№ 7636
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20211110124842 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с която срещу Н. В.
А. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД за установяване
съществуване на вземанията, за които по ч.гр.д. № ******* г. по описа на СРС, 161 с-в,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката по договор за студентски
кредит за финансиране на студенти и докторанти № ***** от 29.09.2015 г.
Ищецът твърди, че на 29.09.2015 г. между ответника и банката е бил сключен
договор за студентски кредит, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника
сума в размер на 9600 лева за заплащане на таксите за обучението на
кредитополучателя във висше учебно заведение, а последният от своя страна се
задължил да върне тази сума, ведно с дължимите лихви, в сроковете и условията,
уговорени в договора. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 31.07.2030
г., като бил уговорен гратисен период от 58 месеца, считано от датата на сключване на
договора до 31.07.2020 г. Поддържа се по договора ответникът да е усвоил сума в общ
размер на 2867,37 лв. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от договора в случай, че
кредитополучателят не представи на банката два поредни семестъра документ,
удостоверяващ качеството му на редовен студент с право да се запише в следващ
семестър, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно
изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Твърди се горното условие да
е било налице, поради което банката е обявила вземането си по процесния договор за
изцяло предсрочно изискуемо, като същото се сочи да е било връчено на ответника
чрез неговата майка. Ищецът претендира и договорна лихва в размер на 99,41 лв.,
мораторна лихва за забава на основание чл. 9 от договора, както и такси в размер на 12
1
лв., представляващи разноски във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост
по кредита, начислени на 17.06.2019 г. Моли за уважаване на предявените
установителни искове и за присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените
искове се оспорват. Навежда възражение за липса на предпоставки за обявяване на
целия кредит за предсрочно изискуем при твърдението, че ответникът е продължил
обучението си в друго висше учебно заведение. Поддържа се след получаване на
писмото от „Юробанк България АД да е уведомил насрещно ищеца, че продължава да
бъде студент, като е поискал гратисният период да бъде удължен. Наред с това сочи,
че и гратисният период не е бил изтекъл, поради което заемът не е бил предсрочно
изискуем, съответно не е подлежал на принудително изпълнение. Навежда вземането
да не е изискуемо и към депозирането на отговора, тъй като гратисният период се
удължава в случаите на продължаване обучението в друго висше училище за срок не
по-дълъг от две години. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. А. подава насрещна искова молба срещу
„Юробанк България“ АД, с която е предявен иск за осъждането на ответника да
удължи гратисния период по договор за студентски кредит за финансиране на
студенти и докторанти № ***** от 29.09.2015 г. с максималния период до 01.08.2022 г.,
както и за осъждането му да изготви нов погасителен план, считано от 02.08.2022 г.
Поддържа се насрещният ищец без прекъсване в периода от 26.09.2016 г. до 30.09.2020
г. да е студент във Великобритания, редовна форма на обучение – бакалавърска
програма по специалност право към Sauthamptan Solent University, съответно
магистърска програма по специалност право към University of Sauthamptan. Сочи се
за това обстоятелство надлежно е уведомил „Юробанк България“ АД първо по ел.
поща на пълномощника на банката адв. З. на 10.07.2019 г., а в последствие и с молба
от 7.11.2019 г., като е изразил становище, че кредитът не следва да бъде обявяван за
предсрочно изискуем и е поискал удължаване на гратисния период, като е приложил и
съответните доказателства, но отговор от банката не е последвал. Сочи, че
разпоредбата на чл. 23, ал. 5, т. 1 вр. чл. 21, ал. 7 ЗКСИ е императивна. По изложените
съображения моли за уважаване на предявените насрещни искове.
В срока по чл. 131 ГПК „Юробанк България“ АД е депозирала отговор на
насрещната искова молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Излага подробни съображения, че банката е упражнила законосъобразно правото си да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Не оспорва получаването на
уведомление от 7.11.2019 г., но твърди, че А. не е изпълнил своевременно
задължението си да представи доказателства, че е продължил обучението си в друго
висше образование, т.е. за периода 2016-2019 г. да удостовери, че е редовен студент.
Сторил е това едва след обявяването предсрочната изискуемост на кредита. Наред с
това заявява, че договорът е сключен на основание ЗКСД и типов договор, сключен
между министър на образованието и науката и банката и касае само кредитиране на
придобиване на висше образование в държавно или частно висше заведение на
територията на Р България, като отпуснатият кредит на А. е за обучение в Нов
български университет. Ето защо и при непредоставяне на документ, удостоверяващ
качеството му на редовен студент за два поредни семестър е нарушил клаузите на
договора, поради което са и предприети процесните действия. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените насрещни искове.
2
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на производството по първоначалните искове
От приобщеното ч.гр.д. № *******г. по описа на СРС, 161 състав, се
установява, че по заявление от 21.08.2019г. ищецът е поискал издаване на заповед по
чл.417 ГПК срещу Н. В. А. за вземания по договор за студентски кредит за
финансиране на студенти и докторанти № ********** Въз основа на заявлението била
издадена заповед от 30.08.2019г., с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати на
кредитора претендираните суми, както следва: сумата от 2867,37 лв., представляваща
главница по договор за студентски кредит № *****/29.09.2015 г., ведно със законната
лихва от 21.08.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 99,41 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 29.09.2015 г. до 8.07.2019 г., сумата от 66,26 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 29.09.2015 г. до 18.08.2019 г., сумата от 12
лв., представляваща начислени такси. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение
от длъжника Н. В. А., поради което с разпореждане съдът е дал указания на ищеца
„Юробанк България“ АД по чл.415, т.1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен
настоящият иск. Ето защо настоящото производство е допустимо.
С окончателния доклад по делото, приет в о.с.з. от 16.10.2024 г., като
безспорно между страните е отделено обстоятелството, че страните са сключили
договор за студентски кредит за финансиране на студенти и докторанти №
**********, по който „Юробанк България“ АД е предоставило заем на ответника А. в
размер на 9600 лв., от която сума последният е усвоил сума в общ размер на 2867,37
лв., че кредитодателят е уведомил кредитополучателят за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договора, както и че В. А. с писмо от 7.11.2019 г. е
уведомил банката, че продължава да бъде студент в учебно заведение във
Великобритания в периода 2016 г. – 2019 г., за което е приложил доказателства.
Горните обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства –
договор за студентски кредит № **********, сключен по реда на ЗКСД. Със същия е
договорен размер на кредита 9600 лева за срок на погасяване 31.07.2030 г. и гратисен
период от 58 месеца, считано от сключване на договора до 31.07.2020 г. Гратисният
период за издължаване на главницата и на лихвата съгласно договора за кредит
обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна
работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен, респ. датата, на която изтича срокът на докторантурата.
Предвидено е кредитът да се усвоява на части въз основа на писмено искане до
банката и представяне на документ, издаден от съответното висше учебно заведение,
удостоверяващ качеството студент / докторант на кредитополучателя, с право да се
запише за съответния семестър, като разрешеният кредит се усвоява чрез преводи по
сметка в „Банка ДС“ АД с титуляр Нов български университет. Сумите по кредита
могат да бъдат усвоени два пъти в рамките та една учебна година от периода на
обучението след представяне на посочените по-горе документи в срок не по-късно от
пет работни дни преди датата, на която изтича срока за заплащане на конкретната
семестриални или годишна такса за обучение. Предвидено е, че кредитът се погасява
на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който окончателен погасителен
план се изготвя и представя на кредитополучателя не по-късно от последния ден от
гратисния период. Кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката
3
възнаградителна лихва, фиксирана за целия срок на кредита на 6,5 % на годишна база.
Кредитът е обезпечен с държавна гаранция по ЗКСД, като са посочени хипотезите, в
които кредиторът има право да поиска изпълнение от държавата (чл. 18).
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора лихва се начислява само върху усвоената част
от главницата. По време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане
на главница и лихва (чл. 6, ал. 2), като банката начислява лихва върху усвоената част
от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира
годишно, считано от датата на първото усвояване (ал. 3). След изтичане на гратисния
период банката изчислява общия размер на задължението на кредитополучателя, което
включва – главница равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси за
обучение и капитализираните годишно лихви през гратисния период, както и лихва,
дължима за срока на договора за кредит след изтичането на гратисния период (чл. 7,
ал. 1). Съгласно чл. 9 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, е предвидено кредитополучателят да
заплаща законна лихва за времето на забава. Чл. 13 предвижда, че при непогасяване
изцяло или частично на три последователни месечни вноски в уговорения срок,
вземането на банката за възстановяване на целия кредит тава предсрочно изцяло
изискуемо без да се прекратява действието на договора, като изискуемостта настъпва
без да е необходимо изявление от страна банката. Съгласно ал. 2 на същия член
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и в следните случаи: т. 1
– ако кредитополучателят не представи на банката за два поредни семестъра документ
от съответното висше училище, удостоверяващ качеството му на студент с право да се
запише за следващ семестър или като е представил невярна информация. Предвидено
е, че ако прекъсването на обучението, продължило не повече от две години, поради
майчинство, заболяване или за обучение в друго висше училище, т. 1 не се прилага
при условие, че кредитополучателят представи на банката доказателства за
настъпилите обстоятелства, или т. 2. ако банката установи, че кредитополучателят е
ползвал същият вид кредит предоставен за целта на договора от друга банка.
Наред с горното в чл. 14 е уговорено, че по време на периода на погасяване на
задълженията по кредита след изтичане на гратисния период, кредитополучателят
може да поиска отсрочване на задълженията, след като писмено представи
уведомление до банката, придружено от изискуемите документи, ако по т. 1. - е
настъпила трайна неработоспособност, по т. 2. – при записване в редовна форма на
обучение за придобиване на следваща образователно-квалификационна или научна
степен в рамките на една година след изтичане на гратисния период за срока на
обучението, като в последния случай едновременно с молбата следва да се представят
и документи от висшето училище, удостоверяващи тези обстоятелства, в това число и
датата, на която лицето е записано и срокът на обучението.
По делото е представено искане за студентски кредит от 28.09.2015 г., искане
за усвояване на транш от студентски кредит от 29.09.2015 г. и от 04.02.2016 г., както и
два броя уверение, издадени от Нов български университет, удостоверяващи, че Н. В.
А. има право да запише зимен, съответно летен семестър на учебната 2015/2016 г. по
специалност журналистика, редовна форма на обучение, образователна-
квалификационна степен бакалавър. В уверенията е посочено, че 31.07.2019 г. е срокът
за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа, годишната
такса е 2400 лв., а семестриалната такса е 1200 лв.
Представени по делото са две платежни нареждания за извършен превод в
полза на Нов български университет в общ размер на 2400 лв., удостоверяващи
4
заплащането на семестриална такса за студента – Н. А. F80578.
Прието по делото е уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземане по Договор за студентски кредит № ********** на основание чл. 13, ал. 2 от
договора, съгласно което към 23.04.2019 г. кредитополучателят дължи главница
2867,37 лв., както и лихва в размер на 99,41 лв. Уведомлението е редовно връчено на
ответника чрез неговата майка Палмира Паенова (лице за контакт съгласно договора)
на 08.07.2019 г. на посочения в договора адрес за кореспонденция.
От приета по делото справка за студент от 05.07.2019 г., издадена от отдел
„Студенти“ на Университет Солент, Саутхемптън, Обединено кралство се установява,
че Н. А. е бил записан по програма на обучение специалност Право, степен бакалавър
за периода от 26.09.2016 г. до 28.06.2019 г.
От приета по делото справка за студент от 29.10.2019 г., издадена от отдел
„Студенти“ на Университет Саутхемптън, Обединено кралство се установява, че Н. А.
е записан по програма на обучение специалност Право, степен магистър в редовна
форма на обучение за академичния период от 26.09.2019 г. до 31.07.2020 г. с
продължителност на програмата 12 месеца, считано о т26.09.2019г.-30.09.2020г.
По делото е представена молба с вх. № ****** г. от Н. А., чрез пълномощника
му адв. С., от която се установява, че уведомява банката, че в периода 2016-2019 г.
продължава да е студент във висше учебно заведение във Великобритания, към която е
приложил доказателства в подкрепа на твърденията си – удостоверения за студент и
писмо, изпратено по електронна поща до адв. З., пълномощник на „Юробанк
България“ АД.
Видно от разпечатка от писмо, изпратено по електронна поща от 10.07.2019 г.
ответникът А. във връзка с предсрочната изискуемост на процесния кредит представя
доказателства за своя студентски статус.
В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието
заключението (коригирано) по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото
лице П. Д. въз основа на материалите по делото, извършена справка при ищеца,
хронологично извлечение по разплащателна сметка, както и извлечение от
счетоводните книги и бюджетно платежно нареждане от 1.10.2019 г. Същото, като
обективно и компетентно изготвено, отговарящо в пълнота на стоящите пред
изследването задачи, съдът кредитира и ползва при изграждането на изводите си
относно правнорелевантните за спора факти. От съдържанието му се установява
следното:
В изпълнение на задълженията си по процесния договор ищецът е превел по
разплащателната сметка на ответника сумата от 2400 лева, както следва: - на
29.09.2015 г. – 1200 лв. и на 08.02.2016 г. – 1200 лв.
Размерът на начислените суми по време на гратисния период от 29.09.2015 г.
до 12.10.2018 г. е новосформирана главница – 2867,37 лв., от които 2400 лв. реално
усвоена главница и 467,37 лв. капитализирана лихва по време на гратисния период
прибавена към главницата.
За периода от 31.12.2018г. до 08.07.2019 г. е начислена договорна лихва в
размер на 111,02 лв., а за периода от падежа на всяка неизплатена вноска до 18.08.2019
г. е начислена лихва за забава в размер на 36,44 лв. За периода от 29.09.2015 г. до
18.08.2019 г. на ответника са начислени задължения в общ размер на 3026,83 лв., от
които усвоена главница – 2400 лв., капитализирана лихва към главница – 467,37 лв.,
договорна лихва – 111,02 лв., мораторна лихва – 36,44 лв. и такси – 12 лв.
5
На 1.10.2019 г. с бюджетно платежна нареждане за масов превод при ищеца е
постъпила сума в размер на 3062,51 лв. с основание „непог. кр. Зад. Н. А.“, с която
сума изцяло са погасени задълженията по банковата сметка, обслужваща процесния
кредит.
Въз основа на служебно поставена от съда задача вещото лице е изготвило
коригиран погасителен план (без капитализиране на възнаградителна лихва), като са
съобразени претенциите на ищеца и периодите, за които съответните вземания са
заявени. За периода от 29.09.2015 г. до 18.08.2019 г. на ответника са начислени
задължения в общ размер на 2535,43 лв., от които усвоена главница – 2400 лв.,
договорна лихва – 92,93 лв., мораторна лихва – 30,50 лв. и такси – 12 лв.
В съдебно заседание експертът пояснява, че плащането е извършено от
Министерство на образованието и науката, за което и прилага предоставеното й
платежно нареждане. Няма извършени от кредитополучателя плащания.
По първоначалната искова молба
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД, чл. 20, ал. 1 ЗКСД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявените първоначални искове в тежест на ищеца е да докаже, че по
силата на договор за целеви потребителски кредит в тежест на ответника е възникнало
задължение за връщане на предоставената му сума в размер на процесната; че е
настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с
договора за кредит, респ. че надлежно е упражнено правото на кредитора на направи
вземанията предсрочно изискуеми, че ответникът се е задължил да заплати в полза на
ищеца възнаградителна лихва и такси в уговорения размер, настъпването на падежа,
че е уговорена лихва за забава в допустимия от закона размер, че същата е начислена
в съответствие с императивните материално правни разпоредби на ЗКСД, изпадане на
ответника в забава за заплащане на главното вземане и размера на това му вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
дължимите суми са погасени на падежа.
Съдът намира, че безспорно по делото е установено, че процесният договор е
сключен, както и че ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 9600 лв., от
която сума последният е усвоил 2400 лв., представляваща заплатена от банката на Нов
български университет дължими от В. А. семестриални такси. Горното обстоятелство
се установява от представените по делото писмени документи и от заключението на
ССчЕ.
Не е спорно между страните, че ответникът не е погасявал суми по
предоставения му кредит.
Основният спор между страните е дали е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита с оглед възражението на последния, че е продължил обучението си във
висше училище във Великобритания.
Между страните е сключен договор за банков кредит в полза на физическо
лице с цел плащане на семестриални такси при обучение в университет. Този вид
договори са регулирани от държавата с нормите на Закона за кредитиране на
студентите и докторантите, които, с оглед предмета и изричното законодателство, се
явяват специални по отношение на правилата на чл. 430 ТЗ и на правилата за договор
за заем по ЗЗД. Това означава, че договорът, предмет на делото, се урежда от
правилата на ЗКСД и доколкото няма изрични норми, при празноти - от общите
6
правила на ТЗ, ЗЗД и ЗЗП, доколкото кредитополучателят е физическо лице.
Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти
и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД). Този специфичен отделен
вид кредитиране се основава на принципа на сътрудничество между банките и
държавата (чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗКСД ). Качеството кредитополучател по този закон може
да притежава единствено лице, което отговаря на определени изисквания – чл. 3, ал. 1
ЗКСД, сред които е качеството "студент" и което е гражданин на страна – членка на ЕС
или на ЕИП. Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се извършва
само от банки, които са сключили с министъра на образованието типов договор,
уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във връзка с участието в
системата за кредитиране на студентите и докторантите /чл. 6, ал. 1/. Този типов
договор се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на
финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и
докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е разписано неговото
задължително минимално съдържание. Кредитополучателят не дава обезпечение
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗКСД, но от друга страна по тези договори за кредит Държавата
гарантира изплащането на задълженията на кредитополучателя на основание чл. 4, т. 1
ЗКСД. За тази цел банката уведомява държавата чрез Министерството на
образованието и науката в тридневен срок от сключването на договора съгласно чл. 18,
ал. 6 ЗКСД. Държавата издава съответна гаранция. Ако кредитополучателят не
изпълни задълженията си, произтичащи от договора за кредит, банката следва да
потърси първо от него изпълнение на тези задължения (т. е. държавата разполага с
beneficium excussionis personalis). Ако кредитополучателят не изпълни задълженията
си по договора за кредит въпреки поканата от банката, едва тогава банката следва да
се обърне към държавата като гарант по кредита, която изплаща задълженията на
кредитополучателя за главница и лихви, но само ако са спазени условията на типовия
договор, сключен между държавата и банката (чл. 14, ал. 1 ЗКСД). В дадения случай
ищецът продължава да търси изпълнение на паричните задължения по договора за
студентски кредит от кредитополучателя.
Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен – правните
последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за
тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно
на страните при сключването на договора. По своята правна същност тази правна
сделка представлява банков кредит, тъй като ищецът сключва кредитни сделки по
занятие. Процесният договор е сключен с оглед целево финансиране на физическо
лице, което притежава особено качество – студент или докторант, при преференциални
условия с държавна финансова подкрепа въз основа на типов договор, уреждащ
правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата
за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа. По
силата на специалната законова разпоредба на чл. 17, ал. 5 ЗКСД по отношение на
договора се прилагат разпоредбите на ЗПП.
Доколкото съдът достигна до извода, че по отношение на договора се прилагат
разпоредбите на ЗПП и предвид факта, че съдът следи служебно и е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
7
При извършена служебна проверка по реса на чл. 7 ГПК съдът намира за
нищожна клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора, касаеща капитализирането на лихви към
главницата, съставляваща увеличаване на главницата с начислени лихви. Вследствие
на това увеличаване на главницата се увеличава пропорционално и размерът на
възнаградителната и мораторната лихва, начислявани върху нея. По този начин
възнаградителната и мораторната лихва отчасти се начисляват и върху прибавените
към главницата лихви, тоест стига се до сложна лихва (или лихва върху лихва;
анатоцизъм). Анатоцизмът обаче е разрешен от закона само между търговци (чл. 294
ТЗ). В отношенията между търговец и потребители или студенти, какъвто е
настоящият случай, анатоцизмът е забранен от закона или по-точно е сведен до
разрешените с наредба на БНБ случаи (чл. 10, ал. 3 ЗЗД). В конкретния случай не става
въпрос за преструктуриране на рискова експозиция по смисъла на чл. 13 от Наредба на
БНБ № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките
и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.), а пък и тази
наредба е била отменена преди сключването на договора за студентски кредит, поради
което не може да бъде прилагана по отношение на него (в този смисъл решение №
****** г. по т. д. № ***** г. на ВКС, II т. о.; решение № ******* г. по т. д. № ****** г.
на ВКС, I т. о.; решение № ****** г. по т. д. № ******* г. на ВКС, I т. о., Решение №
******* г. по т. д. № ****** г. на ВКС, II т. о.). Цитираната отменена наредба освен
това не е наредба по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД (решение № ****** г. по т. дело №
***** г. на ВКС, II т. о.). Посочената клауза на чл. 6, ал. 3 от договора се явява
нищожна като договорена в противоречие на императивната разпоредба на чл. 24, ал.
1, т 1 ЗКСД, поради включване в изискуемата в края на гратисния период главница,
представляваща реално усвоени суми за учебни такси и начислената възнаградителна
лихва по кредита за гратисния период. Клаузата е в противоречие с императивната
разпоредби на чл. 143, т. 19 от ЗЗП и е неравноправна, тъй като не позволява на
ответника в качеството на кредитополучател да прецени икономическите последици от
Договора в тази му част към датата на сключването му.
С оглед нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 3 от Договора за кредит, съдът
приема, че същата не следва да се взема предвид при изчисляване размера на
претендираното вземане за възнаградителна лихва, като в тази насока се съобрази
посочения от ВЛ размер на възнагарадителната лихва за гратисния период, без да се
съобразява чл. 6, ал. 3 в приетото по делото коригирано заключение.
На следващо място съдът намира, че следва да разгледа възражението на
ответника, че не са налице условията за обявяване на предсрочна изискуемост.
Съгласно клаузите на договора чл. 13, ал. 2, т. 1, а и видно от текста на закона –
чл. 21, ал. 6 ЗКСД банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем ако
кредитополучателят не представи на банката за два поредни семестъра документ от
съответното висше училище, удостоверяващ качеството му на студент с право да се
запише за следващ семестър или като е представил невярна информация. В конкретния
случай ищецът се позовава на настъпването именно на това условие. Спорно по
делото е дали ответникът е продължил обучението си в друго висше училище,
съответно представил ли е документ, удостоверяващ това качество за периода 2016-
2019 г. и кога. Не е спорно между страните, че ответникът не е представил документ,
удостоверяващ качеството му на студент до момента на получаване на покана за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Такива документи са представени на
кредитодателя едва след този момент – на 7.11.2019 г. Следва да се отговори на
въпроса дали в случая ответникът отговаря на изискванията за кредитиране с оглед
8
удостоверяване качеството на студент за периода 2016-2019 г. в университет във
Великобритания. В чл. 2 ЗКСД е заложена основната цел на закона, а именно
подобряването на условията за достъп до висше образование на основа на принципа за
гарантиране на равен достъп до висше образование на лица независимо от социалния
им статус. Следва да бъде посочено, че и в мотивите към законопроекта на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти изрично е посочено, че необходимостта от
приемане на Закон за кредитиране на студенти и докторанти произтича пряко от чл. 8,
ал. 4 и чл. 96 ЗВО /предвиждащи, че държавата създава условия за свободно развитие
на висшето образование, както и условия за достъп до висше образование като създава
и поддържа система за отпускане на кредити за заплащане на такси за обучение и за
издръжка и при определени условия осигурява социално-битови придобивки на
студентите, докторантите и специализантите/. Също така в мотивите е посочено, че
законът има за цел да създаде условия за подобряване на качеството и облекчаване на
достъпа до висше образование в Република България. При тълкуване на последното
настоящият съдебен състав намира, че кредитирането на студенти по смисъла на
закона е насочено към предоставяне на заеми за обучение във висши учебни заведения
в страната, каквато е именно и целта на закона, а не се цели предоставянето на заеми
на студенти при облекчени условия за обучение в чуждестранни висши учебни
заведения като цяло. Логиката на закона произтича не само от насърчаването на и
подобряването на достъпа до висше образование, но е и продиктувана и от
гарантирането от страна на държавата изплащането на задълженията на
кредитополучателя, по силата на сключените между МОН и съответните обучаващи
институции типови договори, доколкото кредитирането е с държавна финансова
подкрепа. Ето защо съдът приема, че ответникът макар и да е имал качеството студент
през посочения период, то същият не се е обучавал във висше учебно заведение, което
да е сключило договор с кредитиращата банка – ищец по смисъла на ЗКСД.
Независимо от горното съдът намира, че ответникът А. не е представил и
своевременно документ, удостоверяващ това качество съгласно клаузите на процесния
договор и чл. 21, ал. 7, изр. 2 вр ал. 6 ЗКСД, а именно вземането по договора за кредит
не става изискуемо, ако прекъсването на обучението е за обучение в друго висше
училище или научна организация и кредитополучателят представи на банката
доказателства за настъпилите обстоятелства. В случая не е налице хипотезата на чл.
21, ал. 7, изр. 2 ЗКСД, тъй като ответникът не е представил на ищеца доказателства за
продължаване на обучението му в друго висше училище. Последното е извършено
едва след надлежното обявяване на предсрочната изискуемост от страна на банката. От
горното следва, че доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да представя
в периода 09.2016-02.2019 г. от една страна документ, удостоверяващ качеството им на
студент или докторант с право да се запише за следващ семестър по чл. 21, ал. 6 ЗКСД,
нито от друга страна е изпълнил задължението си да представи доказателства за
настъпилите обстоятелства, че е прекъснал обучението си в НБУ, тъй като се обучава в
друго висше училище по смисъл на ал. 7, изр. 2 на същия член, то са настъпили
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т.е. в полза на
Банката – ищец е възникнало правото на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от Договора за
кредит да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не
са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
9
обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая с оглед приетото по-горе
съдът намира, че предсрочната изискуемост е породила действие с получаването на
писмото на 08.07.2019 г. Към този момент е налице условието, на което се позовава
банката - не предоставяне на документ, удостоверяващ качеството на студент за два
поредни семестъра, поради което цялото задължение за главница, възнаградителна
лихва, отложена възнаградителна лихва и обезщетение за забава е станало изискуемо.
При съобразяване на гореизложеното относно датата на настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането на Банката – ищец по процесния Договор за
кредит – 08.07.2019 г. и с оглед изложените правни изводи за нищожност на клаузата
на чл. 6, ал. 3 от договора за кредит като неравноправна, съдът счита, че банката има
право на лихвите, начислени за гратисния период, но не и върху начислените върху тях
лихви. Ето защо и ищецът неоснователно е капитализирал лихви към главницата,
увеличавайки я от 2400 лева на 2867,37 лв. съдът кредитира заключението на ССчЕ в
частта, в която е начислено задължение само за усвоената главница в размер на 2400
лв., но не и за главницата с прибавена към нея капитализирана лихва – 2867,37 лв.
Съобразявайки коригираното заключение на вещото лице за периода от 29.09.2015 г.
до 18.08.2019 г. на ответника са начислени задължения в общ размер на 2535,43 лв., от
които усвоена главница – 2400 лв., договорна лихва – 92,93 лв., мораторна лихва –
30,50 лв. и такси – 12 лв., както и факта, че на 1.10.2019 г. с бюджетно платежно
нареждане от МОН са погасени задълженията по банковата сметка, обслужваща
процесния кредит, възлизащи на сума в размер на 3062,51 лв., настоящият съдебен
състав приема, че не е налице задължение по процесния кредит. Това е така защото,
доколкото Държавата в лицето на МОН на основание типовия договор е гарант пред
банката за изпълнението на договора за кредит, но няма качеството на солидарен
длъжник, нито на поръчител, не се суброгира в правата на банката спрямо
кредитополучателя по смисъла на чл. 74 ЗЗД и чл. 127 ЗЗД. Това следва изрично от
разпоредбите на чл. 14, ал. 3 и 4 ЗКСД във вр. с чл. 14, ал. 1 ЗКСД, съгласно които, ако
кредитополучателите не изпълнят задължението си по договора за кредит банките
имат право да претендират от държавата изпълнение по реда и условията, уговорени в
типовия договор. Кредитодателите (банките) могат да претендират плащане на
неизпълнената част от задължението на кредитополучателите само след като
представят доказателства, че са претендирали дължимата сума първо от
кредитополучателя. В цитираната разпоредба е посочено още, че когато Държавата
изпълни задължението на кредитополучателя по ал. 2, в нейна полза възниква право да
получи от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със
законната лихва от момента на плащането. Считано от момента на плащането, на
основание чл. 14, ал. 3 от ЗКСД, в полза на Държавата е възникнало право да получи
от ответника в качеството му на кредитополучател всичко, което е платила за негова
сметка.
Ето защо, при съобразяване на извършеното плащане от Държавата в лицето
на МОН в хода на заповедното производство, което е погасило изцяло процесните
задължения на ответника спрямо ищеца, следва да се приеме, че установителните
искове за посочените суми се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
По насрещната искова молба
По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 17 ЗКСД вр. чл. 23, ал. 5 ЗКСД вр. чл.
15 от Договора
За основателността на исковете в тежест на ищеца А. е да докаже, че са налице
10
предпоставките за удължаване на гратисния период по договор за студентски кредит за
финансиране на студенти и докторанти № **********, предвидени в чл. 21, ал. 7
ЗКСД, а именно, че е продължил обучението си в друго висше училище, че е изпълнил
задължението си да представи доказателства за настъпилите обстоятелства по смисъл
на чл. 10, ал. 3 ЗКСД, както и че са налице предпоставките за изготвяне на нов
погасителен план.
При доказване на тези факти в тежест на ответника по насрещния иск е да
докаже правоизключващите си възражения, че процесният договор се отнася само за
кредитиране на студенти за придобиване на образователна –квалификационна степен в
държавно или частно висше училище на територията на РБългария, съответно за
обучение в Нов български университет.
Съдът намира от ангажираните доказателства, че ищецът А. въпреки
разпределената му доказателствена тежест не доказа релевантните за спора факти, а
именно, че са налице предпоставките за удължаване на гратисния период по договор
за студентски кредит за финансиране на студенти и докторанти № **********,
предвидени в чл. 21, ал. 7 ЗКСД, а именно, че е продължил обучението си в друго
висше училище, че е изпълнил задължението си да представи доказателства за
настъпилите обстоятелства по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗКСД, както и че са налице
предпоставките за изготвяне на нов погасителен план.
Предвид изложеното предявените насрещни искове следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
има първоначалния ищец, който претендира разноски за заплатена държавна такса в
размер на 203,80 лв., депозит за вещо лице – 350 лв., адвокатско възнаграждение в
размер на 531,78 лв. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР от
18.06.2014 г. по т.д. № ***** г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 60,90 лв. за държавна такса и 403,89 лв. – адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № ******* г. по описа на СРС, 161 с-в.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Юробанк България“ АД,
ЕИК ******* срещу Н. В. А., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че Н. В. А. дължи на „Юробанк България“ АД сумата от 2867,37 лв.,
представляваща главница по договор за студентски кредит № *****/29.09.2015 г.,
ведно със законната лихва от 21.08.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 99,41
лв., представляваща договорна лихва за периода от 29.09.2015 г. до 8.07.2019 г., сумата
от 66,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода 29.09.2015 г. до 18.08.2019 г.,
сумата от 12 лв., представляваща начислени такси, за които суми по ч.гр.д. № *******
г. по описа на СРС, 161 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката
по договор за студентски кредит за финансиране на студенти и докторанти №
11
**********
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. В. А., ЕГН ********** срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 17
ЗКСД вр. чл. 23, ал. 5 ЗКСД вр. чл. 15 от договора за осъждането на „Юробанк
България“ АД да удължи гратисния период по договор за студентски кредит за
финансиране на студенти и докторанти № ********** с максималния период до
01.08.2022 г., както и да изготви нов погасителен план, считано от 02.08.2022 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. В. А., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД,
ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1085,58 лв. – разноски в
настоящото производство, както и сумата от 464,79 лв. - разноски по ч.гр.д. № *******
г. по описа на СРС, 161 с-в.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12