МОТИВИ към НОХД №1553/2011 г.:

Обвинението е против подсъдимия И.З.А. *** за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимия се обвинява за това, че в периода от 19.11.2010 г. до 03.12.2010 г. при условията на продължавано престъпление в с.М. К., обл.Пазарджик, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 380,00 лв., от владението на Н.И.К., И.Р. Н.и Й.С.А.,***, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият И.А. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Против подсъдимия И.З.А. от Й.С.А. е предявен граждански иск за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление в размер на 900 лева, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.

Пострадалата Й.С.А. е конституирана в качеството на граждански ищец.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

ПУНКТ І.

Подсъдимият И.З.А. работел сезонно в къщата на свидетеля Н.И.К.,***.

На 19.11.2010 г. след обяд подсъдимият А. отишъл до дома на свидетеля К. и започнал да вика и да свири, за да се покаже някой. Като видял , че  нямало никой в къщата, подсъдимият А. решил да влезе вътре и да открадне нещо. Минал зад къщата и счупил стъклото на прозореца на помещението за дрехи. През него влязъл вътре, качил се по вътрешната стълба на втория етаж и влязъл в една от стаите и  разбил вратата. В стаята намерил метална кутийка с монети и след като ги преброил установил, че били около 10 лв. След това подсъдимият А. излязъл навън и отваряйки дървения капак, с който била затворена избата влязъл вътре. От там той взел две шишета ракия, всяко от по 10 литра и една пластмасова туба 20 литрова.  Под навеса до къщата намерил бял кабел около 10 метра и взел и него. Забелязал един дамски велосипед на цвят сив металик с надпис ”EMIL HAHN BACKNANG” и взел и него. Всички вещи подсъдимият И.А. занесъл на полето. Там той изгорил кабела и веднага го предал като отпадък в пункта на С. В. Г. в гр.П.. Медта от изгорения кабел  се оказала около два килограма, за което подсъдимият И.А.  получил сумата от 15 лв. Велосипедът подсъдимият А.  продал в ромската махала на непознато за него момче /свидетеля А. Я./  за сумата от 20 лв., а  ракията изпил с приятели.

С Протокол за доброволно предаване от 08.12.2010 г. свидетелят А. А. Я. предал на полицейски служител 1 бр. дамски велосипед сив металик с надпис ”EMIL HAHN BACKNANG”. Същият с разписка бил върнат на собственика му – свидетеля Н.К..*** г. свидетелката И.Н. била на работа в собствения си търговски обект - магазин тип „павилион” за пакетирани стоки, който се намира в с.М. К., обл.Пазарджик на ул.”8-ма”№42А. На същия адрес и живеела. От външната страна от към улицата имало отворено прозорче с размери около 50/40см., през което свидетелката Н. продавала стоката. Клиентите не влизали вътре в павилиона. На прозорчето имало звънец на който клиентите звънели, когато искали да ги обслужат, тъй като тя не била постоянно в магазина.

По същото време подсъдимият И.А. *** К. и отишъл до магазина на свидетелката И.Н.. Същият забелязал, че вратичката на гишето била отворена и продавачката я нямало. Подсъдимият И.  А.  се огледал и като видял, че по улицата нямало никой мушнал главата и дясната си ръка през отвореното прозорче. Под шублера намерил картонена кутия с монети и книжни левове, която взел и продължих по пътя. Подсъдимият А. взел парите от кутията и ги сложил в джоба си, а самата кутия хвърлил на един гараж от горе. Кутията била от вафли. Като се прибрал в дома си А. преброил откраднатите пари, които били около 45.00 лв. и ги похарчил.

Малко по-късно свидетелката Н. била повикана от една жена, която позвънила на звънеца. Тя я обслужила и в момента, в който клиентката платила и свидетелката Н. трябвало да й върна ресто, забелязала, че картонената кутия от вафли „Споко”, в която държала оборотните пари, липсвала. Сумата, която имало вътре била около 45.00 лв. в банкноти и монети. Веднага се обадила на полицията за кражбата и подала жалба в РУП гр.Пазарджик.

ПУНКТ ІІІ.

На 03.12.2010 г. подсъдимият И.А. отишъл до дома на свидетеля Д. Д., намиращ се в с.М. К., на ул.”.”№..и започнал да вика. След като се уверил, че в къщата нямало никой, решил да влезе и да извърши кражба. Прескочил оградата, която била от мрежа и влязъл в дворното място. След това по външните стълби се качил на втория етаж на къщата. Първо влязъл в хола, след което счупил стъклото на входната врата на спалнята, тъй като същата била заключена. На рафта в гардероба, намерил едно портмоне в което имало пари в брой 1000 лв. Взел ги и ги сложил в джоба си. На масата имало оставен мобилен телефон „Сони Ериксон” с капак и подсъдимият И.А. взел и него. След това А. излязъл от къщата през прозореца на хола и отново през двора излязъл на улицата. От центъра на селото хванал автобус за гр.Пазарджик, където отишъл в Бингото и започнал да играе.

В същото време свидетелят Д. Д.се намирал в двора на къщата и дочул шум от втория етаж. Веднага се качил по външните стълби за втория етаж и видял в коридора познато за него лице, на видима възраст около 20-25 години от ромски произход. Разпознал подсъдимия И.А., защото знаел, че е зет в с.М. К. както и че на дядото на подсъдимия А.  казвали  „Цигуларя”. Подсъдимият А. видял свидетеля Д., скочил от прозореца на стаята на втория етаж, който гледал към двора и избягал. Свидетелят Д. излязъл на улицата, но не видял подсъдимия. Свидетелят Д. се върнал обратно в къщата и на втория етаж видял, че стъклото на алуминиевата врата на спалнята било счупено, бутнал вратата, но тя била заключена. Тъй като стаята се ползвала от неговата внучка – свидетелката Й.А. и свидетеля Г. Й., свидетелят Джунджев тръгнал към центъра на селото, за да ги търси. След като ги намерил, тримата се прибрали в къщата и там свидетелката А. установила, че от стаята й липсвал мобилният телефон марка „Сони Ериксон” и сумата от 1000 лв., които били в портмонето, сложено в гардероба. Намерили самото портмоне празно в стаята. Свидетелят Димитър Джунджев им казал, че бил разпознал крадеца, при което свидетелят Г. Й. веднага отишъл в дома на дядото на подсъдимия в с. М.о К.. Не намерил подсъдимия А., но разказал на роднините на подсъдимия какво се било случило. Те го упътили, че може да намери подсъдимия А. ***.

Свидетелят Г. Й. намерил подсъдимия И.А. *** . Същият бил седнал сам на една маса и играел. Свидетелят Йорданов забелязал на масата мобилен телефон и веднага познал черния телефона на жена си-марка „Сони Ериксон”. Взел телефона от масата и попитал подсъдимия къде са хилядата лева. Подсъдимият И.А. започнал да се оправдава. Тогава свидетелят Йорданов бръкнал в джоба му, но там имало останали само сто лева, които той прибрал. След това двамата се сдърпали, дошли полицаи, които ги предупредили да не се карат и свидетелят Й. си тръгнал. Като се прибрал установил, че СИМ-картата в телефона не била на свидетелката Й. Ангелов, а била поставена друга СИМ-карта от подсъдимия И.А.. Същата -1 бр. СИМ карта за мобилен апарат b connect GLOBUL №89359050100209198432 с №08922786254, с разписка от 16.12.2010 г. била предаден на съхранение при домакина на РУП гр.Пазарджик.

Същият ден – 03.12.2010 г. свидетелят Д.Д. подал жалба в РУП гр.Пазарджик за извършената кражба.

От назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на движимите вещи, предмет на извършените кражби в периода от 19.11.2010 г. до 03.12.2010 г. възлиза на 1 380 лв. по пазарни цени към дата на извършване на  деянието, като е приспаднато съответното овехтяване, като стойността на вещите собственост на свидетеля Н.К. са на стойност 185 лв., сумата отнета от свидетелката И. Недялова е в размер на 45 лв, а общата стойност на отнетото от свидетелката Й.А. е на стойност 1 050 лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  Н.К., И.Н., Й.А., А. Я., Г. Й., С. Г., Д. Д., П. П., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.З.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода от 19.11.2010г. до 03.12.2010 г. при условията на продължавано престъпление в с.М. К., обл.П., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 380.00 лв., от владението на Н.И.К., И.Р. Н. и Й.С.А.,***, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

При извършване на деянието подсъдимият А. е действал при пряк умисъл, като извършител. Подсъдимият е съзнавал всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, в т.ч. и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието.

От самопризнанията на подсъдимия, което се потвърждава от показанията на свидетелите К., Д. и А. е видно, че за да проникне в помещенията и да отнеме вещите подсъдимият е счупил стъкла на вратите.  С оглед на това съдът прие, че се касае за взломна кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, като за преодоляване на преградите, здраво направени за защита на имотите, подсъдимият е употребил физическа сила.

Деяния, извършени от подсъдимия А. осъществяват поотделно различни състави на престъплението “кражба”, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимият е осъществил едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина на проникване и проявената престъпна упоритост.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни, които са негативни.

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия А., съдът прецени съдействието за изясняване на обективната истина с оглед направените самопризнания, чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието /подсъдимият е реабилитиран/, възстановяването на част от вещите, а като отегчаващи вината обстоятелства - предишното осъждане, отрицателните характеристични данни и сравнително високата стойност на предмета на деянието.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия И.З.А. за извършеното престъпление при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА, ДЕСЕТ МЕСЕЦА И ПЕТНАДЕСЕТ ДНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване с 1/3 съдът наложи наказание на подсъдимия И.З.А. от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени невисоката обществена опасност на дееца, съдът прие, че за неговото превъзпитание не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал. от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Предявеният граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание. Вредите причинени на гражданския ищец са пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимия. В този смисъл вредите представляват парично задължение на подсъдимия към него

При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, като съобрази стойността на отнетите вещи собственост на Й.А. и тази на върнатите такива съдът прие, че следва искът да бъде уважен в пълен размер на 900 лева.

Затова съдът осъди подсъдимия И.З.А. да заплати на Й.С.А. сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за нанесени имушествени вреди.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия И.А. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 50 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и ДТ такса върху гражданския иск в размер на 50 лв., платими по сметка на съдебната власт.

Съдът постанови вещественото доказателство - 1 бр. СИМ карта за мобилен апарат b connect GLOBUL №89359050100209198432 с №08922786254да се върне на подсъдимия И.З.А..

Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание на подсъдимия и стремежът му да се обогати по неправомерен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

  

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: