РЕШЕНИЕ
№ 1329 04 юли 2018 год. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІII-ти
състав,
в публично заседание на 20
юни 2018 год. в следния състав:
Съдия: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Секретар:
Ирина Ламбова
като
разгледа адм. дело № 1252 по описа
за 2018 год. , за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по
глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на В.И.И. с ЕГН ********** *** против решение №1012-02-42#1 от 25.04.2018г. на директора на ТП на НОИ Бургас, потвърждаващо разпореждане №2113-02-2518#3 от 09.03.2018г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване при РУСО-Бургас, с което му е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО.
Според
жалбоподателя пенсионният орган, а в последствие и директорът на ТП на НОИ Бургас неправилно и в нарушение на закона са приели, че
стажът, който В.И. притежава за положената от него редовна военна служба,
с продължителност от три години, 1 м. и 26 дни не отговаря на определението за „действителен
стаж“ и не са го зачели към общия размер на изискуемия действителен стаж за
пенсиониране. Жалбоподателят счита, че
органът в нарушение на трайноустановената съдебна практика е направил погрешен извод, че В.И. не отговаря на условията за пенсиониране по реда на
чл.68, ал.3 от КСО тъй като към момента на подаденото заявление-22.08.2017г. не било изпълнено едно от изискванията на закона, а
имено наличието
от страна на заявителя на придобит не по-малко от 15 години действителен трудов и стаж. Иска от Административния съд да отмени процесното решение и потвърденото
с него разпореждане, с което е отказано на заявителя - жалбоподател в настоящото производство отпускането на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и връщане на преписката на пенсионния
орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Не претендира направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТП на НОИ-Бургас, действащ чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт В. счита жалбата за неоснователна.
Бургаският административен съд, след като обсъди данните
по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в
14-дневния срок по чл.118 КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна поради
следното:
По фактите:
Със заявление, вх.№ 2113-02-2518 от 22.08.2018г. (л.147 от адм. преписка) В.И. е поискал от
ръководителя на пенсионно осигуряване при РУ “Социално осигуряване” - Бургас отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Към заявлението И. приложил и
съответните документи – по образец УП30 както
следва УП30 №10 от 24.01.1989г.; №15 от 26.11.1991г.; №786 от 21.12.1992г.;
№775 от 22.10.1979г. и №2577 от 28.01.1986г., ведно с Военна Книжка №099401 и
трудова книжка №275. Допълнително от жалбоподателя
било изискано и удостоверение за трудов и осигурителен стаж от осигурителя ЕФ
„Акорд“ , гр. Бургас, а по служебен път с формуляри Е 001, а за целите на Норвежкото
законодателство и Е202 по Регламент (ЕИО) №1408/71, чл.84, с изх. №
1029-02-31462/03.11.2017г. и 1029-02-31597/07.11.2017г. била изискана
осигурителна информация и от релевантния орган при Федерална Република Германия
и при Кралство Норвегия.
След извършени служебни справки и изчисления, на база събраните доказателства и изготвения
служебно опис на осигурителен стаж на В.И.И.
(л.73-75 от адм. преписка) от длъжностно лице в ТП на НОИ Бургас, отдел „Пенсии“, на заявителя с разпореждане №2113-02-2518#3 (л.11 от адм. преписка) от 09.03.2018г. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ.
Според пенсионния орган В.И. към датата на
депозиране на заявлението е с навършени
66г., 0 месеца и 17 дни и има осигурителен
стаж от първа категория- 0г.0м.0д., от втора- 0г.0м.0д. и от трета- 14г.02м.14д., както и потвърден осигурителен стаж от Кралство
Норвегия в размер от 1г. 0м. 0д., От тези 15 години 2 месеца и 14 дни обаче, според ръководителя на ПО, действителният
осигурителен стаж, превърнат към трета категория е 13г. за пенсионирането по
реда на чл.68, ал.3 от КСО през 2017г. мъжете следва да
отговарят на следните две условия-навършена възраст 66г. и не по-малко от
15 години действителен осигурителен стаж.
излагайки мотива, че заявителят не отговаря на условието
за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж, ПО издал разпореждане,
с което отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като практически не е зачел времето
прослужено от жалбоподателя на наборна военна служба.
Срещу това
разпореждане В.И.И. подал жалба до
ръководителя на ТП на НОИ Бургас. С решение изх. №1012-02-42#1 от 25.04.2018г.(л.6 от адм. преписка) органът потвърдил
оспореното пред него разпореждане, за отказ за отпускане
на лична пенсия за ОСВ. Мотивите му-подробно и изчерпателно изложени в акта, по
правната си същност повтарят мотивите, изведени в атакуваното разпореждане. А
именно, че молителят не отговаря на условието на чл.68, ал.3 от КСО-наличие към
22.08.2017г. на не по-малко от 15 години действителен
осигурителен стаж.
Недоволен от така
постановеното решение и от отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, жалбоподателят, е
инициирал производството пред настоящата съдебна
инстанция
с изложените в нея доводи и твърдения за незаконосъобразност на
административния акт и с искане за отмяна
на решението
на директора на ТП на НОИ гр. Бургас, с което е
потвърдено разпореждане изх. №2113-02-2518#3/09.03.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ Бургас, поради нарушение на
материалния закон.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актовете на
органите на НОИ - разпореждане изх. №2113-02-2518#3/09.03.2018г. на
ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Бургас и потвърдилото го
решение изх.№ 1012-02-42#1 от 25.04.2018г. на директора на
ТП на НОИ гр.Бургас са издадени от териториално и материялно компетентни органи на
социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и не страдат от съществени слабости, водещи до
нищожността им, поради което съдебният състав ги приема за валидни.
Те обаче са
постановени в противоречие на материалния закон - КСО и подзаконови актове, прякоотносими към правилното
определяне на действителния осигурителен стаж на заявителя – такъв е Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). Като такива оспорените
актове подлежат
на отмяна.
С разпоредбата на
чл.68, ал.1 от КСО законодателят е уредил общите условия за придобиване право
на пенсия и за получаване на лична пенсия за ОСВ, като според текста на тази
норма, изм. Д.в. бр. 61/2015г., в сила
от 01.01.2016г. „ Право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и
10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35
години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година, както следва:
1. ………………….
2. до 31
декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари
2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна
възраст.“
Според ал.2 на същата норма „От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.“
В алинея три на
същата норма е уредено правилото за
пенсиониране за лицата, нямащи такова право по алинея 1 и алинея 2 на чл.68 КСО, а именно:
„В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2,
до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.“
Пенсионният орган, при липсата на спор между страните относно
несъответствието на изискуемия осигурителен стаж на жалбоподателя с този по
чл.68, ал.1 и 2 КСО, е взел предвид обстоятелствата, релевантни за разглеждане на заявлението на В.И. съобразно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. При
преценката на тези факти по същество е посочил, че към 22.08.2017г., лицето има навършени 66г., 0 месеца и 14 дни и има осигурителен стаж от първа категория-
0г.0м.0д., от втора- 0г.0м.0д. и от трета- 14г.02м.14д., към който е добавен
потвърдения от Кралство Норвегия осигурителен стаж в размер на 1г.
По всички тези факти страните
не спорят.
Спорен е въпросът какъв е размерът на действителния осигурителен стаж на И., предвид обстоятелството, че ПО не е зачел за действителен осигурителен стаж времето от
03г.01м.26д., удостоверен с военната
книжка на жалбоподателя като положената от него военна служба за периода 04.10.1971г.-29.11.1974г. (видно от справка, изходяща от органа на л.73) Този стаж бил
включен към общия осигурителен стаж, но не и към действителния стаж, определен
на 12г.0м.18дни.
Настоящият съдебен състав счита, че ПО, а в последствие и
директорът на ТП на НОИ Бургас са достигнали до незаконосъобразен извод и
тълкуване на волята на законодателя относно начина на определяне на размера на
действителния осигурителен стаж при незачитането на стажа на В.И. от положената военна служба за действителен такъв.
Съгласно §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО „Действителен стаж е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.“
От друга страна, в
разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО изрично е посочено, че времето, което се
зачита за трудов стаж и трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.
съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
КСО. Според чл. 9, ал.7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периода на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се
внасят осигурителни вноски в размера на фонд "Пенсии" за сметка на
републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане
на пенсията.
Спорният трудов
стаж е бил положен при действието на Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите (отм.). Съгласно чл.81 от цитирания правилник, за трудов стаж от III
категория се зачита изслужената наборна военна служба или приравнената към нея
на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.
Няма спор в този случай, че положеният от В.И. трудов стаж от III-та категория по време на редовната
му военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение.
Но това не изключва този трудов стаж от „действителния“
такъв по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Трудовият стаж,
положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, е
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО във вр. с §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Предвид цитираната по-горе разпоредба на чл.9, ал.7 КСО, за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС - за осигурителен стаж
от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени. С цитираните норми законодателят
е изразил ясно волята си да се зачете за осигурителен стаж при пенсиониране
срокът на наборната военна служба. Аргумент за това е и препращането именно към
действащото законодателство, относимо към срока на наборната военна служба. Съгласно разпоредбата на чл.24 от отменения Закон за
всеобщата военна служба в Народна република България (действал към датата на
отбиване на военната служба на лицето), срокът на редовната
военна служба във всички
родове и видове войски и трудовата повинност е две години, а за специалностите, определени със заповед на
министъра на народната отбрана
- три години.
Според настоящия съдебен състав пенсионните органи
следва да зачетат на жалбоподателя пълния размер на
наборната военна служба като действителен осигурителен стаж от трета категория
при пенсиониране, т.е. 3г. 1м. и 26дни,
но дори да се възприеме буквата, а не духът на цитирания закон за всеобщата
военна служба в Народна република България и се признаят установените от
неговата норма 3г., то налице отново са предпоставките на чл.68, ал.3 за
предоставяне на т. нар. лична пенсия за старост. В този смисъл е константата практика на ВАС.
Като не са
съобразили всичко изложено по-горе, и след като с решението си ръководителят на
ТП на НОИ Бургас е потвърдил разпореждането на
ръководителя на пенсионно осигуряване при РУ “Социално осигуряване” – Бургас, с което е отказано отпускането на заявителя на лична пенсия за ОСВ, администрацията на ТП на НОИ Бургас е нарушила
материалния закон и е постановила актове в нарушение на нормата на чл.68, ал.3 от КСО
и чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.).
Предвид изложеното, Решението, оспорено пред
настоящата съдебна инстанция и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, а преписката, на
основание чл.173, ал.2, АПК да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване на
дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на материалния закон.
С оглед изхода на
спора и липсата на претенция за
присъждане на направените по делото разноиски, такива не следва да бъдат
пръсъждани в полза на жалбоподателя.
Воден от горното, Административен
съд Бургас, III-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1012-02-42#1 от 25.04.2018г. на
директора на ТП на НОИ Бургас, потвърждаващо разпореждане с №2113-02-2518 от 09.03.2018г.
на ръководителя по пенсионно
осигуряване при РУСО-Бургас, с което на
В.И.И. с ЕГН ********** *** е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител на “ПО”
при ТП на НОИ-Бургас за ново произнасяне по заявлението на В.И.И. с ЕГН **********
*** за отпускане на лична пенсия по чл.68, ал.3 КСО в 14-дневен срок от влизането
му в сила, при съобразяване с мотивите на
настоящото решение,
Решението може да
се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
С Ъ Д И Я :