р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 09.11.2018 год.
в името на народа
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
IV граждански състав в
открито заседание, на девети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря ***
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2864 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени при условия на
евентуалност искове с правно основание
чл.55, ал.1, предл.първо и чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД.
Пред ***е депозирана искова молба от С.В.Т.
с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, ТЦ „Гранд“, ет.3, офис 3-65, чрез адв.Р.П. *** против Й.А.Д. с ЕГН **********,***, в която се
твърди, че на 09.10.2017г. в присъствието на свидетел ищцата и ответника
сключили устен договор за доставка и продажба на лек автомобил, по силата на
който ищцата възложила на ответника, а той приел в срок до 31.12.2017г. да
достави от ***и да продаде на ищцата лек автомобил марка ***, година на производство:2010г. – 2012г., за сумата в
размер на 18 000лв., платими както следва: 9000 авансово в седмодневен
срок от сключване на договора и остатъкът – в размер на 9000лв., при
прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез сключване на писмен договор
с нотариална заверка на подписите. Твърди се още, че в изпълнение на
задълженията си, произтичащи от устното съглашение, ищцата заплатила на
ответника сума в размер на 9000лв., чрез банков превод на 10.10.2017г. по посочена от ответника банкова сметка ***. Излага
се, че ответника не изпълнил поетите от него задължения за доставка и продажба
на лекия автомобил, нито в договорения срок – до 31.12.2017г., нито
впоследствие, поради което ищцата го уведомила, че разваля договора поради
неизпълнение от страна на ответника и неколкократно в
периода от 15.01.2018г. до датата на завеждане на исковата молба го канила да й
върне авансово платената сума от 9000лв., но такова връщане на било сторено.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответника да възстанови на ищцата сумата в размер на 9000лв.,
представляваща размера на платена на отпаднало основание сума, а именно
развален договор за доставка и продажба на лек автомобил, сключен на
09.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното плащане.
Ответникът Й.Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция. Твърди, че не е водил преговори с ищцата за покупка на описан
в исковата молба автомобил и не е сключвал договор с посочените от ищцата
елементи. Твърди, че през процесния период е
изпълнявал услуги като пълномощник на различни автокъщи
на територията на ***и региона, и е превозвал на собствен ход или на платформа
автомобили нов внос от ***, които били договаряни от името и за сметка на
фирмите. Навежда доводи, че при сключен подобен договор следвало да има изрично
пълномощно с нотариална заверка на подписа, необходимо за оформяне на всички
митнически документи и регистрацията на автомобила в *** Твърди още, че сумата
от 9000лв. най-вероятно била получена във връзка с внесен автомобил по
възлагане и поръчка от някоя автокъща или друго
частно лице.
В о.с.з. на 16.07.2018г. ответникът излага допълнителни
фактически твърдения, на които се основава заявеното в писмения отговор
оспорване на претенцията. Твърди, че на 10.10.2017г.
бил сключен договор за покупко-продажба между ищцата, в качеството на купувач и
******в качеството на продавач, с предмет лек автомобил ***при уговорена
продажна цена в размер на 21 700лв. , плащането на която било извършено по
следния начин: 9000лв. били преведени по банкова сметка ***, като пълномощник;
8000лв. били преведени по банкова сметка *** – Ж.Г.С.и 4200лв. по издадена
фактура от същата дата.
В о.с.з. на 13.09.2018г. е допуснато изменение на исковата
претенция, чрез прибавяне на ново евентуално основание към предявения срещу
ответника иск без промяна на петитума (допустимостта на подобно изменение на иска се
приема за допустимо от съдебната практика, изразена например в Решение №135 от
10.11.2017г. на ВКС по гр.д.№60393/2016г., I г.о.).
Претендира се, при условия на евентуалност, ответника да бъде осъден да върне на ищцата сумата от 9000лв., като
получена при начална липса на основание (чл.55, ал.1 предл.първо
от ЗЗД).
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и
възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор и се установява от
приложения препис на Потвърждение за плащане от 10.10.2017г.
(на л.4 от делото), че на посочената дата ищцата С.Т. е превела по сметка с
титуляр ответника Й.Д. сума в размер на 9000лв. с посочено основание за превода
– покупка на автомобил.
От представения
препис на отчет по същата сметка на ответника (на л.29) е видно, че в деня на
внасяне на горната сума, титуляра е изтегли на каса сума
в размер на 8920лв.
От приложения препис на Договор за покупко-продажба на МПС
от 10.10.2017г., сключен между ***, в качеството на
продавач и С.В.Т., в качеството на купувач (на л.25) се установява, че ищцата е
закупила на посочената дата индивидуализиран с номер на шаси
автомобил ***.
Относно
сключването на това съглашение и неговия предмет не е налице спор между
страните. Спори се относно цената на сделката – дали е посочената в договора
сума от 4200лв. или твърдяната от ответника - 21700лв.
Видно е от представения препис на ***(на
л.20), че продавача по горната сделка – ******е издал счетоводен документ за
продажбата, посочвайки цена на стоката от 4200лв. с ДДС и начин на плащане – в
брой. Дружеството е отчело продажбата и отразило издадената фактура в
дневник-продажби за м.октомври 2017г., посочвайки данъчна основа 3500лв. и ДДС
700лв., видно от приложения препис на тези дневници за релевантния месец (на
л.85-л.86 от делото).
Видно е също така от приложения препис на договор за
покупко-продажба – фактура от 30.05.2017г. – на немски език и в превод на
български (на л.69—л.70 и л.42-л.43), че продадения на ищцата автомобил *** е
бил закупен преди това от ***от продавач в друга
държава на цена от 1300 швейцарски франка. Според отразеното в документа,
автомобилът е бил с дефект в двигателя и скоростната кутия. Установява се от приложения препис на
квитанция от 10.10.2017г. за преведена сума в размер
на 20,74лв. от Ж.С.в полза на ***(на л.31), че
дружеството продавач е заплатило в деня на подписване на договора за
покупко-продажба на описания автомобил *** дължими такси за подаване на
заявление за регистрацията му, за издаване на разрешение за временно движение и
ползване на транзитен регистрационен номер.
Ответникът е представил съставен от ******опис
на налични автомобили на дружеството към 10.10.2018г.
(на л.27-л.28), в който фигурира продадения автомобил.
Представен е от ответника препис на справка за бивша и
настояща собственост на ******изд. от ***-***(на л.51-л.54), от която е видно,
че същия автомобил е бил отчислен от този собственик на 20.10.2017г.
Представен е и препис на квитанция към ***от 10.10.2017г. (на л.30), издадена от ******за внесена от св.Ж.С.
сума в размер на 8500лв. Ищцата е оспорила автентичността на това писмено
доказателство и е открито производство за проверката му по реда на чл.193 от ГПК. Заявила е и
оспорване на съдържанието и датата му.
За установяване авторството на документа, ответникът е
ангажирал гласни доказателства, които ще бъдат обсъдени по-долу.
В хода на производството по делото са събрани и гласни
доказателства по искане на страните.
Свидетелят Т.Ц.Ц., сочен от
ищцата, излага в показанията си че към м.октомври е бил продавач-консултант в ******като нямал
сключен трудов договор, но живеел от 20 години с управителя на дружеството Ж.С..
Твърди, че при осъществяване на тези функции водил по телефон разговори с
ищцата С.Т. по повод продажбата на обявен на сайта на дружеството автомобил ***като
договорили и продажна цена. Твърди също, че тя дошла в ***с трето лице на 10.10.2017г. за осъществяване на сделката, като на сочената
дата свидетелят не бил в автокъщата, а ходил на
изследвания в болница. Излага, че при продажбата възникнал спор относно цената
на автомобила, т.к. св.Ж.С.и ответника Й.Д. поискали по-висока от предварително
уговорената със св.Ц.. По този повод св.Т.Ц.провел разговори по телефон с
участниците в преговорите и след отстъпки от продавачите, поради недостатъци в
скоростна кутия и мотор, се стигнало до съгласие относно този елемент на
сделката. Този свидетел твърди също така, че знае, че уговорената цена била
заплатена в брой по издадена фактура.
Св.Ц.твърди още, че още при първоначалните преговори по телефон, ищцата
му била казала, че искала да закупи два автомобила марка ***, като не си спомня
характеристиките им, както и след това бил разбрал, че тя била превела 9000лв.
и 8000лв. по сметки на св.Ж.С.и ответника. Излага, че ищцата впоследствие
отново му звъняла по телефон, т.к. търсела връщане на тези пари, поради това,
че не й били доставени искани автомобили.
Свидетелят Д.Р., също сочен от ищцата, излага в показанията
си, че работел в ******като механик и мияч на коли. Твърди, че видял ищцата,
когато дошла в автокъщата с трето лице, за да извърши
оглед на автомобил ***. Твърди също, че същия ден се стигнало до продажбата на
този автомобил и били оформени съответните документи. Св.Р. твърди още, че
присъствал вътре в офиса при водените разговори и разбрал, че ищцата искала да
й бъдат доставени два автомобила *** с екстри. Чул уговорки да бъдат доставени
до м.февруари 2018г. и за плащане на половината от стойността им като капаро.
Свидетелят А.И.К.излага, че познавал ищцата и били в
приятелски отношения, както и че щял да започва работа при нея като шофьор през
м.декември 2017г. Твърди, че от нея бил разбрал, че уговорила с хората, които й
продали лек автомобил ***да й доставят два автомобила марка ***, за които била
дала капаро. Твърди също, че бил разговарял по телефон с ответника по молба на
ищцата, т.к. той не отговарял на нейните позвънявания. При този разговор го попитал
какво ставало с автомобилите, за които били преведени авансово пари, но ответника
отговорил, че не бил автокъща и нямал такива
уговорки. Св.Т. твърди още, че от ищцата знаел, че автомобила *** била закупила
за цена около 4200-4600лв., а след това го била продала за 4000лв.
Свидетелката Ж.Г. С., сочена от ответника, излага в
показанията си, че е едноличен собственик на капитала и управител на *** ***.
Твърди, че на 10.102.1017г. ищцата дошла с по-възрастен от нея господин, за да
огледат лек автомобил ***. Твърди, че продажната му цена била обявена на сайта
на автокъщата на 25000лв., а продажбата се
осъществила на цена малко над 20000лв., която била преведена по сметки на св.С.
и ответника, а за част от нея издадена фактура. Твърди още, че същия ден
ответника бил изтеглил от неговата сметка преведената му сума и я предал на св.С..
Твърди, че тя издала приложената квитанция към ***от 10.10.2017г.
и преведените по нейна и на ответника суми след изтеглянето им и внасяне на
каса в дружеството били осчетоводени по съответната продажба. Свидетелката
твърди също така, че не са били водени с ищцата други разговори освен за
продадения автомобил ***както и че не е казвала на св.Ц.да е имало поръчка за
други автомобили. Твърди, че св.Р. не е присъствал в офиса при преговорите за
продажбата на горния автомобил. Пояснява,
че е във влошени отношения със свидетелите Т.Ц.и Д. Р..
Представените
от страните преписи на съставени от ***документи (на л.44-л.49 и л.89-л.106) не
установяват релевантни за спора факти, т.к. съдържащите се в тях констатации на
съставилите ги органи нямат задължителна сила за гражданския съд.
Представените
копия на жалби от св.Ж.С.до ***(на л.55 –л.63) и Постановление на прокурор при ***(на
л.64-л.68) установяват единствено влошени отношения между тази свидетелка и
свидетелите Т.Ц.и Д. Р..
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени
са два обективно съединени иска при условия на евентуалност, като претенцията е
за един резултат – присъждане на сума в размер на 9000лв., при различни правопораждащи факти.
По иска с правно основание чл.55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Тази претенция на ищцата се основава
на твърденията й за сключен договор за поръчка, развален поради неизпълнение
задължението на довереника – ответник в настоящото производство. Сумата от
9000лв. се претендира за връщане на отпаднало основание – разваляне на
договорното правоотношение.
Безспорно е между страните и се установи от обсъденото
потвърждение за плащане, издадено от ***, че на 10.10.2017г.
ищцата С.Т. е превела по банкова сметка *** сума в размер на 9000лв.
Съдът обаче счита, че въз основа на събраните доказателства
не може да се приеме за установен факта на сключен между страните договор за
поръчка с твърдените в исковата молба съществени елементи на подобно
правоотношение.
При формиране на този си извод, съдът съобрази
задължителната практика на ВКС, приемаща, че договор за поръчка за сключване на
договор на стойност над 5000лв. не може да се установява със свидетелски показания,
предвид забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК (така Решение №196 от
16.10.2013г. по гр.д.№2326/2013г., I г.о.).
В
настоящото производство ищцата е ангажирала единствено гласни доказателства за
установяване на твърдяното правоотношение с ответника, които по изложените
съображения не могат да бъдат ценени като годни доказателствени
средства, доколкото твърдения договор за мандат е за сделка на стойност 9000лв.
Представеното
писмено доказателство, установяващо превод на процесната
сума от 9000лв. съдържа единствено едностранно изявление на ищцата, че
основанието за плащане е покупка на автомобил. Не са налице каквито и да е
други писмени доказателства, съдържащи волеизявление на ответника, което може
да бъде прието за насочено към някакво правоотношение между страните.
С оглед
на това, че не се установи съществуването на договор между страните, по който
да е платена сумата, безпредметно е изследване на твърденията за развалянето
му.
Предвид
горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска
с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
На
разглежданото основание се претендира връщане на процесната
сума, като платена при начална липса на основание.
В
съответствие със задължителните разяснения, дадени с Постановление
№ 1/1979 г. на Пленума на Върховния съд на ***по тълкуване на чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, първоначална липса на
основание е налице, не само когато предаването, съответно получаването на нещо
е станало въз основа на нищожен акт или в случаите на унищожаемост
- след прогласяването на унищожаемостта, но още и без
наличието на някакво правоотношение.
В тежест на ищеца
е да установи единствено предаването и получаването на парите, а ответникът, ако твърди, че
те са дадени
на някакво правно основание следва да го
уточни и съответно да го докаже
по правилата на пълно главно
доказване.
В
настоящото производство е безспорно между страните и се установи от обсъдените
писмени доказателства, че на 10.10.2017г. ищцата е
превела по сметка на ответника сумата от 9000лв. Т.е. установено е предаването
и получаването на сумата.
Твърденията
на ответника са, че сумата е била платена като част от продажната цена по
сключен на същата дата между ищцата, в качеството на купувач и ******в
качеството на продавач, договор за покупко-продажба на лек автомобил ***.
Установи
се от обсъдените доказателства, че действително на сочената дата ищцата С.Т. е
закупила от ******описания лек автомобил, като правоотношението е било обективирано в писмено съглашение.
Установи
се, че в писмения договор е била отразена продажна цена от 4200лв.
Същата
цена продавачът е отразил и в издадена от него фактура №118/10.10.2017г. и съответно е била отчетена в дневниците за
продажби на дружеството за месец октомври 2017г.
Установи
се и от обсъдения договор за покупко-продажба – фактура от 30.05.2017г.,
съставен при закупуване на автомобила от името и за сметка на ***в трета
държава, че за него е била заплатена цена от 1300 швейцарски франка.
При
така установеното, съдът намира, че всички писмени документи, съдържащи цена по
правоотношението за покупко-продажба на лекия автомобил *** кореспондират
напълно помежду си и установяват, че продажната цена е била в размер на 4200лв.,
каквато сума не се оспорва, че е била платена в брой от купувача, както е и
отразено в издадената фактура.
Съдът
съобразява и представената от ответника квитанция към ***от 10.10.2017г. Намира, че оспорването автентичността на
документа не е проведено успешно, с оглед установеното от показанията на св.Ж.С.,
че тя е подписала документа, в качеството на представляващ търговеца. Касае се
за частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила, но дори да се приеме за установено,
че св.Ж.С.е внесла в касата на представляваното от нея дружество ******сума в
размер на 8500лв., този факт не обосновава извод за продажна цена по сделката
между ищцата и търговеца, различна от отразената в писменото им съглашение.
Единствено
в показанията на свидетелката Ж.С.се съдържат твърдения, че обявената продажна
цена на закупения от ищцата автомобил е била 25000лв., която след преговори
била окончателно определена на малко над 20000лв.
Тези
гласни доказателства са в противоречие не само със съставените при сделката
двустранно подписани документи, но и с договора, въз основа на който прехвърлителя е придобил преди това правата си на
собственост върху вещта. В показанията на свидетелката не се и съдържа логично
обяснение на факта, че автомобил, който е закупен няколко месеца преди това за
1300 швейцарски франка се продава впоследствие за над 20000лв.
Освен,
че са в противоречие с писмените доказателства, показанията на св.С. не се
подкрепят и от показанията на останалите разпитани свидетели, а напротив –
противоречат им.
Отделно
от горното, към момента на сключване на договора, св.С. е била представляващ
дружеството-продавач и на практика, чрез показанията й се опровергава
съдържанието на частен документ, подписан от нея, макар и в качеството на
законен представител на страната по сделката.
Съобразявайки
горният анализ, съдът намира, че ангажираните от ответника доказателства не установяват
твърдяното от него правно основание за получаване на процесната
сума от 9000лв.
Ето
защо, предявеният срещу него иск за връщането й, като получена при начална
липса на основание, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен. Върху сумата следва да се присъди и законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените от нея деловодни разноски в размер на 360лв. за държавна
такса и 800лв. за адвокатско възнаграждение или общо 1160лв.
Водим от горното, Съдът
р е ш и :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.В.Т. с ЕГН ********** против Й.А.Д. с ЕГН **********, ИСК с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за връщане на сумата от 9000лв., представляваща
платена авансово цена по развален договор за доставка и продажба на лек
автомобил от 09.10.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, Й.А.Д. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.В.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 9000лв. (девет хиляди лева), като получена от ответника на 10.10.2017г. без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 27.04.2018г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Й.А.Д.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на С.В.Т. с ЕГН **********,***
сумата от 1160лв., представляваща
деловодни разноски.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: