Решение по дело №7/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.39, ал.1 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК)

 

Образувано е по жалба на Д. П. И. от с. Б***, [улица], подадено чрез пълномощник адвокат М., против Мълчалив отказ на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.София по искане от 20.11.2024г. с правно основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/. В жалбата се поддържа, че обжалвания мълчалив отказ е незаконосъобразен и се моли да бъде отменен, като се поддържа искане да се задължи ответника да предостави исканите лични данни в едномесечен срок. В съдебно заседание оспорващия не се явява, като в постъпила молба, чрез пълномощника му адвокат М., поддържа жалбата по изложени в нея доводи и моли да бъде уважена, като претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по оспорването не изпраща процесуалне представител, като чрез процесуалният си представител юрисконсулт П. в писмена молба поддържа, че жалбата е недопустима, алтернативно оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски по делото.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал.1 от АПК, намира за установено следното.

По допустимостта на жалбата:

По делото се установява, това се потвърждава и от становището поддържано от пълномощника на ответника, че оспорващия е подал на 20.11.2024г. искане на основание чл.15 и чл.20 от Регламент 2016/679 (л.30 по делото). Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.3 от Регламент 2016/679, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането, като при необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията, като администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. В случая срокът за произнасяне по жалбата е изтекъл на 20.12.2024г., тоест жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в рамките на законоустановения срок, които по аргумент на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД е този предвиден в АПК.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.39, ал.4 от ЗЗЛД, субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда, като по искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. Настоящият съдебен състав установява, че оспорващия е субект на данни по смисъла на Регламент 2016/679 и ЗЗЛД, като от писмо вх.№362/19.02.2025г. (л.45 по делото) се установява, че пред Комисията за защита на лични данни (КЗЛД) не е образувано производство по искане на оспорващия, тоест не е налице процесуална пречка за разглеждане на делото от настоящият съдебен състав породи висящ спор със същият предмет пред КЗЛД.

Неоснователно е поддържаното от пълномощника на оспорващият, че жалбата е недопустима, тъй като било оттеглено пълномощното на адвокат М.. Това е така, тъй като с жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е представено пълномощно от 20.08.2024г., с което оспорващия е упълномощил ЕАД „М.“ [населено място] да упражнява правата му във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, като във връзка със становище на ответника по жалбата, настоящият съдебен състав е изискал от оспорващия да заяви дали поддържа това пълномощно. С молба вх.№338/14.02.2025г. и приложена към нея Декларация от 10.01.2025г. (л.34-37 по делото), оспорващия изрично заявява и декларира, че потвърждава всички процесуални и фактически действия извършени от адвокат М., тоест следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане, тъй като е подадено от лице имащо надлежна представителна власт по чл.34, ал.1 от Гражданско-процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл.144 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че обстоятелството, че оспорващия е оттеглил пред ответника пълномощия на адвокат М. с декларация от 28.11.2024г. (л.26 по делото) няма отношение към процесуалната допустимост на настоящата жалба и е без значение факта на коя дата е потвърдено процесуалното качество на адвокат М., тъй като с Декларация от 10.01.2025г. (л.34-37 по делото) изрично се потвърждават всички процесуални и фактически действия на пълномощника на оспорващия, считано от 01.10.2023г.

При горните доводи, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Легална дефиниция на "лични данни" е посочена в разпоредбата на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно която разпоредба "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Съобразно чл.4, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679, за "обработване" се приема всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В разпоредбата на чл.37б ал.1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл.15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин, а в ал. 2 на е предвидено, че заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. Съгласно чл. 37в, ал. 1 от ЗЗЛД, заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, като при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното (чл. 37в ал. 2 от ЗЗЛД), като в настоящия случай оспорващия е изпълнил това законово изискване и е подал надлежна молба до ответника на 20.11.2024г., като тя несъмнено има характер на заявление по смисъла на чл. 37б ал.1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл.37в ал.1 от ЗЗЛД, както и към същото е приложено пълномощно съобразно разпоредбата на чл.37в ал. 2 от ЗЗЛД, респективно тя същата представлява надлежно основание за предоставяне на исканите лични данни.

Съгласно чл.12, т.4 от Регламент (ЕС) 2016/679, ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, го уведомява без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. Следователно, в едномесечен срок от заявлението администраторът на лични данни е длъжен да се произнесе по заявлението изрично (дори когато не предприема действия по него), което в случая не е сторено от дружеството – ответник. Тъй като безспорно ответното дружество е администратор на лични данни, като такъв обработва лични данни и не се е произнесло по заявление (молба) от 20.11.2024 година, съдържащо конкретно формулирани искания, в случая е нарушил разпоредбите на чл.12, т.1, 2, 3 и 4, във връзка с чл. 15 и чл. 20 от Регламента.Съгласно чл.15, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Според чл.20, т.1 от Регламент 2016/679, субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени.

С формирания от ответника мълчалив отказ, който както стана дума по-горе е недопустим по аргумента на чл.12, т.4 от Регламента, оспорващият е възпрепятстван да упражни правата, които му предоставя чл.14 от Регламент (ЕС) 2016/679, и по-конкретно това по т.1, буква "в" - правото да се получи информация за целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването. Така, субектът е поставен в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно, по смисъла на ЗЗЛД и Регламента. В този смисъл следва да се приеме, че ответникът е лишил оспорващия и от "правото на защита на личните данни", което му се предоставя с чл.8, т.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679. По разбиране на настоящият съдебен състав, оспорващият е възпрепятстван да се възползва и от правото му по чл.8, т.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, мълчаливият отказ на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.София, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави достъп до лични данни по подадена от оспорващия молба (заявление) от 20.11.2024 година, следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката се върне на администратора на лични данни за изрично произнасяне по молбата (заявлението), при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на оспорващият следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК основателно се явява и искането на адвокат М. за присъждане на адвокатско възнаграждение. Същото се претендира в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА), поради което на основание чл.38 от ЗА, вр. чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адвокат М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, които е съответен на осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция и фактическата и правна сложност на делото.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Мълчалив отказ на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.София по искане от 20.11.2024г. с правно основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/ за периода 20.11.2019 до 20.11.2024г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като административната преписка изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, а в полза на оспорващия се присъдят разноските сторени по делото, предвид което на основание чл.173, ал.2 от АПК

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.София по искане на Д. П. И. от с. Б***, [улица], подадено чрез пълномощник адвокат М., от 20.11.2024г. с правно основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/.

ИЗПРАЩА преписката на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.София за ново произнасяне в едномесечен срок, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.София, ЕИК ********* да заплати на Д. П. И. от с. Б***, [улица], [ЕГН] разноски по делото в размер на 10 (десет) лева.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.София, ЕИК ********* да заплати на ЕАД „М.“, [населено място], БУЛСТАТ ********* разноски по делото в размер на 900 (деветстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.