П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 2 октомври
2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 25-ти състав, в публично съдебно заседание
на втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
АНИ ЗАХАРИЕВА |
Секретар: МАРИЕЛА МИЛАНОВА
Прокурор: ВИКТОР
И.
сложи
за разглеждане докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА НЧД № 1941 по описа за 2018
година.
Съдебното заседание започва в по-късен от насрочения
час поради изчакване на свободна заседателна зала.
На поименното
повикване в 12:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И.И. –доведен от СЦЗ,
се явява лично и с редовно упълномощения
си защитник адв. А..
За началника на затвора – София се явява
инспектор М., съгласно представена в предходно съдебно заседание заповед № Л-259 от 16.09.2019 г.
ИНСПЕКТОР М.: Представям актуална
справка към днешна дата за остатъка за изтърпяване от наказанието на лишения от
свобода И..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ИНСПЕКТОР М.: Представям в съдебното заседание
допълнението, което искахте към въпросния доклад.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.
Делото е изяснено от фактическа страна. Нямаме други искания за събиране на
доказателства.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото
писмени доказателства, както и днес представената експертна оценка, допълнена
от инспектор психолог Й. и актуална справка за изтърпяното към момента
наказание от лишеният от свобода И..
НАМИРА делото за изяснено от фактическа
страна.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. А.: Моля да уважите молбата на
лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване поради следните мотиви:
Съгласно НК чл. 70, ал. 1 първото условие
е да е изтърпял не по-малко от половината от наложеното му наказание ефективно,
смятам, че не е налице спор. От 20-годишната присъдата, която изпълнява,
лишеният от свобода към днешна дата е изтърпял над 11 години, така че това условие е налице.
Относно второто условие - да са
изпълнени целите на наказанието, смятам, че по делото са налице многобройни
еднопосочни доказателства в тази насока. Чл. 439а НК сочи доказателствата за
поправянето. Моля да ангажирам вниманието Ви върху становищата от служите на
затвора, непосредствено работили с лишения от свобода. На първо място, докладът
на инспектор СДВР към ЗО Казичене, където лишеният от свобода и към момента
излежава присъдата си, който в т. 3 сочи,
че лишеният от свобода е психически и емоционално устойчив, в т. 10 добавя, че
поведението е насочено към избягване на конфликти, в т. 11 сочи, че поведението
в затвора след 13-тата година е такова, че няма нарушения, налице е трайна
линия на позитивно институционално приемливо поведение. От въпросния доклад
става ясно, и се доказва от приложените към затворническото досие
доказателства, че първоначално определените точки за опасност от рецидив – 66,
които са били преди 2011 година, през 2011 година са редуцирани до 39, 28 през
юли 2015 година и към днешния момент да бъдат редуцирани до 26 точки, което
сочи нисък риск от рецидив.
От доклада също става ясно, че лишения
от свобода изпълнява трудови задължения през цялото време на изпълняване на
присъдата, като същият е пример за останалите затворници. Не случайно
първоначално определеният му режим е бил заменен така че от 2018 година насам лишеният
от свобода е при лек режим на изтърпяване на присъдата. Поради тези съображения
социалният работник, изготвил доклада, в т. 16 заключава изрично, че с лишения
от свобода успешно е проведен и приключил процесът на поправяне. Същото това
заключение е обективирано и в становището, предоставено от инспектор Р.У.– началник
сектор ЗО Казичене, в което е посочил, че всички дефицити първоначално
установени у лишения от свобода и които са били една от причините за извършването
на престъпленията са преодолени, като рискът от сериозни вреди е нисък и към
момента непосредствен, планът за присъдата е изпълнен в цялост, а заключението
е, че са налице предпоставките по чл. 70 НК и чл. 439а НПК за условно
предсрочно освобождаване.
Още един фрагмент на инспектор У. е, че лишеният
от свобода не е наказван дисциплинарно. Демонстрира дължимо поведение, както
към администрацията, така и към реда и по отношение на наложените ограничения в
мястото за лишаване от свобода, демонстрира положително отношение към труда, със
съхранени социални контакти, няма зависимости. Видно от представената справка,
лишеният от свобода е многократно награждаван, включително и с домашен отпуск,
като нито веднъж не е нарушавал задължението си за връщане в затвора, както и
по време на този домашен отпуск не е установено да е извършвал не е само престъпления,
но и нарушения на обществения ред.
Моля да бъде отчетено, че действително
ефективно излежаната част на лишения от свобода е 11 години, 5 месеца и 9 дни. Това
е от справката към 02.09.2019 г. Същият обаче полага трудова дейност в затвора,
като с приспаданията излежаната част от присъдата излиза на 14 години, 7 месеца
и 25 дни. Т.е. остатъкът от присъдата към ден днешен е около 5 години, 3 месеца
и няколко дни. В случай че осъденият продължи да работи, тези 5 години, след
редуцирането им с положения труд ще останат около 3,5 години, т.е. над 75 към
80% от наложеното наказание е изтърпяно.
На второ място, тъй като предполагам, че
ще има възражения поне от представителя на началника на затвора относно престъпленията,
за които е наложена присъдата на лишения от свобода, моля този въпрос да не
бъде засяган, тъй като той е бил предмет на съобразяване при постановяване на
присъдата. Той вече е бил отчетен, присъдата е съобразена с характера и
тежестта на извършените престъпления.
На трето място, единственият документ,
който носи негативна информация под формата не на факти, а на умозаключения,
това е мнението на началника на затвора, обективирано в придружителното писмо с
молба при преписката, в което сочи че не са изпълнени в цялост целите на
наказанието. Моля да отчете, че това становище не е мотивирано от фактиче9ска
страна, но и е в явно противоречие с доклада по чл. 155 ЗИНЗС, с предоставените
становища от прекия ръководител, от началника на сектор ЗО Казичене и в тази
връзка, моля да не отдавате тежест на това становище на началника на затвора
гр. София.
Предвид всичко изложено, моля да уважите
молбата за условно предсрочно освобождаване, като оставям на преценката на
съда, дали е въобще наложително, ако постановите такова условно предсрочно налагане
налагането на пробационни мерки, предвид два мотива – при многобройните си награждавания
с домашен отпуск лишеният от свобода е доказал, че поведението му е не просто
обществено приемливо, но той може да се включи като нормален член на
обществото. На второ място, самият факт, че законът не изисква във всички
случаи налагане на пробационни мерки, сочи, че те трябва да бъдат приложени
само и единствено тогава, когато имаме данни, че лицето не може да се ресоциализира,
че с него следва да се изпълняват задачи, да се постигат цели. В конкретния
случай нямаме забележки относно възможността му за ресоциализация, както и нямаме
никакви данни, които да сочат, че изтърпяването на присъдата не е постигнало
целите си в своята цялост.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И.: Поддържам казаното
от моя защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че по делото е
установено, че налице формалните предпоставки, изискуеми от закона, по отношение
на изтърпяната част от наказанието, наложено на И.И., както и че същият спазва
към момента дължимото от всички лишени от свобода поведение в местата за
лишаване от свобода. Същевременно считам, че това поведение не се отличава с
нещо извънредно, поне доколкото то е обективирано в наличните материали, и тук
е моментът да се отбележи, че наличието на тези предпоставки е задължителното
условие съдът да прецени възможността за условно предсрочно освобождаване, а не
изрично да постанови такова освобождаване. Намирам, че с оглед наложения размер
на наказанието от 20 години „Лишаване от свобода“ и търпимият остатък от това
наказание към днешна дата, следва да се съобрази времето, в което И. е бил поставен
да изтърпява наказанието си в условията на лек режим в ЗО Казичене. Намирам, че
това време е твърде малко, за да може да бъде направен категоричен извод за
постигане на устойчиви тенденции в неговото поведение, които да изключват
възможността извън местата за лишаване от свобода той отново да извърши
престъпление. Поради тази причина предлагам да оставите без уважение молбата му
към настоящия момент.
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника
на затвора е идентично с това на представителя на СГП. Смята, че е налице само първата
предпоставка – относно изтърпяно повече от половината на наложеното му
наказание. По отношение на втората част – доказателства за поправяне на лицето,
действително в приложения доклад са посочени доста такива, но не смятам, че те
в своята цялост дават основание за обоснован извод за поправяне и превъзпитаване
на лицето. Това становище е изградено на мотиви, които представителя на
прокуратурата изложи. Към него бих добавил и че оценката на риска от рецидив за
последните три години е намалена само с 3 точки, което е показало известен
период на забавяне в корекционната дейност. Следва да се отбележи също така, че
лицето е осъдено за тежко умишлено престъпление, независимо, че това е било предмет
на друго дело и следва да се установи по-продължителен период на наблюдение на
поведението на лицето, както каза представителят на прокуратурата, в
по-облекчена среда, с оглед плавното му преминаване към свободния начин на
живот.
С оглед на изложеното, моля да не
уважавате молбата.
АДВ. А. /дуплика/: Във връзка с изложеното
от представителя на СГП, че лишеният от свобода спазва установения ред в затворническото
общежитие, но не е демонстрирал поведение, което да бъде по някакви свои белези
ексклузивно. Не съм съгласен, тъй като от доказателствата по делото става ясно,
че лишеният от свобода е пример за останалите затворници – това само по себе си
сочи наличието на тази ексклузивност. Също така, самият факт, дори и да се
приеме, че не е налице поведение, което да бъде изключително, не следва да бъде
отчитан при Вашата преценка. В тази връзка желая да посоча, че с Определение № 60
от 01.02.2019 г. на Апелативен съд - София по в.ч.н.д. № 138/2019 г. решаващият
състав на съда е отбелязал тези възражения под формата на разглеждане на
постъпила жалба срещу определение, с което лишеният от свобода е бил условно
предсрочно съобразен и изрично се е произнесъл, че не следва да има някаква ексклузивност
на поведението на лишения от свобода, която да е предвидена от закона и визирам
чл. 439а НПК.
По отношение на възраженията за това, че
голяма част остатъка от наложеното наказание 20 години, изложих съображения, че
към момента изтърпяната част възлиза почти на 80 %. Остатъкът се явява не
повече от 20-25%.
По отношение на точките от риска от
рецидив, никъде в закона не е посочено, а и съдебната практика е еднопосочна в
това си становище, че за да бъде условно предсрочно освободен, лишеният от
свобода следва да бъде оценен от 0 точки или по-малко от броя точки, който има
настоящият лишен от свобода. В тази връзка моля да бъде съобразено Определение
№ 33 от 01.01.2018 година, отново на Апелативен съд – София по в.ч.н.д №
70/2018 г.
Моля да акцентирам и да отбележите факта
за големия марж при намаляване на рисковите точки от момента на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ до настоящия момент. Лишеният от свобода е
започнал с 66, последователно са били винаги намалявани, като към настоящия
момент са 26 точки.
По отношение на това дали има още какво
да се работи с лишения от свобода, имаме две становища – доклад и становище на
начални7ка на сектор Казичене, както и на социалния работник, в които изрично
се сочи, че с лишения от свобода няма какво повече да се работи. Самият факт,
че след последното уточнение, което беше представено в предходно заседание, че
целите по препланираното от месец 2019 година са изпълнени в цялост и липсата
на последващ план за препланиране на задачите ясно сочи, че ако лишеният от
свобода остане да изтърпява останалата част от наказанието си, с него затворническата
администрация няма какво да продължи да работи. Моля за Вашия съдебен акт.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ
СВОБОДА.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА И.: Първо
искам да кажа, разбирам тежестта на престъпленията, които съм извършил, и
осъзнавам вината си. Съжалявам. Положих усилия да се променя. Моля да ми дадете
втори шанс, да бъда до семейството ми, да мога да помагам, защото майка ми е
много болна. Искам да създам семейство с приятелката ми и да се ресоциализирам
навън.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 437 НПК.
Образувано е по молба на лишения от свобода И.К.И. за условно предсрочно
освобождаване по наложено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 20 години по НЧД № 868/2010 година на Софийски окръжен съд.
В молбата, както и в съдебно заседание,
защитата на лишения от свобода твърди, че са настъпили всички, предвидени от
закона, предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване. В
тази връзка защитата се позовава на събрания по делото доказателствен материал,изготвен
по повод молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване, а
именно становища на администрацията на затвора и докладите във връзка с психичното
и емоционално състояние към момента на лишеният от свобода. Защитата ползва и приложеното
по делото затворническо досие, видно от което се установява, че лишеният от
свобода е многократно награждаван, с примерно поведение, както и към настоящия
момент е редуциран рискът от рецидив в значителна степен.
Представителите на СГП и на началника на
затвора – гр. София, считат, че не са налице предпоставките за условно
предсрочно освобождаване, като обвързват същите със становището на началника на
затвора и намират срока, че фактически изтърпения до момента срок от наложеното
наказание е недостатъчен за постигане на целите,постевени с плана за изпълнение
на присъдата. Сочи се също така, че рискът от рецидив, макар и намален
значително, в последните години е редуциран само с 3 пункта.
Съобразявайки становището на страните в
днешното съдебно заседание и събраните по
делото доказателства, с предмета на настоящото производство, съдът намира
следното: За да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, са
необходими настъпването на предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 НК.
Необходимо е да бъде установено от съда изтърпяна ли е фактически ½ от
наложеното наказание и дал ли е лишеният от свобода категорични доказателства
за своето поправяне. Разписаните в закона доказателства, съгласно чл. 439а от НПК, са посочени като такива, които се установяват с оценката на осъдения по чл.
155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156
от същия закон, както и всички източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
Безспорно формалната предпоставка за
условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода И. е настъпила и това се
установява от съответната актуална справка, представена по делото от представителя
на началника на затвора – гр. София, видно от която е, че лишеният от свобода И.
към настоящия момент изтърпява наказание, което е общо по 3 осъждания и е
групирано на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 НК от Софийски окръжен съд, съгласно определение, постановено по
НЧД № 868/2010 година. Фактически изтърпяното наказание към настоящия момент е
11 години, 6 месеца и 9 дни, като в него е включен и предварителният арест от 9
месеца и 26 дни. Посоченият срок на фактическо изтърпяване е повече от ½
от наложеното общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 20 години.
По делото са изготвени необходимите
оценки и доклади на администрацията на затвора – гр. София относно поведението
на лишения от свобода по време на изтърпяване на горепосоченото наказание в
затвора и в затворническите общежития към него. Съдържанието на изготвените
документи от инспектор СДВР към ЗО Казичене и становището на началника на ЗО
Казичене са с положително отношение към молбата на лишеният от свобода И.. В
тях подробно е описано, че същият първоначално, при постъпването си за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“,е с оценка на рецидива 66 точки, като постепенно
в процеса на изтърпяване на наказанието, същата е редуцирана и към настоящия
момент е 26 точки. Отбелязано в доклада на инспектор СДВР, ЗО Казичене Д., е че
от юли 2015 година, когато оценката за рецидив е била 28 точки до август 2019 година
същата е понижена с две точки на 26. Именно това е едно от основанията на
представителя на началника на затвора да твърди, че поправителната дейност по
отношение на лишения от свобода се наблюдава, в последните три години е в
застой, с което съдът се съгласява и съобразява при преценка на основателността
на молабта.
Към доклада е приложено и препланиране
на присъдата. Съгласно чл. 156 ЗИНЗС, видно от препланирането на присъдата,
същото е извършено на 29.04.2019 година, като е подписано от лишения от
свобода, и от инспекторката, изготвила цитирания доклад. В присъдата е
отбелязано, че са поставени задачи, чието изпълнение по времетраене и
продължителност е със срок от една година. Тази една година очевидно не е изтекла
към настоящия момент. Т.е. съдът намира, че между доклада, изготвен от
инспектор Д., и изготвения от нея препланиран план за изпълнение на присъдата
на лишения от свобода И., е налице несъответствие, което дава основание на съда
да приеме, че докладът на инспектор СДВР Д. в своите части относно изпълнения
план на присъдата се явява необоснован.
Съдът констатира, че освен положителните
оценки, безспорно се установяват и множество награди, получени от лишения от
свобода И. по време на изтърпяване на наказанията, които награди свидетелстват
за неговото желание за поправяне, както и за съответно поведение в местата за
лишаване от свобода. В същото време, съдът констатира налични докладни записки,
от които се установява, че по време на инцидентна проверка на мястото, където е
работил лишеният от свобода, са били открити вещи, чието държане в условията на
затворническото общежитие е забранено. Действително липсват доказателства, че това
държане е осъществено от лишения от свобода И.И.. Това становище е изготвено на
26.09.2016 г.
Отделно от това, се установяват и факти
по отношение на осъществяване на нерегламентирани контакти от И.И. по време на
изтърпяване на наказанието му. В тази връзка са изготвени две докладни записки,
по повод на които и в последствие по молба на лишения от свобода е образувано и
производство по реда на чл. 250 АПК, вр. 279 ЗИНЗС пред Административен съд –
гр. София. Действително лишеният от свобода е упражнил своите права да защити
честта и достойнството си, във връзка с твърдени от него неправомерни действия
от страна на Администрацията на затвора – гр. София. В същото време обаче съдът
е намерил, че така подадената молба е била неоснователна, поради което е отхвърлена.
Съдът е отбелязал в своите мотиви, че не се касае за
умишлено нерегламентирани контакти, а единствено за такива нерегламентирани
контакти, които са били осъществени от лишения от свобода. Разпореждането на съда е било изготвено
на 14.09.2018 година. В тази връзка съдът намира, че твърденията на администрацията
на затвора за изключително коректно поведение на лишения от свобода очевидно не
съответстват реално на събраните в затворническото досие доказателства.
Не на последно място, съдът обвързва изводите
си относно молбата за условно предсрочно освобождаване на И. и с обстоятелството
за изтеклия период от време на фактическо изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“. Действително същото е над ½, но съдът приема, че е недостатъчно
по отношение на И., с оглед обстоятелството, че се касае за изтърпяване на едно
общо наказание, определено при групиране
на три отделни присъди, по които са наложени наказания „Лишаване от свобода“ за
извършени тежки умишлени престъпления по смисъла на закона. Именно обществената
опасност на трите деяния и предходните осъждания на лишения от свобода И., по което
същият е изтърпял „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, съдът намира, че
не дава основание към настоящия момент, въпреки наличната предпоставка за фактически
изтърпяна ½ част от наказанието „Лишаване от свобода“ да уважи молбата
на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване.В тази връзка отново
следва да бъде посочено и препланирането на присъдата, подписана от инспектор Д.,
съгласно което времетраенето на мерките, които се във връзка с изтърпяването на
присъдата,е за срок 1 година.
Поради гореизложените съображения,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на лишения от свобода И.К.И., с ЕГН ********** за условно предсрочно
освобождаване по определено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“
за срок 20 години, съгласно НЧД № 868/2010 година на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест в 7-дневен срок, считано от днес, пред Софийски апелативен съд.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 12:40
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: