№ 171
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100509320 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.04.2021 год., постановено по гр.дело №60745/2020 год. по описа на
СРС, ГО, 43 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от етажните
собственици на сграда, находяща се в гр.София, кв.“Редута“, ул.“****, срещу К. П. К.
искове с правно основание чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищците сумата от 504 лв., представляваща незаплатени вноски за
управление и поддръжка на етажната собственост на основание договор за услуга от
01.08.2017 год., от които: 71 лв. – за управление на общите части на сградата по отношение
на апартамент №13 за периода от 01.06.2019 год. до 31.07.2020 год. /при допусната от СРС
очевидна фактическа грешка при отразяване на годината от крайния момент на периода,
която е посочена като 2019 год./, 252 лв. – за поддържане на общите части на сградата по
отношение на апартамент №13 за периода от 01.06.2019 год. до 31.07.2020 год. /при
допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на годината от крайния
момент на периода, която е посочена като 2019 год./ и 181 лв. – за управление на общите
части на сградата по отношение на офис №3 за периода от 01.08.2017 год. до 31.07.2020 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2020 год. до окончателното й
изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№44966/2020 год. по описа на СРС, ГО, 43 с-в.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
1
жалба от ищците етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, кв.“Редута“,
ул.“****. Жалбоподателите поддържат, че по делото било установено, че решенията на
Общото събрание на етажните собственици, с които били определени вноските за
управление и поддържане на общите части били влезли в сила. „В.М.“ ЕООД било
дружество, което предлагало услугата „професионален домоуправител“, като управлявало
общите части на сгради в режим на етажна собственост. Дружеството било избрано като
управител на основание решение на Общото събрание на етажните собственици на
процесната сграда от 27.07.2017 год., с което му били възложени правомощията по чл. 23,
ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и 4 ЗУЕС. За предоставената услуга бил сключен договор
№1382 от 01.08.2017 год. В изпълнение на този договор дружеството било извършило
услугата по управление и поддръжка на общите части на процесната сграда, а съгласно чл.
23, ал. 4 ЗУЕС председателят на управителния съвет/управителя представлявал етажната
собственост пред съда. В случая по делото се претендирали дължими вноски за управление
и поддръжка на общите части за два самостоятелни обекта, собственост на ответника –
апартамент №13 и офис №3. Общата сума била разпределена за управление и поддръжка,
съгласно решение на Общото събрание на етажните собственици от 27.07.2017 год., взето на
основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС – вноските следвало да се заплащат ежемесечно на „В.М.“,
между 5-то и 10-то число. Във връзка със сключения договор от 01.08.2017 год. етажните
собственици, като възложител, се били задължили да заплащат на „В.М.“ ЕООД месечно
възнаграждение за предоставената услуга в размер на 80 лв. На проведеното на 26.06.2020
год. Общо събрание на етажните собственици било взето решение за преизбирането на
„В.М.“ ЕООД за управител на етажната собственост, във връзка с което бил подписан
договор аз услуга от 01.07.2020 год. В общо претендираната сума от 504 лв. била включена
и сума за поддържане на общите части на сградата – за разходи за електрическа енергия,
асансьор и почистване. Ответникът бил декларирал, че апартамент №13 се обитава от двама
души – той и съпругата му Д.Б.К.. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено,
а исковете – уважени. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата К. П. К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещните страни, намира за установено следното:
Предявени е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
6, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 51 ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, но е неправилно.
2
СГС намира, че дадената правна квалификация на исковете, противно на приетото от
първоинстанционния съд, не е по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗЕУС, а по чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 51
ЗУЕС, тъй като според изложеното в исковата молба вземанията представляват незаплатени
от ответника вноски за управление и поддържане на общите части, а не вноски за Фонд
„Ремонт и обновяване“. Погрешната правна квалификация не води до недопустимост на
решението, тъй като основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите на
които се основава и които в случая правилно са били прецени от първоинстанционния съд
/т.е. липсва нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес/.
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на
собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху
общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се
стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от
основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в
притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до
участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и
разноските по управлението и текущо използване на общите части.
От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно определяне на
месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата и възлагането на дейности по поддържането на общите части на
сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, както и определянето
на конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат
възложени за изпълнение на тези лица – чл. 11, ал. 1, т. 5 и 11 и чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
Съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС /в настояща редакция/, разходите за управление и
поддържане /консумативни разноски/ на общите части на сграда в режим на етажна
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят –
това са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, възнаграждения за
членовете на управителните и контролните органи и за касиера, за електрическа енергия,
вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата – виж § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС.
В разглеждания случай е безспорно по делото, че ответникът К. П. К. е собственик на
два самостоятелни обекта в процесната сграда – апартамент №13 /находящ се на ет.5/ и
офис №3, придобити по време на брака му с Д.Б. К.а, като съвместно с последната обитават
жилищния имот.
Установено е, че на 27.07.2017 год. е било проведено Общо събрание на етажните
собственици на процесната сграда, на което е били взети решения за избор на „В.М.“ ООД
за предоставянето на услугата „професионален управител“ за поддържане на общите части
на сградата – възлагане на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и 4
ЗУЕС, срещу възнаграждение /вноски за фонд „професионален управител“/ в размер на 5 лв.
месечно на обект /в тази връзка между етажните собственици и посоченото дружество бил
3
сключен договор за услуга №1382 от 01.08.2017 год./; за заплащане на вноски за поддръжка
и почистване на общите части на етажната собственост в размер на 3 лв. месечно – за
живущите на ет. 1 и в размер на 9 лв. месечно – за живущите от 2-ри до последен етаж,
дължими на „В.М.“ ООД, от 5-то до 10-то число.
На 26.06.2020 год. било проведено Общо събрание на етажните собственици на
процесната сграда, на което е било взето решение за избор на „В.М.“ ООД за
предоставянето на услугата „професионален управител“ за поддържане на общите части на
сградата – възлагане на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и 4 ЗУЕС,
срещу възнаграждение /вноски за фонд „професионален управител“/ в размер на 6 лв.
месечно на самостоятелен обект /в тази връзка между етажните собственици и посоченото
дружество бил сключен договор за услуга №1382 от 01.07.2020 год./.
Въззивният съд приема, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за
управление /както е в частност/, т. е. не е персонифицирана се управлява от общото
събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите
чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.
Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо
формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на
дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници"- чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната
собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила
решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно
задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели,
дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС
урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на
свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на
тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната
собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и
многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези
решения се определя от правилата за тях, установени в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен
е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по
4
реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на
етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на
това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е
специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване
на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40
ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при
изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и
провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не
определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази
преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона
срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок – в този
смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.
Следователно законосъобразността /нищожността/ на процесните решения на Общото
събрание не може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство, респ. не
подлежат на разглеждане възражения за нередовно свикване и провеждане на събранието,
начина на провеждането му, за наличието на кворум, за изискуемото мнозинство или реда за
приемане на решенията, за нарушение на нормите на ЗУЕС.
В контекста на изложеното СГС приема, че са взети валидни решения на Общото
събрание на етажните собственици на процесната сграда за заплащане от страна на етажните
собственици на разходи за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост, които обвързват ответника. Доколкото няма спор между страните, че
апартамент №13 и офис №3 са били придобити от ответника по време на брака му с Д.Б. К.а
в режим на съпружеска имуществена общност, то следва да се има предвид, че съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, без да
са необходими другари – чл. 32, ал. 2 СК, поради което и съгласно нормата на чл. 122, ал. 1
ЗЗД кредиторът може да насочи иска си срещу всеки от съпрузите по негов избор. В този
смисъл ищците се легитимират като кредитори на претендираните вземания в общ размер на
504 лв., от които 71 лв. – вноски за управление на общите части на сградата по отношение
на апартамент №13 за периода от 01.06.2019 год. до 31.07.2020 год. /13 м. х 5 лв. + 1 м. х 6
лв./, 252 лв. – вноски за поддържане на общите части на сградата по отношение на
апартамент №13 за периода от 01.06.2019 год. до 31.07.2020 год. /14 м. х 18 лв./ и 181 лв. –
вноски за управление на общите части на сградата по отношение на офис №3 за периода от
01.08.2017 год. до 31.07.2020 год. /35 м. х 5 лв. + 1 м. х 6 лв./, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.дело №44966/2020 год. по описа на СРС, ГО, 43 с-в – 18.09.2020 год. до
окончателното им изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на СРС. Ето защо обжалваното решение
5
следва да бъде отменено, а исковете – уважени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в размер на
100 лв., направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на
25 лв., както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №44966/2020
год. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, за държавна такса в размер на 25 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 26.04.2021 год., постановено по гр.дело №60745/2020 год. по
описа на СРС, ГО, 43 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в гр.София, кв.“Редута“, ул.“****,
срещу К. П. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Редута“, ул.“****, ап.13, искове с
правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 51 ЗУЕС, че ответникът дължи на ищците сумата
от 504 лв., от която: 71 лв. – вноски за управление на общите части на сградата /за фонд
„професионален управител/ по отношение на апартамент №13 за периода от 01.06.2019 год.
до 31.07.2020 год., 252 лв. – вноски за поддържане на общите части на сградата по
отношение на апартамент №13 за периода от 01.06.2019 год. до 31.07.2020 год. и 181 лв. –
вноски за управление на общите части на сградата /за фонд „професионален управител/ по
отношение на офис №3 за периода от 01.08.2017 год. до 31.07.2020 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 18.09.2020 год. до окончателното й изплащане, за която
сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №44966/2020 год.
по описа на СРС, ГО, 43 с-в.
ОСЪЖДА К. П. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Редута“, ул.“****, ап.13,
да заплати на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сграда, находяща се в гр.София,
кв.“Редута“, ул.“****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в
първоинстанционното производство за държавна такса в размер на 100 лв., направените
разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 25 лв., както и
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №44966/2020 год. по описа
на СРС, ГО, 43 с-в, за държавна такса в размер на 25 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
6
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 43 с-в, за преценка за провеждане на служебно
производство по реда на чл. 247 ГПК /в т.ч. и по отношение на заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.дело №44966/2020 год. по описа на СРС, ГО, 43 с-в/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7