№ 200
гр. гр. Добрич, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20233200500113 по описа за 2023 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна
жалба /приложена към предходно в.ч.гр.д.№330/2022 г. на ДОС/ от Б. Б. Б. с
ЕГН ********** от гр.С. срещу определение №260024/02.02.2022 г. по гр.д.
№21/2021 г. на Балчишкия районен съд,с което производството по
цитираното дело е прекратено поради недопустимост на предявените от
частния жалбоподател отрицателни установителни искове срещу „Уникредит
Булбанк“ АД-гр.С. и М. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.С. за установяване,че
ищецът Б. не е собственик на три недвижими имота /нива с идентификатор
53120.30.2;овощна градина с идентификатор 53120.19.8 и 1/5 ид.ч. от
изоставено трайно насаждение с идентификатор 53120.14.106 по
кадастралната карта на с.О.,общ.Б.,обл.Добрич/.Настоява се за отмяна на
обжалваното определение като незаконосъобразно.Частният жалбоподател
излага подробни доводи за наличие на правен интерес за същия от
предявяване на горните искове,като сочи,че постановките на ТР
№8/2012/27.11.2013 г. по тълк.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС,на които се е
позовал първоинстанционния съд,в случая били неприложими,тъй като
касаели предявяване на отрицателни установителни искове за отричане
вещни права на ответника,каквато хипотеза настоящата не била.Сочи,че
правният интерес следва да се преценява според обстоятелствата на всеки
конкретен случай,като в настоящата хипотеза такъв за ищеца да отрече
1
собствените си права бил налице,доколкото правата му на собственост върху
изброените три имота били само формали,основани на симулативна сделка,и
му носели само вреди.
В писмен отговор насрещната страна „Уникредит Булбанк“ АД-гр.С.
изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за
потвърждаване на обжалваното определение.Излага подробни доводи за
недопустимост на предявените искове в контекста на цитираното по-горе
Тълкувателно решение №8/2012/27.11.2013 г. по тълк.д.№8/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.Ищецът по исковете оспорвал свое собствено право,което било
правно и житейски нелогична юридическа конструкция.Исковете
представлявали и злоупотреба с право предвид първоначалното им
предявяване като инцидентни установителни искове в производството по гр.д.
№56/2020 г. на БРС с предмет искове на банката по чл.135 от ЗЗД срещу Б. Б.
и М. Б. с цел усложняване на процеса.
Отговор на частната жалба не е подаден от другия ответник по исковете
М. Г. Б..
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
При данни,че частният жалбоподател е получил съобщение за
атакуваното определение на 16.02.2022 г.,частна жалба вх.
№260199/23.02.2022 г. по описа на БРС,подадена чрез куриер на 22.02.2022
г.,е депозирана в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1
от ГПК,изтекъл за страната на 23.02.2022 г.Предвид горното и като
изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото,имащо правен
интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно
определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1
от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Гр.д.№21/2021 г. на БРС е образувано след разделяне на производството
по исковете-предмет на гр.д.№56/2020 г. на БРС,като по гр.д.№56/2020 г.
остават за разглеждане предявени от „Уникредит Булбанк“ АД-гр.С. срещу Б.
Б. Б. и М. Г. Б. искове на основание чл.135 от ЗЗД за обявяване по отношение
на ищеца относителната недействителност на увреждаща го сделка-договор за
2
дарение,обективиран в нотариален акт №164,т.ІІІ,рег.№2016,д.
№272/12.06.2018 г. на нотариуса Обр.Обретенов с район на действие БРС,по
силата на която Б. Б. дарява на своята майка М. Б. три недвижими имота /нива
с идентификатор 53120.30.2;овощна градина с идентификатор 53120.19.8 и
1/5 ид.ч. от изоставено трайно насаждение с идентификатор 53120.14.106 по
кадастралната карта на с.О.,общ.Б.,обл.Добрич/-в тази насока книжата към
в.ч.гр.д.№581/2022 г. на ДОС.Отделени са в отделно самостоятелно
производство-гр.д.№21/2021 г. на БРС-предявени от ответника по гр.д.
№56/2020 г. Б. Б. Б. срещу „Уникредит Булбанк“ АД-гр.С. и М. Г. Б.
отрицателни установителни искове за установяване,че ищецът Б. Б. не е
собственик на описаните три недвижими имота-предмет на посоченото
дарение.Липсата на свои права върху имотите Б. обосновава с нищожността
на сделката,по силата на която формално е придобил собствеността,а именно
договор за дарение,обективиран в нотариален акт №174,т.І,рег.№759,д.
№123/2016 г. на нотариуса Обр.Обретенов с район на действие БРС,по силата
на която М. Г.Б. дарява на сина си Б. Б.Б. посочените три имота.Дарението в
полза на Б. било нищожно поради абсолютна симулативност на договора.В
исковата молба,с която са предявени горните ИУИ-първоначално по гр.д.
№56/2020 г. на БРС,ищецът Б. обосновава свой правен интерес от
предявяване на исковете във връзка с производството по исковете на
основание чл.135 от ЗЗД-предмет на гр.д.№56/2020 г. на БРС.Сочи,че
исковете по чл.135 от ЗЗД на „Уникредит Булбанк“ АД са
неоснователни,доколкото с тях се цели обявяване относителна
недействителност на последващата сделка-дарение от 2018 г. на същите
имоти от Б. Б. на М. Б.,която сделка нямала вещнотранслативен ефект,тъй
като дарителят Б. нямал права върху подарените имоти,т.е. не прехвърлил
права на собственост в полза на надарената М. Б..Така формулираният още в
производството по гр.д.№56/2020 г. на БРС правен интерес от предявяване на
отрицателните установителни искове е необоснован.Искът по чл.135 от ЗЗД е
облигационен такъв и има за предмет потестативното право на кредитора да
обяви за относително недействителни по отношение на себе си сделките или
други правни действия,с които длъжникът го уврежда.Когато увреждането се
изразява в разпореждане с имот,основателността на иска по чл.135 от ЗЗД се
предпоставя от валидността на разпоредителната сделка.Ако тя е нищожна,не
поражда целените с нея правни последици,включително
3
вещнопрехвърлителен ефект,не уврежда интереса на кредитора,тъй като
имотът не е излязъл от патримониума на длъжника.С исковете по чл.135 от
ЗЗД-предмет на гр.д.№56/2020 г. на БРС се атакува сделка-дарение от
12.06.2018 г.,за чиято недействителност /нищожност/ не се навеждат доводи
от ответниците по исковете-само се твърди с предявените от ответника Б.ов
ИУИ,че сделката няма транслативен ефект поради това,че дарителят Б. не е
бил собственик на имотите към момента на сключване на договора за
дарение.Това дали дарителят Б. е притежавал право на собственост върху
трите подарени имота към момента на сключване на договора за дарение от
2018 г. е напълно ирелевантно за спора по чл.135 от ЗЗД.Разпореждането с
чужди права не обосновава нищожност на разпоредителния акт,а щом
дарението от 2018 г. е действителна сделка,същата подлежи на прогласяване
за относително недействителна спрямо кредитора.В този смисъл обосновката
на правен интерес от предявените от Б. Б. отрицателни установителни искове
с оглед някаква преюдициалност на спора дали е собственик или не на
процесните три имота спрямо исковете по чл.135 от ЗЗД-предмет на гр.д.
№56/2020 г. на БРС е без надлежна правна аргументация,т.е. така
мотивираният правен интерес не е налице.
Предявените отрицателни установителни искове за установяване,че
ищецът Б. Б. не е собственик на трите процесни имота,са всъщност в
контекста на горните искове по чл.135 от ЗЗД такива за установяване,че той
не е титуляр на такова право върху тях към минал момент-към датата
12.06.2018 г.,на която е сключен договорът за дарение,обективиран в
нотариален акт №164,т.ІІІ,рег.№2016,д.№272/12.06.2018 г. на нотариуса
Обр.Обретенов с район на действие БРС,по силата на който Б. Б. дарява на
своята майка М. Б. три недвижими имота.По правило установителни искове
за установяване съществуването на право на собственост към минал момент
могат да се предявяват само в изрично предвидени от закона хипотези /такива
изключения са исковете по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ,чл.14 ал.4 от
ЗСПЗЗ/.Принципно с установителния иск по чл.124 ал.1 от ГПК,както и с
ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС,се дава защита на правото на
собственост към настоящия момент,респ. с отрицателния установителен иск
за собственост се цели отричане на правото на собственост към настоящия
момент.По същата логика и отрицателен установителен иск за
установяване,че един правен субект не е носител на право на собственост към
4
минал момент,не може да се предявява произволно,а следва да е налице
законово предвидена хипотеза за това.В случая такава няма.Ищецът Б. няма и
правен интерес от такова установяване към минал момент,доколкото
последното е ирелевантно за исковете по чл.135 от ЗЗД-предмет на гр.д.
№56/2020 г. на БРС,във връзка с които са предявени настоящите отрицателни
установителни искове,като за последния извод вече бяха изложени мотиви.
Не е налице правен интерес за Б. Б. да установи спрямо кредитора си
„Уникредит Булбанк“ АД-гр.С. и спрямо М. Г. Б.,че не е собственик на трите
имота и към настоящия момент.Неговата цел с предявяване на отрицателните
установителни искове евентуално е при уважаване на исковете по чл.135 от
ЗЗД и при обявяване на дарението от 2018 г. за относително недействително
спрямо банката-кредитор да възпрепятства последващо принудително
изпълнение спрямо трите недвижими имота,предприето от кредитора за
удовлетворяване на вземанията му от длъжника Б..Същият обаче като
длъжник няма правен интерес от такова установяване.Ако имотите
действително са собственост не на длъжника Б.,а на третото лице М.
Б.,длъжникът от чисто практическа и житейска гледна точка има правен
интерес изпълнението да се насочи към чуждо имущество за погасяване на
собствените му задължения,при което неговата имуществена сфера няма да
бъде накърнена.При такова принудително изпълнение ще бъдат засегнати
правата на третото лице М. Б.,за което се твърди,че е действителният
собственик на трите имота поради нищожност поради абсолютна симулация
на първото дарение от 22.03.2016 г.,обективирано в нотариален акт
№174,т.І,рег.№759,д.№123/2016 г. на нотариуса Обр.Обретенов,по силата на
което М. Б. дарява на Б. Б. процесните три имота.Така с предявените
отрицателни установителни искове ищецът Б. Б. защитава и упражнява
всъщност чужди права-тези на неговата праводателка М. Г.Б.,което е
недопустимо.Като отрича своите права,същият всъщност защитава тезата,че
носител на същите е третото лице М. Б..При тази хипотеза исковете са
недопустими с оглед процесуалната забрана да се упражняват и защитават
чужди права.При евентуално инициирано от кредитора бъдещо принудително
изпълнение спрямо имотите именно третото лице М. Б. е активно
легитимирано да защити правата си,засегнати от изпълнението.Правилният
способ за защита е чрез иска по чл.440 ал.1 от ГПК,с който трето лице,чието
право е засегнато от изпълнението,може да претендира установяване спрямо
5
длъжника и взискателя,че имуществото,върху което е насочено
изпълнението,не принадлежи на длъжника.
Следва да се посочи,че постановките на Тълкувателно решение
№8/2012/27.11.2013 г. по тълк.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС,на които се
позовават страните,не са приложими в настоящата хипотеза и по тази
причина съдът не ги коментира.С горното ТР се преценяват хипотезите на
наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост и други вещни права с предмет отричане правата на
ответника,каквато настоящата хипотеза не е.С настоящите отрицателни
установителни искове се претендира установяване,че ищецът не е собственик.
С оглед изложеното за липса на правен интерес у ищеца Б. от
предявяване на посочените отрицателни установителни искове следва извод
за недопустимост на същите.Обжалваното определение на БРС е правилно
/макар и при други изложени от първоинстанционния съд мотиви/ и следва да
бъде потвърдено.
Страните не са претендирали присъждане на разноски за настоящото
производство,поради което съдът не следва да разпределя отговорност за
разноски.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260024/02.02.2022 г. по гр.д.№21/2021
г. на Балчишкия районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6