Р Е
Ш Е Н
И Е
№382 11.12.2020 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева КАН дело №342 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР
Стара Загора против Решение №244/27.07.2020г, постановено по АНД №508/2020г. по
описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление
№20-1228-001042/13.04.2020г издадено от Началник група към ОД МВР Стара Загора,
сектор Пътна полиция с наложена на М. Х. М. глоба в размер на 400лв на
основание чл.638 ал.4 от Кодекса за застраховането за това, че на 03.04.2020г,
в 11.00ч в община Гурково, на път Втори клас І55 управлява в посока север до
Горско стопанство, товарен автомобил Мерцедес 1117 с рег. №****, собственост на
„Вар-пром“ ООД като: Няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за 2020г. Към момента на проверката автомобила
не е спрян от движение. С посочените действия е извършил виновно нарушение на
чл. 638 ал.3 от КЗ – Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Наказателното постановление е издадено въз
основа на АУАН №GA143826/03.04.2020г,
съставен от автоконтрольор при ОД МВР Стара Загора срещу М.Х.М. в негово
присъствие и в присъствието на свидетеля А.Ж.К. с посочен адрес и единен
граждански номер. С АУАН е повдигнато следното фактическо обвинение: като водач
на товарен автомобил Мерцедес 1117, вид ППС товарен автомобил, с рег. №****,
със СУМПС №****, категория: С, издадено от ОД МВР Сливен, за това, че на
03.04.2020г в 11.00ч, в община Стара Загора, на път Дебелец-Килифарево-Нова
Загора, Радецки-Полски градец-Главан-Младиново-Свиленград, при следните
обстоятелства: В град Гурково, по път ІІ-55 в посока север до Горското
стопанство управлява товарен автомобил Мерцедес 1117 с рег. №****, собственост
на Вар-Пром ООД като МПС няма задължителна, валидна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите за 2020г. Към момента на проверката автомобила
не е спрян от движение. Виновно е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ. Акта е връчен на
същата дата на нарушителя –водач, без възражения.
С въззивната си жалба М. сочи, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като е работник при собственика на
моторното превозно средство и инцидентно се наложило да достави вар до Велико
Търново. Предвид обявеното извънредно положение дружеството не извършвало
обичайната си дейност по производство и доставка на строителни материали. Не
обърнал внимание да залепените на стъклото стикери и поради това е извършил
нарушението. Иска от съда да бъде изменено наказателното постановление с като
му се отправи писмено предупреждение. Позовава се и на факта, че непосредствено
след проверката и преди налагане на
административното наказание е сключен задължителния договор от работодателя му.
За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че то е
издадено при съществено нарушение на правото на защита, тъй като липсват
основни съставомерни елементи при отправяне на фактическото обвинение. Според
съда е допуснато противоречие между вменените факти и правната квалификация на
деянието по чл.638 ал.3 от КЗ. Според контролните органи и АНО нарушителя, като
не собственик е управлява МПС във връзка с чието използване няма сключен и
действащ договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При това описание
на нарушението в АУАН и в НП, основните елементи от състава се изключват
взаимно, защото ако М. е само ползвател, той не би могъл да притежава застраховка
за автомобила, тъй като такова право има само собственика. Несъответствието на
фактическата обстановка, посочена в АУАН и в НП с действителната такава, не
следва да се приема за техническа грешка и да се изправя в хода на съдебното
дирене посредством събраните средства за доказване на деянието. Нарушено е
правото му на възражения при съставяне на АУАН, тъй като му е връчен разпечатан
препис с напечатан текст „Нямам възражения“, под който се е подписал
собственоръчно и е удостоверил с ръкописен текст, че е получил СУМПС. Освен
това е приел, че в случая приложима е нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
водачът няма други нарушения, управлението е предприето по време на
извънредното положение, което изключително затруднява собственика на МПС да
сключи задължителната застраховка, но въпреки това тя е сключена веднага след
проверката, което пък е послужило като доказателство за съда да приеме, че
фактите повдигнати с АУАН са доказани – абзац втори, страница второ от мотивите
на съдебното решение: Съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство е доказано по безспорен начин, че жалбоподателя е осъществил
вмененото му с АУАН и издаденото въз основа на него, наказателно постановление,
нарушение на КЗ. Видно от писмената справка, приложена по делото, договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите / лист 9/
е сключен на датата на проверката 03.04.2020г, но около час след проверката – в
12.01ч, което към 11.00ч такъв не е бил наличен.
С касационнатата жалба се иска от съда да бъде
отменено въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение
на материалния закон и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на
Наказателното постановление. В АУАН и в НП е описана една и съща фактическа
обстановка, не е налице и противоречие между вмененото деяние и неговата правна
квалификация по чл.6348 ал.3 от КЗ. Второто основание за отмяна на
наказателното постановление поради наличие на основание за приложение на чл.28
от ЗАНН е оспорено с довода, че деянието по чл.638 ал.3 от КЗ е формално и за
довършването му не са необходими вредни резултати, а според чл.93 т.9 от НК,
който е приложен от съда, маловажен случай е този, при който извършеното с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смегчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Застраховката
„Гражданска отговорност“ има гаранционна функция да покрие причинени вреди при
управление на МПС, поради което с извършеното се накърняват интересите на
останалите участници в движението.
Ответника М.Х.М. редовно призован не се явява в
открито съдебно заседание и не представя писмен отговор против касационната
жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.
Допусната е грешка в АУАН при описание
на мястото на нарушението като е посочено, че на 03.04.2020г в 11.00ч в община
Стара Загора, на път Дебелец-Килифарево-Нова Загора-Радецки-Полски
градец-Главан-Младиново-Свиленград, в град Гурково, път ІІ-55, в посока север
до Горското стопанство, М. управлява описаното МПС, собственост на трето лице.
В НП е вписано, че мястото на нарушението е община Гурково. Това е единствената
разлика в описанието на фактическо обстоятелство, което определя
пространствените предели на действието- управление на МПС, явяващо се
съставомерно деяние, когато е извършено при липса на сключена и действаща
застраховка „ГО“ на автомобилистите по отношение на управляваното МПС, което не
е спряно от движение. Нарушението, описано в чл. 638 ал.3 от КЗ има за субект
само водач, който не е собственик на моторното превозно средство, но който под
страх от административно наказателна отговорност не следва да управлява МПС, за
което няма сключена и действаща застраховка ГО на автомобилистите. За изпълнение
на това задължение водачът следи, защото знае закона, а посоченото във
въззивната жалба не изключва извода за виновно извършване на деянието, при това
при единствената възможна форма за формалните – пряк умисъл. Когато водачът не
провери за изпълнение на условията, при
които управлението на МПС е правомерно действие, той допуска съществуването на
съставомерните фактически обстоятелства, а това означава, че отношението му към
съставомерното му поведение е при пряк умисъл – взел е решение да управлява, дори
и това му действие да е административно нарушение. Посоченото във въззивната
жалба не обръщане на внимание представлява обстоятелство по извършване на
нарушението, което не може да се определи като смегчаващо по смисъла на чл.28
от ЗАНН, а правно неотносимо е по какви причини собственика не е сключил
задължителната застраховка – не за това бездействие е предвидено наказание в
чл.638 ал.3 от КЗ, а за управление при липса на действащ договор. Тук е мястото
да се каже, че изискването на чл.638 ал.3 от КЗ е за автомобила да има сключен
и действащ договор за задължителна застрахова „ГО“ на автомобилистите, а не да
водачът да притежава такъв договор в смисъл да бъде страна по него, както
неправилно е посочил и приел в мотивите си въззивния съд, - няма право друг,
освен собственика да притежава този договор.
Правилото за поведение, чието неспазване се наказва по силата на чл.638
ал.3 от КЗ е следното: водачът на МПС е длъжен да го управлява, когато за него има
сключен и действащ договор за задължителна застраховка. Този договор може да
бъде сключен не само от собственика по аргумент от чл. 438 ал.1 т.1 от КЗ –
изискването за сключване на договора, вменено като задължение на собственика не
забранява и всяко друго лице, различно от него да сключи застрахователния договор.
Само, че както се посочи и по-горе, съставомерното деяние не се състои в
бездействие на водача да сключи договора, а наказуемо е управлението на МПС –
притежавано и използвано, за което не е сключен и действащ застрахователен
договор. В АУАН и в НП е описано управлението на конкретно МПС спрямо времето и
пространството като са посочени отрицателните факти, представляващи
съставомерни обстоятелства, при съществуване на които управлението се
квалифицира правно като нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ. Няма противоречие между
право и факти, нито е пропуснат елемент от фактическия състав, което отново за
яснота е следния: управление на МПС – човеко поведение, действие, извършено при
съществуване на отрицателния факт – липса на действащ застрахователен договор
за управляваното МПС. Защо липсва този застрахователен договор няма никакво
правно значение, а смегчаващи обстоятелства в случая не се установяват.
Автомобила е приведен в движение не поради крайна нужда, за защита на живот или
здраве, а за да се извърши дейност от предмета на осъществяваната от
дружеството-собственик на автомобила – разнос на строителен материал при това
до не близка крайна точка. Формалното деяние може да представлява маловажен
случай, когато с оглед на обстоятелствата по неговото извършване се налага
извода, че и най-лекото наказание ще бъде несъразмерно тежко спрямо значението,
което извършеното има по отношение засягането на защитения обект. В случая
обект на защита е установения ред за гарантиране на риска от настъпване на
вреди, причинени при и повод управление
на МПС. Неизпълнението на забраната да се управлява МПС, за което няма сключен
застрахователен договор засяга този ред, защото се извършват действия,
представляващи риск от настъпване на вреди, без тяхното обезщетяване да е гарантирано,
чрез заплащане на цената на застраховката. Случаят е напълно обичаен за този
вид нарушения, а деянието е извършено без нито едно смегчаващо вината
обстоятелство – привеждането на МПС в движение до град Велико Търново с цел
осъществяване търговската дейност на дружеството, което е негов собственик.
Следователно извънредното положение не препятства движението, а щом е така не
следва да препятства и гарантирането на риска при неговото извършване.
Водим
от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №244/27.07.2020г., постановено
по АНД №508/ 2020г. по описа на РС Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-1228-001042/13.04.2020г издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложено на М.Х.М. ЕГН **********
административно наказание „глоба“ в размер на 400лв/четиристотин/ на основание
чл.638 ал.3 от КЗ.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.