№ 248
гр. Ловеч , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
Секретар:МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20204300500495 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.
С Решение №204/26.06.2020г.,пост.по гр.д.№900/2019г. РС-Троян е отхвърлил
изцяло предявения от ”Банка „ДСК“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
**********, представлявано от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н. против Е. М. К.
от гр.Т., иск с правно основание чл.422, вр.с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, като неоснователен и
недоказан.
Постъпила е въззивна жалба от„Банка”ДСК” с ЕИК ***, представлявана от
пълномощника В. Т.- гл.юрисконсулт на "Банка ДСК"ЕАД, Регионален център-Плевен, със
съдебен адрес *****, срещу решението, като счита,че е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, със събраните по делото
доказателства, поради което счита, че следва да бъде отменено. Не се съгласява с извода на
съда за липса на отправено до длъжника волеизявление от Банката-кредитор за обявяване на
1
вземанията й за предсрочно изискуеми преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Твърди, че Банката е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост на кредита
чрез изпращане на съобщение за това до длъжника,чрез нотариална покана,връчена чрез
нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Троян. Поканата е приложена към
заявлението. Видно от съдържанието на констативния протокол, наименуван „Разписка“, при
връчването й на Е. М. К. нотариусът е извършил проверка и е установил, че търсеното лице е
с постоянен и настоящ адрес в гр.Т.,ул.“Стефан Караджа“№51. За целта на връчването е
посетен три пъти,в интервал на поне седмица,поне едно от посещенията е било в
неприсъствен ден, в различни часове и диапазон.Въпреки това лицето не е намерено на
адреса,както и не е открито лице, което да се съгласи да получи поканата,затова съобщението
е залепено на входната врата на къщата,а екземпляр е пуснат в пощенската кутия. Сочи,че
смисълът на такова залепване, както приема и ВКС, е адресатът да узнае,че е бил търсен на
адреса, за да му се връчат документи и че следва да се яви в срок да ги получи. Последицата
от неявяването е, че книжата се считат за редовно връчени и се прилагат към делото.
Разпоредбата на чл.47,ал.1 от ГПК не изисква лицето да е напуснало адреса,достатъчно е да
не се намери там или лице,което да получи вместо него съобщението. Предполага се,че с
действията по залепване и пускане в пощенската кутия на книжата се обезпечава
възможността на лицето да узнае,че спрямо него са предприети действия и в случай,че
прояви загриженост и ангажираност, може да защити интересите си. Счита,че е необосновано
да се вменява (без нормативна основа за това) ангажимент на кредитора да търси отново и
отново своя недобросъвестен кредитополучател, който знаейки за неизпълнението си
неглижира и е незаинтересован към ангажиментите си. Твърди, че Банката е положила
дължимото съгласно законовите изисквания да доведе до знанието на кредитополучателя
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, уведомлението е произвело своето валидно
правно действие,като при наличието на обективния факт на неизплащане на вноски с
настъпил падеж, поражда правните последици на превръщане на непогасената част от
кредита в дължима веднага. Възразява,че ответникът не е ангажирал доказателства,че е
променил адреса си,поради което следва да понесе последиците на неизпълнение на
договорните си задължения и да се счита за редовно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост. Счита,че при преценката за надлежното уведомяване следва да се съобразят
положените от кредитора усилия по откриване на длъжника при всеки конкретен случай.
Когато се установи,че няма промяна в обявения постоянен и нестоящ адрес и той съвпада с
този,на който е извършена процедурата по залепване на съобщението,следва да се приеме, че
кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Изразява и становище за неприложимост по отношение на нотариуса на
процедурата по установяване на местоработата на адресата. Счита,че на нотариусите не е
предоставена възможността да извършват такава справка (за разлика от възможностите за
снабдяване с информация от НБД“Население“ и „НЛБДС“). Сочи, че измененията на чл.47 от
ГПК целят да защитят изправния длъжник, а не да лишат кредиторите от възможността да се
възползват от заповедното производство
2
Моли да се отмени обжалваното решение и се уважи предявеният установителен
иск,като се присъдят съдебните разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от особения
представител на въззиваемия Е. М. К.-ад.Е. Ц.-ЛАК. Счита решението за правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.
Сочи,че съдът е извършил внимателен анализ на доказателствата и е достигнал до извода за
неоснователност на претенцията. Споделя извода за липса на доказателства кредиторът да е
упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моли съдебният
акт да се остави в сила. Заявява,че няма да сочи доказателства.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от юрисконсулт В.Т.,която
поддържа въззивната жалба и моли да се уважи.
Възизваемият се представлява от особения представител адв.Е.Цв.-ЛАК, който
моли да се потвърди обжалваното решение.
От събраните по делото доказателства- приложените гр.д.№900/2019г. на РС-
Троян и назначената в настоящата инстанция допълнителна съдебно-икономическа
експертиза на в.л.Н.Р., както и становищата на страните, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил и отговорът.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Установява се, че на 04.04.2016г. между „Банка“ДСК“ЕАД и Е. М. К. от гр.Т.,е
сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката е отпуснала
на Кулов кредит в размер на 5000 лв. Договорът е със срок от 60 месеца, считано от датата
на усвояването-04.05.2016г. Предвидено е кредитът да се издължава чрез месечни вноски за
главница и/или лихва с падежна дата 5 число на месеца. В чл.8 е регламентиран променлив
лихвен процент,който към датата на сключване на договора е 10.7% годишно и се формира
от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.594%. Предвидено е, че при отрицателна стойност се
приема със стойност 0 и фиксирана стандартна надбавка от 10.106%. Предвиден е
максимален размер на лихвата от 14.356%. Годишният процент на разходите е уговорен на
3
13.36%. Като обезпечение е договорен залог на парични вземания и е приложен Договор за
залог върху вземания от същата дата. В чл.15 е уговорено, че кредитополучателят заплаща
такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните на „Б“ДСК“ЕАД. Договорът е
сключен и при действието на Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление(ОУ), приложени към делото,с които кредитополучателят е декларирал,че се е
запознал и в потвърждение е положил саморъчен подпис. Съгласно чл.9.1,б.“б“ от ОУ
кредитополучателят дължи и такси,като клиент,съгласно Приложение-извлечение от
Тарифата на банката. В чл.19.1 от ОУ е предвидено,че при забава на плащането на месечна
вноска от деня,следващ падежната дата, върху договорния лихвен процент се начислява
надбавка в размер на 10 пункта. При забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни,целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
предвидената наказателна надбавка от 10 пункта. След предявяване на молбата за събиране
на вземането по съдебен ред,остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86
от ЗЗД.
На 18.08.2017г. е сключено Допълнително споразумение, с което страните са
приели,че е налице остатък от дълга в размер на 4275.49лв.,от която сума главница-
4128.40лв.дължима редовна лихва в размер на 126.71лв. и наказателна лихва от 2.38лв.
Постигнато е споразумение за преструктуриране на дълга чрез капитализация на
дължимите лихви,при което главницата е в размер на 4230лв. и е дължима съгласно
изготвен погасителен план.Крайният срок за издължаване е 05.04.2021г. В чл.14
кредитополучателят е декларирал, че е запознат с Тарифата на банката за дължими
такси.Сключен е договор за залог на вземания на кредитополучателя до новия размер на
главницата.
По делото е приложена Нотариална покана от „Банка “ДСК“ЕАД до Е. М.
К.,връчена чрез Нотариус с №337 в НК и район на действие РС-Троян, с което Банката го
уведомява,че поради забава в погасяване на задълженията му, обявява договора за кредит за
предсрочно изискуем, считано от датата на получаването й. Поканата е връчена по реда на
чл.47 от ГПК, като нотариусът е удостоверил извършени 3 посещения на адреса по
договора,без кредитополучателят да е намерен. Посочил е,че на 10.10.2018г. е залепено
съобщение и в указания срок, изтичащ на 24.10.2018г. Кулов не се е явил за получаване на
книжата. На основание чл.47,ал.5 от ГПК нотариусът е приел,че поканата е редовно връчена
на 25.10.2018г.
По делото в първата инстанция е назначена съдебно-икономическа експертиза с
в.л.Н.Р.. Експертът дава заключение,че в изпълнение на процесния договор Банката е
предоставила сумата от 5000лв.,усвоена еднократно на 04.05.2016г. Кредитополучателят е
погасявал редовно до 04.04.2018г. Внесена е обща сума от 2140.82 лв.,с която са погасени-
главница 1366.63лв., договорна лихва-739.63лв., наказателна лихва-9.45лв., такси- 25.11лв.
Потвърждава,че със сключеното на 18.08.2017г. Допълнително споразумение са
капитализирани непогасени лихви в размер на 101.60лв.,с което главницата е увеличена на
4
5101.60лв. Изменян е и лихвеният процент-от 10.7% при сключване на договора, до 10.769%
на 15.01.2018г. Последната погасена месечна вноска е тази на 04.04.2018г. Банката е
приела,че предсрочната изискуемост е настъпила на 25.10.2018г., когато са били налице 6
просрочени месечни вноски. На 30.07.2018г. е преустановено внасянето на суми от
длъжника за погасяване на задължението. Към 19.12.2018г.(датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК) задължението е в следния вид-главница -3734.97лв.
(5101.60–1366.63), договорна лихва- 357.63лв.(от 04.04.2018г. до 18.12.2018г.), лихва за
забава- 45.47лв.(от 11.05.2018г. до 18.12.2018г., такса изискуемост- 120лв.,или общо-
4258.07лв.
Пред въззивната инстанция се назначи съдебно-икономическа експертиза със
задача да направи изчисления на дълга към сочената дата на предсрочна
изискуемост(25.10.2018г.) и без да съобразява сключеното на 18.08.2017г. Допълнително
споразумение с извършената капитализация на лихвите. Експертът дава заключение,че към
тази дата са били просрочени договорна лихва от 126.71лв. и наказателна- 2.38лв. На деня е
извършено плащане-26.63лв.,с което са погасени част от просрочените лихви. Главницата
реално е увеличена със сумата 101.60лв. Към 25.10.2018г. дължимата главница е в размер на
3633.37лв., договорна лихва е била в размер на 385.35лв.(04.04.208г.до 25.10.2018г.), а
лихвата за забава- 56.42лв. (11.05.2018г.-25.10.2018г.) , или общо 4075.14лв.
Съдът приема заключенията на съдебните експертизи,като компетентни и
обективни и гради изводите си на тях.
По основателността.
Съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.2 от
ГПК, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ –установителен иск, предявен от кредитор, който
твърди, че има изискуемо и непогасено вземане, основаващо се на сключен Договор за
кредит за текущо потребление от 04.04.2016г. Като основание на претенцията си ищецът
сочи настъпила предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.19,ал.2 от Общите
условия, на 25.10.2018г., когато е оповестена на кредитополучателя по реда на чл.47 от
ГПК.
При изложената фактическа обстановка съдът приема,че от представените
доказателства се установява по категоричен начин,че между ищеца и ответника са
възникнали облигационни отношения по реда на чл.430 от ТЗ-договор за банков кредит. От
назначената съдебно-икономическа експертиза се установява,че Банката е предоставила
уговорената сума от 5000 лева, усвоена на 04.05.2016г.,по посочена банкова сметка-т.е.
налице е реално престиране на сумата и може да се приеме, че ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя уговорената сума.
От своя страна кредитополучателят е извършвал уговорените погасявания чрез
месечни вноски за част от договорния период. Общо е изплатил сумата 2140.82лв., с която
5
са погасени: главница-1366.63лв., договорна лихва-739.63лв., наказателна лихва-9.45лв.,
такси-25.11лв. Допуснати са просрочия, като последната платена месечна вноска е тази на
04.04.2018г. На 30.07.2018г. е преустановено внасянето на суми от длъжника.
Поради неизпълнение на основното задължение за изплащане на уговорените
месечни погасителни вноски, на основание чл.19,ал.2 от Общите условия, кредиторът е
обявил предсрочната изискуемост на кредита и е уведомил кредитополучателя за това
изменение в договорните им отношения, считано от 25.10.2018г.
При тези данни съдът приема,че е доказано наличието на неизпълнение от страна
на кредитополучателя на основния му ангажимент за погасяване на дълга.
Спорен между страните е въпросът настъпила ли е предсрочната изискуемост на
кредита, съгласно договореностите.
Съдът намира,че кредиторът е изпълнил и това си задължение и надлежно е
обявил предсрочната изискуемост на кредита. Видно е,че е предприел всички необходими
действия за издирване на длъжника. Възложил е на нотариус връчването на уведомлението
чрез нотариална покана. Последният е удостоверил извършените за откриване на адресата
действия- три посещения, едното от които в неработен ден, с промеждутъци между тях най-
малко от една седмица в рамките на повече от един месец,на посочения в договора за
кредит адрес на длъжника. След като не е открит е изпълнена процедурата по чл.47 от ГПК-
удостоверено залепването на съобщение-на 10.10.2018г., а след изтичане на 2-седмичния
срок- 24.10.2018г. е отбелязал редовността на връчването на основание чл.47,ал.5 от ГПК.
Съдът приема,че връчването по реда на чл. 47 ГПК е извършено от нотариуса при
стриктно спазване на процесуалните правила. Приложимостта на нормата на чл.47 от ГПК в
дейността на нотариуса е изрично регламентирана в чл.50 от ЗННД, т.е. е допустима и
валидна. Затова следва да се приеме,че волеизявлението е достигнало до длъжника и
изявлението на банката е произвело действие считано от 25.10.2018г.
По изложените съображения съставът не споделя извода на РС-Троян, че
кредиторът не е обявил на длъжника настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по
договора.
Последица от настъпване на предсрочната изискуемост е преустановяване на
договорните отношения между страните. Изискуем е остатъкът от предоставения
кредит,заедно с уговорените в договора акцесорни задължения. Размерът на вземанията на
кредитора следва да се определят към момента на обявяване на предсрочната изискуемост.
Относимо към установяване на размера на дълга е сключеното Допълнително
споразумение от 18.08.2017г. Както се посочи с него е извършено капитализиране на
падежираната договорна лихва,като е увеличен размерът на главницата.
6
С оглед служебното задължение съгласно чл.411,ал.2,т.3 от ГПК и при
съобразяване,че длъжникът попада в категорията на „потребител“ по см.ЗЗП, съдът
извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи и намира,че извършеното
преструктуриране на дълга е в противоречие със закона. Клаузата, с която се регламентира
капитализиране на просрочената договорна лихва, е нищожна, тъй като тази операция
представлява анатоцизъм и противоречи на чл.10,ал.3 ,във вр.с чл.26,ал.1,пр.1-во от ЗЗД.
Съгласно чл.294,ал.2 от ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между
търговци,а видно е,че длъжникът има характеристиката на „потребител” съгласно §13 от ДР
на ЗЗП. На следващо място следва да се съобрази, че дори и номинално да се прибави към
главницата, вземането за лихви не променя характера си, то продължава да бъде акцесорно,
а не главно, тъй като е възникнало на различно основание.
Не може да се приеме,че е налице валидиране на тези договорки с аргумента,че
кредитополучателят изрично се е съгласил с това преоформяне на дълга, полагайки подписа
си под споразуменията. Съгласно разпоредбата на чл.366 от ЗЗД сключената спогодба върху
непозволен договор е нищожна, дори страните да са се спогодили за неговата нищожност.
Категорично се установи,че при сключване на допълнителното споразумение е допуснато
увеличение на главницата чрез прибавяне на изискуемата договорна лихва и последващо
начисляване върху нея отново на договорна, съотв.мораторна лихва, което е нищожно,като
противоречащо на закона-при липса на законова възможност за извършване на такава
операция по дълга на физическо лице-потребител(по арг.от чл.10,ал.3 от ЗЗД и чл.294,ал.2
от ТЗ.) Клаузите са нищожни и с оглед нормативната защита на потребителя, предвидена в
специалния ЗЗП,тъй като по този начин е допуснато съществено нарушение на изискването
за добросъвестност в отношенията и значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Това определя и уговорките за прибавяне на
просрочени лихви към основния дълг като неравноправни на основание чл.143,ал.1,т.3 и
т.11 от ЗЗП. Няма основание да се приеме,че се касае за индивидуално уговорени
клаузи,поради което същите следва да бъдат прогласени за нищожни. Като последица
отношението между кредитора и длъжника следва да се уредят съгласно първоначалните им
уговорки,без да се съобразяват измененията в структурата на дълга,по силата на
допълнителното споразумение. На основание чл.146,ал.5 от ЗЗП в останалата част, като
валидни и самостоятелни, договореностите следва да се прилагат.
Съгласно изготвената пред възизвната инстанция съдебна експертиза дългът на
кредитополучателя, изчислен без да се прилага признатото за нищожно изменение с
допълнителното споразумение в частта, касаеща добавената падежирана договорна лихва, е
- главница- 3633.37лв.
Размерът на дължимите договорна и санкционна лихви отново следва да е
съобразен с датата на предсрочната изискуемост. Съгласно чл.432 от ТЗ и т.2 от ТРешение
№3/2017г.,след този момент кредиторът има право единствено на законна лихва за забава на
длъжника до датата на плащането. Известно е, че договорната лихва представлява
7
възнаграждение, което банката получава за услугата по договора за банков кредит за това,
че е предоставила паричен ресурс на длъжника. Затова се дължи до датата, на която
длъжникът реално изпълнява задълженията си по договора. След това, при неизпълнение за
кредитора е уговорено право да търси заместващото обезщетение за забава и да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В договорите,по които страна е потребител, с нормата на
чл.33 от ЗПК е създадена допълнителна гаранция срещу бездействие на кредитор да търси
уговореното изпълнение. Компенсирането на вредите от забавата следва да стане до
размера на законната лихва. Затова и при настъпилата забава и по правилото на чл.33 от
ЗПК просрочията не следва да се олихвяват с договорения процент възнаградителна
лихва,тъй като на практика ще се стигне до дублиране с обезщетението за забава.
По изложените съображения съдът определя размера и на тези претенции във
варианта на съдебната експертиза с изчисления към 25.10.2018г. Съгласно тях дължимата
договорна лихва по чл.8 от Договора за периода от 04.04.2018г. до 25.10.2018г., е в размер
на 385.35лв.,а наказателната лихва съгласно чл.19.1от ОУ, за периода от 11.05.2018г. до
25.10.2018г., е в размер на 56.42лв.
Претендира се и вземане за такса- изискуем кредит,в размер на 120лв. В договора
и ОУ е предвидено,че кредитополучателят и уведомен, запознат и дължи и предвидените в
Тарифата на банката такси.По делото, обаче не са представени доказателства в какъв точно
размер са регламентирани, как са определени,за какви действия и дали реално такъв разход
е направен. По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието,за което ще се
събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора,а в случая е посочена
обща сума. Ищецът не е изложил дори твърдения в този смисъл. При тази неопределеност
на задължението за възстановяване на разходи се налага извода,че не е ясно и
претендирането му в този вид отново противоречи на посочените по-горе принципи на
добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.
По изложените съображения съставът намира,че искът е частично основателен и
доказан. Следва да се признае за установено по отношение на кредитополучателя Е. М. К.
съществуването на вземане на „Банка“ДСК“ЕАД по Договор за кредит за текущо
потребление от 04.04.2016г. за главница в размер на 3633.37лв., а претенцията до пълния
претендиран размер от 3734.97лв.,като неоснователна и недоказана,следва да се отхвърли.
Следва да се присъди законната лихва върху главницата с начало от подаване на
заявлението-19.12.2018г. до окончателното изплащане. По отношение на договорната лихва
по чл.8 от Договора съдът е ограничен със заявената от ищеца претенция и до този размер
следва да я присъди,а именно-в размер на 357.63лв.,дължима за периода от 04.04.2018г. до
25.10.2018г.,а за периода от 26.10.2018г. до 18.12.2018г.,като неоснователна и
недоказана,следва да се отхвърли. Претенцията за наказателна лихва по чл.19.1 от ОУ
следва да се присъди в претендирания размер-45.47лв., дължима за периода от 11.05.2018г.
до 25.10.2018г.,а за периода от 26.10.2018г.до 18.12.2018г.,като неоснователна и недоказана
следва да се отхвърли. Неоснователна е и претенцията за такси-разходи изискуем кредит,в
8
размер на 120лв. и следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени изцяло и се
признае за установено съществуването на вземане на „Банка“ДСК“ЕАД към Е. М. К. по
Договор за кредит за текущо потребление от 04.04.2016г., в описаните по-горе размери.
С оглед изхода на делото следва да се определят и разноските.
Ищецът има право на възстановяване на направените разноски съразмерно
степента на уважаване на претенциите му. Съгласно т.12 от ТРеш.№4/18.06.2014г.,пост.по
т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС с решението по установителния иск съдът следва да се
произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
В производството по ч.гр.д.№1178/2018г.на РС-Троян заявителят е претендирал
възстановяване на внесената държавна такса в размер на 85.16лв.Съобразно уважения
размер на възстановяване подлежи сумата 77лв.
В производството по гр.д.№900/2019г.пред РС-Троян „Б“ДСК“ЕАД е
претендирала възстановяване и представила доказателства за реално извършени разходи за:
държавна такса– 85.16лв., депозит за съдебна експертиза- 200лв., хонорар на особения
представител в размер на 528лв. Съразмерно с уважаването на иска в полза на ищеца следва
да се присъди сумата 730лв.
В производството по в.гр.д.№495/2020г.по описа на ОС-Ловеч „Б“ДСК“ЕАД е
претендирала възстановяване и представила доказателства за реално извършени разходи за:
държавна такса– 85.16лв., депозит за съдебна експертиза- 200лв., хонорар на особения
представител в размер на 395лв. Съразмерно с уважаването на иска в полза на ищеца следва
да се присъди сумата 612лв.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд Ловеч
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №204/26.06.2020г., постановено по гр.д.
№900/2020г. по описа на РС- Троян , като неправилно и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на Е.
М. К. с ЕГН **********,от **********, наличието на изискуемо вземане към него на
”Банка“ДСК“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *****, представлявано
от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н. произтичащо от сключен на 04.04.2016г.
Договор за кредит за текущо потребление, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с №503/20.12.2018г., постановена по ч.гр.д.
9
№1178/2018г. по описа на РС-Троян, в следните размери-
- главница от 3633.37(три хиляди шестстотин трийсет и три лева и трийсет и
седем стотинки), заедно със законната лихва върху главницата с начало от подаване на
заявлението-19.12.2018г. до окончателното изплащане, а претенцията до пълния
претендиран размер от 3734.97лв.,като неоснователна и недоказана,ОТХВЪРЛЯ.;
- договорната лихва по чл.8 от Договора в размер на 357.63(триста петдесет и
седем лева и шейсет и три стотинки), дължима за периода от 04.04.2018г. до 25.10.2018г.,а
за периода от 26.10.2018г. до 18.12.2018г.,като неоснователна и недоказана,ОТХВЪРЛЯ.;
- наказателна лихва по чл.19.1 от ОУ в размер на 45.47(четирийсет и пет лева и
четирийсет и седем стотинки), дължима за периода от 11.05.2018г. до 25.10.2018г.,а за
периода от 26.10.2018г.до 18.12.2018г.,като неоснователна и недоказана ОТХВЪРЛЯ.;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана претенцията за такси-разходи
изискуем кредит,в размер на 120(сто и двайсет)лева.
ОСЪЖДА Е. М. К., с горните данни, да заплати на ”Банка“ДСК“ЕАД с ЕИК
***, с горните данни, обща сума на направени разноски в размер на 1419(хиляда
четиристотин и деветнайсет)лева, от която по ч.гр.д.№1178/2018г.на РС-Троян - 77лв., по
гр.д.№900/2019г.пред РС-Троян- 730лв. и по в.гр.д.№495/2020г.по описа на ОС-Ловеч -
612лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска и на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10