Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 16.03.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Белослатински Районен съд, I наказателен състав в публичното си заседание на 12 февруари Две хиляди и
двадесета година в състав :
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия
Житарска АНД № 576 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Х.С.Х. ***, ЕГН ********** е обжалвал НП № 19-0248-000675/07.08.2019г. на
Началник РУ на МВР гр. Б.С., с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е
наложено административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП - глоба в размер на 150 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец.
В жалбата си и в с.з. жалбодателя излага
доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради
което желае неговата отмяна. Твърди, че проверяващите никога не са му искали
лична карта или СУМПС, а само талона на автомобила, който той им предоставил.
Ответника по жалбата, редовно призован не се явява, не е изпратил
представител и не е взел становище по нея.
Разпитаха се актосъставителя и свидетелите
при съставяне на акта, свидетелят при установяване на нарушението, както и
водения от жалбоподателя свидетел.
По делото са представени акт за констатирано нарушение № 706/10.07.2019г., НП № 19-0248-000675/07.08.2019г., молба от Н.П.В.
до началника на Сектор „КАТ” към ОД на МВР гр.В., писмо №
**********/10.07.2019г., справка за нарушител, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на МВР.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от жалбодателя претенции, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по
чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 17.06.2019г.
свидетелите Н.П.В. и К.М.П., двамата инспектори към Национално ТОЛ управление
гр.С., отдел „Контрол и правоприлагане”, сектор Монтана, били на работа и се
намирали на път ІІ-13 на изхода на гр.Б.С., където следели за преминаващи
МПС-та без винетка. На влизане в с.Б. автомобил на ТОЛ управление засякъл с
камерата автомобила на жалбоподателя Х.С.Х. с рег. № ВР 78 85 СС, че пътува без
винетен стикер, поради което служители на ТОЛ управление, намиращи се в този
автомобил уведомили свидетелите В. и П., които се намирали на изхода на гр.Б.С.
за този автомобил. Идвайки към гр.Б.С. автомобилът бил спрян от инспекторите Н.В.
и К.П., като свидетеля В. поискал от водача на МПС-то талона на автомобила.
Установило се, че наистина автомобилът е без платена винетна такса, като
жалбоподателя обяснил на проверяващите, че автомобила е прехвърлен преди известно
време и под старите номера същият е имал закупена винетка. Проверяващите
обяснили на водача, че за да се прехвърли винетката на този автомобил, той
трябва да подаде заявление в Областно пътно управление – В. и винетката ще бъде
отразена на автомобила с новия регистрационен номер. Също така служителите му
заявили, че към настоящия момент той се движи без винетка и трябва да заплати
съответната глоба за това, като може да плати при тях на пос-терминал компесаторна
такса от 70.00 лева, иначе трябвало да му напишат акт или ако няма карта, да
отиде да я плати през „Изи пей”. Тъй като лицето не е имало в момента
възможност да заплати на пос-терминала свидетелят В. му поискал личната карта и
свидетелството за управление на МПС, но жалбодателят отказал да ги представи и
се качил в лекия автомобил. Минавайки покрай служителите на НТУ спрял
автомобила и попитал къде да търси малкия талон на автомобила, тогава ТОЛ
служителите решили да му върнат талона и да напишат докладна до Началника на
сектор ПП – КАТ към ОД МВР В.. Началник ПП-КАТ към ОД МВР В. изпратил молбата
по компетентност на РУ Б.С.. Така на 10.07.2019г. на жалбоподателя Х. бил съставен
АУАН в сградата на РУ Б.С. от полицейския служител И.К.И., в присъствието на
свидетеля очевидец Н.П.В. и свидетеля при съставяне на акта – И.Д. Йорданов,
последните двама инспектори към Национално ТОЛ управление гр.С., отдел „Контрол
и правоприлагане”, сектор Монтана и присъствието на жалбоподателя, който
подписал акта, в който посочил, че служителите не му поискали лична карта, а
само дебитна. Въз основа на така съставеният акт Началника на РУ Б.С. е издал
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.103 от ЗДвП му е наложено административно наказание на основание чл.175,
ал.1, т.3 ЗДвП - глоба в размер на 150
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Именно това
постановление се обжалва.
Нормата
на чл. 103 от ЗДвП
задължава водачът на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От
показанията на свидетеля В., който е подал сигнала за спиране, се
установи, че при подаден сигнал жалбоподателят е спрял, но не изпълнил
разпореждането му и не е представил
личната си карта и
свидетелството за управление на МПС за проверка и съставяне на АУАН, за това че управлява МПС без заплатена винетка. По
този начин той е осуетил извършването на проверка, за което правилно е
санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т.
3 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Твърдението наХ., че контролните органи не са му поискали лична карта,
съдът смята за негова защитна теза и не ги приема за достоверни. Двамата
свидетели В. и П., които са се опитали да извършат проверката на документите на
жалбоподателя потвърдиха за отказа на Х. да представи личната си карта и СУМПС,
като настоящият съдебен състав кредитира техните показания като логични,
последователни и подкрепящи останалите доказателства по делото.
Досежно
наложеното наказание за нарушение на чл.103 от ЗДвП, съдът констатира, че
размерът на същото е в съответствие със санкцията по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съгласно
която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50.00
до 200.00 лв. водач, който откаже да предаде
документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети
извършването на проверка от органите за контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, административното наказание
се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание. В настоящия случай
видно от справката за нарушител/водач Х.С.Х.
и наказван по ЗДвП с наказателни постановление 23 пъти, а с фишове 24 пъти,
като по 6 наказателни постановления не е платил глобите поради изтекла
изпълнителска давност, и по 4 фиша също не е платил наложените му глоби. От
тази справка може да се направи извода, че Х. е системен нарушител на ЗДвП,
което се явява отегчаващо вината обстоятелство. Имайки предвид горното, съдът
намира, че административно-наказващия орган правилно е определил размера на
наказанията съобразна тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и с оглед трудовата заетост на нарушителя – управител на
ЕООД.
От изложеното по-горе съдът намира, че наказателното постановление се явява
законосъобразно, не се налага отмяната му, издадено е от компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, при спазване
на установената в ЗДвП и ЗАНН процедура, поради което същото следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0248-000675/07.08.2019г. на Началника на РУ гр.Б.С.
против Х.С.Х. ***, ЕГН **********, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е
наложено административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП - глоба в размер на 150 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от получаване на съобщението пред
ВрАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: