Р Е Ш Е Н И Е № 5
гр.Поморие, 20.01. 2017год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ
ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря: В.А.
като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр.д. № 631 по описа за
2016год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие, образувано
по постъпила молба от Ф. А.К. *** в която сочи, че иска защита от
домашното насилие, упражнено спрямо нея от лице с което е живяла на съпружески
начала – А.С.М. ***. Твърди, че с ответника живели на семейни начала от 2010г.
до 07.05.2016г. когато се разделили, тъй
като отношенията им се влошили и ответника я тормозил психически и физически.
След като се разделили ответника посещавал дома на родителите й където тя се
установила да живее, правил скандали, заплашвал че ще ги изгори и избие и те се
страхували. Сочи, че на 20.11.2016 г., ответникът извършил физическо и
психическо насилие спрямо нея, като в състояние на алкохолно опиянение посетил
дома й в гр.Поморие, нанесъл й удари с юмруци по лявата ръка, отправил й обидни
думи, като я нарекъл „курва”, заплашил я, че ще дойде през нощта и ще ги
запали. Иска се установяване на домашно насилие и налагане на мерки за съдебна
защита по ЗЗДН спрямо ответника - задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, по отношение на
пострадалата, както и по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН, забрана на извършителя да приближава пострадалата, обитаваното от нея жилище, както и местата й за
социални контакти и отдих.
Ответникът в съдебно заседание оспорва
изложеното в молбата.
Съдът счита, че производство е допустимо. Молбата е подадена на 28.11.2016г. в срока по чл.10, ал 1 от ЗЗДН, който е един месец, считано от извършването на
твърдените в нея актове на домашно насилие на 20.11.2016г. и е подадена от лице посочено в
разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по
делото, че молителят и ответника са живели на семейно начала. В представена по
делото декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗСДН, молителката декларира, че спрямо нея е извършен акт на
домашно насилие от ответника на 20.11.2016г.
и подробно е описано осъщественото насилие, като е посочено, че на 26 и
27 ноември била заплашване по телефона.
Видно от изисканата
справка от съда, ответника не е осъждан, като
по отношение на същия не са налагани мерки за защита от домашно насилие.
По
делото са допуснати трима свидетели. В показанията си св. К –майка на молителката, свидетелства че страните са живели заедно в дома на
ответника 6-7години, но след скандал
дъщеря и се прибрала в дома и. Твърди, че на 20.11.2016г. около 17.30 А.
посетил дома им, ударил Ф. и нея и започнал да обижда Ф. да я нарича курва,
мастия, да се заканва, че ще запали
къщата. Свидетелката се изплашила и се обадила в полицията при което А. избягал
и се скрил и полицаите не успели да го намерят. Свидетелства, че и като са
живеели заедно А. е тормозил Ф., обиждал я, ходил на работата й и вдигал
скандали. В същата насока са и показанията на св. И – баща на молителката.
Същия сочи, че А. ударил дъщеря му, жена му, а като успели да затворят вратата ритал и блъскал по
вратата и заплашвал Ф., че ще запали къщата.
В показанията си свидетелката М –
сестра на ответника свидетелства, че страните живеели много добре, но се
разделили заради родителите на Ф., а детето на Ф. останало да живее при А. и не
иска да живее при майка си. Не знае брат й да е заплашвал Ф., известон й е че
само едни път е ходил в дома на родителите й.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно легалната
дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното
представлява акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени, извършено от и спрямо определена категория лица, в
която попадат молителката и ответницата.
От анализа на данните по декларацията по чл.9, ал.3 от закона и свидетелските показания може да
се направи обоснован извод, че по отношение на Ф.А.К. е упражнено
домашно насилие от страна на ответника А.С.М.. Като акт на такъв вид насилие следва да се определи поведението на А.М. изразяващо се
нанасене на удари, отправяне на обиди и
закани. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитаните
свидетели. Съдът включва в обсъжданията си на основание разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗЗДН и
декларацията по чл.9, ал.3, която не бе оспорена по реда предвиден в ГПК и
съобразно която доказателствено средство в производството може да бъде и
декларация по чл.9, ал.3 от закона. В тази насока е и нормата на ал.3, чл.13 в
която е посочено, че ако няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация.
Съдът счита, че е основателна молбата за налагане на мерки за
защита против домашно насилие и намира, че следва да се наложат няколко от
предвидените в чл. 5 ал.1 ЗЗСДН мерки, а
именно да се задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Ф.А.К., да се
забрани на А.С.М. да
приближава пострадалата Ф.А.К., жилището обитавано от пострадалата и местата за социални
контакти и отдих посещавани Ф.К.. Мерките според съда следва да се
наложат за срок от 12 месеца, който срок е
достатъчен да се положат усилия от страните да преодолеят
противоречията си и уредят отношенията си.
На
основание чл. 5 ал. 4 ЗЗСДН, при налагане на някоя от мерките предвидени в чл.5 ЗЗСДН на извършителя следва да се
наложи и глоба, както съдът счита че следва да наложи глоба в минималния
предвиден размер от 200лв.
Мотивиран
от изложеното Поморийски районен съд
Р Е Ш И :
НАЛАГА в полза на Ф.А.К., ЕГН **********, с адрес *** мерки за защита от домашно насилие, осъществено на 20.11. 2016г. от лице с което е живяла на семейни
начала - А.С.М., ЕГН ********** с адрес *** като: ЗАДЪЛЖАВА извършителя А.С.М.
ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ спрямо Ф.А.К..
ЗАБРАНЯВА на А.С.М. да приближава пострадалата Ф.А.К. и жилището обитавано от пострадалата, находящо
се в гр.Поморие, ул. Искър № 40 за срок
от 12 /дванадесет/ месеца
ЗАБРАНЯВА
на А.С.М. да посещава местата за социални
контакти и отдих посещавани от Ф.А.К. заедно с нея за срок от 12 / дванадесет/ месеца.
ОСЪЖДА
А.С.М. да заплати на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА
в размер на 200 /двеста/ лева
ОСЪЖДА
А.С.М. да заплати по сметка на ПРС сумата от 50 /петдесет/ лева държавна
такса, а на Ф.А.К. сумата от 150 / сто и петдесет/ лева направени разноски по
делото..
Да се издаде заповед.
Решението и заповедта да се
връчат на страните и РУ „П” гр. Поморие.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред БОС в 7-дневен срок от датата на получаване на
съобщението.
Обжалването
на решението не спира изпълнението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :