Р
Е Ш Е Н И Е №45
гр.Силистра, 16.05.2023 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с
участието на прокурор…..….,като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело
№52 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на П.П.Х. ***, подадена от
представител по пълномощие адв.Н.Й. ***, против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК
№3280-1/06.12.2022г., издаден от младши експерт в Дирекция „Местни данъци и
такси“ при община Тутракан, с който по персоналната партида на
жалбоподателя,относно наследствената му 1/3 идеална част от недвижим
имот,намиращ се в с.Б. и представляващ дворно място (земя) с площ от 800 кв.м.
и полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ от 100 кв.м. са установени
задължения за Данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер от 22.31
лева,ведно с мораторна лихва от 13.53 лева,както и за Такса битови отпадъци
(ТБО) в размер на 106.85 лева, ведно с лихва от 61.15 лева,за периода:
2013г.-2022г.
С жалбата се твърди,че оспореният
АУЗ по чл.107 ал.3 ДОПК №3280-1/16.12. 2022г. бил незаконосъобразен в частта
му,с която не са отменени погасените по давност задължения на оспорващия и се
настоява, в същата (част) да бъде отменен от съда.Поддържа се още,че било
налице тежко противоречие между мотивите на контролния административен акт и
неговия решаващ диспозитив, защото с първите органът бил приел, че задълженията
за ДНИ и ТБО на оспорващия за периода 2013г.-2016г. са погасени по давност,т.е.
неподлежащи на принудително изпълнение, по аргумент за противното от чл.174 ДОПК (per
argumentum a contrario), въпреки което с
решаващия си диспозитив, не отменил процесния пред него акт за установяване на
публичните общински задължения,в частта му за погасените такива,а го е
потвърдил изцяло.Не са релевирани други доводи за исканата отмяна на оспорения
Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК №3280-1/16.12.22г.С
писмена молба по делото вх.№ 528/25.04.23г. (л.71-л.72) се настоява за
уважаване на оспорването,като изрично се заявява, че не се оспорва размера на
процесните задължения, но признатите за погасени по давност такива, следвало да
бъдат премахнати от процесния АУЗД,защото предаден на публичен изпълнител,в
този му вид, съществувала опасност за жалбоподателя, при доброволно
плащане,същото да бъде отнесено към най-обременителните задължения (тези от
2013-2016г.),визирайки чл.169 ал.3 ДОПК.От горните оплаквания се извежда довод
за материална незаконосъобразност на оспорения акт, както и за противоречието
му с целта на закона,поради което се настоява за неговата отмяна относно
установените задължения за данъчните години 2013-2016, които са погасени по
давност, съгласно чл.171 ал.1 ДОПК и, се моли за присъждане на разноски в
хипотезата на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът - Директорът на дирекция „Местни данъци и такси” при Общи-на гр.Тутракан, лично в съдебно
заседание, поддържа становище за неоснователност на жалбата.Твърди, че
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията на
жалбоподателя за годините от 2013г. до 2016г. е уважено, за което е съставен
Протокол изх.№6/23.12.2022г. (л.14),с който същите са отписани като актив-ни
задължения по партидата му.Счита, че няма нормативен ред,по който да бъде
отменен Акта за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК, в процесната му
част,защото същите са правилно определени, а че не подлежат на принудително
изпълнение,изрично е посочено в диспозитива на Решението по чл.155 ал.2 пр.2 ДОПК, така както нормотворецът е уредил процесната хипотеза.Ето защо намира за
неоснователни възраженията от жалбата и настоява за оставянето ѝ без
последици.
Производството е по реда на чл.156-чл.161,във връзка с чл.144 ал.1 ДОПК
и във връзка с чл.9б и чл.4 ал.1-ал.5 ЗМДТ; §2 от ДР ДОПК,във вр. с чл.145 и
сл. АПК.
Съдът,като обсъди изложените в
жалбата доводи и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
следното: Жалбата е процесуално допустима,като предявена от активно
легитимирано лице - адресат на оспорения АУЗД;при спазване на срока по чл.156
ал.1 ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава ХVІІІ,във връзка с чл.156
ал.2 ДОПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,съгласно изричната
разпоредба на чл.9б, вр. с чл.4 ЗМДТ и във връзка с чл.144 ал.1 и чл.156 и
следващите от ДОПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В Глава четиринадесета от Дял втори на
ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци,респ. други публични
задължения,каквито са и тези за ТБО, съгласно правилата от чл.18-чл.28 и
чл.62-чл.71 ЗМДТ,в приложимата им редакция към ДВ,бр.101/2013г., тъй като
същите нормират механизма за определяне на данъчната оценка на недвижимите
имоти, която е структуроопределяща и за ТБО за процесния по делото период:
01.01.2013г.-06.12.2022г.,съгласно чл.22 и чл.67 ал.2 ЗМДТ (към
ДВ,бр.101/13г.), във връзка с чл.14 и чл.17 от Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на община Тутракан и чл.16 ал.2 т.1 подт.1.1. от
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на община Тутракан - двете наредби достъпни на официалния сайт
на община Тутракан (в приложимите им редакции към релевантните периоди).За
определяне на задълженията по ЗМДТ са валидни два способа:- предварително
установяване по чл.107 ДОПК и установяване чрез ревизионен акт по чл.108 ДОПК.
За да бъде законосъобразен който и да е акт на орган по приходите,последният
следва да е издаден при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени
за това в ДОПК,което означава за настоящия случай следното: Според автора на
АУЗД,същият е издаден на основание чл.107 ал.3 ДОПК,който гласи, че актът може
да се издаде в следните хипотези: по искане на задълженото лице в 30-дневен
срок от постъпване на искането или служебно; при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните,получени от трети лица и организации,след
като е изчерпен реда по чл.103 (пр.1),когато не е подадена декларация (пр.2)
или когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия
(пр.3).Органът по приходите е издал оспорения по делото акт в последната от
нормативно предвидените хипотези за служебното му постановяване, като е
съобразил наследяването на процесния имот след смъртта на неговия собственик
(Удостоверение за наследници на л.30) от жалбоподателя, в обем на 1/3 идеални
части.Посочил е, че същият не е декларирал придобитите вещни права в срока от
чл.32 ал.1 ЗМДТ,поради което са установени служебно, в хипотезата на чл.35 ЗМДТ. В обжалвания АУЗД е посочена данъчната оценка на имота и съответната 1/3
от нея, на която база са изчислени процесните задължения. Както в жалбата, така
и в молбата на л.71-72 се заявява, че не се оспорва размера на определените
задължения.
Редът по чл.156 ал.1-ал.3 ДОПК е спазен, като пред
органа по чл.4 ал.5 ЗМДТ, е бил оспорен акта в процесната част - относно
погасените по давност задължения съгласно чл.171 ал.1 ДОПК, което възражение е
уважено и съставен Протокол изх.№6/ 23.12.22г., отписващ от активните
задължения на жалбоподателя погасените по давност за финансовите години
2013-2016. Протоколът е съставен от главен специалист “местни данъци и такси“ в
дирекция „МДТ“ в община Тутракан, определен за лице по чл.4 ал.3 ЗМДТ
(л.68-Заповед №РД-04-610/10.04.16г. на кмета на община Тутракан). Процесният по
делото Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК е издаден от
младши експерт в Дирекция „МДТ“ О.Ст.,също определена за орган по приходите,
съгласно регулацията от чл.4 ал.3-ал.4 ЗМДТ, със Заповед
№РД-04-649/20.07.2021г. на кмета на община Тутракан (л.31). Компетентността на
органа не се оспорва.Спазен е задължителният ред за административно
оспорване,като директорът на Д„МДТ” при общината, е потвърдил изцяло АУЗ по
чл.107 ал.3 ДОПК, което е открило пътя за съдебното му обжалване.
Спорът е съсредоточен на терена на материалния
закон, като главното оплакване в процеса е, че поради безспорно изтеклата
погасителна давност по отношение на установени публични задължения на
жалбоподателя за годините от 2013г. до 2016г. включително и, при изричното му
възражение за нейното прилагане, ответният орган, в нарушение на чл.171 ал.1 ДОПК,
неправилно бил потвърдил изцяло акта, вместо да го отмени за тези периоди.
Формално други спорни моменти в процеса няма.
Предмет на съдебния контрол е АКТ за установяване на задължение по чл.107
ал.3 ДОПК №3280-1/06.12.2022г., издаден от компетентен орган при Община
Тутракан, с който по персоналната партида на жалбоподателя,
относно наследствената му 1/3 идеална част от недвижим имот, намиращ се в село Б. и представляващ дворно място
(земя) с площ от 800 кв.м. и полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ
от 100 кв.м.,са установени задължения за ДНИ в размер от 22.31 лева, ведно с
мораторна лихва от 13.53 лева, както и за ТБО в размер на 106.85 лева, ведно с
лихва от 61.15 лева, като не са посочени размерите на образуващите я компоненти
по чл.62 т.1-т.3 ЗМДТ, но същите са извън обсега на повдигнатия спор.
Съгласно регламентацията от чл.4
ал.1-ал.5 ЗМДТ,процесуалният ред за разрешаване на спора е този по ДОПК,чиито
разпоредби на чл.156 ал.1 и ал.2 изрично нормират предмета на съдебния
контрол,за допустимостта на който е абсолютно условие предварителното
произнасяне на органа по чл.155 ДОПК.Последният,с релевираното Решение
№7/13.02.2023г. е приел,че е бил сезиран редовно,в нормативния срок (чл. 155
ал.1 ДОПК) и се е произнесъл по жалба вх.№ПО-10-53/21.12.22г. на оспорващия.
Уважил е възражението му за изтекла погасителна давност, в контекста на чл.171
ал.1 ДОПК,относно установените задължения за периодите 2013-2016 година
включително и, е потвърдил изцяло като законосъобразен процесният пред него АУЗ
№3280-1/ 16.12.2022г.В хипотезата на чл.155 ал.2 ДОПК,решаващият орган е
посочил в диспозитива, че изискуеми от общо установените задължения за ДНИ и
ТБО са 75.50 лева,а отписани по давност са задължения в общ размер на 128.34
лева.Макар и непрецизен, диспозитивът на решението практическа изявява волята
на органа, че последно посочените задължения,не подлежат на принудително
изпълнение.Позовал се е на Протокол №6/23.12.2022г., съставен от служители на
общинската приходна администрация, с който практически е уважено възражението
на жалбоподателя за погасяване по давност на задълженията му за ДНИ/ТБО за
финансовите години 2013-2016 и те са от-писани.Законодателят не е дал дефиниция
на употребеното в ДОПК понятие „отписване“
на публични задължения,но съгласно общоупотребимото значение на думата, същото
следва да се свърже със заличаване,или поне изключване от списъка на активните
задължения на лицето,щом е заявило възражение за изтекла погасителна давност
(материалноправният институт на давността не се прилага служебно).Настоящият
състав приема,че въпросният Протокол №6/23.12.22г. има значението на такъв по
чл. 50 ДОПК, като съставен от орган по приходите, при изпълнение на
правомощията му, поради което има обвързваща съда материална доказателствена
сила.Удостоверените с него факти и обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя, напротив- протоколът обективира пълно уважаване на исканията
му.Следователно,по дефиниция, употребеното в него понятие „отписване“ на
публични задължения съгласно чл.173 ал.1 ДОПК,се свързва с премахване от
личната му партида на погасените по давност публични общински задължения като
активни такива,т.е. подлежащи на принудително събиране.А щом това е постановено
по предвидения в закона ред и форма (независимо от нормативната
празнота,преодолима чрез прилагане на чл.36 ал.1 от Указ №883/ 24.04.1974г. за
прилагане на Закона за нормативните актове),то правилно,съгласно
регламентацията от чл.155 ал.2 изр.2 ДОПК,ответният орган се е произнесъл по
основанието и размера на задълженията, като изрично е посочил каква част от тях
не подлежат на принудително изпълнение.
Въпреки горното, жалбоподателят
твърди, че оспореният Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК
№3280-1/16.12.2022г. бил незаконосъобразен в частта му,с която не са отменени
погасените по давност такива и настоява, в същата част да бъде отменен от съда.
Относно приложението на материалния
закон настоящият състав намира, че същото е съответно на нормативната регулация.Прилагайки
правилото от чл.19 ал.1 ЗМДТ за процесния имот, приходният орган е определил
облагаемата основа за притежаваните 1/3 идеални части от жалбоподателя, която
именно е релевантна за спора. Съгласно чл.22 ЗМДТ, с чл.17 от Наредба за
определяне на местните данъци на територията на община Тутракан, приета с
Решение №218 по Протокол №18/26.11.2020г. (нова, относима за финансовите години
2021 и 2022),е определен размерът на ДНИ – възлизащ на 2 на хиляда върху
данъчната оценка.Този промил за периода на действие на отменената Наредба
(приета с Решение №64/29.01.08г. на Общински съвет гр.Тутракан,впоследствие
изменяна многократно),за годините: 2013-2020, е определен с чл. 15, възлизайки
на 1.7 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.Вярно определените
задължения на жалбоподателя за ДНИ за процесните периоди, според чл.28 ЗМДТ,е
следвало да бъдат платени на две равни вноски в нормативните срокове:до 30 юни
и до 31 октомври на годината,за която са дължими, което ирелевира всякакви
възражения за неяснота относно настъпилата изискуемост на отделните
задължения.Според чл.4 ал.2 ЗМДТ,невнесените в срок данъци се събират заедно с
лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания (ЗЛДТ ДПДВ), каквито, като е начислил приходният орган, е приложил правилно закона.
По
размера на олихвяването за погасените по давност задължения,не е повдигнат
нарочен спор с жалбата, но се настоява за отмяна на АУЗД и в частта на
определените акцесорни задължения.Съгласно чл.1 ЗЛДТДПДВ невнесените в срок
публични задължения се събират със законната лихва.Следователно всеки,вкл. и
настоящият съд, може да проконтролира правилността на изчисленията на дължимата
лихва, посредством „лихвен калкулатор на НАП“ http://nraapp03.nra.bg/web/,който потвърждава точно изчисления размер на
публичните задължения,съобразени с нормативно опре-делените падежи: 30.юни и
31.октомври на годината,за която са дължими (арг.чл.28 ЗМДТ и чл.22
Наредбата).Лихвите се дължат по силата на закона, в определените от закона
срокове и се изчисляват съгласно ЗЛДТДПДВ,което прави излишно обременяването на
процеса с разходи за счетоводни експертизи.При самия механизъм за изчисляването
им,за да се избегне забранения със ЗЛДТ ДПДВ анатоцизъм, лихвата се начислява след падежа на първата (равна)
вноска на данъка,респ. на ТБО, след което, след втория падеж се начислява само
върху тази втора вноска за ДНИ,респ. ТБО.Сборът от начислените лихви по първата
и по втората вноска представлява общия размер на лихвата в процесния акт за
съответната година,което сочи,че е спазен точно законът. Като субсидиарно,
задължението за лихва следва съдбата на главното, а с жалбата не са наведени
самостоятелни възражения относно неговия размер.
Спорът е повдигнат не за размера, а за
дължимостта (по изричаното признание в жалбата и писмената молба на л.71-л.72)
на определените публични задължения както за ДНИ, така и за ТБО. Няма колебания
по въпроса,че оспорващият е данъчно задължено лице по смисъла на чл.11 ЗМДТ.От
подадена Декларация по чл.14 ЗМДТ вх.№000839/30.06.1998г. от П. П.Х. (починал
на 07.05.2003г.) - баща и наследодател на жалбоподателя (л.53), приходният
орган в община Тутракан е установил служебно, че за придобитата (по
наследяване) 1/3 идеална част от имот, представляващ земя от 800 кв.м. и
застроена площ 100 кв.м., с данъчна оценка за земята към 2022г.- 1459.20 лева и
данъчна оценка за жилищната сграда - 1 241.80 лева, жалбоподателят не е
плащал дължимите ДНИ и ТБО. Главният спорен въпрос в настоящия процес, който
следва да получи отговор със съдебния акт е - погасените по давност (по общо съгласие на страните за техния
размер и данъчни години) общински
публични задължения, макар и правилно определени по вид и размер от
приходния орган, подлежат ли на
премахване изобщо от процесния АУЗД,т.е. на изключването им от него, или
съгласно разписания механизъм в чл.155 ал.2 изр.2 ДОПК, щом са верни по своето
основание и размер, за същите се дължи изрично посочване, че не подлежат на
принудително събиране?
Специалният
ЗМДТ не урежда изобщо давността,а в друг нормативен акт не е предвидена
различна давност от нормираната с ДОПК. Следователно, към 06.12.22г., са били
погасени по давност установените общински вземания за годините:от 2013 до 2016
включително,по който въпрос страните не спорят.Не само разпоредбата на чл. 155
ал.2 изр.2 ДОПК, регламентираща правомощията на органа по чл.155 ДОПК,но и тази
на чл.160 ал.4 ДОПК относима към юрисдикцията на настоящия съд, изрично
предвижда, че когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното
производство и е уважено възражение за изтекла давност,съдът се произнася по
основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният
акт не подлежи на принудително
изпълнение. Следователно, законодателят е използвал една и съща правна техника
както за органа по чл.155, така и за съда по чл.160 ДОПК, при уважаване на
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на установени публични
задължения, без значение по декларация или с ревизионен акт. Ирелевантно е за
производство от вида на процесното, искане за отмяна на установителния акт на
приходния орган, в частта на погасените задължения, щом законът не предвижда
такава възможност,вкл. и за съда, както стана въпрос по-горе. Правната логика
на това нормативно разрешение се намира във възможността за данъчно-задължените
лица да оспорват поначало неправилно определени им данъчни задължения,без
значение ще бъдат ли събирани от приходните органи или не и, такава възможност
не може да им бъде отказана (нормативно), с отмяна на данъчните актове за
погасените по давност задължения. В такъв смисъл е и съдебната практика, като
за целите на настоящото произнасяне е достатъчно да бъде посочено Определение
№13687/04.11.2020г.,адм.д. №11116/20г. на VIII отделение, ВАС.
В обобщение, при проверката по чл.160 ал.2 ДОПК,във
вр. с чл.168 АПК,настоящият състав установи, че не са налице отменителни
основания от чл.160 ал.2 ДОПК, вр. с чл.146 АПК, по отношение на установените
задължения на жалбоподателя в общ размер от 203.84 лева, от които подлежащи на
принудително изпълнение - 75.50 лева (12.33 лева ДНИ и ТБО- 63.17 лева) и
отписани по давност в общ размер на 128.34 лв. (ДНИ -23.57 лева и ТБО -104.77
лева).В същото време няма основание да се счете,че относно установените
задължения за периода от 2017 до 2022 година, е нарушен материалният закон и
неговата цел,предвид установените факти по делото: Жалбоподателят е
съсобственик при 1/3 идеални части на процесния имот в с.Б., надлежно
деклариран по реда на чл.14 ЗМДТ от неговия наследодател; не е платил в срока
от чл.28 ал.1 ЗМДТ дължимия ДНИ и, в срока от чл.17 ал.1 НОАМТЦУОТ- ТБО, за
периода: 2017г.-2022г.,поради което е начислена лихва за забава; данъчната
основа на публичните задължения е определена съгласно методиката от Приложение
№2 към ЗМДТ и според правилото на чл.19 ЗМДТ; установено е, че имотът се намира
в урбанизираната част на селото,където се предоставят от общината
услуги,представляващи съставни части на единната ТБО.А щом всичко това е
така,то оспореният АУЗД, като съответен на фактите по делото и
закона,установява вярно дължими от П.П.Х. ***,поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.В хипотезата на чл.160 ал.7 изр.2 пр.1,вр. с чл.144 ДОПК, настоящият
акт не подлежи на касационно обжалване пред ВАС,тъй като общият размер на
установените публични задължения на жалбоподателя,ведно с начислените лихви,е
значително под нормативната граница от 750 лева.Разноски своевременно е поискал
ос-порващият каквито,предвид изхода на процеса, не следва да бъдат присъждани,
воден от което и на основание чл.160 ал.1 пр.“посл.“ ДОПК, Административният
съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Х. ***, с ЕГН:**********, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107
ал.3 ДОПК №3280-1/06.12.2022г.,с който са установени задължения в общ
размер на 203.84 лева, в това число изискуеми - 75.50 лева (за ДНИ -12.33 лева
и за ТБО -63.17 лева) и отписани по давност 128.34 лева (ДНИ- 23.57 лева и ТБО-
104.77 лева), ведно с лихва за просрочие.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: