МОТИВИ
към Присъда № 260026/29.11.2021 г., постановена по НОХД № 2279/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора:
Във внесения за разглеждане обвинителен акт
подсъдимият Д.В.Д., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.203,
ал.1 във връзка с чл.201 от НК за това, че на
12.05.2015 г. в град Гълъбово, област
Стара Загора, като длъжностно лице – управител на „***2000“ ЕООД София, ЕИК ***, присвоил чужди движими вещи –
789 898 кг пшеница за хляб, реколта
2014 г., на обща стойност
229 070.42 лв. (двеста двадесет и девет
хиляди и седемдесет лева, 42
ст.), собственост на “***“ ООД София,
ЕИК ***, поверени му за пазене, съгласно
условията на договор за влог, сключен на
01.07.2014 г., като длъжностното присвояване е в особено големи размери,
представляващо особено тежък случай.
Подсъдимият Д.В.Д. дава обяснения по
фактите от обвинението, като не се признава за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд. Твърди, че в действията му не е
имало умисъл да присвоява чуждо движимо имущество.
Въз
основа на обясненията на подсъдимия, съпоставени със събраните в хода на делото
доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.В.Д. е роден на *** ***,
същият е със *** образование.
Подсъдимият е с постоянен адрес ***, като
настоящият му адрес е в град ***, общежитие *** № **, ап.*** (Справка от НБД
„Население – л.252 нохд).
Подсъдимият Д.В.Д. е осъждан
(Справка за съдимост рег. № 1112/27.10.2020 г. на Бюро „Съдимост“ при Районен
съд – Габрово – л.57 нохд), както следва:
С Присъда № 570/17.02.1998 г. по НОХД №
1925/2003 г. по описа на Софийски градски съд е приета за изпълнение Присъда №
570 от 17.02.1998 г. на съда в град Милано, Република Италия, влязла в сила на
20.10.1998 г. и Присъда от 30.06.2001 г. на Апелативния съд в град Милано,
Република България, влязла в сила на 13.11.2001 г., обединени със Заповед за
изпълнение № 418/25.03.2002 г. на Главна прокуратура – Милано, с които за престъпления, съответстващи на чл.354а,
ал.2, б.“а“, ал.1, предложение трето от НК
и чл.242, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, е осъден на десет години и четири месеца
лишаване от свобода и глоба от 61 974 евро, като е постановено наказанието
лишаване от свобода да се търпи при първоначален „строг“ режим.
С Определение от 30.10.2003 г.,
постановено по НЧД № 2824/2003 г. по описа на Софийски градски съд (л.296 нохд), потвърдено с
Определение от 08.12.2003 г. на Апелативен съд – София по ВНЧД № 1134/2003 г.
(л.297 нохд), е постановено условно предсрочно
освобождаване на Д.В.Д. от неизтърпяната
част от горепосоченото наказание лишаване от свобода, определено му по НОХД №
1925/2003 г. по описа на Софийски градски съд, която неизтърпяна част е била в
размер на 4 г., 2 м. и 24 дни.
Определен е изпитателен срок в размер на
4 г., 2 м. и 24 дни.
На 30.10.2003 г. Д.В.Д. е бил освободен
от Затвора – София на основание чл.70 от НК с остатък 4 г., 2 м. и 24 дни
(справка от ГД „ИН“ – вх. № *********.11.2021 г., л.236 нохд).
С Присъда № 52/22.11.2011 г. по НОХД №
625/2011 г. по описа на Районен съд – Троян, влязла в сила на 08.12.2011 г., за
престъпление по чл.207, ал.1 от НК, извършено през м.01.2011 г., е осъден на
глоба в размер на 300 лв. в полза на Държавата.
От писмо на Бюро „Съдимост“ при Районен
съд – Габрово – вх. № 265824/13.05.2021 г. (л.250 нохд)
и справка от ТД на НАП София (л.252 нохд) се
установява, че към 13.05.2021 г., не е извършено плащане на горепосоченото
наказание глоба.
Към време на извършване на деянието –
предмет на обвинението, а и към датата на постановяване на настоящата присъда,
правният статус на подсъдимия Д.В.Д. е осъждан, тъй като не е изтекъл, считано
от изтичане на изпитателния срок, петнадесет годишният срок по чл.88а във
връзка с чл.82, ал.1, т.2 от НК. Поради това по отношение на въпроса за
реабилитацията на подсъдимия е ирелевантен фактът
извършил ли е или не плащане на наказанието глоба по втората присъда.
„***“ ООД София, ЕИК *** (вж справка - л.104
нохд) с управител
свидетелят Р.М.Д. (л.226 нохд) в периода 2014
г. – 2015 г. развивало търговска дейност, свързана с отдаване под наем на
земеделски земи, покупко-продажба на земеделски земи и с производство и
търговия на земеделска продукция. Лятото
на 2014 г. дружеството имало добив/реколта от хлебна пшеница. До намирането на
изгоден пазар дружеството решило да съхрани пшеницата. За целта постигнало съглашение
с „***2000“ ООД Стара Загора да му предостави на влог пшеницата за пазене и
съхранение.
„***2000“ ООД Стара Загора, ЕИК ***
Стара Загора (вж справка – л.111, том 1 ДП)
притежавало мелница в град Гълъбово, област Стара Загора, която имала
регистрация като зърнохранилище по Закон за
съхранение и търговия със зърно (отм. с ДВ бр.57/28.07.2015 г.), с капацитет
над 3000 т и разполагала с лаборатория за окачествяване на зърното. В тази
насока са и показанията на свидетеля С.Х.К. (л.225 нохд)
– главен технолог на „***2000“ ООД Стара Загора.
По това време съдружници
и управители на „***2000“ ООД Стара Загора били свидетелите И.К.С. - л.225
нохд и л.43, том 1 ДП, четени на основание чл.281,
ал.4 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ от НПК, които свидетелят
заявява, че поддържа и Д.С.Б. (л.227 нохд). Двамата представлявали дружеството заедно и
поотделно. Свидетелят И.К.С. имал доверие на свидетеля Д.С.Б., който
самостоятелно осъществявал от името на дружеството търговската дейност на
същото, свързана със зърно.
Между двете дружества - „***“ ООД София
и „***2000“ ООД Стара Загора на 01.07.2014 г. бил сключен договор за влог
(копие – л.105 нохд, л.113 том 1 ДП, оригинал –
л.527, том 3 ДП).
Съгласно сключения договор, влогоприемателят - „***2000“ ООД Стара Загора,
представлявано от свидетеля Д.С.Б., се задължавал срещу възнаграждението,
уговорено в чл.5, ал.1 на договора, в
регистрираното от него зърнохранилище, в мелничен цех град Гълъбово, област Стара Загора,
да приеме на отговорно пазене и съхранение пшеница за хляб - реколта 2014 г.,
собственост на влогодателя - „***“ ООД София и при поискване (т.е. до изтегляне) да му я
върне. С договора влогоприемателят се задължавал да
съхранява с грижата на добър стопанин и
търговец пшеницата в самостоятелни клетки, без да смесва зърното с такова на
други свои клиенти. Влогоприемателят нямал право
да преработва съхраняваната пшеница,
нямал право и да се разпорежда с нея, включително и да я залага, освен ако пшеницата, предмет на договора или
части от нея му бъдат продадени от влогодателя.
Договорът за влог имал срок на действие до изтегляне на цялото количество
пшеница от влогодателя
- „***“ ООД София.
Договорът за влог бил подписан от
свидетеля Р.М.Д. като управител на „***“ ООД София в офиса на дружеството, в
град София, бул. “***“, 7-ми км, след което бил донесен от свидетеля И.Г.Г. (л.226 нохд) - юрисконсулт на „***“ ООД София, в град Стара
Загора, където в негово присъствие бил подписан и от свидетеля Д.С.Б. като
представител на „***2000“ ООД Стара Загора. Свидетелят Д.С.Б. не оспорва, че е
подписал договора, което обстоятелство се установява и от заключението на
графическа експертиза, обективирано в Протокол за
извършена почеркова експертиза № 223/22.04.2021 г.
(л.239 нохд), назначена в
хода на съдебното следствие, поради настъпила смърт на вещото лице, изготвило
такава в досъдебното производство.
От показанията на свидетеля И.Г.Г.
се установява, че не за първи път „***“ ООД София
сключвало договор за влог с „***2000“ ООД Стара Загора. Сключеният на 01.07.2014
г. договор за влог между двете дружества отговарял по съдържание на друг такъв
договор, сключен през предходната година.
Зърното (пшеница, реколта 2014 г.) по
договора за влог, сключен на 01.07.2014 г., било предадено за съхранение от влогодателя „***“ ООД София на партиди, а не наведнъж. Приемането му в зърнохранилището
на мелницата в град Гълъбово, област Стара Загора се осъществило в периода от
м.07.2014 г. до началото на м.08.2014 г. Това обстоятелство се установява от
представените в хода на досъдебното производство копия на документи от „***“ ООД София, всички заверени
от свидетеля Р.М.Д., съдържащи се в том
1 ДП, л.122 - 188, а именно издадени от влогоприемателя “***2000“ ООД Стара Загора при приемането
на пшеницата кантарни бележки с товарителници и
свидетелства за лабораторен анализ: кантарна бележка 6091/03.07.2014 г. с товарителница
3790/03.07.2014 г. и свидетелство за
лабораторен анализ 6091/03.07.2014 г. (л.123-124);
кантарна бележка 6119/05.07.2014 г. с товарителница
608332/05.07.2014 г. и свидетелство за
лабораторен анализ (л.125-126); кантарна бележка 6120/05.07.2014 г. с товарителница
608333/05.07.2014 г. и свидетелство за
лабораторен анализ 6120/05.07.2014 г. (л.127-128); кантарна
бележка 6123/05.07.2014 г. с
товарителница 225/05.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6123/05.07.2014 г. (л.129-130); кантарна бележка
6129/06.07.2014 г. с товарителница 226/06.07.2014 г. и свидетелство за лабораторен анализ 6129/06.07.2014 г. (л.131-132); кантарна
бележка 6130/06.07.2014 г. с
товарителница 380077/06.07.2014 г. и свидетелство за лабораторен анализ 6130/06.07.14 г. (л.133-134);
кантарна бележка
6136/06.07.2014 г. с товарителница 731849/06.07.2014 г. и свидетелство за лабораторен анализ 6136/06.07.2014 г. (л.135-136);
кантарна бележка
6141/06.07.2014 г. с товарителница 227/06.07.2014 г. и свидетелство за лабораторен анализ 6141/06.07.2014 г. (л.137-138);
кантарна бележка
6148/07.07.2014 г. с товарителница 380078/14 г. и свидетелство за лабораторен анализ 6148/07.07.2014 г. (л.139-140);
кантарна бележка 6150/07.07.2014 г.
с товарителница 7330/07.07.2014 г. и
свидетелство за лабораторен анализ
6150/07.07.2014 г. (л.141-142); кантарна
бележка 6152/07.07.2014
г. с товарителница 228/14 и
свидетелство за лабораторен анализ
6152/07.07.2014 г. (л.143-144); кантарна
бележка 6156/07.07.2014
г. с товарителница 2212236/07.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6156/07.07.2014 г. (л.145-146);
кантарна бележка
6162/08.07.2014 г. с товарителница
7331/08.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6162/08.07.2014 г. (л.147-148); кантарна бележка
6171/08.07.2014 г. с товарителница
229/08.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6171/08.07.2014 г. (л.149-150); кантарна бележка
6176/08.07.2014 г. с
товарителница 380079/08.07.2014 г. и
свидетелство за лабораторен анализ
6176/08.07.2014 г. (л.151-152); кантарна бележка 6181/08.07.2014 г. с товарителница 7332/08.07.2014 г. и свидетелство за лабораторен анализ 6181/08.07.2014 г. (л.153-154);
кантарна бележка
6195/09.07.2014 г. с товарителница
380080/09.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6195/09.07.2014 г. (л.155-156); кантарна бележка
6200/09.07.2014 г. с товарителница
265/09.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6200/09.07.2014 г. (157-158); кантарна
бележка 6207/10.07.2014 г. с
товарителница 7333/10.07.2014 г. и
свидетелство за лабораторен анализ
6207/10.07.2014 г. (л.159-160); кантарна бележка 6217/10.07.2014 г. с товарителница 380080/10.07.2014 г. и свидетелство за лабораторен анализ 6217/10.07.2014 г. (л.161-162);
кантарна бележка
6218/10.07.2014 г. с товарителница
266/10.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6218/10.07.2014 г. (л.163-164); кантарна бележка
6293/24.07.2014 г. с товарителница
599701/24.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6293/24.07.2014 г. (л.165-166); кантарна бележка
6317/26.07.2014 г. с товарителница
380089/26.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6317/26.07.2014 г. (л.167-168); кантарна бележка
6321/26.07.2014 г. с товарителница
284/26.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6321/26.07.2014 г. (л.169-170); кантарна бележка
6327/27.07.2014 г. с товарителница
22658/27.07.2014 г. и
свидетелство за лабораторен
анализ 6327/27.07.2014 г. (л.171-172); кантарна
бележка 6334/28.07.2014 г. с
товарителница 286/27.07.2014 г. и
свидетелство за лабораторен анализ
6334/28.07.2014 г. (л.173-174); кантарна бележка 6343/28.07.2014 г. с товарителница 1519/28.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6343/28.07.2014 г. (л.175-176); кантарна
бележка 6346/28.07.2014 г. с
товарителница 690/28.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6346/28.07.2014 г. (л.177-178); кантарна бележка
6355/29.07.2014 г. с товарителница
691/29.07.2014 г. и
свидетелство за лабораторен анализ
6355/29.07.2014 г. (л.179-180); кантарна бележка 6357/29.07.2014 г. с товарителница 1520/29.07.2014 г. и свидетелство за лабораторен анализ 6357/29.07.2014 г. (л.181-182);
кантарна бележка
6368/312.07.2014 г. с товарителница
992/31.07.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6368/31.07.2014 г. (л.183-184); кантарна бележка
6376/01.08.2014 г. с
товарителница 229168/01.08.2014 г. и свидетелство за лабораторен анализ 6376/01.08.2014 г. (л.185-186);
кантарна бележка
6377/01.08.2014 г. с товарителница
229112/01.08.2014 г. и свидетелство
за лабораторен анализ 6377/01.08.2014 г. (л.187-188).
Горепосоченото обстоятелство се
установява и от издадените от „***2000“ ООД
Стара Загора на „***“ ООД София документи – таблици за оставеното
количество пшеница на съхранение и фактури за
таксите, дължими от влогодателя за
съхранението на пшеницата (л.117-122, том 1 ДП). Видно от фактура №
6461/30.09.2014 г. – л.120, том 1 ДП, издадена от „***2000“ ООД Стара Загора на „***“ ООД София за дължима по
договора такса за съхранение на пшеницата, е, че към 30.09.2014 г. количеството
пшеница, оставено на съхранение е възлизало на 789 898 кг.
От показанията на свидетеля И.Г.Г. (л.226 нохд) се установява, че
периодично, като представител на „***“ ООД София, провеждал разговори със
свидетеля Д.С.Б., за да се увери, че предоставеното за съхранение зърно е в
наличност и че се съхранява в съответствие с условията на договора в зърнохранилището – мелницата в град Гълъбово, област Стара
Загора.
През лятото на 2015 г., преди жътвата на
новата реколта, т.е. в периода м.юни – м.юли.2015 г., свидетелят И.Г.Г., действайки от името на „***“ ООД София, се свързал по телефона със свидетеля Д.С.Б.,
имайки представата, че той все още е съдружник
и управител на „***2000“ ООД
Стара Загора. След няколко проведени разговора свидетелят И.Г.Г. се договорил със свидетеля Д.С.Б. влогоприемателят
да закупи оставената му на съхранение в зърнохранилището
на мелницата в град Гълъбово пшеница, реколта 2014 г., при цена 285 лв. на тон,
с условие за разсрочено плащане до края на 2015 г. Свидетелят И.Г.Г., който, както вече се посочи, осъществявал юридически
услуги на „***“ ООД София, започнал подготовката на договор между двете
дружества за осъществяване на тази сделка.
По този повод свидетелят И.Г.Г. извършил
проверка в Търговския регистър на актуалното състояние на „***2000“ ООД Стара Загора, в резултат на която установил,
че дружеството вече е преобразувано от ООД на ЕООД, че същото е с ново седалище
в град София и че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е
лице, различно от досегашните му съдружници и
управители, а именно – подсъдимият Д.В.Д.. При тази проверка свидетелят И.Г.Г. установил и, че зърнохранилището,
в което се съхранявала пшеницата, реколта 2014 г., е апортирано
на 09.07.2015 г. в друго, новоучредено
на 07.05.2015 г. дружество – „***“ ООД град
Гълъбово, със съдружници „***2000“ ЕООД и свидетелят В.Т.Н. (л.224 нохд), като последният е и управител на посоченото
новоучредено дружество.
Гореизложените обстоятелства по промяна
на правния статус на влогоприемателя се установяват
от представените с писмо на Агенция по вписванията изх. № 11-02-89/15.02.2016 г. (л.428, том 3
ДП) документи (л.431 – 465, том 3 ДП), имащи отношение към договора за
прехвърляне на собствеността на „***2000“
ЕООД през м.април.2015 г. и справка от Търговския регистър на Агенцията
по вписванията, съдържаща се на л.111, том 1 ДП. Апортирането
на 09.07.2015 г. на мелницата в град Гълъбово (зърнохранилището)
като част от капитала на новоучреденото дружество - „***“
ООД град Гълъбово е видно от наличните по делото справки от Търговския
регистър и Апис-регистър (л.105, том 1 ДП, съответно
– л.255 нохд).
След като свидетелят И.Г.Г. установил горепосочените обстоятелства, влогодателят „***“ ООД София преценил, че е най-добре да си
потърси друг купувач на съхраняваната по договора за влог пшеница, реколта 2014
г. С тази задача бил натоварен свидетелят
И.Г.Г.. Търсейки купувач на пшеницата, на свидетеля И.Г.Г. му направило впечатление, че търговци с потенциален
интерес към такава сделка, след като в разговор с него узнавали къде се
съхранява пшеницата, се дезинтересирали от покупката
й. Свидетелят И.Г.Г. се усъмнил, че свидетелят Д.С.Б.
- първият, с който разговарял за покупка на пшеницата, по някакъв начин
възпрепятства „***“ ООД да сключи сделка
с друг купувач, различен от влогоприемателя по
договора за влог. По тази причина, през втората половина на м.юли.2015 г., двамата свидетели
се срещнали на бензиностанцията на ОМВ на 7-ми км в град София. При тази
среща свидетелят И.Г.Г. разбрал от свидетеля Д.С.Б.,
че новият управител на дружеството – влогоприемател е
продал оставената на съхранение пшеница, собственост на „***“ ООД София.
От показанията на свидетеля В.Т.Н.
(л.224 нохд) – управител на „***“ ООД град Гълъбово (дружеството, собственик на
зърнохранилището – мелничен цех в град Гълъбово,
вследствие на апорта), които не са опровергани чрез
други доказателства, се установява, че същият няма никакво отношение към пшеницата,
оставена през 2014 г. на съхранение в апортирания
недвижим имот.
От „***“ ООД София – което дружество не
било уведомено по никакъв начин от влогоприемателя по
договора, че не съхранява вече оставената му на влог пшеница – била
изпратена покана до подсъдимия Д.В.Д., който по данни от Търговския регистър
бил новият управител и едноличен собственик на капитала и представлявал влогоприемателя
- “***2000“ ООД. С поканата „***“ ООД София определяло срок - до 07.08.2015 г., за изготвяне на график за изтегляне (предаване)
на 789 898 кг пшеница, реколта 2014
г. Тази покана – л.189, том 1 ДП – била изпратена на адреса на управление на “***2000“
ЕООД София – град София, ул.“***“, № **, ет.*, ап.* и получена от намиращия се
на адреса адв. К.К., който
бил ангажиран с осъществените промени в правния статус на влогоприемателя,
видно от документите (л.431 – 465, том 3
ДП), представени с горепосоченото писмо на Агенция по вписванията изх. № 11-02-89/15.02.2016 г. (л.428, том 3
ДП).
След като не получило отговор на
поканата, „***“ ООД София, което дружество, макар и собственик на 789 898
кг пшеница, реколта 2014 г., не можело да се разпорежда с тази си собственост,
подало жалба в Районна прокуратура – Гълъбово - вх. № 493/15-11.08.2015 г. (л.93,
том 1 ДП).
Подсъдимият Д.В.Д. и в двете фази на
наказателното производство не оспорва факта на разпореждане от негова страна,
като управител на “***2000“ ЕООД София, с пшеницата, намираща се в Мелницата (зърнохранилище) в град Гълъбово. За разлика от обясненията
си в хода на досъдебното производство – по Протокол за разпит от 26.02.2019 г.
(л.10, т.1 ДП), приобщени към доказателствата по делото на основание чл.279,
ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от НПК, където излага причините, поради които е
продал 789 898 кг пшеница, собственост на „***“ ООД София, за който факт на разпореждане сочи съставената
фактура с №
**********/12.05.2015 г. (л.101, том 1 ДП),
в
хода на съдебното следствие, в обясненията си в съдебно заседание от 05.10.2021
г. (л.284 нохд), подсъдимият твърди, че не е знаел
чия собственост е зърното в силозите на Мелницата. В последващите
си обяснения от хода на съдебното следствие, в съдебно заседание от 29.11.2021
г. (л.260 нохд) подсъдимият отново променя
обясненията си, развивайки теза, според която продал зърното на „***“ ООД
София, за да реализира сделка на добра цена, което зърно имал намерение
впоследствие да възстанови на влогодателя,
закупувайки такова от други лица на по-ниски цени.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено с категоричност, че подсъдимият Д.В.Д.
много добре е съзнавал, че за сметка на собственика – „***“ ООД София, се
разпорежда с чужда пшеница, държана на съхранение от дружеството му.
От показанията на свидетеля И.К.С.,
дадени в хода на досъдебното производство по Протокол за разпит от 03.10.2017
г. (л.43, том 1 ДП), четени на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2,
предложение второ от НПК, които свидетелят заявява, че поддържа (л.225 нохд) и които съдът кредитира с доверие, поради това, че не
са опровергани чрез други доказателства, както и от показанията на свидетеля Д.С.Б.
(л.227 нохд) – съдружници и
управители на „***2000“ ООД Стара Загора, се установява, че решили да продадат
дружеството, тъй като преценили, че търговската дейност на същото няма
перспектива. Дружеството било кредитополучател и длъжник на Корпоративна
търговска банка. Имало усвоени, но неизплатени кредити – инвестиционен от
порядъка на 2.5 милиона лв. и оборотен от порядъка на 5 милиона лв., според
показанията на свидетелката М.Т.С. (счетоводител на дружеството), дадени в хода
на досъдебното производство по Протокол за разпит от 20.12.2016 г. (л.59, том 1
ДП), четени на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ
от НПК и поддържани от свидетелката в хода на съдебното следствие (л.255 нохд). Тъй като, при все, че било в недобро финансово
състояние, дружеството било известно в
зърнения бранш, свидетелите И.К.С. и Д.С.Б. очаквали, че бързо ще се намери
купувач, които им очаквания, обаче, се опровергали. Интерес към покупката на
дружествените дялове на двамата съдружници, т.е. към
покупка на дружеството, проявил единствено подсъдимият Д.В.Д.. Пред свидетеля И.К.С. подсъдимият заявил, че
желанието му е „да вдигне фирмата на крака, да изчисти задълженията й и да
върви напред“. На Общо събрание на „***2000“ ООД Стара Загора, проведено на
24.03.2015 г. – вж Протокол, л.441, том 3 от ДП
- подсъдимият Д.В.Д. бил приет за
съдружник; взело се решение за продажба на дружествените дялове от капитала на
дружеството на подсъдимия за цена от 10 400 лв. В изпълнение на това
решение на 25.03.2015 г. с всеки от
двамата съдружници
бил сключен от подсъдимия договор за покупко-продажба на дружествени
дялове (л.453, съотв. л.455, том 3 ДП).
След прехвърляне на подсъдимия на всички дялове от капитала на
дружеството, свидетелят Д.С.Б. за
пореден път лично и подробно запознал
подсъдимия Д.В.Д. (вече в качеството му на собственик на капитала) с
финансовото и юридическо състояние на дружеството, текущи вземания, задължения,
бъдещи плащания и т.н. Едновременно с това
свидетелят предал лично на
подсъдимия и цялата документация на дружеството, касаеща правното и
финансово състояние на същото, като документи за собственост, удостоверения за регистрация във връзка с
осъществяваната дейност по търговия, съхранение и превоз на зърно, сключени от
дружеството договори за услуги, банкови
кредити, заеми и влог.
Тези действия между свидетеля Д.С.Б. и
подсъдимия Д.В.Д. били извършени в присъствието на трето лице – свидетелят Х.И.И. ***, като факта на осъществяването им бил удостоверен с Приемо-предавателен протокол от 15.04.2015 г. (л.103, том 1
ДП – копие, л.529, том 3 ДП – оригинал). Свидетелят Д.С.Б. и подсъдимият Д.В.Д.
не оспорват, че са подписали посочения протокол, което обстоятелство се установява и от заключението
на изготвена по делото графическа експертиза, обективирано
в Протокол за извършена почеркова експертиза №
223/22.04.2021 г. (л.239 нохд).
На 24.04.2015 г. придобиването на
дружеството от подсъдимия Д.В.Д. било вписано в Търговския регистър на
Агенцията по вписванията, където били вписани и извършените по волята му, като
едноличен собственик на капитала, промени
в правния статус на дружеството, вече посочени по-горе: преобразуване на
дружеството от ООД в ЕООД с управител и представляващ единствено подсъдимият Д.В.Д.,
преместване на седалището на дружеството от град Стара Загора в град София, с
адрес на управление ул.“***“ № **, ет.**, ап.* (вж
справка от търговския регистър – л.111, том 1 ДП).
В горепосочения Приемо-предавателен
протокол от 15.04.2015 г. (л.103, том 1 ДП), в т.11 на същия, изрично е
посочено, че подсъдимият Д.В. Д., наред
с останалите описани в протокола документи,
е получил от свидетеля Д.С.Б.
„Договори за влог на пшеница с ЕТ „***– Д.Д.“,
земеделски производител А.И., „***“
ООД“.
Това, че подсъдимият Д.В.Д. много добре
е знаел, че не следва да се разпорежда с пшеницата, оставена на влог в зърнохранилището на
„***2000“ ООД, на което дружество станал едноличен собственик на капитала и
съответно същото било преобразувано в ЕООД, е видно и от начина, по който са се
развили отношенията му с друг от влогодателите на „***2000“
ООД – ЕТ “***– Д.Д.“***, собственост на свидетеля Д.Д.Ж.. От показанията на този свидетел в хода на съдебното
следствие (л.224 нохд) и тези от хода на досъдебното
производство, четени на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2,
предложение второ от НПК, които свидетелят поддържа и които съдът кредитира с
доверие, съпоставяйки ги с писмените доказателствени
материали, представени в хода на разследването от Специализирана прокуратура –
София (л.194 – л.208, том 1 ДП), се установява следното: Посоченият свидетел, в
качеството на ЕТ “***– Д.Д.“***, на 01.07.2014 г.,
също както „***“ ООД София, оставил срещу възнаграждение за съхранението й пшеница за хляб – 1 281 780 кг,
реколта 2014 г., в зърнохранилището на „***2000“ ООД Стара
Загора – мелничен цех в град Гълъбово. Това е видно от наличния на л.201, том 1
ДП договор за влог между посочените страни и констативен протокол – л.203, том
1 ДП. По-късно част от тази пшеница била продадена от влогодателя (ЕТ “***– Д.Д.“***)
на „***“ ООД Габрово, видно от сключения по между им на 04.05.2015 г. договор за покупко-продажба
на продукция (л.204, том 1 ДП) и фактура № фактура **********/21.05.2015 г. (л.206, том 1 ДП).
Друга част от пшеницата ЕТ “***– Д.Д.“*** продал на „***2000“ ЕООД София, видно от съставената
за тази сделка фактура
**********/22.06.2015 г. (л.208, том 1 ДП). Между свидетеля Д.Д.Ж. в
качеството му на едноличен търговец и новия
едноличен собственик на капитала и управител на „***2000“ ЕООД София –
подсъдимият Д.В.Д., на 22.06.2015 г., бил подписан констативен протокол –
л.207, том 1 ДП, удостоверяващ факта, че въз основа на продажбата, осъществена
с горепосочената фактура, количеството пшеница, оставащо на съхранение в
складовата база на Мелничен цех – Гълъбово е 0 кг, т.е., че след осъществената
покупко-продажба при влогоприемателя вече няма
пшеница, собственост на влогодателя. Без значение от гледна точка на деянието,
предмет на обвинението, е обстоятелството, че „***2000“ ЕООД София не е
извършило плащане по горепосочената фактура към ЕТ “***– Д.Д.“***,
станало повод за сезиране на Специализирана прокуратура – София. От значение е
фактът на сключване на сделка между двамата търговци, тъй като той е
показателен за това, че подсъдимият Д.В.Д.
е съзнавал, че няма разпоредителна власт върху оставената на влог в зърнохранилището на „***2000“ ООД Стара Загора пшеница, което дружество е
придобил.
Оставеното от „***“ ООД София на
съхранение зърно – пшеница, реколта 2014 г., не е било изкупено от влогоприемателя, нещо повече – посоченото дружество (влогодател) дори не било уведомено от влогоприемателя
за настъпилите промени в собствеността и управлението на последния.
През м.май 2015 г. ЕООД “***“ ЕООД град Ловеч, ЕИК ***осъществявало
сделки, свързани с продажба на хлебна пшеница, производство на брашно и
търговия на хлебни продукти. Тези сделки посоченото дружество осъществявало със
съдействието на свидетеля Х.И.И. (л.228 нохд), който търгувал със зърно и брашно и посредничел при
извършването на такива сделки.
Свидетелят Х.И.И. се
познавал със свидетеля Д.С.Б.. Фирмите, чрез които търгувал първият от свидетелите,
в продължение на години захранвали със зърно мелницата в град Гълъбово,
собственост на „***2000“ ООД, в което съдружник и управител бил вторият
свидетел. Двамата имали приятелски
взаимоотношения. Както вече се посочи, именно свидетелят Х.И.И. на 15.04.2015 г. присъствал на приемането и предаването
на документи между свидетеля Д.С.Б. и подсъдимия Д.В.Д., за което бил съставен
горепосочения Приемо-предавателен протокол
(л.103, том 1 ДП). Поради тези обстоятелства, свидетелят Х.И.И.
имал знание за наличната (съхранявана) в
мелницата в Гълъбово пшеница за хляб, реколта 2014 г.
В началото на м.май.2015 г., чрез
посредничеството на свидетеля Х.И.И., “***“ ЕООД Ловеч
установило контакт с подсъдимия Д.В.Д. в качеството му на управител на “***2000“
ЕООД София, за да закупи пшеница за хляб. “***“ ЕООД
Ловеч и преди това имало търговски отношения с дружество „***2000“,
видно от дневника за продажби на „***2000“ ООД
Стара Загора за м.02.2015 г. – л.488, том 3 ДП. Подсъдимият Д.В.Д.
преценил като изгодно предложението на “***“
ЕООД Ловеч да закупи пшеницата (собственост на влогодателя
“***“ ООД София) и сключил сделка с това
дружество. Въпреки поетите задължения към
“***“ ООД София по договора за влог от
01.07.2014 г. да пази и съхранява пшеницата (до изтегляне от влогодателя), с грижата на добрия стопанин и търговец,
подсъдимият Д.В.Д. - като управител и едноличен собственик на влогоприемателя “***2000“
ЕООД София, продал на “***“ ЕООД Ловеч 789 898 кг хлебна пшеница, реколта 2014 г., за цена от 290 лв. на тон или общо за 229 070.42
лв. За тази сделка, осъществена в разрез с договора за влог, подсъдимият Д.В.Д.
не уведомил по никакъв начин “***“ ООД София – собственик на пшеницата.
За документиране и осчетоводяване на
сделката подсъдимият Д.В.Д., в
качеството си на управител и представляващ доставчика (продавач), издал от
името на “***2000“ ЕООД София фактура с № **********/12.05.2015 г. на купувача
(получателят на доставката) – “***“ ЕООД
Ловеч, ЕИК ***, представлявано от Н.Б.В. (за който в хода на съдебното
следствие се установи, че е починал на 19.06.2019 г., справка – л.206 нохд), с предмет на
продажбата – пшеница, реколта 2014 г.,
789.898 тона, с единична цена от
290 лв. на тон и обща стойност от
229 070.42 лв. Копие на посочената фактура, заверено от подсъдимия, е
налично на л.101, том 1 ДП, а друго такова, заварено от свидетеля А.Б.М. (л.258
нохд), обслужвал счетоводно “***“ ЕООД Ловеч, е на л.41, том 1 ДП.
От подсъдимия Д.В.Д. не се оспорва, че е подписал
посочената фактура като представител на доставчика. Това обстоятелство се
установява и от заключението на горепосочената графическа експертиза, обективирано в Протокол за извършена почеркова
експертиза № 223/22.04.2021 г. (л.239 нохд).
След издаване на фактурата, “***2000“
ЕООД София осчетоводило същата,
вписвайки я в подадения пред НАП дневник
за продажби, приложен към Справката-декларация
по ЗДДС на дружеството за периода на
м.05.2015 г. (вж л.498-500, том 3 ДП).
Въз основа на предоставени в хода на
досъдебното производство копия на счетоводни документи (приложени на л.588 -
607, том 3 ДП) от свидетелката М.Т.С. (счетоводител на дружество „***2000“),
заверени от нея, видно от показанията й в хода на досъдебното производство по
Протокол за разпит от 12.12.2019 г. (л.662, том 3 ДП)
и по Протокол за разпит от 20.12.2016 г. (л.59, том 1 ДП), четени на основание
чл.281, ал.4 във връзка с ал.1,т.2, предложение второ от НПК, които в хода на
съдебното следствие (л.255 нохд) свидетелката
заявява, че поддържа и които, съдът вече посочи, че няма основание да не
кредитира с доверие, е изготвена счетоводна експертиза.
От заключението на горепосочената счетоводна
експертиза (л.84, том 1 ДП), изготвено от вещото лице П.М.К., в експертното
становище на което отсъстват основания за съмнение, е видно, че въз основа на анализ на оборотната ведомост към 30.03.2015 г. и
31.12.2015 г., както и извлеченията от
счетоводни сметки, свързани с отчитането на зърното на влог, че към 25.03.2015
г. (когато са прехвърлени дружествените дялове на подсъдимия Д.В.Д.) приетите
количества пшеница на влог за съхранение са отчитани по сметка 9100, като сред тях е и пшеницата на “***“ ООД София. Отписване от
партидата на пшеницата на “***“ ООД
София е извършено през м.08.2015 г., без
счетоводен документ, след провеждане на инвентаризация при приключването на сезон
2014 г. и откриването на сезон 2015 г., когато не е открито налично количество
хлебна пшеница в складовете и силозите на „***2000“ ЕООД София.
Получената от „***“ ЕООД Ловеч сума
от продажба на пшеницата с фактура
**********/12.05.2015 г. е била отчетена изцяло като печалба за “***2000“ ЕООД.
Съгласно счетоводната експертиза,
продаденото количество пшеница на „***“ ЕООД Ловеч с фактура **********/12.05.2015
г. не е било отчетено като налично по сметка 3021 Основни материали (партидата
за собствени количества), което означава, че, включително и счетоводно, е било продадено
количество пшеница, което не се е водело като собственост на “***2000“
ЕООД.
Съгласно заключението на съдебно-оценъчна експертиза
(назначена в хода на съдебното
следствие, поради настъпила смърт на вещото лице, изготвило такава в
досъдебното производство) – л.242 нохд, стойността на
789.898 тона хлебна пшеница към
м.май.2015 г. е била 247 238 лв.
Купувачът на пшеницата - “***“ ЕООД Ловеч, наел
за превоза на пшеницата от град Гълъбово до град Ловеч свидетеля П.Т.М. ***
(л.229 нохд и по Протокол за разпит от 03.11.2016 г.,
л.58, том 1 ДП, четени на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2,
предложение второ от НПК), който развивал търговска дейност с предмет -
транспорт, като ЕТ “***“ Гълъбово. Свидетелят П.Т.М. по това време
притежавал влекач „*** ***“ с рег. № ***
(справка от КАТ - л.289, том 2 от ДП) и полуремарке „***
390 А“ с рег. № *** (свидетелство за регистрация, част I - л.288, том 2 ДП). Превозът на пшеницата до
град Ловеч бил извършен в периода 03.07 -
31.07.2015 г., като всеки път товарната композиция
на свидетеля П.Т.М. била товарена в мелницата в град Гълъбово, в
присъствието и със съдействието на подсъдимия
Д.В.Д., който дори му издавал кантарните бележки. За
осъществения превоз свидетелят П.Т.М. съставил пътни листи и товарителници за
двадесет курса, съдържащи се на л.533 - 575, том 3 ДП. Свидетелят П.Т.М. ***
бил посрещан от представители на “***“
ЕООД, които съпровождали автомобила му до индустриалната зона на града, където
в посочен му склад стоварвал пшеницата. За извършения превоз свидетелят П.Т.М. в качеството си на ЕТ “***“
Гълъбово издал на възложителя на превоза и получател на доставката – “***“ ЕООД
Ловеч фактура за осъществената
транспортна услуга № 860/31.07.2015 г. (л.536, том 3 ДП).
При предявяване в хода на съдебното следствие на
съдържащите се на л.536 – 575, том 3 от ДП копия на товарителници и пътни
листове за осъществения превоз, свидетелят П.Т.М. потвърждава, че той е
издателят им и пояснява, че той е извършил заверката, че отговарят на
оригинала. Свидетелят поддържа четените му показания от досъдебното
производство, които съдът прие, че като дадени по време по-близко до случилото
се, за което разказва и поради отсъствие на основания за дискредитирането им,
следва да бъдат приети за истинни.
“***“ ЕООД
Ловеч заплатило закупената
пшеница по сметка на “***2000“ ЕООД София в „***“. С постъпилите средства подсъдимият Д.В.Д.
по свое усмотрение погасил задължения на “***2000“ ЕООД София. На собственика
на пшеницата - “***“ ООД София, не са
преведени от подсъдимия средства, получени от продажбата й.
От постъпилите
с писмо вх. № 264263/25.11.2020 г. на Софийски градски съд документи, приложени към същото (л.98-208 нохд) се установява, че “***“ ООД София е предявило на
02.09.2015 г. в Софийски градски съд
искова молба срещу представляваното от подсъдимия Д.В.Д. дружество за сумата от
221 171.44 лв. (посочена като пазарна цена на пшеницата към датата, когато
е поискано връщане на предаденото за съхранение количество зърно – 07.08.2015
г.), представляваща обезщетение за неизпълнение на задълженията на това
дружество да съхранява и предаде обратно при прекратяване на договора за влог
от 01.07.2014 г. на предадената за отговорно пазене 789.898 тона пшеница,
реколта 2014 г. Въз основа на посочената искова молба е образувано т.д. № 5612/2015
г. по описа на Софийски градски съд, производството по което с Определение №
3381/21.06.2016 г., влязло в сила на 15.07.2016 г., на основание чл.637, ал.2 от Търговски закон
е прекратено, тъй като в открито производство по несъстоятелност по отношение
на ответника, вземането на ищеца е включено в списъка на приетите предявени
вземания, одобрен с влязло в сила определение.
Горните фактически обстоятелства съдът прие за
установени въз основа на доказателствените материали,
посочени при изложението им, съпоставката на които налага категоричен извод,
че подсъдимият Д.В.Д., в качеството си на
управител на “***2000“ ЕООД София, на 12.05.2015 г. се е разпоредил, като е
продал на “***“ ЕООД
Ловеч, оставената на съхранение в зърнохранилището на
представляваното от него дружество, пшеница, реколта 2014 г., в количество от 789 898 кг, собственост на „***“
ООД София.
Подсъдимият Д.В.Д. не оспорва факта на
разпореждане с чуждата пшеница. Отрича, продавайки пшеницата, да е действал с
умисъл за присвояване на чуждото имущество, което му становище ще бъде обсъдено
при излагане на правните изводи, произтичащи от установената по делото фактология.
При така установените по делото
фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
Престъплението по повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение – длъжностно присвояване, се характеризира с особеното
качество, което деецът трябва да притежава. Субект на престъплението по чл.201
от НК може да бъде само лице, което е длъжностно по смисъла на л.93, т.1, б.“а“
или б.“б“ от НК. Като управител на “***2000“
ЕООД София подсъдимият Д.В.Д. е бил длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„б“ от НК, тъй като е извършвал в търговското
дружество ръководна работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество. Именно
в това си качество на управител на “***2000“ ЕООД София, той – по силата на договора за влог от
10.07.2014 г. – е упражнявал фактическа власт върху пшеницата, собственост на влогодателя по договора „***“ ООД София, оставена за пазене
и съхранение в зърнохранилището
на представляваното от него дружество.
В практиката е безспорно, че
присвояването по смисъла на чл.201 от НК се изразява в противозаконно
разпореждане - юридическо или фактическо, от страна на дееца - длъжностно лице,
с повереното му или връчено в това му качество чуждо имущество, като
същественото относно извършеното противозаконно разпореждане с чуждото
имущество е, че то трябва да е осъществено в полза на всеки друг, но не и на
собственика на това имущество.
В случая със съставянето на фактура №
**********/12.05.2015 г. е прехвърлена от подсъдимия Д.В.Д., в качеството му на управител и
представляващ доставчика (продавач) - “***2000“ ЕООД София на купувача
(получател на доставката) – “***“ ЕООД
Ловеч, собствеността върху оставената на съхранение в дружеството –
продавач чужда пшеница - реколта 2014
г., 789.898 тона, при единична цена от 290 лв. на тон и обща стойност на доставката от 229 070.42 лв. Със
съставянето на тази фактура, подписана от подсъдимия като представляващ
продавача и от управителя на дружеството – купувач, е осъществена търговската продажба на пшеницата, тъй като
същата съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба
като такъв - вид на закупената стока, стойност,
начин на плащане, имена на лицата, положили подписа си като получател и
предавател, съответното време и място. Фактурата, съдържаща всички съществени
елементи от съдържанието на сделката, удостоверява постигнатото съгласие между
страните (продавач и купувач) за сключването й. Вж в този смисъл Р. № 96/26.11.2009 г., т.д. №
380/2008 г., I т. о., ТК на ВКС. Предаването на стоката (пшеница), извършено в по-късен момент и
плащането на цената на доставката не са елемент от фактическия състав на
търговската продажба, а касаят само изпълнението на произтичащите от договора
задължения. Това е така понеже се касае за търговска продажба - договор между търговци, който е двустранен,
възмезден, консенсуален и комутативен и има облигаторно - вещноправно
действие.
Извършеното от подсъдимия Д.В. Д. разпореждане е и противозаконно. В чл.12,
ал.3 от договора за влог, сключен между представляваното от него дружество и
собственика на пшеницата – „***“ ООД София, изрично е посочено, че влогоприемателят няма право да се разпорежда с
предоставената му за съхранение пшеница, а съгласно чл.20а, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, договорите имат силата на
закон за тези, които са ги сключили.
За сметка на собственика на имуществото,
предмет на извършеното противозаконно разпореждане - “***“ ООД София, се е облагодетелствало притежаваното и
управлявано от подсъдимия Д.В.Д. дружество - “***2000“ ЕООД София. Със средствата, получени от продажбата на
пшеницата - 229 070.42 лв., подсъдимият по свое усмотрение погасил
задължения на собственото си дружество към негови кредитори.
С извършената на 12.05.2015 г. продажба
на чуждата пшеница – действие, съставляващо акт на незаконно разпореждане –
престъплението е довършено.
Тезата на подсъдимия, че не е извършил
присвояване на чуждо имущество, тъй като лично не се е облагодетелствал със
средствата, получени от продажбата на пшеница, чужда собственост, е несъстоятелна.
Без значение за състава на престъплението по чл.201 от НК е по какъв начин
деецът се е разпоредил с присвоеното имущество, как го е изразходвал (Р. № 460/12.10.1994 г.
по н. д. № 359/94 г., I н. о. на ВС).
При излагане на установените факти, съдът
вече изложи аргументи, изведени от доказателствата по делото, че подсъдимият Д.В.Д.
много добре е съзнавал, че за сметка на собственика – „***“ ООД София, се
разпорежда с чужда пшеница, държана на съхранение и отговорно пазене от дружеството,
чийто управител е.
Подсъдимият е действал с пряк умисъл.
Съзнавал е, че няма други права върху повереното му в качеството на длъжностно
лице чуждо имущество, освен да го пази и съхранява, защото при покупка на
дружеството – влогоприемател му е бил предаден договорът
за влог, съдържащ изрична забрана за разпореждане с оставената на съхранение
пшеница, но въпреки това се е разпоредил с чуждата стока (пшеницата), като в резултат на продажбата й се е
облагодетелствало собственото му дружество.
Несподелима е тезата на
подсъдимия Д.В.Д., че не е действал с умисъл за присвояване на чуждо имущество,
защото, извършвайки продажба на пшеницата, собственост на „***“ ООД София, е използвал
възможността да реализира сделка на добра, изгодна цена, имайки намерение впоследствие
да възстанови продадената пшеница, закупувайки такава от други лица, на
по-ниски цени.
Че гореизложеното съставлява единствено
защитна теза е видно от факта, че подсъдимият по никакъв начин не е уведомил
собственика на пшеницата за продажбата й, нито пък е съобщил на същия, че има
намерение да замести продадената чужда пшеница с друга. Освен това подсъдимият Д.В.Д.
е разполагал с възможност, регламентирана в договора за влог, да изкупи от влогодателя оставената на съхранение при него пшеница
(така, както е сторил с пшеницата на други влогодатели),
след което да пристъпи към продажбата й на „***“ ЕООД Ловеч. На следващо място,
твърдението на подсъдимия за благоприятна цена на сделката с „***“ ЕООД Ловеч
се опровергава чрез заключението
на съдебно-оценъчната експертиза, тъй като според същото
стойността на 789.898 тона хлебна
пшеница към м.май.2015 г. е била 247 238 лв., а сделката с „***“ ЕООД Ловеч
е осъществена за значително по-ниска сума - 229 070.42 лв.
Дори и да се приемат с доверие
съобщените от подсъдимия негови намерения, няма как да не бъде отчетено, че
съдържанието на същите отново включва извличане на имуществена облага от чуждо
имущество чрез спекулативни действия. Следва да се има предвид и, че съгласно чл.10
от договора за влог, подсъдимият като управител на дружеството - влогоприемател дори не е имал право предоставената му за
съхранение пшеница „да смесва с друга пшеница, на други клиенти, макар и със
същото предназначение и със същите качествени показатели“, а от тук и още
по-малко пък е имал право да я замества
с друга пшеница, извършвайки спекулативни сделки.
Тъй като е бил пряко ангажиран с
продажбата на 789 898 кг пшеница, собственост на „***“ ООД София, подсъдимият
Д.В.Д. отлично е знаел стойността й и е искал присвояването на тази сума, при
все, че е съзнавал противоправността на действията си.
В случая стойността на предмета на
престъплението е определена от обвинението на 229 070.42 лв., за колкото е
продадена пшеницата на „***“ ЕООД Ловеч, макар че, видно от гореизложеното,
пазарната цена на пшеницата към време на присвояването й да е била по-висока (247 238 лв.).
С ПМС № 419/17.12.2014 г. установената в
Република България минимална работна заплата през периода 01.01.2015 г. – 30.06.2015 г., т.е. към 12.05.2015 г., е била
360 лв.
В закона няма легална дефиниция на
понятието „големи размери“ и „особено големи размери“. С Тълкувателно решение №
1/1998 г. на ОСНК на ВКС в практиката се въведе единен критерий, ползващ за
база установената в страната минимална работна заплата. Когато стойността на
присвоеното имущество превишава седемдесет пъти размера на минималната работна
заплата, ако друго не е посочено в закона, тя е в „големи размери“, а когато
превишава сто и четиридесет пъти минималната работна заплата – в „особено
големи размери“. В случая, стойността на предмета на престъплението, съгласно обвинението
- 229 070.42 лв., надхвърля сто и четиридесет пъти установената
в страната минимална работна заплата към време на извършване на престъплението
– 12.05.2015 г.
За да се квалифицира длъжностното
присвояване по чл.203, ал.1 от НК, каквото е повдигнатото обвинение, законът
изисква освен присвоеното имущество да покрива критерия „особено големи
размери“ и деянието да представлява „особено тежък случай“ по смисъла на чл.93,
т.8 от НК.
Според част от съдебна практика е
възможно и двата признака да съществуват заедно само в особено големия размер
на присвоеното имущество. Така например, според Р. № 3/15.06.2009 г. на ВКС по н. д. №
571/2008 г., НК, III н.о. (делото "Меджидиева"),
когато стойността на предмета на престъплението многократно припокрива квалифициращия
признак "особено големи размери", същият сам по себе си определя
деянието като "особено тежък случай" и определянето му като такъв не може да бъде
елиминирано нито с липсата на "завишена степен на обществена опасност на
дееца", нито с "фактическите данни относно начина на извършване на
престъплението“.
Преимуществено в съдебната практика (напр. Р.
№ 220/12.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1268/2011 г., III н. о.; Р. № 311/ 11.04.2018 г. на ВКС по н. д. №
1044/2017 г., II н. о. и др.) се приема, че признакът „особено тежък случай“ е самостоятелен
фактор. С тази съдебна практика в случая се съобрази и настоящият съд, тъй като
когато законодателят изрично е поставил изискването да се вземе предвид обществената
опасност на дееца – от значение при решаване на въпроса дали е налице „особено
тежък случай“, той е имал предвид онези обстоятелства, които стоят извън
обществената опасност на деянието и се отнасят само до личността на дееца.
Съдът не възприе обвинителната теза за
особена тежест на случая по смисъла на чл.93, т.8 НК, а от там и квалифицирането на извършеното от подсъдимия длъжностното
присвояване като такова по чл.203, ал.1
от НК.
Степента на обществена опасност на
деянието действително е крайно завишена с оглед четирикратното надвишаване на съставомерния праг за особено големи размери (в случая –
50 400 лева). Не може обаче да се
каже същото за
степента на обществена опасност на подсъдимия като деец, разглеждана независимо
от обществената опасност на посегателството, при все, че няма как да не се
„оглежда“ в нея. Както вече се посочи, подсъдимият Д.В.Д. е осъждан, при това
на лишаване от свобода, ефективно, което обстоятелство обаче не определя
еднозначно степента му на обществена опасност като деец към време на извършване
на престъплението. Според обвинението, подсъдимият е с изключително висока
степен на обществена опасност като деец, тъй като още при придобиване на
капитала на дружеството – влогоприемател, изначално е
имал намерение да присвои оставената на
съхранение от „***“ ООД София пшеница. Наличието на предварителен замисъл у
подсъдимия за своене на чуждото имущество обвинението извлича от
факта, че много кратко време след встъпването в правата на управител и
собственик на капитала на дружеството – влогоприемател,
подсъдимият противозаконно се е разпоредил с пшеницата на „***“ ООД София. Макар и фактът на бързото,
противозаконно разпореждане с пшеницата на „***“ ООД София да е безспорен,
съдът приема, че той не е достатъчен за извеждане на категоричен извод в
насоката, посочена от обвинението, тъй като спрямо друг влогодател,
също оставил на съхранение пшеница в голямо количество - ЕТ “***– Д.Д.“***,
подсъдимият е постъпил по друг начин. Както вече се посочи, с този влогодател подсъдимият Д.В.Д. е сключил договор за покупко-продажба на оставената
от него за съхранение пшеница. Поради това съдът приема, че не може да бъде
направен безусловен извод за изначална корист в поведението на подсъдимия, тъй че това обстоятелство да го открои като деец
с изключително висока степен на обществена опасност.
По изложените съображения, съдът
определи престъпната деятелност на подсъдимия като престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във връзка с чл.201 във връзка с чл.2,
ал.1 от НК, в извършването на което го
призна за виновен, тъй като на
12.05.2015 г., в град Гълъбово, област Стара Загора, като
длъжностно лице – управител на „***2000“ ЕООД София, ЕИК ***, е присвоил чужди движими вещи –
789 898 кг пшеница за хляб, реколта
2014 г., на обща стойност
229 070.42 лв. (двеста двадесет и девет
хиляди и седемдесет лева, 42
ст.), собственост на “***“ ООД София,
ЕИК ***, поверени му за пазене, съгласно
условията на договор за влог, сключен на
01.07.2014 г., като длъжностното присвояване е в големи размери.
Препратката към чл.2, ал.1
от НК произтича от факта на изменения в разпоредбата на чл.201 от НК чрез
създаване на ал.2 с ДВ бр.83/2019 г.
По аргументите, изложени по-горе, съдът призна
подсъдимия Д.В.Д. за невинен в това извършеното от него длъжностно присвояване
да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай –
престъпление по чл.203, ал.1 във връзка с чл.201 във
връзка с чл.2, ал.1 от НК, поради което го оправда по така повдигнатото му
по-тежко обвинение.
Разбирането на защитата, че извършеното от
подсъдимия Д.В.Д. деяние не съставлява престъпление, тъй като с получените пари
от продажбата на пшеницата е погасил задължения на „***2000“ ЕООД София, поради
което следвало да се приеме, че е действал при оправдан стопански риск по
смисъла на чл.13а, ал.1 от НК, е несподелимо. Разпоредбата на чл.13а, ал.1 от НК е
неприложима. Подсъдимият по свое усмотрение, без да е било наложено от някакви фактори,
е извършил действие на незаконно разпореждане с чужда стока, разпореждайки се
със средствата, получени от продажбата й, така, както е сметнал за добре, при
липса на какъвто и да е възможен, очакван положителен резултат за собственика
й.
Няма как да бъде споделено и разбирането
на защитата, че, ако извършеното деяние от подсъдимия съставлява престъпление,
то същото представлява престъпление по служба, както е известно деянието по чл.282 от НК. Обект на посоченото
престъпление са обществените отношения, които осигуряват нормалното
функциониране на държавния апарат, притежаващ определени властнически
правомощия. Засегнатите от деянието обществени отношения определят и кръга на
длъжностните лица, които могат да извършат това деяние. Макар и длъжностно лице
подсъдимият Д.В.Д. не е бил такова от сектора на публичната власт. Предложената
от защитата правна квалификация не отговаря нито на обекта, нито на субекта на
престъплението по чл.282 от НК.
Относно наказанието:
При определяне на наказанието за
извършеното от подсъдимия Д.В.Д. престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи
и отегчаващи отговорността му обстоятелства: висока степен на обществена
опасност на деянието предвид факта, че стойността на предмета на престъплението
многократно надвишава критерия за големи размери; обстоятелството, че в случая
подсъдимият се е възползвал от доверието на дългогодишен търговски партньор към
представляваното от него дружество,
което е улеснило разпореждането с чуждата стока, което наред със
съдебното му минало, го определят като
деец със завишена степен на обществена опасност; данните за личността на
подсъдимия – със средно образование, води понастоящем уседнал начин на живот,
при все, че липсва обективна информация за произхода на средствата, с които се
издържа в ежедневието си; обстоятелството,
че чрез обясненията си – подсъдимият признава, че се е разпоредил с предмета на
престъплението – същият съдейства за установяване на обективната истина, макар
и интерпретирайки фактите в подкрепа на заявени различни защитни тези. В случая значимо смекчаващо обстоятелство се
явява фактът на изминалия, считано от извършване на престъплението, продължителен
период от време (повече от шест години), довел до накърняване на принципа за
разумния срок по чл. 22 НПК. Заради изминалите шест години наказателното
санкциониране е загубило своята актуалност, така че тежкото наказание би
нарушило и принципа на равнопоставеността (спрямо
другите извършители на престъпления, които са получили и изтърпели своето
наказание своевременно) и съответно би компрометирало постигането на целения
поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект.
Преценявайки горепосочените обстоятелства
поотделно и в съвкупността им, съдът
прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността такива и наложи
на подсъдимия наказание значително под
средния размер на предвиденото в закона,
като го осъди на четири години лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Съобразявайки се с всичко горепосочено и с
разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, съдът на основание чл.202, ал.3, изречение
първо от НК във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК постанови лишаване на подсъдимия Д.В.Д. от право да упражнява
длъжността управител на търговско дружество за срок от четири години, считано
от влизане на присъдата в сила.
С Определение № 260129/04.11.2020 г. (л.81 нохд) е допуснато от съда на основание чл.72, ал.2 във
връзка с ал.1 от НПК във връзка с чл.389
и сл. от ГПК обезпечение на наказанието конфискация чрез налагане на възбрана върху
следните недвижими имоти, собственост на подсъдимия Д.В.Д.:
-поземлен имот, представляващ 1/6 идеална част от имот
№ 094012 – нива от 4866 кв.м в местността „***“, по картата на землището на
град Д., ЕКАТТЕ ***;
-поземлен имот, представляващ 1/6 идеална част от имот
№ 186053 – широколистна гора от 5100 кв.м в местността „***“, по картата на
землището на град Д., ЕКАТТЕ ***;
-поземлен имот, представляващ 1/12 идеална част от
имот № 091002 – нива от 2499 кв.м в местността „***“, по картата на землището
на град Д., ЕКАТТЕ ***.
Преценявайки горепосочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че в случая постигането на
целите на чл.36 от НК не изисква осъждане на подсъдимия и на конфискация –
налагането на каквото наказание е посочено като законова възможност в чл.202,
ал.3 от НК.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.В.Д. да заплати:
-в полза на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 735.09
лв. (седемстотин тридесет и пет лева и девет стотинки), представляваща разноски
по делото, направени в хода на досъдебното производство.
-в полза на съдебната власт, по бюджетната сметка на
Окръжен съд – Стара Загора, сумата от
1047.40 лв. (хиляда четиридесет и седем лева и четиридесет стотинки), представляваща
разноски по делото, направени в хода на съдебното следствие.
Воден от горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: