Определение по дело №1972/2014 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …………/……….10.2018г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

Като разгледа докладваното т.д. №1972/2014г. по описа на ВОС, намира следното:

Съдът е сезиран с искане за определяне цената на иска по чл.70 ГПК от съда и връщане на недължимо внесена от ищеца авансово държавна такса съгласно чл.4б от ЗДТ.

Производството е образувано по искова молба на Т.К.К., ЕГН **********,*** с посочен съдебен адрес *** срещу ответници БОНИТА 97 ЕООД, ЕИК *********, ОЛ СИЙЗ ЛИМИТЕД, дружество рег. по законодателството на Британски Вирджински острови с рег.№288204, представлявано от Бл.Рубинов като пълномощник, с посочен съдебен адрес ***, Б.Р.К., Р.Б.К.и Ч.А. ***, с предявени искове за отричане правата на съдружник на Ол сийз Лимитед в Бонита 97 ЕООД ведно с няколко инцидентни установителни искове по отношение на останалите ответници физически лица. С определение №1767/08.05.2014г. по т.дело №720/2014г. на ВОС, съдът е прекратил производството по предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове изцяло. Това определение е било предмет на обжалване пред АС –Варна, където с определение №524/30.07.2014г. по ч.т.дело №382/2014г. съдът е отменил частично определението на ВОС, в частта, с която е прекратено производството по делото по претенцията за установяване че „Ол Сийз Лимитед" е прекратило по собствено желание участието си в капитала на „Бонита-97" ООД, считано от 09.07.2001г. съобразно отправеното за целта искане от 08.04.2011 год. Като върнал делото в разглежданата част за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията на АС-Варна; потвърдил определението в останалата прекратителна част. С мотивите на въззивния акт е прието, че ищцата е предявила иск, насочен към отричане на членствените права на ответника Ол сийз лимитед /съкр.ОСЛ/ в дружеството, чийто едноличен собственик тя твърди че е Бонита 97 ЕООД. Апелативния съд е приел, че за ищцата е налице интерес от предявения иск тъй като е налице косвено отричане от ответника ОСЛ на правата и в съдебен спор по гр.дело №3980/2013г. на 24 състав на ВРС, с предмет недействителност на договори по чл.129, ал.2 ТЗ, от които ищцата черпи членствените си права в „Бонита - 97" ООД, вкл. е обезпечил претенцията със запор върху дружествените дялове до приключване на спора във връзка с действителността на разпоредителните сделки. Съдът е приел, че за ищеца е налице правен интерес от съдебно отричане на насрещно претендираните членствени права, но само по отношение на ОСЛ, не и по останалите инцидентни искове, производството по които е прекратено. След връщане на делото, същото е образувано като т.дело №1972/2014г. на ВОС, ТО. Производството е било оставено без движение за уточняване петитума на предявения иск, в непрекратената част и същия е уточнен по следния начин: приемане за установено спрямо ответниците БОНИТА 97 ООД и ОЛ СИЙЗ ЛИМИТЕД, че ОЛ СИЙЗ ЛИМИТЕД не е СЪДРУЖНИК в БОНИТА 97 ЕООД /не е собственик на дружествени дялове от капитала му/. Към настоящия момент не е проведено редовно първо съдебно заседание по делото поради оспорване представителната власт на ответното дружество ОЛ СИЙЗ ЛИМИТЕД в насроченото с.з. на 19.03.2018г. С определение от 23.10.2018г. съдът е насрочил отново производството по делото в първо съдебно заседание, след отстраняване пречките по движението му съгласно чл.101 ГПК. 

Предявеният иск, съгласно уточнение с молба вх.№1728/20.01.2015г. на ищеца Т.К.К. е за установяване по отношение на двамата ответници ТД, че ОСЛ, Британски Вирджински острови не е собственик на дружествени дялове от капитала на Бонита 97 ЕООД, на основание чл.124 ГПК. С тази квалификация съдът е изготвил определение по чл.374 ГПК рег.№439/02.02.2018г.

С поредица от молби, първата от които входирана на 10.07.2018г. /на л.245 по делото/, ищецът чрез пълномощника си по делото адв.Х., претендира връщане на недължимо внесена държавна такса за производството в размер на 25 000 лева. Моли за определяне от съда цената на предявения иск по чл.124 ГПК и връщане недължимо внесената авансово от ищеца сума като със следваща молба на л.283 сочи банкова сметка ***, по която да бъде преведена сумата.

Съдът намира, че в случая е спазен преклузивният срок за повдигане въпрос за цената на иска съгласно чл.70, ал.1, предложение второ от ГПК. Същевременно, предявеният и висящ към момента иск по чл.124 ГПК съдът определя като неоценяем, по който се дължи съгласно Тарифата към ЗДТТСС държавна такса до 80 лева. /чл.3 от Тарифата/ Същевременно, съгласно определение на ВнАС по ч.т.дело №382/2014г. /на л.148/, въззивният съд е посочил изчерпателно броят и видът на предявените с исковата молба първоначално искове, производството по които отчасти е прекратено. Съдът намира, че нито един от предявените искове не касае защита на оценяемо имуществено право, с цена на имуществения интерес по внесената държавна такса от 25 000 лева по сметка на ВОС. Видно от приложените към исковата молба по т.дело № 720/2014г. на ВОС, ТО /първоначално обр.номер на делото/ бордера за внесени държавни такси, ищецът към подаване на исковата молба е внесъл авансово, както следва: три такси от по 80.00 лева по инцидентните установителни искове по чл.212 ГПК и по иска по чл.125 ТЗ – такса от 25 000 лева. По делото не е бил предявяван иск по чл.125, ал.3 ТЗ за ликвидационния дял на напуснал съдружник, в който случай би била необходима оценка за определяне на защитимото имуществено право. Напротив, от самото начало ищецът е обосновал както в обстоятелствената част, така и в петитума на исковата си молба, единствено установителна претенция спрямо ответниците, че Ол Сийз Лимитед не е съдружник в Бонита 97 ООД. Искът за отричане членствените права на ответника е неоценяем и за него дължима е държавна такса от 80.00 лева. Поради това, след приспадане на тази дължима сума, остатъка от 24 920 лева, следва да бъдат възстановени на ищеца по посочената банкова сметка ***.№25099/30.08.2018г. на л.282 по делото. Молбата на ищеца за връщане на недължимо внесена държавна такса съдът квалифицира по чл.4б от ЗДТ.

Според дадените задължителни разяснения по тълкуване и прилагане на закона, обективирани в ТР № 5/ 2015 от 12.07.2018г. по т. д. № 5/ 2015 г. на ОСГТК, недължимо платени такси по смисъла на чл. 4б ЗДТ са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани въпреки, че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т.е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" ЗДТ и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. Такса, заплатена по предявен иск, производството по който впоследствие е прекратено, не е внесена без основание, доколкото същата се дължи при предявяване на искането за защита или съдействие, независимо дали същото е разгледано по същество /чл. 73, ал. 3 ГПК/ - така Определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/ 2013 г. на ІІ г. о., според които държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт, се заплаща при предявяване на искането и не подлежи на връщане при последващо прекратяване на производството. Поради това, дължима на страната е разликата посочена по-горе, след приспадане на дължимите вкл. по прекратените инцидентни установителни искове, такси. Съобразно изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ВЪРНЕ на ищеца Т.К.К., ЕГН **********,***, по посочената от пълномощника адв.Х. в молба рег.№25099 от 30.08.2018г. банкова сметка, ***явяване на иска /първоначално обр.в т.дело №720/2014г. на ВОС, ТО, а впоследствие т.дело №1972/2014г. на ВОС, ТО/ държавна такса в размер на 25 000 лева, с бордеро №0801 от 14.04.2014г./на л.3/, сумата след приспадане на дължимата държавна такса от 80.00 лева, а именно остатъка от 24 920 лева, по б.см. в Уни Кредит Булбанк АД с титуляр Т.К.К., на основание чл.4б от ЗДТ и чл.70 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: