№ 155
гр. Варна, 03.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20253000500093 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:44 часа се явиха:
При спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. второ ГПК
Въззивникът Н. Н. П., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва молба от въззивницата П., подадена чрез адвокат Д.
С. на 30.06.2025г., с която последният сочи, че поради служебна ангажираност
и невъзможност да присъства в днешно съдебно заседание, моли да се даде
ход на делото. Поддържа въззивната си жалба. Запознат е с определение №
293/08.05.2025г., няма възражения и допълнения. Няма нови доказателствени
искания. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност
на евентуално претендирано от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Изразено е становище по съществото на спора, като се моли
да се остави без уважение въззивната жалба и да се отмени решението по
отношение на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, като се отхвърли в частта за горницата
от 2 825.50 лв. до присъдената сума от 5 651 лв. като неправилно и
незаконосъобразно, по подробно изложени съображения. Представен е списък
с разноските, в който се претендира присъждане на заплатена по настоящото
дело държавна такса, както и адвокатски хонорар за оказана безплатна
адвокатска помощ по реда на цитирания чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв.
Въззивникът Ц. З. Ц., редовно призован, не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ докладва молба от 02.07.2025г., постъпила по електронната
поща на съда, която е изпратена от страната на 02.07.2025г., в 02:54ч., с която
г-н Ц. информира съда, че в момента не се намира в България и е
възпрепятстван да присъства на откритото с.з. по делото на 02.07.2025г. от
1
09:00ч.; че не е надлежно информиран за започване и хода по в.гр.д. №
93/2025г. и че не е получавал никакви документи относно настоящото дело.
Отправените искания са следните: да се отложи насроченото о.с.з. за срок от
минимум 14 дни, за да може да организира завръщането си; да му бъдат
връчени документите по делото лично, по време на следващото открито
заседание или на регистратура; да бъдат възстановени сроковете за отговор.
СЪДЪТ намира, че призоваването на въззиваемата страна Ц. е редовно,
тъй като насрочването на делото за днешно с.з. е станало с определение от
08.05.2025г., което е изпратено на г-н Ц. на същата дата до адреса, посочен от
него по делото, а именно в гр. Варна, ж.к. „* *“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ведно с
препис от цитираното определение. Изпратената призовка е върната в цялост
в съда от длъжностното лице по призоваването, което на 24.06.2025г. е
направило следното удостоверително изявление: „Адресът е посетен на
30.05.2025г., 10.06.2025г., 21.06.2025г., търсеното лице не е открито. По
сведения на Кр. З. - майка на лицето, той живее и работи извън България, не
посочва точна дата на завръщане. Лицето е търсено по телефон, който е
посочен в призовката, но не отговаря. На адреса са оставени известия,
призовката не е потърсена.“
СЪДЪТ докладва и изготвена на 24.06.2025г. докладна от секретаря на
съдебния състав, Олга Желязкова относно призовката, цитирана по-горе, в
която секретарят е докладвал, че на 20.06.2025г. и 24.06.2025г. е била
извършена справка в Бюро „Призовки“ относно призовката от 08.05.2025г. до
въззивника Ц. и след разговор с призовкаря, същият е докладвал, че е
извършил посещения на адреса в различни дни в рамките на един месец, в
който лицето не е било открито, както и не е отговорило на посочения от него
телефон. На 20.06.2025г., 23.06.2025г. и 24.06.2025г., в различно часово време,
съдебният секретар е извършил обаждания на посочения от страната телефон,
на който той не е отговорил. Освен това секретарят е посочил, че липсва
потвърждение за получаване на изпратеното на 08.05.2025г., на посочения от
страната електронен адрес (цитиран), определение № 293/08.05.2025г.
Според данните, г-н Ц. няма електронна регистрация в ЕПЕП за
получаване на съобщения и книжа на посочен от него електронен адрес по
настоящото дело. Същият е посочил електронния си адрес в заявлението си
за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в ЕПЕП пред
Окръжен съд - Варна с депозиран документ на 16.09.2024г. (л. 343 - л. 344 от
първоинстанционното дело), в който е посочил, че желае да получава
електронни призовки и съобщения по делото на посочения електронен адрес.
Предвид обстоятелството, че страната не е направила подобно заявление
като това пред първата инстанция и за въззивната инстанция, съдът е
преценил, че не следва да спре с усилията си за призоваването на страната
само с изпращането на книжата и съобщенията по делото на посочения от
него електронен адрес пред първоинстанционния съд, поради което и е
2
предприел останалите действия за редовно призоваване и връчване на книжа
на лицето на посочения от него по делото адрес, на който той е получавал
съобщенията си – на адреса в гр. Варна, ж.к. „* *“, бл. *, който адрес страната
е посочила с молбата си от 25.06.2024г. пред Варненски окръжен съд (л. 300 -
л. 302 от първоинстанционното дело). Ц. Ц. е получил лично съобщението на
посочения адрес на 23.10.2024г. (л. 407 от първоинстанционното дело).
Същият адрес г-н Ц. е посочил и във въззивна жалба-отговор, депозирана пред
Окръжния съд на 18.12.2024г. и приложена на л. 16 - л. 18 от настоящото дело,
както и във въззивна жалба от 15.01.2025г. (л. 26 – л. 40 от настоящото дело) и
въззивна жалба от 23.01.2025г. (л. 45 - л. 50 от настоящото дело).
Настоящият съд е изпратил съобщение за постановеното по делото на
04.03.2025г. определение, с което е била оставена без движение насрещна
въззивна жалба на Ц. Ц. до посочения от него адрес, на който същият е
получил съобщение от ВОС, която призовка на ВАпС е приложена на л. 62 от
настоящото дело. Това съобщение длъжностното лице по призоваването е
върнало в цялост на 13.03.2025г. с отбелязването, че „по сведения на Кр. З. –
майка на лицето, същият не е в България, пътува; не се обажда от два месеца;
не знае кога ще се връща и не желае да получи призовката.“ Поради това и
съдът е разпоредил да се изпрати ново съобщение на адреса и лицето да бъде
търсено в продължение на един месец. Новото съобщение е изпратено на
19.03.2025г. и е върнато на 23.04.2025г. с отбелязването от призовкаря, че
„адресът е посетен на 21.03.2025г., 02.04.2025г., 12.04.2025г.-събота, но лицето
не е открито на адреса; разговаряно е с майка му Кр. З., която отново е
заявила, че синът й пътува на кораб, не посочва точна дата на завръщане;
оставените известия на адреса не са потърсени.“ Имайки предвид, че в
продължение на повече от един месец, считано от предходното съобщение и
до второто върнато съобщение, страната не е била открита на адреса, който е
посочила, не е посочила нов адрес, съдът е приел, че е налице хипотезата на
чл. 41, ал. 2 ГПК и приложил съобщението към делото, приемайки че същото
е редовно връчено.
Имайки предвид тези констатирани обстоятелства, СЪДЪТ намира, че
призоваването за днешно съдебно заседание е редовно, тъй като страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж вече й е
връчено съобщение по делото и който тя самата е съобщила по делото, при
неизпълнение на задължението си да уведоми съда за нов адрес, както и не е
потърсила съобщенията си на посочения от нея електронен адрес, който сама е
посочила, включително и в настоящата си нова молба пред Апелативен съд,
нито е отговорила на телефонните обаждания на съдебния секретар на
телефона, който самата страната е посочила, включително и е потвърдила с
молбата си от 02.07.2025г., намира, че призоваването е редовно и не са налице
пречки по хода на делото (още повече, че очевидно страната е в известност за
хода на делото си, имайки предвид подаването по електронен път на молба на
02.07.25г. в 02:54ч., с искането за отлагане на насроченото за същата дата
открито съдебно заседание), поради което съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определения от
разпоредителни заседания № 131/04.03.2025г. и № 293/08.05.2025г.:
Производството по в. гр. д. 93/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, подадени от всяка от
страните срещу различни части от решение № 1023/14.10.2024 г., постановено
по гр.д. № 2074/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на Н. Н. П., подадена чрез адв. С., против решение
№ 1023/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2074/2023 г. по описа на
Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която същата е осъдена да заплати на
Ц. З. Ц. сумата от 5 651 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 10, находящ
се в гр. Варна, ул. „*“ № *, ет. * за периода от деня на постановяване на
привременни мерки по чл. 323 ГПК в производството по гр. д. № 15412/2021г.
по описа на Районен съд Варна, с което ползването му е предоставено на
съпругата Н. П. до деня, предхождащ влизане в сила на съдебното решение за
развод - 09.04.2023г. /вкл./
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжия съд е неправилно
- постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон и е необосновано. Навела е оплаквания, че
не дължи сумата изобщо, предвид, че ищецът е бил отстранен от семейното
жилище поради собственото му неправомерно поведение – упражнено
домашно насилие. Евентуално, че не дължи сума над от 2 825 .50 лв., тъй като
окръжният съд не отчел, че ищецът като съсобственик има право на
обезщетение само за ½ от наема, след приспадане на площта за децата (т.е. ½
от 5 651 лв.). Молила е за отмяна на решението за горницата над 2 825.50 лв.
до 5 651 лв. и за присъждане на сторените по делото разноски.
-По насрещна въззивна жалба на Ц. З. Ц., уточнявана с две молби от
15.01.2025 г. и от 23.01.2025 г., подадени по електронна поща, против
решение № 1023/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2074/2023 г. по описа на
Варненския окръжен съд.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд по съображения за допуснати от окръжния съд процесуални
нарушения, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Изложил е оплаквания за неотчитане от съда на всички факти по делото,
водещи до извод за изключителния му принос в придобиването на
имуществото, включително тези за заплатена от него първоначална вноска за
жилището, за изплащане на кредита, за платените му отпуски и за полагани
лично грижи за децата при престоя му. По отношение на обезщетението по чл.
4
31, ал.2 ЗС е сочил, че съдът неправилно приспаднал сума заради площта за
децата и отхвърлил за разликата над присъдената сума до претендираната
такава. Молил е за определяне на справедлива наемна цена от 6 800 лв. и за
начисляване на законни лихви, както и за присъждане на разноски. Към
жалбата си е приложил незаверени документи, но искане в тази връзка не е
отправил до съда.
С определение №131/04.03.2025 г., съдът е оставил без движение двете
въззивни жалби с указания до страните за поправяне на недостатъците им и с
предупреждение за неблагоприятните последици от непоправянето им.
С определение № 293/08.05.2025г. въззивният съд, след като е
констатирал, че на въззивника Ц. съобщението с определението от
04.03.2025г., ведно с дадените указания за отстраняване на нередовности на
неговата въззивна жалба, е редовно връчено, съдът е постановил връщането
на насрещната въззивна жалба, подадена от Ц. срещу решение №
1023/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2074/2023 г. по описа на
Варненския окръжен съд и е прекратил въззивното производство в тази му
част. Приел е, че тъй като с дадените на Н. П. указания не са направени
уточнения на въззивната й жалба, то нейната жалба има за предмет
осъдителното решение по иска по чл. 31, ал.2 ЗС само в частта за горницата
над 2 825.50 лв. до 5 651 лв., поради това и ще разглежда жалбата в тази й
част. Последното е потвърдено от Н. П. чрез адвокат С. с докладваната в
днешно съдебно заседание молба от 30.06.2025г.
СЪДЪТ намира, че исканията, отправени от г-н Ц. в молбата му от
02.07.2025г., са неоснователни по следните съображения:
Първо, отлагане на насроченото за днешно съдебно заседание
производство при липсата на процесуални пречки за неговото провеждане не
се налага, поради това и молбата за отлагане на делото е неоснователна.
Второ, изпратените документи, съобщения и книжа, свързани с
предприетите от съда процесуални действия, се считат за редовно връчени при
посочените по-горе фикционни норми на закона, предвид осъществяването на
предпоставките от тяхната хипотеза. Поради това и искането да се връчат
документите лично по време на следващо открито заседание или на
регистратурата на съда, е неоснователно.
Трето, искането да бъдат възстановени сроковете за отговор е
неуточнено относно предмета си, тъй като не е посочен срок за отговор на кое
действие се иска възстановяване. Изхождайки от конкретно осъществилите се
по делото факти, съдът намира, че по логически път следва да се изведе, че
страната иска възстановяване на срок за изпълнение на указанията на съда,
дадени с определението от 04.03.2025г., като посочи обжалваната от него част
от решението на Окръжния съд, както и да представи доказателства за
довнесена по сметка на Апелативен съд държавна такса, тъй като това е
5
единственото давано от въззивния съд до страната указание. Съдът намира, че
молбата за възстановяване на този срок е подадена извън срока по чл. 64, ал. 3
ГПК, тъй като едноседмичният срок е започнал да тече от дата 24.06.2025г.,
най-късният момент от който са направени опитите на съда да бъдат връчени
книжа на лицето или същият да бъде уведомен по телефона (дата на
отразяване на удостоверително изявление за предприетите действия по
връчване на книжата от призовкаря и удостоверителното изявление на
съдебния секретар, който е направил последен пореден опит за свързване със
страната на посочения от нея телефон на 24.06.25г.). Поради това и съдът
намира, че срокът, започнал да тече на 24.06.2025г., е изтекъл на 01.07.2025г., а
подадената молба с искане за възстановяване на срока е подадена, както беше
посочено на 02.07.2025г., в 02:54ч. по електронна поща. По тези съображения
молбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззиваемата страна Ц. за
отлагане на производството по делото и за връчване на книжата по делото
лично в съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на въззиваемата страна за
възстановяване на срока за изпълнение указанията на съда, дадени с
определението от 04.03.2025г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта му, с която се оставя без
разглеждане молбата за възстановяване на срок, подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок, считано от съобщението до страната пред
Върховния касационен съд.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъка на разноски по чл. 80 ГПК, представен
от адвокат Д. С. с молба от 30.06.2025г.
Тъй като на основание чл. 65, ал. 3 ГПК подаването на молба за
възстановяване на срок не спира хода на делото, то на по-силно основание
оставената без разглеждане молба за възстановяване на срок не следва да се
счита, че има деволутивен ефект, поради което и съдът намира, че с оглед
осъществените до момента процесуални действия, направените изявления от
въззивницата П., не са налице пречки по приключване на делото съобразно
докладвания предмет на въззивното производство, поради което СЪДЪТ
6
намира делото за изяснено от фактическа страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 10:19 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7