януари 2015г. доставил 28 840 тона асфалтова смес и 50 400 тона несортиран трошен камък.доставените инертни материали- общо 496 100 тона асфалтови смеси и 50 400 тона несортиран трошен камък-били приети без възражения от представител на купувача,но не били заплатени.Впоследствие през м. юли 2016г. към дружеството се присъединили двама нови неограничено отговорни съдружници, а ответниците на пуснали дружеството, което било „преименувано",но по силата на чл.98 ТЗ бившите съдружници били солидарно отговорни и затова в заповедното производство била издадена заповед № 317-РЗ от 10.02.2017г. по ч.гр.д. №272/2017г. на РС-Видин на осн.чл.410 ГПК солидарно срещу дружество „Р.-И. –К., В. и С." СД и срещу всички съдружници- настоящи и бивши, които са ответниците.Районният съд е уважил исковете след изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която е установила,че фактурите са осчетоводени в дневниците за покупки,по тях е теглен данъчен кредит; ответниците и настоящите съдружници не са предоставили на вещото лице доказателства за извършени плащания по фактурите;законната лихва върху сумите по осчетоводените фактури за периода от 30.01.2015г. до 19.01.20 Пг.възлиза на 2 516.44 л в. Разпределяйки доказателствената тежест,районният съд е указал на ответниците да ангажират доказателства за заплащане на сумите,което те не са направили.В отговора си по чл.131 ГПК ответниците са заявили,че исковете са недопустими,тъй като биха отговаряли солидарно само при ангажиране отговорността на дружеството; исковете били неоснователни,тьй като ищецът не представил доказателства,че стоките са доставени.Съдът е приел,че осчетоводяването на фактурите от дружество „Р.-И.Н.-Н." СД,по които издателят се е подписал и като „получател", и ползването на данъчен кредит и частичното плащане по първата фактура представлява извънсъдебно признание както на сключения договор,така и на получаването на процесиите стоки.В потвърждение на този извод са и представените пот ищеца 6 бр. кантарни бележки и и двустранен протокол от 30.01.2015г.Представена е покана за доброволно изпълнение изх.№ 293/22.01.2016г.,която е получена на 25.01.2016г.След служебна справка съдът е установил,че на 14.07.2016г. ответниците са заличени като съдружници и дружеството е преобразувано в СД"Р.-И.-К.,В. и СИЕ".Следователно са налице предпоставките на чл.98 ТЗ за ангажирана на отговорността на ответниците за задължения на дружеството,възникнали преди преобразуването му,прекратяването му или излизането на съдружниците,в рамките на общия 5-годишен давностен срок.Допустимо е да се ангажира отговорността само на съдружниците,тъй като установителният иск по чл.422 ГПК касае само тези длъжници в заповедното производство,които са подали възражение.Съществуващото към момента на инициирането на заповедното производство дружество/т.е. преобрзуваното дружество/,също е длъжник по процесната заповед за изпълнение.Разпоредбата на чл.88 , ал.2 ТЗ за насочване на принудителното изпълнение първо срещу дружеството, се прилага само в изпълнителното производство.Основните искове са квалифицирани по чл. 422,ал.1 ГПК,вр.чл.327,ал.1 Т3,вр.чл.88 Т3,вр.чл.76 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, а акцесорните искове относно дължимите лихви -по чл.86,ал.1 ЗЗД вр.чл.294,ал.1 ТЗ.Що се отнася до задълженията за лихви,съдът е приел,че няма специална уговорка относно падеж на задълженията и се прилага чл.327, ал.1 ТЗ-датите на приемане на стоката и издаване на фактурите.В случая се претендират лихви по някои от фактурите няколко месеца след изпадане в забава и претенциите следва да бъдат уважени така,както са поискани.Що се отнася до разноските,то задълженията за тях не са солидарни и в случая ответниците дължат по 1/5 от направените в заповедното производство разноски,поради което в тази част претенцията е частично основателна.За исковото производство ответниците дължат всички доказано сторени разноски от ищеца.

Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция.Решението е обосновано и постановено при достатъчно доказателства предвид правилно разпределената доказателствена тежест и дадени указания в тази насока.Правилно са приложени разпоредбите на ТЗ и ЗЗД относно солидарната отговорност на съдружниците и правния характер на облигационните отношения.Страните са правилно конституирани и исковете са правилно квалифицирани.Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Водим от горното,съдът

 

 

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 180/27.08.2018г. по гр.д. № 2084/2017г. на РС-Ботевград.

ОСЪЖДА Т.Н.Н. с ЕГН ********** и С.И.Н. с ЕГН **********,двамата с адрес ***, да заплатят на „П." АД,ЕИК . със седалище и адрес на управление,***,съдебни разноски за въззивното производство в размер на 100/сто/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:!.