Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 03.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
Радка Цариградска
при
секретаря Ирена И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №825 по описа
за 2020 г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл. 557,
ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция с
правно основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
– „Гаранционен фонд”АД, гр.София, излага в исковата си молба, че на основание
чл.288а, ал.1, т.2, б.„а” от Кодекса за застраховането /отм./, сега чл.557,
ал.1, т.2, б.„а” от Кодекса за застраховането е заплатил по щета № ***/15.09.2016г.,
обезщетение за имуществени вреди в размер на 787,47 лв. за увредения вследствие
на ПТП от 06.05.2016 г. лек автомобил „Ауди А2“ с ДК № ***. Ищецът излага, че
виновен за катастрофата е ответникът П. М. Е., който управлявайки л.а „Рено
Меган” с рег. № ВТ ***, собственост на същото лице, при наличие на знак Б2
непропуснал движещия се по път предимство пострадал л.а. и го ударил. Твърди,
че в нарушение на чл.461 във вр. с чл.483 от Кодекса за застраховането,
ответникът управлявал процесния автомобил, без да има за него действаща към
датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът на
основание КЗ изплатил на пострадалия обезщетението, посочено по-горе. Към
ответника била отправена регресна покана да възстанови платеното от ищцовото
дружество, но до датата на подаване на исковата молба задължението не било
погасено.
С настоящата искова молба моли съда да
се произнесе с решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 787,47 лв.,
представляваща обезщетение, изплатено от ищеца на собственика на пострадалия
автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа изцяло предявения иск и моли същия да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан.
Ответникът в депозиран по делото писмен отговор от назначения му особен представител оспорва основателността на иска. Счита, че не са доказани обстоятелствата, обосноваващи приложението на чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ - виновното МПС да се намира обичайно на територията на РБ, нито за това кой е било негов водач. Оспорва доказателствената сила и истинността на процесния протокол за ПТП, както и съставянето му в съответствие със закона, доколкото се касае за административен акт съставен на чужденец без преводач, като се позовава на чл.14, ал.2 АПК съотв. чл.84 от ЗАНН. Счита, че не са били налице предпоставките за изплащане на обезщетение на другия водач, при щети по двата автомобила, както и оспорва размера на щетата – при автомобил закупен 20 дни преди ПТП за 400лв., щетите я надхвърлят, поради което счита че е следвало да бъде присъден максимума за тотална щета – 70% от стойността или 280лв. Не оспорва заплащането на обезщетението. Оспорва вината на ответника, механизма на ПТП, тъй като съставените му наказателни постановления не са влезли в сила и не са му били връчени.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.05.2016 г. в 19:30 часа ответникът П. М. Е. управлявал л.а „Рено Меган” с рег. № ***, собственост на същото лице в гр. П., движейки се по ул. „Ат.Х.“ в посока кръстовището с ул. „Ст.К.“. Преди кръстовището за водачите, навлизащи в същото по ул. „Ат.Х.“ е поставен знак Б2 – „стоп“. При достигане на кръстовището в същото навлизал и лек автомобил „Ауди А2“ с ДК № ***, управляван от Р.К., собственост на същото лице. Последният л.а. се движел по ул. „Ст.К.“ и преди кръстовището за него има знак Б-3 „Път с предимство“, като същевременно се явява и дясностоящ спрямо л.а. на ответника. Съгласно приложения по делото протокол за ПТП, фактологията на събитията е следната: ответникът навлязъл в кръстовището в същия момент, в който в него навлизал и л.а. „Рено Меган“, който е с предимство, т.е. ответникът не е спазил задължителния пътен знак Б2 и е блъснал другия лек автомобил, навлязъл с предимство в кръстовището. Протоколът е подписан от съставителите – служители на КАТ ВТ и двамата участници в ПТП, като не са отразени забележки и възражения. Протоколът е оспорен от назначения представител на ответника поради нарушени права на ответника като чужденец – не е участвал преводач. На Е. са съставени два АУАН: едни за нарушение по чл.6, т.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП – неспазване на знак Б2 и непредставяне на талон за ГТП, както и АУАН за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 от КЗ Издадени са две Наказателни постановления от 03.06.2019г. от Началника на РУ МВ П. срещу ответника за тези нарушения и видно от докладна записка на л. 83 от делото, към 15.10.2016г. е установено, че лицето е поданик на В. и е напуснало имота си в с. Д., общ. П. преди да бъде търсено там от МВР. По делото също е установено при опитите за призоваване на ответника, че същият, макар със статут на постоянно пребиваващ в страната не е връщал тук от години. НП според писмото на РУ П. на л.71 от делото са връчени по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Нарушителят не е обжалвал наложените му санкции. При ПТП са причинени щети на лек автомобил „Ауди А2“ с ДК № ***, собственост на Р.К. – деформации в предна лява врата, задна лява врата, ляв праг, лява колона между вратите.
Относно повредите по автомобила по делото е приложена преписката пред ГФ, която включва уведомление за имуществени вреди, доклад по щета от 15.09.2016г., техническа експертиза, изготвен от инспектор към ищцовото дружество, опис, заключителна техническа експертиза, договор за покупка на МПС. Действителната стойност на автомобила е оценена на 2460лв. към датата на събитието. Ответната страна не доказа по-ниска стойност на автомобила. Продажната му цена, посочена в договора от 11.04-2016г. е 400лв. и изцяло съвпада със застрахователната му стойност, от което съдът достига до извода, че същата е посочена от страните по договора само за целите на нотариалното производство и не е годна да установи реалната цена на МПС. От материалите по застрахователната преписка се установява, че конкретните щети по лек автомобил „Ауди” са довели до следния ремонт и подмяна на части – боядисване на вежда на преден ляв калник и капачка на странично ляво огледало, 3-та степен ремонт на средна лява колона, подмяна на предна лява врата, задна лява врата, облицовка ляв праг, еърбег облегалка седалка водач, преден ляв предпазен колан, лайсна средна врата задна лява и боя, лайсна средна врата предна лява и боя, лайсна долна врата задна лява, лайсна долна врата предна лява. Експертизата по щетата оценява стойността на новите части и ремонта, ведно с труда на стойност 787,47лв. Експертът е огледал автомобила и след отстраняване на щетите, като е констатирал подмяната на частите и извършените ремонтни дейности.
По отношение на управлявания от Е. автомобил не е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” /полицата е изтекла на 06.04.2016г., а нова е сключена след ПТП на 11.05.2016г. „Гаранционен фонд” възстановил по щета № ***/2016г. на Р.К., собственик на пострадалия л.а. обезщетение за имуществени щети в размер на 787,47лв. Сумата е заплатена в пълен размер с преводно нареждане от 28.10.2016г.
С регресна покана № ***/03.10.2019г., получена от ответника на 09.10.2016г., същият е бил поканен да заплати задължението си към встъпилия в правата на удовлетворения кредитор „Гаранционен фонд” по щетата в размер 787,47лв. До момента на предявяване на иска и приключване на съдебното заседание посочената сума не е била изплатена на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ, в конкретния случай следва да се установят следните факти и обстоятелства: Увреждане, причинено от водач на МПС, което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Увреждането следва да отговаря на специфичните квалифициращи признаци, предвидени в деликта по реда на чл.45 от ЗЗД – да има виновно поведение /вината се предполага/, неправомерно поведение, настъпили щети – вид и стойност, причинна връзка между поведението и щетите. Във връзка с ангажирането на отговорността на регресния иск на доказване подлежат и обстоятелствата по изплащане на сумите на пострадалото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.А от КЗ/отм./, сега чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ, фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В настоящият случай от материалите по делото се доказва, а и не се спори между страните, че по отношение на управлявания от лицето П. М.Е. л.а „Рено Меган” с рег. № *** не е имало сключена застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност”. Безспорно е, че от ПТП има пострадало едно лице – Р.К., като собственик на увредено МПС. Установиха се конкретно причинените вреди по това МПС, които са описани в протокола за МПС и описа на застрахователя. В практиката си по чл. 290 ГПК ВКС (Р № 15/25.07.2014 г. по т.д. 1506/2013 г.) възприема становището, че Протоколът за ПТП, издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Такава част от протокола за ПТП съставлява и описаните щети върху пострадалия автомобил. Фактът, че при ПТП са били причинени вреди, се явява установен по делото, тъй като протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ относно пряко възприетите от актосъставителя обстоятелства, а от него се установява, че актосъставителят е констатирал вреди по удареното МПС. В частта му относно обстоятелствата и причините за ПТП протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице от службите за пътен контрол съставлява частен свидетелстващ документ, тъй като не удостоверява действия, извършени от или пред това длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК. Този документ обаче е подписан от ответника и доколкото автентичността му не е оспорена, дори да е частен в обсъжданата му част, той има материална доказателствена сила, тъй като удостоверява неизгодни за него факти, чието осъществяване не се опровергава от други доказателства по делото. В същия протокол е посочено, че ответникът е станал причина за ПТП.
На собственика е изплатено обезщетение от ищеца, поради липсата на застраховател, който да покрие щетите. Безспорно се доказа, че именно поведение на ответника е причинило ПТП и това поведение е било противоправно и в причинно-следствена връзка с причинените вреди. При управление на МПС ответникът е нарушил ЗДвП, като при навлизане в кръстовище при поставен знак Б2 не спрял, не видял движещото се по път с предимство МПС, не осигурил предимство и ударил друг л.а.. Причината за ПТП е установена от констатациите на контролните органи, които не са опровергани от ответника. Противоправността на деянието също е налице, тъй като не са спазени законоустановени правила при управление на МПС, за което ответникът е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление.
Безспорно е, че ищецът е изпълнил задължението си по чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ/отм./, тъй като е заплатил на пострадалото лице сумата от 787,47лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. В резултат на това, на основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението по ал.1 фондът е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на вредата до размера на платеното. Ето защо, ищецът има право да претендира обратно от виновния ответник цялата изплатена сума.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 50.00 лева, представляващи платена държавна такса и 300 лв. за изплатено възнаграждение на назначения му адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.М.Е., ЛНЧ **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище: гр.С., ул. ***, представлявано от М.К. и С.С. изп. директори – заедно, със съдебен адрес:***, чрез адв. Н.И. сумата от 787,47лв. /седемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и седем ст./ представляващо изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № ***/15.09.2016г. ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба-10.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.М.Е., ЛНЧ **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище: гр.С., ул. ***, представлявано от М.К. и С.С. изп. директори – заедно, със съдебен адрес:***, чрез адв. Н.И. сумата от 350.00лв. /триста и петдесет лева / за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
БН