Р
Е Ш Е Н И Е
№ 515/25.6.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – VІІІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ
|
|
|
по адм. дело № 566 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по
жалбата на ЕТ „Е. – Г.П.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Ракитово, обл. Пазарджик, ул. „Христо Смирненски“ № 19, представлявано от Г.Б.П.
против Ревизионен акт № Р – 16001319001970-091-001/23.10.2019 г., потвърден с
Решение № 12/13.01.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта, в която е начислен
допълнително данък върху доходите по ЗДДФЛ в размер на 420 лв. главница и лихви
166,68 лв. за периода 02.08.2015-31.12.2015; вноски за ДОО за периода м. 08.2015-
м. 12.2015 в размер на 867,80 лв. главница и лихви в размер на 344,36 лв.,
вноски за ЗО за периода м. 08.2015-м. 12.2015 в р-р на 336 лв. главница и лихви
в размер на 133, 32 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за периода 08.2015-м.12.2015 г. в
размер на 115 лв. главница и лихви в размер на 45,64 лв.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен.
Подробни съображения са изложени в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се представлява. В писмено становище моли съда да постанови, че няма
задължения. Представено е и удостоверение за липса на задължения от ТД на НАП,
офис Пазарджик изх. № 130201900102955/17.04.2019 г., в което е отбелязано, че
жалбоподателя няма задължения. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от юриск. Б., в което която по
изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и на
основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК да постанови решение, с което да
потвърди като правилен и законосъобразен ревизионния акт, в частта, в която е
начислен допълнително данък върху доходите по ЗДДФЛ в размер на 420 лв.
главница и лихви 166,68 лв. за периода 02.08.2015-31.12.2015; вноски за ДОО за
периода м. 08.2015- м. 12.2015 в размер на 867,80 лв. главница и лихви в размер
на 344,36 лв., вноски за ЗО за периода м. 08.2015-м. 12.2015 в р-р на 336 лв.
главница и лихви в размер на 133, 32 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за периода
08.2015-м.12.2015 г. в размер на 115 лв. главница и лихви в размер на 45,64 лв.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
разноските.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001319001970-020-001/29.03.2019г., изменена със Заповед № Р-16001319001970-020-002/03.07.2019г.
с обхват на ревизията от 01.01.2013 г. - 31.12.2015 г. – вноски за здравно
осигуряване за осигурители; от 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. – Универсален
пенсионен фонд за осигурители; от 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. – ДОО за
осигурители; от
01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. – данък върху доходите от трудови и приравнените
на тях правоотношения и от 01.06.2016 г. – 31.12.2018 г. – ДДС.
Предмет на обжалване по делото е бил отказан данъчен кредит на обща
стойност 79 305,44 лв., с прилежащи лихви 17 987,53 лв. и
допълнително са установени следните задължения:
|
Вид задължение |
Период |
Размер /лв./ |
Лихви /лв./ |
|
·
Данък
върху доходите от трудови и приравнените на
тях правоотношения |
02.08.2015 г.- 31.12.2015 г. |
420,00 |
166,68 |
|
·
Вноски
за ДОО |
м.08.2015 г. |
173,56 |
71,81 |
|
·
Вноски
за ДОО |
м.09.2015 г. |
173,56 |
70,36 |
|
·
Вноски
за ДОО |
м.10.2015 г. |
173,56 |
68,86 |
|
·
Вноски
за ДОО |
м.11.2015 г. |
173,56 |
67,41 |
|
·
Вноски
за ДОО |
м.12.2015 г. |
173,56 |
65,92 |
|
·
Вноски
за ЗО |
м.08.2015 г. |
67,20 |
27,80 |
|
·
Вноски
за ЗО |
м.09.2015 г. |
67,20 |
27,24 |
|
·
Вноски
за ЗО |
м.10.2015 г. |
67,20 |
26,66 |
|
·
Вноски
за ЗО |
м.11.2015 г. |
67,20 |
26,10 |
|
·
Вноски
за ЗО |
м.12.2015 г. |
67,20 |
25,52 |
|
·
Вноски
за ДЗПО – УПФ |
м.08.2015 г. |
23,00 |
9,52 |
|
·
Вноски
за ДЗПО – УПФ |
м.09.2015 г. |
23,00 |
9,32 |
|
·
Вноски
за ДЗПО – УПФ |
м.10.2015 г. |
23,00 |
9,13 |
|
·
Вноски
за ДЗПО – УПФ |
м.11.2015 г. |
23,00 |
8,93 |
|
·
Вноски
за ДЗПО – УПФ |
м.12.2015 г. |
23,00 |
8,74 |
|
Общо: |
|
1 738,80 |
690,00 |
С решение № 861/04.11.2020 г. по адм. дело 187/2020 г. по описа на АС
Пазарджик жалбата е била отхвърлена като неоснователна. С решение №
5695/12.05.2021 г. по описа на ВАС по адм. д. 618/21 е оставено в сила
решението на АС Пазарджик в частта в която е отказан данъчен кредит на обща
стойност 79 305,44 лв., с прилежащи лихви 17 987,53 лв, а в
останалата част- досежно задълженията за ДОО, ЗО ДЗПО-УПФ, както и данък върху
доходите по ЗДДФЛ делото е върнато за ново разглеждане, като е образувано
настоящото съдебно производство.
По делото е установено, че
ревизията за установяване на задълженията за данък върху
доходите по трудови правоотношения и приравнените на тях, обхваща периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. За тези
периоди ЕТ „Е. - Г.П.“ се явява
работодател и платец на трудовото възнаграждение, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Ревизиращият екип е установил, че през ревизирания период 01.01.2013 г. –
31.12.2015 г. има 8 броя действащи трудови договори, за които има подадени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, сключени в периода 2003 г. – 2005 г. за
срок от 1 година, които не са прекратени към момента на извършване на
ревизията. Установено е още, че от едноличния търговец не са подавани данни за
работещи по трудово правоотношение лица с декларация обр. 1 и обр. 6. При ревизията от задълженото
лице не са представени изисканите разчетно-платежни ведомости и счетоводни
регистри, от които да е видно начисляването и изплащането на трудови
възнаграждения. От събраните доказателства е установено, че две от лицата, за
които има подадени уведомления за сключен трудов договор - Г.И.В. и С.П.Г., са
извършвали трудова дейност в качеството си на общи работници за периода
02.08.2015 г. – 31.12.2015 г. Същите са в трудовоправни отношения с ЕТ „Е. - Г.П.“,
видно и от представените трудови книжки от посочените лица. Съгласно представените трудови
книжки и обяснения от лицата и наличните данни в информационните масиви на НАП
за лицата са установени следните данни:
- Г.И.В., дата на сключване на трудов
договор – 02.08.2015 г., дата на прекратяване – 02.04.2017 г., код по НКИД
-1610, код по НКПД -96220001 (общ работник), с регистрирана при сключването на
договора основна заплата 380,00 лв. Органите по приходите приемат, че за лицето
Г.И.В. не е начислен и внесен ДОД за периода 02.08.2015 г. – 31.12.2015 г.
- С.П.Г., дата на сключване на трудов
договор – 02.08.2015 г., дата на прекратяване – 02.04.2017 г., код по НКИД
-1610, код по НКПД -96220001 /общ работник/, с регистрирана при сключването на
договора основна заплата 460,00 лв. Органите по приходите приемат, че за лицето
С.П.Г. не е начислен и внесен ДОД за периода 02.08.2015 г. – 31.12.2015 г.
Изготвена е таблица от
ревизиращия екип, в която по месеци са посочени доходи, като е взета предвид
посочената основна заплата в подадените от ЕТ уведомления. За целите на ревизията се приема,
че възнагражденията на наетите лица са изплатени до 31 число на текущия месец.
В резултат на това е изчислен размерът на задълженията за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ ведно с дължимата лихва за
просрочие.
Ревизията е за установяване на задълженията на ЕТ „Е. – Г.П.“ за задължителни осигурителни
вноски /ЗОВ/ за наети лица: за ДОО, за ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване и
обхваща периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г.
В хода на ревизията са
предприети редица процесуални действия, подробно описани в РД, с цел
установяване на задълженията на ЕТ „Е. – Г.П.“ за задължителни осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване за наетите по трудово
правоотношение лица. След преглед и анализ на всички събрани в хода на
ревизията доказателства и данните от информационната система на НАП,
ревизиращият екип е установил, че през ревизирания период 01.01.2013 г. –
31.12.2015 г. има 8 броя действащи трудови договори, сключени в периода 2003 г.
– 2005 г. за срок от 1 година, които не са прекратени към момента на извършване
на ревизията. Установено е още, че от едноличния търговец не са подавани данни за
работещи по трудово правоотношение лица с декларация обр. 1 и обр. 6 в
нарушение разпоредбите на чл. 2, ал. 1, чл. 3 ал. 1, т.1 и чл. 3, ал. 3, т. 1
от Наредба № Н-8/2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. При ревизията от задълженото лице
не са представени изисканите разчетно-платежни ведомости и счетоводни регистри,
от които да е видно начисляването и изплащането на трудови възнаграждения. След
извършена справка в информационната система на НАП е установено, че през
ревизирания период са подадени декларации обр. 1 и обр. 6 само на
самоосигуряващото се лице – Г.Б.П..
От събраните доказателства в
хода на ревизията, подробно описани в РД е установено, че две от лицата, за
които има подадени уведомления за сключен трудов договор - Г.И.В. и С.П.Г., са
извършвали трудова дейност в качеството си на общи работници за периода 02.08.2015
г. – 31.12.2015 г. Същите са в трудовоправни отношения с ЕТ „Е. - Г.П.“, видно
и от представените трудови книжки от посочените лица. Изготвени са таблици от
ревизиращия екип, в които
поименно и по месеци са посочени осигурителният доход, като е взета предвид
посочената основна заплата в подадените от ЕТ уведомления по реда на Наредба №
5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ,
както и дните, през които е упражнявана трудова дейност от наетите лицата. По
отношение на дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване,
ревизиращият екип е приложил разпоредбите на материалните закони – КСО и ЗЗО.
На основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от ДОПК са
начислени дължимите лихви за невнесените в законоустановените срокове
задължения, които са предмет на обжалване.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Както се каза, предмет на оспорване в настоящото
производство са само задълженията на ЕТ за начислен допълнително данък върху
доходите по ЗДДФЛ в размер на 420 лв. главница и лихви 166,68 лв. за периода
02.08.2015-31.12.2015; вноски за ДОО за периода м. 08.2015- м. 12.2015 в размер
на 867,80 лв. главница и лихви в размер на 344,36 лв., вноски за ЗО за периода
м. 08.2015-м. 12.2015 в р-р на 336 лв. главница и лихви в размер на 133, 32 лв.
и вноски за ДЗПО-УПФ за периода 08.2015-м.12.2015 г. в размер на 115 лв.
главница и лихви в размер на 45,64 лв.
По ЗДДФЛ:
От събраните по делото писмени
доказателства- писмени обяснения от С.П.Г. и Г.И.В., копия от трудови книжки на
лицата, както и при извършена справка за подадени уведомления за сключени
трудови договори в информационната система на НАП, безспорно е установено, че
посочените лица са били в трудови правоотношения с ЕТ Е.- Г.П. и са престирали
труд през периода 02.08.2015- 31.12.2015 срещу съответните трудови
възнаграждения в размер съответно на
380 лв. и 460 лв. По делото липсват доказателства за начислен и внесен
ДОД върху регистрираните при сключването
на договорите, трудови възнаграждения. Всички тези обстоятелства не са и спорни
по делото.
Съгл. чл. 10 ал.1 от ЗДДФЛ,
доходите от трудови правоотношения подлежат на облагане с данък. Размерът на
месечния данък се определя, като месечната данъчна основа по чл. 42 ал.3 от ЗДДФЛ се умножи по
данъчна ставка от 10 %. Данъкът се удържа от работодателя при окончателното
изплащане на облагаемия доход и се внася по реда и в сроковете по чл. 65 и 66
от ЗДДФЛ,
Ето защо, в съответствие с разпоредбата
на чл. 42 от ЗДДФЛ, за периода
02.08.2015-31.12.2015 г. правилно е начислен ДОД в общ размер на 420 лв. и на
основание чл. 175 от ДОПК вр чл. 1 от ЗПДТДПДВ за невнесените в срок суми е
дължима и лихва в общ размер на 162, 73 лв.
Неоснователно е възражението, за
погасяване на дължимия ДОД поради изтекла давност. Безспорно данъчните
задължения, включително и тези по ЗДДФЛ са публични задължения. Съгласно чл.
171 ал.1 от ДОПК, публичните задължения се погасяват с изтичането на петгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е
следвало да се плати публичното задължение. Съгласно чл. 62 ал.11 от ЗДДФЛ, задълженията се внасят в срок до
25 число на месеца, следващ изплащането на трудовото възнаграждения, поради
което давностния срок по чл. 171 ал.1 от ДОПК за задълженията до 30.11.2015 г.
изтичат на 01.01.2021 г., а на задължението за м. декември 2015- на 01.01.2022
г. Съгласно чл. 172 ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издадения ревизионен
акт от 23.10.2019 г., а към настоящия момент не е изтекла абсолютната десет годишна
давност по чл. 171 ал.2 от ДОПК.
По КСО и ЗЗО:
Както се установи по- горе, лицата
С.Г. и Г.В. са били в трудовоправни отношения с жалбоподателя за периода
02.08.2015-31.12.2015 г. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряване възниква от деня в
който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. По
силата на чл. 6 от КСО, осигурителните вноски се дължат върху доходите от
трудова дейност. Установено е, че за посочения период не са подавани декларации
образец 1 и образец 6 за Г.В. и С.Г. и не са внасяни задължителни осигурителни
вноски за ДОО, за ДЗПО- УПФ и здравно осигуряване за тях. Ето защо ревизиращия
екип правилно е определил осигурителния доход, като е взел предвид посочената
основна заплата в подадените от ЕТ уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ, при
спазване на разпоредбите на КСО и ЗЗО е начислил съответните дължими вноски за
ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване за периода 02.08.2015-31.12.2015 г. В
съответствие с чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО са начислени и съответните лихви
за невнесените в срок задължения.
Неоснователно е възражението, че задълженията
за осигурителни вноски са погасени по давност. Съгласно чл.7 ал.1 от КСО и
чл.40 ал.1 т.1 б „а“ от ЗЗО,
осигурителните вноски за ДОО и здравно осигуряване се внасят от осигурителите
до 25 число на месеца, следващ месеца през който е положен трудът. Съгласно чл.
172 ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издадения ревизионен акт от
23.10.2019 г., а към настоящия момент не е изтекла абсолютната десет годишна
давност по чл. 171 ал.2 от ДОПК.
Неотносимо е позоваването на
удостоверение за липса на задължения на жалбоподателя от ТД на НАП, офис
Пазарджик изх. № 130201900102955/17.04.2019 г. Процесните задължения за ДОД и
осигурителни вноски са установени с ревизионен акт от 23.10.2019 г.- т.е. след
датата на издаденото удостоверение.
Предвид
гореизложеното, съдът намира ревизионния акт в частта относно допълнително
начислените задължения за ДОД и осигурителни вноски за периода 02.08.2015-
31.12.2015 г. за правилен и законосъобразен, а жалбата против него за неоснователна,
поради което ще следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане от ответната страна, на
основание чл. 161, ал.
1, изр. трето от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера
на минималното възнаграждение за един адвокат. Настоящата инстанция като
съобрази, че делото е с определен материален интерес в общ размер от 2 428,80 лева,
счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско
възнаграждение, при интерес от 1000 до 5000 лв. възлиза на сумата 300 лв. плюс
7 % за горницата над 1000 лв., или това е сумата от 399,96 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „Е. – Г.П.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Ракитово, обл. Пазарджик, ул. „Христо Смирненски“ № 19, представлявано от Г.Б.П.
против Ревизионен акт № Р – 16001319001970-091-001/23.10.2019 г., потвърден с
Решение № 12/13.01.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта, в която е начислен
допълнително данък върху доходите по ЗДДФЛ в размер на 420 лв. главница и лихви
166,68 лв. за периода 02.08.2015-31.12.2015; вноски за ДОО за периода м.
08.2015- м. 12.2015 в размер на 867,80 лв. главница и лихви в размер на 344,36
лв., вноски за ЗО за периода м. 08.2015-м. 12.2015 в р-р на 336 лв. главница и
лихви в размер на 133, 32 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за периода 08.2015-м.12.2015
г. в размер на 115 лв. главница и лихви в размер на 45,64 лв.
ОСЪЖДА
ЕТ „Е. – Г.П.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Ракитово, обл. Пазарджик, ул. „Христо Смирненски“ № 19, представлявано от Г.Б.П.
да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив,
направените по делото разноски в размер на 399,96 (три деветдесет и девет лева
и 96 ст).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/