РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. гр. Хасково, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640101290 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ от
ТП ДГС - Ивайловград, ЕИК 2016176540046, със седалище и адрес на управление
гр.Ивайловград, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №14, представляван от директора Л.С.С.,
съдебен адрес: гр.Свиленград, ул.“Г.Бенковски“ № 3, адв. А.С.Й. от АК - Хасково против
„ЛЕСФОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
бул.“Съединение“ №10, офис 67, представлявано от управителя М.Д.Т., съдебен адрес:
с.Първенец, общ.Родопи, обл.Пловдив, ул.“Оборище“ № 9, адв. М.Г.П. от АК - Пловдив. За
претендираните суми е издадена заповед № 240 от 01.03.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 461 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково.
С влязло в сила протоколно определение № 1221 от 09.10.2024 г. и на основание чл.
232 ГПК, поради оттегляне на иска, производството в частта за дължимостта на сумата от 11
153,20 лева с ДДС, представляваща остатък по Фактура №********** от 27.10.2023 г.,
издадена във връзка със сключен между страните Договор № РГ-03-45 от дата 01.09.2023 г.
за покупкопродажба на стояща дървесина на корен от обект № 2341 в териториалния обхват
на ТП ДГС - Ивайловград, представляваща продажната цена на 22 пл.м.куб. дърва благун,
22 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 40.150 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-г, включен в
обект 2341 и 47.850 пл.м.куб. дърва благун, 19.800 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 14.850
пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-е, включен в обект 2341 е прекратено, тъй като към
16.08.2024 г. сумата вече била заплатена от ответника на ищеца.
1
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество, на основание проведен
електронен търг с наддаване за продажба на прогнозни количества стояща дървесина на
корен и на основание Заповед № РД-10-375/22.08.2023 г. на Директора на ТП ДГС -
Ивайловгад, с която ответното дружество било определено за купувач на дървесината от
обект 2341 с отдели 575 - г, в териториалния обкват на ТП ДГС - Ивайловград, бил сключен
Договор № РГ-03-45/01.09.2023 г. за покупко- продажба на стояща дървесина на корен от
обект 2341 в териториалния обхват на ТП ДГС - Ивайловград. Срокът на договора бил до
15.11.2023 г. Съгласно договореното, ищецът прехвърлил на ответника собствеността върху
949 пл.м.куб. прогнозно количество маркирана стояща дървесина на корен - дърва за огрев
от дървесните видове благун, зимен дъб и космат дъб, а ответникът поел задължение да
заплати продажната цена в размер на общо 56 940,00 лева без ДДС, при единчна цена за
пл.м.куб. от 60,00 лева без ДДС. Посочената цена следвало да бъде заплатена както следва:
20 % от достигнатата цена в деня на сключване на договора, а следващите плащания
следвало да се извършват на база на изготвените и подписани между страните предавателно-
приемателни протоколи за действително добитото количество дървесина от обекта в срок от
пет дни, считано от изчерпване на авансовата вноска и преди транспортирането на
дървесината от обекта. Ответникът заплатил авансовата вноска при сключване на договора.
Поддържа се в исковата молба, че съгласно договореното между страните, била
издадена фактура № *********27.10.2023 г. на стойност 11 998,20 лева с ДДС,
представляваща продажната цена на 22 пл.м.куб. дърва благун, 22 пл.м.куб. дърва зимен
дъб, 40.150 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-г, включен в обект 2341 и 47.850
пл.м.куб. дърва благун, 19.800 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 14.850 пл.м.куб. дърва космат дъб
от отдел 575-е, включен в обект 2341, след изготвяне и подписване на приемателно-
предвателните протоколи. До изтичане на срока на договора обаче, ответното дружество не
изпълнило задължението си за заплащане по фактурата и задължението си за
транспортиране на дървесината.
Ищецът посочва в исковата молба, че изпратил уведомление до ответното
дружеството с изх. № АСД-09-9/05.01.2024 г. след освидетелстване на сечищата през месец
декември 2023 г., в което го уведомил, че е в просрочие и не е изпълнил задълженията си за
заплащане на процесната фактура, както и на фактури с № № **********/31.10.2023 г. и №
**********/16.11.2023 г. Ответникът извършил две частични плащания по фактура №
*********27.10.2023 г. На 18.01.2024 г. заплатил сумата в размер на 145,60 лева, а на
23.01.2024 г. – 700,00 лева. Ищецът изпратил и второ уведомление за плащане изх. № АСД-
09-33/06.02.2024 г., в което бил определен десетдневен срок за доброволно плащане, но
такова не било извършено.
След извършените от ответното дружество две частични плащания по фактура №
*********27.10.2023 г. на стойност 11980,80 лева с ДДС, същият дължал на ищеца сумата в
размер на 11 153,20 лева с ДДС. Срокът за плащане по посочената фактура бил до края на
срока на договора - 15.11.2023 г. По тази причина дължал и лихва за забава – 283,88 лева за
периода 16.11.2023 г. до 18.01.2024 г. върху сумата от 11980,80 лева; 22,70 лева за периода
2
19.01.2024 г. до 23.01.2024 г. върху сумата от 11 853,20 лева и 128,17 лева за периода от
24.01.2024 г. до 22.02.2024 г. върху сумата от 11 153,20 лева.
Тъй като ответното дружество не изпълнило задължението си за плащане на
дървесината по издадените от ищеца фактури, последният подал заявление по чл.410 ГПК
пред РС - Хасково. По подаденото заявление на 23.02.2024 г. било образувано ч.гр.д. №
461/2024 г. по описа на РС-Хасково. На 24.04.2024 г. ищецът получил съобщение, че срещу
издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок е постъпило възражение от
длъжника.
Доколкото възражението било подадено от пълномощник на управителя на ответното
дружество, ищецът заявява, че не може да вземе становище относно това, дали е налице
представителна власт по отношение на извършеното действие по депозиране на възражение.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми: 11 153,20 лева с ДДС -
остатък по фактура № *********27.10.2023 г., издадена във връзка със сключен между
страните договор РГ-03-45/01.09.2023г. за покупко-продажба на стояща дървесина на корен
от обект 2341 в териториалния обхват на ТП ДГС Ивайловград, представляваща продажна
цена на 22 пл.м.куб. дърва благун, 22 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 40.150 пл.м.куб. дърва
космат дъб от отдел 575-г, включен в обект 2341 и 47.850 пл.м.куб. дърва благун, 19.800
пл.м.куб. дърва зимен дъб, 14.850 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-е, включен в
обект 2341; лихва за забава - 283,88 лева за периода 16.11.2023 г. до 18.01.2024 г. върху
сумата от 11980,80 лева; 22,70 лева за периода 19.01.2024 г. до 23.01.2024 г. върху сумата от
11 853,20 лева и 128,17 лева за периода от 24.01.2024 г. до 22.02.2024 г. върху сумата от
11 153,20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 11 153,20 лева, считано от
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 461/2024 г. по описа на PC – Хасково в съда
– 23.02.2024 г., до окончателното й изплащане.
Поради извършено плащане на сумата за главница от 11 153,20 лева - остатък по
фактура № *********27.10.2023 г. са уточнени от ищеца размерите на претендираната
законна лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д. № 461 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково – 23.02.2024 г., а именно за
периода от 23.02.2024 г. до 04.08.2024 г. - в размер на 698,93 лева; за периода 04.08.2024 г. до
05.08.2024 г. - в размер на 6,78 лева; за периода от 05.08.2024 г. до 06.08.2024 г. - в размер на
5,08 лева; за периода от 06.08.2024 г. до 08.08.2024 г. - в размер на 5,06 лева; за периода от
08.08.2024 г. до 12.08.2024 г. - в размер на 4,08 лева.
Претендира се и присъждане на деловодни разноски за заповедното и за настоящото
производства, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове. От анализа на текста на раздел II, т.2.2. на
сключения между страните Договор № РГ-03-45/01.09.2023 г. следвал извод, че
задължението за ответника да заплати дървесината било обвързано не само от подписването
на протокола за предаване на дървесината, но и от наличието на обективна възможност за
3
купувача да осъществи транспортиране на същата. Текстът гласял, че дървесината се
заплаща „в 5-дневен срок от подписване на протокола и преди транспортиране на
дървесината", т.е. за да възникне за купувача задължението за заплащане на наличната в
обекта дървесина, трябвало да са налице кумулативно и двете предпоставки, предвидени в
т.2.2 от Раздел II: 1. да е подписан протокол и 2. да е налице обективна възможност за
купувача да транспортира дървесината. Тази възможност следвало да се установи, че е
настъпила както по документи, така и физически на терен, а по документи, за да възникне за
купувача правото да транспортира приетата дървесина било нужно да е издадено от
продавача позволително за извършване на дейности в горите - чл. 62 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите. За да е налице физическа възможност за купувача да
транспортира наличната в гората дървесина, било необходимо отново продавачът да е
осигурил проходимост на пътищата в гората, по които е предвидено да се транспортира
дървесината – т. 2.3 на Раздел IV от процесния договор. В настоящия случай не били
възникнали в предвидената в договора съвкупност основания за заплащане на дървесината, а
именно не била осигурена от ТП ДГС - Ивайловград обективна възможност за
транспортиране на същата от обекта. За това свидетелствали на първо място издадените
Протоколи за освидетелстване на № № 0728216 и № 0728209 от 15.12.2023 г., в които било
посочено, че в насаждението има труднодостъпни места с невъзможност за извоз на
дървесината. За това ответникът депозирал пред ДГС - Ивайловград заявление от 16.01.2024
г., с което поискал да му бъде издадено разрешително за достъп на строителна техника до
обекта, с която да отремонтира безвъзмездно пътищата в обекта, по които следвало да
транспортира дървесината. Адресатът обаче не отговорил и не издал исканото разрешение.
Това мотивирало ответника да сезира и ЮИДП – Сливен, чието териториално поделение се
явявало и ТП ДГС - Ивайловград във връзка с липсата на осигурен достъп до дървесината
като подал жалба на 15.04.2024 г., въпреки че осигуряването на проходимост в горските
територии представлявало договорно задължение на ТП ДГС - Ивайловград (т.2.3. от Раздел
IV от процесния договор). Бездействието на ищеца осуетило всяка възможност на ответника
да транспортира дървесината, тъй като задължението за заплащането на приетата дървесина
възниквало едва след като се осигури от продавача, в случая от ищеца обективна
възможност за транспортирането й, както и отправено заявления от купувача – от ответника,
че ще транспортира приетата дървесина. Заключението за невъзможност дървесината да
бъде транспортирана следвало и съдържанието на кореспонденция, разменена между
страните по повод на процесния договор. Така на 12.06.2024 г. с писмо изх. № АСД – 09-18
ищецът уведомил ответника, че „Ще Ви бъде издадено ново позволително за сеч, за да
извозите отсечената дървесина“. Според ответника, ищецът признавал, че без да бъде
издадено ново позволително за сеч, транспортирането на процесната дървесина било
невъзможно. Това следвало и от разпоредбата на чл.62 от Наредба № 8 за сечите в горите.
На 28.06.2024 г. ТП ДГС – Ивайловград изпратило друго писмо до ответното дружество с
идентично съдържание, но ищецът не се бил свързал с ответника, за да го покани да
подпише ново позволително за сеч, по силата на което да има право да извършва дейности в
обекта, вкл. и транспортиране на дървесина.
4
Ответникът поддържа, че не той е изпаднал в забава като не е изпълнил задълженията
си по Договор № РГ-03-45/01.09.2023 г., а ищецът е неизправна страна, тъй като не бил
изпълнил задълженията си, обективирани в т.2.3 на Раздел IV, т.1.1. и т.1.4 на Раздел V, а
именно: да осигури на купувача проходимост на горските пътища, осигуряващи достъп до
насажденията и временните складове в обекта и да окаже нужното съдействие на купувача
за изпълнението на договора. В тази връзка твърдението на ищеца, че е прехвърлил
собствеността на дървесината върху ответното дружество „Лесфор" ЕООД било
несъстоятелно, дървесината се считала прехвърлена едва след нейното заплащане - т.2.6. от
Раздел IV.
Освен това, ищецът нарушил и чл. 62 ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите,
съгласно която в срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното
за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Когато сечището е
освидетелствано с отсечена, но неизвозена до временен склад дървесина, извозването й се
осъществявало след издаване на ново позволително за сеч. В случая, с неспазването на
разпоредбата, като не издал позволително за сеч и разрешително за отремонтиране на
горските пътища, ищецът сам препятствал възможността за купувача да транспортира
добитата дървесина, а от там не било възникнало и задължения за същия да заплати
приетата по протоколи дървесина.
По тези съображения, ответникът счита исковата молба за неоснователна и
необоснована, поради което същата следвало да бъде отхвърлена. Претендира присъждане и
на направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 461 по описа за 2024 г. на РС - Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 2982/23.02.2024 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед
№ 240 от 01.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за
следните суми: 11 153,20 лв. – главница, представляваща неизплатена сума по фактура №
*********27.10.2023 г., издадена във връзка със сключен между страните договор РГ-03-
45/01.09.2023 г. за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от обект 2341 в
териториалния обхват на ТП ДГС Ивайловград; 283,88 лв. – лихва за забава за периода от
16.11.2023 г. до 18.01.2024 г. върху сумата от 11 998,80 лв.; 22,70лв. – лихва за забава за
периода от 19.01.2024 г. до 23.01.2024 г. върху сумата от 11 853,20лв.; 128,17 лв. – лихва за
забава за периода от 24.01.2024 г. до 22.02.2024 г. върху сумата от 11 153,20 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 23.02.2024 г. до
изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 231,76 лв. –
държавна такса и 900 лв. – адвокатско възнаграждение.
В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника „Лесфор“ ЕООД –
5
Димитър Георгиев Т., който съобразно представеното в исковтото производство генерално
пълномощно от 25.05.2022 г. (л. 45-47 от делото) следва да се приеме, че има представителна
власт по отношение на ответното дружество, в т.ч. и да извършва вскякави фактически и
правни действия, включително и да депозира възражение по чл.414 ГПК. С разпореждане №
838 от 16.04.2024 г. по ч. гр. д. № 461 по описа за 2024 г. на РС - Хасково на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
последният е сторил това.
Със Заповед № РД - 10-343/04.08.2023 г. на Директора на ТП ДГС Ивайловград и на
основание чл.112 ал.1 т.1, чл.114 ал.1 от ЗГ, чл.49 ал.1 т.3, чл. 74 ал.2 т.1 и чл.74 ал.2 т.1 от
Наредба за възлагане на дейности в горски територии – държавна и общинска собственост и
за ползването на дървесина и недървесни горски продукти е открита процедура „Електронен
търг с наддаване“ с предмет продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен
за обект № 2341, отдели: 575 „г“ и „е“.
Със Заповед № РД - 10-375/22.08.2023 г. на Директора на ТП ДГС Ивайловград, на
първо място от проведения на 22.08.2023 г. електронен търг с наддаване за стояща дървесина
на корен от горски територии държавна собственост в териториалния обхват на ТП ДГС
Ивайловград от обект № 2341, ответното дружество „Лесфор“ ЕООД е класирано на първо
място и е определен за купувач на дървесината за обект № 2341.
Страните не спорят, а и видно от приложения по делото Договор № РГ-03-
45/01.09.2023 г. за продажба на стояща дървесина на корен от Обект № 2341 от ЛФ 2023 г. в
горска територия – държавна собственост, предоставена за управление на ТП ДГС
„Ивайловград“ са сключили помежду си договор, по силата на който продавачът и ищец в
настоящото прозиводство прехвърля на купувача – ответника, собствеността върху
прогнозно количество стояща дървесина на корен от обект № 2341, с подотдели 575-г и 575-
е от видовете благун, златен дъб и космат дъб в общ обем 949 пл.куб.м. срещу задължението
му да заплати договорената единична цена на дървесината, в случая възлизаща на сумата от
56940,00 лева без ДДС. Съгласно уговореното в раздел I, т.4 от договора, крайният срок на
действието му е до 30 дни след изтичане срока на последното издадено позволително за сеч
на Обекта, но не по-късно от 15.11.2023 г. Този срок може да бъде удължен единствено от
продавача.
Страните са се съгласили, в деня на сключване на договора купувачът да заплати
авансово 20 % от посочената обща цена, а следващите плащания на дървесината да се
извършват на база предавателно – приемателните протоколи за действително количество
добита дървесина от обекта в срок от пет дни, след изчерпване на авансовата вноска от
обекта и преди транспортиране на дървесината, а при разлика в обявените прогнозни
количества дървесина и действително добитите, купувачът заплаща действително добитото
количество по предложените от него единични цени, отново в петдневен срок от подписване
на окончателния предавателно-приемателен протокол и преди транспортиране на
дървесината – т.2.2 и т.2.3. на раздел II от договора.
6
В раздел III „Преминаване на собствеността“ от договора е предвидено
насажденията, включени в обекта, да се предават на купувача с приемо-предавателен
протокол като позволителното за сеч се издава на лицензирания лесовъд на купувача. С
издаване на позволителното за сеч и подписване на предавателно – приемателния протокол,
насажденията се предават на купувача и от този момент върху лицето, регистрирано в
публичния регистър на ИАГ по чл.235 ЗГ, назначено от купувача, преминава отговорността
по осъществяване на протиповожарната охрана и охраната срещу незаконна сеч в обекта.
Позволителното за сеч и протоколът за приемане на насажденията на обекта се изготвят в
присъствието на назначения лицензиран лесовъд, който ги подписва, съгласно чл.37 ал.1 от
Наредбата за дейностите в горите. Дървесината преминава в собственост на купувача, след
заплащане на цената на дървесината и съставяне на предавателно – приемателните протокол
за кубиране на добита дървесина.
В раздел IV „Права и задължения на продавача“ от договора е предвидено
задължение за продавача – т.2.3 да осигури на купувача проходимост на горските пътища в
държавните горски територии, осигуряващи достъп до насажденията и временните
складове, включени в обекта, а сред основните задължения на купувача, съобразно
постигнатото съгласие между страните - раздел V от договора, освен да внесе авансовата
вноска по договорените рзмери на начини и заплати цялото реално добито количество
дървесина от обекта, е и това да направи за своя сметка предвидените в технологичния план
извозни пътища, в случаите, когато продавачът не е предвидил средства за това и да
поддържа за своя сметка извозните пътища в насажденията от обекта, след съгласуване на
мероприятията с възложителя, след спазване на определени в договора изисквания.
Във връзка с изпълнение на договора /Договор № РГ-03-45/01.09.2023 г./ са
представени от ищеца Предавателно-приемателен протокол № 2 за предаване на дървесина,
продадена по реда на чл. 46, ал. 1 от „Наредбата за дейности в горите“ /стояща дървесина на
корен/ от 27.10.2023 г. за подотдел 575 е, обект № 2341 и Предавателно-приемателен
протокол № 2 за предаване на дървесина, продадена по реда на чл. 46, ал. 1 от „Наредбата за
дейности в горите“ /стояща дървесина на корен/ от 27.10.2023 г. за подотдел 575 г, обект №
2341. И двата протокола са съставени в присъствието на представители на ищеца и на
ответника и съответно са подписани от тях.
Въз основа на тях от страна на ищеца е издадена Фактура № *********27.10.2023 г. с
клиент „Лесфор“ ЕООД и доставчик ЮИДП ДП ТП ДГС Ивайловград за сумата от 11 998,80
лева.
С Уведомление, изх. № АСД-09-9/05.01.2024 г. до управителя на „Лесофор“ ЕООД от
Директора на ТП ДГС гр. Ивайловград относно Договор № РГ-03-45/01.09.2023 г.,
ответникът е уведомен от ищеца, че не е изпълнил задълженията си да заплати и
транспортира добитата дървесина в посочените в договора срокове – най-късно до
15.11.2023 г., за която има съставени приемо-предавателни протоколи, в т.ч. и протоколите
№ 2 от 27.10.2023 г. за подотдели 575 – г и 575 – е, и за което са съставени фактури,
включително и процесната с № *********27.10.2023 г. Определен е 7 - дневен срок за
7
заплащане сумите по фактурите за продажба на дървесината и за транспортирането й.
С Уведомление от М.Т. – управител на ответното дружество до Директора на ТП ДГС
гр. Ивайловград от 15.01.2024 г., постъпило при ищеца с вх. рег. № АСД-09-19/15.01.2024 г.,
последните са уведомени, че издадените фактури за обект 2341 ще бъдат заплатени в най-
кратки срокове, както било видно от плащанията, извършени на 12.01.2024 г. и на 15.01.2024
г. Ответното дружество „Лесофор“ ЕООД уведомява ищеца, че с подадено заявление по
ел.поща на 18.12.2023 г., желае да бъде удължен срока на договора.
С второ Уведомление с изх. № АСД-09-33/06.02.2024 г. ищецът на основание чл.303а
ал.3 ТЗ е поканил ответника в 10 – дневен срок за доброволно изпълнение. Същото е
получено от представител на ответното дружество – Т.Т., на 08.02.2024 г., видно от
приложената разписка.
Представени са от ответника два протокола за освидетелстване на сечище - Протокол
за освидетелстване за сечище № 0728209 към позволително за сеч № 0738984/08.09.2023 г. от
15.12.2023г., издаден от РДГ Кърджали и Протокол за освидетелстване за сечище № 0728216
към позволително за сеч № 0738977/08.09.2023 г. от 15.12.2023г., издаден от РДГ –
Кърджали. И в двата протокола, съставени включително в присъствието на представител на
ответника – Т.Т., е отразена сеч на по-малко количество дървесина по позволителното за сеч,
дължаща се на това, че в насаждението има труднодостъпни места с невъзможност за извоз.
Същото обстоятелство е отразено и в рапорта за освидетелстване на сечище от 15.12.2023 г.
за подотдел 575 г. (л.113 от делото).
Със заявление от 16.01.2024 г., изпратено по ел. поща на ищеца (л.50 и л.51 от
делото), управителя на ответното дружество М.Д.Т. е уведомила Директора на ТП ДГС
Ивайловград, че желае да й бъде издадено разрешително за достъп до горски територии за
обект 2341 на строителна техника – багер, собственост на Община Ивайловград.
Приложена по делото е и жалба от Д.Т.Т. – упълномощен представител на „Лесфор“
ЕООД до Директора на ЮИДП гр.Сливен от 14.04.2024 г. във връзка с изпълнение на
дейностите в обект 2341 – продажба на дървесина на корен от територията на ТП ДГС
Ивайловград и извършване на проверка в отдели 575 – г, е.
С писма изх. № АСД-09-181/12.06.2024 г. и с изх. № АСД-09-199/12.06.2024 г.,
ответното дружество е уведомено от ищеца, че с оглед изтеклия срок на сключения между
страните договор на 15.11.2023 г., респ. изтичане на срока на позволителното за сеч за
подотдели 575 – „г“ и „е“, няма право да извършва дейности като „ремонт и направа на
съществуващи и временни пътища“, а съгласно чл.62 ал.1 от Наредбата за сечите в горите,
ще бъде издадено ново позволително за сеч, за да бъде извозена до временен склад
отсечената и намираща се в сечището дървесина, след извършване на корекции в Протокола
за освидетелстване на сечището от РДГ Кърджали. В писмо с изх. № АСД-09-199/12.06.2024
г. е посочено още, че в 575 „г“ на временен склад има 112,67 м.³ дърва за огрев, които могат
да бъдат извозени веднага след заплащането им по банкова сметка на ТП ДГС Ивайловград.
В тази връзка към доказателствения материал са приобщени и Позволително за сеч №
8
0779415 от 09.07.2024 г. за отдел 575 – „г“ и Позволително за сеч № 0779405 от 09.07.2024 г.
за одел 575 – „е“, издадени от Изпълнителна агенция по горите, РДГ гр. Кърджали на
основание чл.62 ал.1 от Наредба № 8 само за извоз на отсечена и налична дървесина, чрез
животинска тяга или сп.
В т.5 от Технологичен план № 1 за добив на дървесина от отдел 575, подотдел Е в
землището на с. Горно Луково на ТП ДГС гр. Ивайловград, одобрен на 04.09.2023 г. и от
Технологичен план № 1 за добив на дървесина от отдел 575, подотдел Г в землището на с.
Горно Луково на ТП ДГС гр. Ивайловград, одобрен на 01.09.2023 г. са дадени технологични
указания за изграждане и ремонт на временни извозни горски пътища. Технологичните
планове са подписани и от представител на ответника – свид. Т.Д.Т и същите са представени
по делото ведно с Карнет – описи за извършено маркиране, отдел 575, подотдел Е и
подотдел Г, землище с. Горно Луково от 27.07.2023 г. и от 31.08.2023 г., със скици за
насаждението и схема на извозните пътища и данни по горскостопански проект/ програма/
лесоустройствен проект/план/програма/план-извлечение за отдел 575, подотдел Е и
подотдел Г, както и особени положения по провеждането на сечта;
Представени са от ищеца и описи на издадените на ответника превозни билети за
подотдел 575 – е (л.124 от делото) и 575 – г (л.119 от делото), както и позволително за сеч №
0738984/08.09.2023 г. позволително за сеч № 0738977/08.09.2023 г.
Представени по делото са и други писмени доказателства, които според настоящия
съдебен състав са неотносми за разрешаване на настоящия правен спор.
По делото, по искане на ответника, се събраха и гласни доказателства посредством
разпита на свидетеля Т.Д.Т – лицензиран лесовъд в ответното дружество. От показанията му
се установява, че същият е подписал всички приемно-протоколи и въобще всички документи
във връзка с изпълнение на процесния Договор № РГ-03-45/01.09.2023 г., в т.ч. и
позволителното за сеч е било издадено на нагово име. Посочва, че по време на сечта, до
голяма част от дървесината от отдела е нямало достъп като свид. Т. е разговарял с началник-
участък и го уведомил, че трябва задължително със строителна техника да се ремонтират
наличните в обекта пътища, дори за сметка на ответното дружество. Освен това, през
месеците ноември и декември 2023 година започнали обилни валежи на територията на с.
Горно Луково, Община Ивайловград, а от долната страна на обекта минавала река, която се
пълнела се с вода и нямало как през нея да мине техника. След оттичането на реката се
съставил протокол за освидетелстване на сечището, който свидетелят разписал и в който
протокол била направена инвентаризация на наличната дървесина в обекта. На база на този
протокол продължило ивозването на дървесина от сечището. Към края на периода на
протокола за освидетелстване, ответното дружество отново поискало да ремонтира пътищата
с верижна техника или багер, защото мястото било непроходимо. През месец януари 2024 г.
получили разрешение от кмета на Община Ивайловград да използват за това техен багер, но
такъв достъп от ТП ДГС – Ивайловград не им бил даден. Тогава сезирали с жалба
Изпълнителната агенция по горите и ЮИДП – Сливен. Свид. Т.Д.Т присъствал и на двете
проверки, след което били уведомени, че ще бъде издадено ново позволително за сеч за
9
износ на дървесината. Устно ответното дружество уведомило ищеца, че дървесината не
може да бъде извозена, без да бъдат ремонтирани пътищата. Въпреки че пътищата не били
ремонтирани и на база новоиздаденото позволително за сеч, ответното дружество извозило
добитата дървесина без да използва техника, за да може да реализира печалба от добитата
дървесина. Свид. Т. допълва показанията си като твърди, че е бил наясно с това как ще се
превозва дървесината от сечището до временния склад, а именно с животинска тяга. Не е
сигурен дали е искал изменение на технологичния план във връзка с препятсвията, свързани
с извозване на добитата дървесина.
Съдът кредитира изцяло тези показания с оглед правилото на чл.172 ГПК,
съобразявайки и възможната заинтересованост на свидетеля, доколкото същият се намира в
трудовоправни отношения с една от страните по спора, тъй като същите са логични,
последователни и напълно съответстват на събраните писмени доказателства по делото.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът приема като обективно, компетентно изготвено, от вещо лице с нужните знания и
опит, се установява, че в счетоводството на ответника „Лесфор" ЕООД процесната фактура
№ *********27.10.2023 г. е осчетоводена на 27.10.2023 г. По счетоводни данни е отчетена
покупка на стоки в размер на 9999,00 лв. и е начислен и ползан по тях ДДС кредит в пълен
размер /1999,80 лв./. Фактурата е декларирана в Дневник за покупките за м.10.2023 г.
Справка-декларация по ЗДДС за данъчния период, през който е издаден данъчният документ
е приет от ТД на НАП с вх.№ ДДС 2600-2075630 от 14.11.2023 г.
В счетоводството на ищеца към номер на документ ********** от 27.10.2023 г., по
банковата сметка на ищеца са постъпили следните суми: 145,60 лв. на 18.01.2024 г.; 700,00
лв. на 23.01.2024 г.; 2200,00 лв. на 05.08.2024 г.; 2250,00 лв. на 06.08.2024 г.; 2250,00 лв. на
08.08.2024 г.; 2300,00 лв. на 09.08.2024 г.; 2153,20 лв. на 12.08.2024 г. С постъпилата сума в
общ размер 11998,80 лв. е закрито вземането по фактура № *********27.10.2023 г.
В счетоводството на ответника, към номер на документ ********** от 27.10.2023 г.,
от банковата сметка на ответника са наредени следните суми: 3000,00 лв. на 11.12.2023 г.;
1000,00 лв. на 21.12.2023 г.; 5650,00 лв. на 12.01.2024 г.; 2000,00 лв. на 16.01.2024 г. Общата
сума на извършените плащания по фактура № *********27.10.2023 г. възлиза на 11650,00
лв. и към 19.11.2024 г. /датата на изпратено искане за представяне на документи/
неплатената сума по фактурата е в размер на 348,80 лв. /11998,80 лв. - 11650,00 лв./.
С оглед на изложеното, вещото лице е констатирало в заключението си, че погасените
суми по фактура *********27.10.2023 г. при двата коктрагента са формирани от различни
банкови плащания, т.е. с платени/получени суми са били насрещнати различни фактури в
т.ч. и процесната. В основанието за плащане, съдържащо се в банковите платежни
документи, наредени от „Лесфор" ЕООД липсвал цитиран номер на документ, по който се
извършва плащането. Във всички банкови документи, касаещи плащане по договора и в
частност фактурата, основанието за плащане било: „дървесина", „дърв.обект 2341", „дърва,
обект 2341.
10
Еспертизата е изчислила и лихвата за забава, в размер на законната лихва, съобразно
размера на главницата по счетоводни данни на ТП ДГС Ивайловград и в посочените
периоди, а именно: 698,98 лв. - законна лихва върху главница в размер на 11153,20 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.02.2024 г. до 04.08.2024 г.; 6,78 лв. -
законна лихва върху остатьк главница в размер на 8953,20 лв. след извършено плащане на
сумата от 2200 лв. на 05.08.2024 г., за периода 04.08.2024 г. - 05.08.2024 г.; 5,08 лв. - законна
лихва върху остатък главница в размер на 6703,20 лв. след извършено плащане на сумата от
2250 лв. на 06.08.2024 г., за периода 05.08.2024 г. - 06.08.2024 г.; 5,06 лв. - законна лихва
върху остатьк главница в размер на 4453,20 лв. след извършено плащане на сумата от 2250
лв. на 08.08.2024 г., за периода 06.08.2024 г. - 08.08.2024 г.; 4,08 лв. - законна лихва върху
остатьк главница в размер на 2153,20 лв. след извършено плащане на сумата от 2300 лв. на
09.08.2024 г., за периода 08.08.2024 г. - 12.08.2024 г. /дата на последното плащане по
фактурата в размер на 2153,20 лв./ като общият размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред РС-Хасково -
23.02.2024 г. до окончателкото изплащане на вземането - 12.08.2024 г. е в размер на 719,98
лв. Констатирана е разлика в размер на 0,05 лв. в частта на законната лихва за забава за
периода от 23.02.2024 г. до 04.08.2024 г. /търсена сума 698,93 лв., дължима сума 698,98 лв./.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото, след влизане в сила на прекратителното определение № 1221 от
09.10.2024 г. поради оттегляне на иска от страна на ищеца в частта за дължимостта на сумата
от 11 153,20 лева с ДДС, представляваща остатък по Фактура № ********** от 27.10.2023 г.,
са предявените при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове
с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално
допустими, доколкото изхождат от заявител, по образувано заповедно производство срещу
длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния
възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания. В тази
насока съдът изложи по-горе съображения относно наличето на представителна власт на
лицето, депозирало възражение по чл.414 ГПК от името на ответното дружество. Само за
пълнота втв връзка с допустимостта на заявените претенции следва да се посоче, че по
аргумент от разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 5 ЗГ териториалните поделения на държавните
горски стопанства притежават специална и нарочно уредена от закона процесуална
правоспособност, легитимираща ги от свое име и за своя сметка да водят съдебни дела.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни, като съображенията за това
са следните:
Основателността на предявените искове, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване да
установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно – че между
страните е съществувало валидно договорно правоотношение с посоченото в исковата молба
съдържание; че е бил изправна страна по него, в т.ч. че стойността на стоящата маркирана
11
дървесина от корен от обект № 2341 в подотдели 575 – г и 575 – е, съответства на
посоченото в представената по делото фактура, както и настъпилата изискуемост на
задълженията по нея, падежът на вземанията и размера на претендираните лихви. По
отношение на обезщетението за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
В случая не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че страните са се намирали в търговски отношения помежду си, като
след проведен електронен търг с наддаване за стояща дървесина на корен от горски
територии държавна собственост в териториалния обхват на ТП ДГС Ивайловград от обект
№ 2341 на 22.08.2023 г., находящ се в с. Горно Луково, Община Ивайловград, респ.
определяне на ответното дружество за купувач на дървесината за обект № 2341, е бил
сключен процесния Договор № РГ-03-45/01.09.2023 г. Съгласно уговореното между
страните, този договор е влязъл в сила на датата на подписването му – 01.09.2023 г., от който
момент страните са обвързани от облигационната му връзка, който се явява и началния
момент на изпълнение на договорните им задължения.
Няма спор, че в случая се касае за търговска сделка, доколкото ответникът –
юридическо лице има качеството „търговец“, а и ищецът, макар поделение на държавно
предприятие също е действало като такива. Разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ определя за
търговска сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие. Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които
ги извършват – ал. 2, а според ал. 3 - при съмнение се смята, че извършената от търговеца
сделка е свързана с неговото занятие. В настоящия случай се претендира наличие на
парично притезание по сключен между двама „търговци“ договор като липсва спор, че
извършените дейности са свързани с упражняваното от тях занятие, т.е. - касае се за
претенция, произтичаща от търговска сделка.
Липсва спор на следващо място, че в изпълнение на договорните си задължения,
ответното дружество въз основа на издадените позволителни за сеч от 08.09.2023 г. за отдели
575 – „г“ и „е“ и утвърдените технологични планове е извършило сеч на маркираната
дървесина от отдел № 2341 по процесния Договор № РГ-03-45/01.09.2023 г. като в тази
връзка са съставени и двата предавателно – приемателни протокола - Предавателно-
приемателен протокол № 2 за предаване на дървесина, продадена по реда на чл. 46, ал. 1 от
„Наредбата за дейности в горите“ /стояща дървесина на корен/ от 27.10.2023 г. за подотдел
575 е, обект № 2341 и Предавателно-приемателен протокол № 2 за предаване на дървесина,
продадена по реда на чл. 46, ал. 1 от „Наредбата за дейности в горите“ /стояща дървесина на
корен/ от 27.10.2023 г. за подотдел 575 г, обект № 2341, въз основа на които е издадена и
процесната Фактура № *********27.10.2023 г.общо за сумата от 11 998,80 лева, съобразно
действително добитото количество дървесина, отразено в коментираните протоколи, а
именно: 22 пл.м.куб. дърва благун, 22 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 40.150 пл.м.куб. дърва
космат дъб от отдел 575-г, включен в обект 2341 и 47.850 пл.м.куб. дърва благун, 19.800
12
пл.м.куб. дърва зимен дъб, 14.850 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-е, включен в
обект 2341.
Основният спор между страните се състои в това, кога е възникнало задължението на
ответника да заплати уговорената в договора продажна цена като тезата му е, че това следва
да стане освен с подписване на протокол за предаване на дървесината, още и при наличие на
обективна възможност за купувача да извърши транспортиране на същата от обекта, като
осигуряването на условия в гората за транспортиране е задължение, вменено по силата на
процесния договор на продавача, т.е. на ищеца. Въпреки категорично установените
обстоятелства по делото посредством събраните писмени и гласни доказателства, че в
насаждението има труднодостъпни места с невъзможност за извоз, че ответното дружество е
поискало от ищеца да му бъде издадено разрешение за ремонтиране на съществуващи
пътища със специална техника, но такова не му е било дадено, анализът на относимите
договрни клаузи налагат извод, че задължението на купувача за заплащане на уговорената
цена на добитата дървесина възниква в петдневен срок от подписване на окончателния
предавателно-приемателен протокол и преди транспортиране на дървесината – т.2.2 и т.2.3.
на раздел II от договора. Да се приеме противното, означава според настоящия съдебен
състав да се промени волята на страните. Съгласно чл. 20 ЗЗД, при тълкуване на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва
да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед на неговите цели. Тезата на ответното дружество, че ищецът не е
изпълнил договорните си задължения, изразяващи се в неиздаване на документи за
транспортиране на дървесината (позволителни за сеч) и неосигуряването на здрави и
проходими пътища, по които да стане това, не намират опора в събрания доказателствен
материал по делото. Така, на първо място, видно е от приобщените и посочени по-горе
писмени доказателства, че от страна на ТП ДГС Ивайловград са били издадени всички
необходими документи за транспортиране на добитата дървесина. На следващо място,
съгласно представените технологични планове, а и според кредитираните показания на свид.
Т.Д.Т, извозването на добитата дървесина до утвърдените временни складове е следвало да
става вкл. и чрез животинска тяга, предвид особеностите на терена, което се е случило след
издаването на позволителните за сеч на основание чл.62 ал.1 от Наредба № 8 само за извоз
на отсечена и налична дървесина от 09.07.2024 г. И тогава транспортирането е осъществено
без да е било издавано разрешение за достъп до специална техника до процесния обект. Най-
съществен довод в подкрепа на извода, че ответникът е следвало да заплати покупната цена
на дървесината се съдържа в кредитораното заключение по назначената ССчЕ, според което
в счетоводството на ответника „Лесфор" ЕООД процесната фактура № *********27.10.2023
г. е осчетоводена на 27.10.2023 г. като същата е декларирана в Дневник за покупките за
м.10.2023 г. и е ползван данъчен кредит в пълен размер, а и само ответното дружество по
тази фактура е отразил плащания от 3000,00 лв. на 11.12.2023 г.; от 1000,00 лв. на 21.12.2023
г.; от 5650,00 лв. на 12.01.2024 г. и от 2000,00 лв. на 16.01.2024 г., т.е. счел е, че задължението
му е възникнало и преди да транспортира дървесината от обекта. Това действие на ответника
само по себе си съставлява недвусмислено признание, че е задължен към ищеца, което се
13
подкрепя и от останалите доказателства – по арг. от чл. 175 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължение за заплащане
на сумата по нея в общ размер от 11 998,80 лева. Според кредитираното заключение на
назаначената по делото ССчЕ, по фактура № *********27.10.2023 г., по банковата сметка на
ищеца са постъпили следните суми: 145,60 лв. на 18.01.2024 г.; 700,00 лв. на 23.01.2024 г.;
2200,00 лв. на 05.08.2024 г.; 2250,00 лв. на 06.08.2024 г.; 2250,00 лв. на 08.08.2024 г.; 2300,00
лв. на 09.08.2024 г.; 2153,20 лв. на 12.08.2024 г. С постъпилата сума в общ размер 11998,80
лв. е закрито вземането по фактура № *********27.10.2023 г.
Тези фактически положения и доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано от кредитора – ищец в настоящото производство на
23.02.2024 г., т.е. след частичното заплащане на сумата за главница от 145,60 лв. на
18.01.2024 г. и от 700,00 лв. на 23.01.2024 г., са намерили израз в процесуалното му
поведение, изразяващо се в действия с разпореждане на предмета на делото от ищеца,
предвид оттеглянето на иска в частта за дължимостта на сумата от 11 153,20 лева с ДДС,
представляваща остатък по Фактура № ********** от 27.10.2023 г., респ. влизане в сила на
определение № 1221 от 09.10.2024 г.
В случая ищецът претендира признаване за установено съществуване на вземания на
основание чл.86 ал.1 ЗЗД, представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва въз основа на така посочените плащания по процесната фактура, а именно: сумата от
283,88 лева за периода 16.11.2023 г. до 18.01.2024 г. върху сумата от 11980,80 лева, т.е. от
деня, следващ този на изтичане срока на договора – 15.11.2023 г.; сумата от 22,70 лева за
периода 19.01.2024 г. до 23.01.2024 г. върху сумата от 11 853,20 лева и сумата от 128,17 лева
за периода от 24.01.2024 г. до 22.02.2024 г. върху сумата от 11 153,20 лева.
Поради извършено плащане на сумата за главница от 11 153,20 лева - остатък по
фактура № *********27.10.2023 г. са уточнени от ищеца размерите на претендираната
законна лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д. № 461 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково – 23.02.2024 г., а именно за
периода от 23.02.2024 г. до 04.08.2024 г. - в размер на 698,93 лева; за периода 04.08.2024 г. до
05.08.2024 г. - в размер на 6,78 лева; за периода от 05.08.2024 г. до 06.08.2024 г. - в размер на
5,08 лева; за периода от 06.08.2024 г. до 08.08.2024 г. - в размер на 5,06 лева; за периода от
08.08.2024 г. до 12.08.2024 г. - в размер на 4,08 лева.
За да се уважи исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице
следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главен дълг; и 2. длъжникът да е
изпаднал в забава, както и от кой момент е станало това, като установяването им е в тежест
на ищеца. От изложеното дотук се налага извод, че първата предпоставка е налице – по
делото е установено съществуването на главното задължение. Налице е и втората
предпоставка като тук е мястото да се посочи, че съгласно уговореното в процесния Договор
№ РГ-03-45/01.09.2023 г. - т.2.3. на раздел II, падежът на вземанията по Фактура №
*********27.10.2023 г. е настъпил в петдневен срок от подписване на Предавателно-
14
приемателен протокол от същата дата, т.е. вземането е станало изискуемо на 02.11.2023 г. В
случая забавата настъпва с изтичането на срока и не е необходимо отправянето на покана от
страна на кредитора за изпадането в забава на длъжника – чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Въпреки
това са налице представени доказателства и за отправени две покани до ответното
дружество от страна на кредитора за заплащане на остатъка по фактура №
*********27.10.2023 г., макар чл. 84, ал. 2 ЗЗД в случая да не е приложим.
Размерите на обезщетението за забавено изпълнение за периода от 16.11.2023 г. до
18.01.2024 г.; от 19.01.2024 г. до 23.01.2024 г. и за периода от 24.01.2024 г. до 22.02.2024 г.,
т.е. деня, предхождащ този на датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 461 по описа за 2024 г. на
Районен съд – Хасково върху остатъците от главницата от 11998,80 лв., изчислени от съда на
основание чл.162 ГПК, чрез общодостъпна програма в интернет за изчисляване на законна
лихва, възлизат именно на спорните суми, поради което исковете за установяване
дължимост на сумата от 283,88 лева за периода 16.11.2023 г. до 18.01.2024 г. върху сумата от
11980,80 лева; на сумата от 22,70 лева за периода 19.01.2024 г. до 23.01.2024 г. върху сумата
от 11 853,20 лева и на сумата от 128,17 лева за периода от 24.01.2024 г. до 22.02.2024 г.
върху сумата от 11 153,20 лева, като основателни и доказани следва да бъдат уважени в
претендираните размери и за посочените периоди. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК
диспозитивно начало съдът следва да съобрази само въведените с исковата молба размери и
периоди и не може и да присъжда по-голям размер или по-дълъг период.
По отношение на претендираните законни лихви върху главницата от 11 153, 20 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 461 по описа за 2024 г. на Районен съд –
Хасково – 23.02.2024 г., съдът кредитира заключението на назначената по делото ССчЕ като
отново с оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът следва да съобрази само
въведените с исковата молба размери, в случая с молбата на ищеца, депозирана в с.з.,
проведено на 09.10.2024 г. (л.62 и л.63 от делото) и не може и да присъжда по-голям.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 461 по описа за 2024 г. на
Районен съд – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат общо на 1131,76 лева, от които 231,76 лв. за
заплащане на държавна такса и 900,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че ищецът е направил изрично и
15
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, и то в пълен размер, доколкото
заплащането на остатъка за главница по процесната фактура в размер на 11153,20 лева е
станало и след депозиране на исковата молба в съда – 23.05.2024 г., а именно сумата в общ
размер от 2064,37 лева, от които 264,37 лева за държавна такса, 300,00 лева за
възнаграждение за вещо лице и 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно
ангажираните доказателства за реалното им извършване и представения списък по чл. 80
ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.
86, ал.1 ЗЗД, по отношение на „ЛЕСФОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №10, офис 67, представлявано от управителя
М.Д.Т., съдебен адрес: с.Първенец, общ.Родопи, обл.Пловдив, ул.“Оборище“ № 9, адв.
М.Г.П. от АК - Пловдив, ЧЕ ДЪЛЖИ на ТП ДГС - Ивайловград, ЕИК 2016176540046, със
седалище и адрес на управление гр.Ивайловград, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №14,
представляван от директора Л.С.С., съдебен адрес: гр.Свиленград, ул.“Г.Бенковски“ № 3,
адв. А.С.Й. от АК - Хасково, следните суми: лихва за забава - 283,88 лева за периода
16.11.2023 г. до 18.01.2024 г. върху сумата от 11980,80 лева, представляваща остатък по
фактура № *********27.10.2023 г., издадена във връзка със сключен между страните договор
РГ-03-45/01.09.2023 г. за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от обект 2341 в
териториалния обхват на ТП ДГС Ивайловград, представляваща продажна цена на 22
пл.м.куб. дърва благун, 22 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 40.150 пл.м.куб. дърва космат дъб от
отдел 575-г, включен в обект 2341 и 47.850 пл.м.куб. дърва благун, 19.800 пл.м.куб. дърва
зимен дъб, 14.850 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-е, включен в обект 2341; 22,70
лева за периода 19.01.2024 г. до 23.01.2024 г. върху сумата от 11 853,20 лева, представляваща
остатък по фактура № *********27.10.2023 г. и 128,17 лева за периода от 24.01.2024 г. до
22.02.2024 г. върху сумата от 11 153,20 лева, представляваща остатък по фактура №
*********27.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11 153,20 лева,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 461/2024 г. по описа на PC –
Хасково в съда – 23.02.2024 г., до окончателното й изплащане, както следва: за периода от
23.02.2024 г. до 04.08.2024 г. - в размер на 698,93 лева; за периода 04.08.2024 г. до 05.08.2024
г. - в размер на 6,78 лева; за периода от 05.08.2024 г. до 06.08.2024 г. - в размер на 5,08 лева;
за периода от 06.08.2024 г. до 08.08.2024 г. - в размер на 5,06 лева; за периода от 08.08.2024 г.
до 12.08.2024 г. - в размер на 4,08 лева.
ОСЪЖДА „ЛЕСФОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, бул.“Съединение“ №10, офис 67, представлявано от управителя М.Д.Т., съдебен
адрес: с.Първенец, общ.Родопи, обл.Пловдив, ул.“Оборище“ № 9, адв. М.Г.П. от АК -
16
Пловдив, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на “ ТП ДГС - Ивайловград, ЕИК
2016176540046, със седалище и адрес на управление гр.Ивайловград, ул.“Св.Св.Кирил и
Методий“ №14, представляван от директора Л.С.С., съдебен адрес: гр.Свиленград,
ул.“Г.Бенковски“ № 3, адв. А.С.Й. от АК - Хасково, сумата от 3196,33 лева, от която 2064,37
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 1131,96 лева,
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 461 по описа за 2024 г. на Районен съд –
Хасково, за които е издадена заповед № 240 от 01.03.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете.
Вярно с оригинала.
Секретар: С.А.
17