Решение по дело №10351/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265198
Дата: 3 август 2021 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20201100110351
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 03.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

              СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на първи юни  две хиляди двадесет и първа, в състав:

                                                                                                           

 

 

 

Съдия Вергиния Мичева

 

 

 

 

при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10351 по описа за 2020  година и за да се произнесе, взе предвид следното:

              

 

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

                 Ищецът Л.Е.Г. от с.М. твърди, че на 29.09.2019г. е претърпял ПТП,  в резултат на което е получил телесни увреждания – средно тежка ЧМТ, мозъчна контузия, контузия на главата париетално, които са му причинили  болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на л.а.“Мазда 3“, В.Р.Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.  Сочи, че в резултат на ПТП е претърпял неимуществени вреди. Предявил е претенция пред ответника извънсъдебно, но последният в законоустановения 3 месечен срок не се е произнесъл по претенцията. Предявява срещу ответника иск за обезщетение за търпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на завеждане на претенцията си пред ответника 7.11.2019г.    Претендира и разноските по делото. 

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача на МПС л.а. „Мазда 3“. Счита, че ищецът има вина за настъпване на ПТП. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, като твърди, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Счита претенцията за завишена по размер. Оспорва твърдените увреждания, болки и страдания и причинно следствената връзка между тях , като твърди, че те се дължат на предходни заболявания на ищеца. Оспорва продължителността на оздравителния процес и счита, че ако се установи по-голяма продължителност, то тя се дължи на поведението на ищеца и неспазване на лекарските предписания. Оспорва твърденията за търпян стрес и душевни страдания.  Претендира за разноските по делото.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

            От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-569 от 29.09.2019 г.  и скица към него, издадени от СДВР, ОПП , се установява, че на 29.09.2019 г. след 22.30 часа в гр.София, по ул.“Филип Аврамов“ е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участници: МПС Ауди А8 рег*******, управлявано от С.К.Ш.и МПС Мазда 3 с рег.№ *******управлявано от В.Р.Г.. Сред отразените в протокола пострадали лица е изписано и името на ищеца Л.Е.Г. , който бил пътник в лекия автомобил „Мазда 3“. 

              Механизмът на ПТП се установява от показанията на св.Г. , водач на л.а. „Мазда 3“ и от изслушаната по делото съдебна – автотехническа експертиза /САТЕ/.

            Св.Г. установява, че на 29.09.2019г. , около 22,30ч. се е движел със собствения си автомобил Мазда 3 по ул.“Филип Аврамов“ в посока бул.“Ал.Малинов“. Пътници в автомобила били приятелите му Л. и Д.. Л. седял на задната седалка, зад шофьора. Всички били с поставени предпазни колани. Свидетелят не изчакал идващия срещу него автомобил, завил надясно на негов зелен светофар. Посочва, че изготвената от ОПП при СДВР скица отразява правилно движението на неговия автомобил и на другия автомобил.

Спомня си, че след удара излязъл от автомобила си и извадил пътниците отзад, вкл. и ищеца. Той бил в безсъзнание, около 15-20 минути , преди да дойде Бърза помощ. Същата вечер посетил ищеца в болницата. Той не можел да става от леглото, седял седнал в леглото, имал болки по тялото и врата. Бил с поставен катетър. Знае, че след като излязъл от болницата Л. приемал болкоуспокояващи медикаменти. Ищецът му носел храна и напитки всеки ден. Ищецът се престрашил да излезе на улицата едва на втората седмица. Станал затворен, ленив. Според свидетеля ищецът не се е възстановил напълно. Чули се по телефона преди 3 месеца. Според свидетеля той не бил много адекватен, бил ленив, мисълта му не протичала по същия начин, както преди. Преди бил по-шеговит, сега станал по-затворен. Оплаквал се, че продължава да го боли рамото.

Заключението на САТЕ, което е неоспорено от страните и съдът кредитира, като обективно, компетентно и пълно, установява, че ПТП е настъпило на 29.09.2019 г. около 22,30 часа в гр. София в тъмната част на денонощието при условие на изкуствено улично осветление и суха пътна настилка. По ул. „Филип Аврамов“ са се движили един срещу друг два леки автомобила - л. а. „Мазда 3“ и л. а. „Ауди А8“. Л. а. „Мазда 3“ с per. № *******управляван от В.Р.Г. се е движил в посока от Околовръстен път към бул. „Александър Малинов“. Доближавайки кръстовището с ул. „Акад. Румен Цанев“ л.а. Мазда 3 се е движел по лявата за него лента, предназначена за движещите се наляво или направо след кръстовището. Достигайки началото на кръстовището св.Г. е спрял автомобила си на стоп-линията, за да изчака зелен сигнал на действащата светофарна уредба, след което е предприел навлизане в кръстовището, извършвайки маневра „завой наляво“. В този момент в кръстовището е навлязъл и движещият се направо към Околовръстен път л. а. „Ауди А8“ с per. № *******, управляван от С.К.Ш.. Автомобилът е бил разположен в лявата за него лента. При така създалата се ситуация е последвал удар между превозните средства, който за л. а. „Ауди А8“ е бил челен - прав, а за л. а. „Мазда 3“ страничен - кос. Според вещото лице непосредствената причина за настъпване на процесното произшествие е поведението на водача на л. а. „Мазда 3“, който при навлизане в кръстовището е предприел извършване на маневра „завой наляво“, без да пропусне движещият се направо в насрещна лява пътна лента л. а. „Ауди А8“.

За установяване на претърпените от ищеца увреждания, вследствие на процесното ПТП,  е изслушана  съдебно – медицинска експертиза / СМЕ/.

Вещото лице,  специалист-неврохирург, след като се е запознал с медицинската документация по делото, посочва, че след инцидента ищецът е транспортиран и настанен за лечение в УМБАЛ „Света Анна” - София, Клиника по неврохирургия.

Във връзка с издадената от болничното заведение епикриза по ИЗ № 22128 за периода 30.09. - 04.10.2019 г., отразяваща състоянието на пострадалия, извършените изследвания и проведеното лечение в съответното болнично заведение, която епикриза е представена по делото, вещото лице посочва, че същата съдържа значителни непълноти и необоснованост при поставянето на окончателната диагноза - Средно тежка черепно-мозъчна травма. Мозъчна контузия. Контузия на главата теменно. Поставената оценка по Глазгоу кома скала /ГКС/ -11 точки според вещото лице не кореспондира с другите посочени данни за състоянието на ищеца. Вещото лице счита,   че в резултат на ПТП ищецът Л.Г. е получил контузия на главата и мозъчно сътресение, протекло без пълна загуба на съзнание (травматична кома).  Съобщените от пострадалият болки в гърба и кръста, вещото лице приема за достоверни. На ищеца е проведено 3-дневно комплексно медикаментозно и инфузионно болнично лечение при постелен режим и активно наблюдение в УМБАЛ „Света Анна” - София, Клиника по неврохирургия за периода 30.09. - 04.10.2019 г. Първоначално ищецът е бил в реанимационна обстановка. Извършени са му необходимите изследвания и консултации. По време на болничния престой постепенно оплакванията са отзвучали, няма данни за неврологичен дефицит. Ищецът е изписан след тридневен болничен престой в ясно съзнание, оценка по ГКС - 15 точки (норма), без възбудна или отпадна неврологична симптоматика. Дадени са му указания за спазване на лечебно-охранителен двигателен режим за 3 седмици, диетичен режим, медикаменти - аналгин и парацетамол при нужда.

Вещото лице е категоричен, че описаните увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.

Лечебният и възстановителен период при мозъчно сътресение продължава средно 20 до 30 дни при липса на усложнения. Ищецът не е представил данни за усложнения.  В резултат на получените травматични увреждания ищецът е претърпял значителни болки и страдания за срок до 10 дни и умерени до 20-30 дни. Вещото лице посочва, че по делото не са представени медицински документи, указващи за трайни последици за здравословното състояние на пострадалия, получени вследствие на процесните увреждания.

Във връзка с установяване дали ищецът е пътувал с поставен предпазен колан вещото лице посочва, че с оглед получените травми и механизма на ПТП няма категорични медицински данни ищецът Л.Г. да е бил с предпазен колан по време на инцидента.

Въпреки, че съдът постанови ищецът да се яви на личен преглед пред вещото лице, това разпореждане не бе изпълнено. Вещото лице е работило само въз основа на представената  по делото медицинска документация. Първоначално , с исковата молба ищецът представи само издадената му от лечебното заведение епикриза, поради което вещото лице изгради заключението си само на този документ. Впоследствие, след като съдът снабди ищеца със съдебно удостоверение, беше представена допълнителна медицинска документация, съставена във връзка с лечението на ищеца в  УМБАЛ „Света Анна” - София в периода 30.09. - 04.10.2019 г. След като се запозна с нея, вещото лице депозира допълнително заключение, с което не внася променя в първоначалното си заключение, а именно, че ищецът не е претърпял средно тежка черепно-мозъчна травма или контузия на мозъка. Според вещото лице няма основания за поставяне на 11т. по Глазгоу кома скала, тъй като състоянието на пострадалия е описано от екипа на спешна помощ и от екипа на болницата в 23.15ч. като контактен, в съзнание, с адекватно поведение - описва болките от които се оплаква, със стабилни стойности. Вещото лице посочва, че е нямало основания ищецът да бъде приет в реанимация, освен за да бъде активно наблюдаван. Не му е прилагана специална терапия или интубация, а само му е прилят серум.

Ищецът оспорва заключението на вещото лице в частта за липсата на претърпяна от ищеца мозъчна контузия. Твърди, че съдът следва да даде вяра на представената по делото епикриза, в която тази диагноза е отразена. По принцип медицинската епикриза като официален писмен документ, изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му, удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, има обвързваща формална доказателствена сила за съда /така решение по гр.д.№ 1504 по описа за 2011г. на ІІІ г.о., ВКС/. Епикризата обаче следва да се цени във връзка с останалите събрани по делото доказателства и по - конкретно във връзка със СМЕ. Вещото лице със специалните си знание е този експерт, който следва да разясни на съда информацията, която се съдържа в епикризата, за да може съда да изведе информирано правните изводи по посочените факти. При положение, че ищецът е постъпил в болничното заведение непосредствено след ПТП в съзнание и в състояние да опише оплакванията си, със стабилни показатели, няма основание да се приеме, че състоянието му е било сопозорно – състояние пред кома, с дълбока сънливост, което  отговаря на 11т. по Глазгоу кома скала. Съдът възприема заключението на вещото лице и приема, че в резултат на ПТП ищецът е получил контузия на главата и мозъчно сътресение, протекло без пълна загуба на съзнание (травматична кома), болки в гърба и кръста. 

В обясненията си, дадени пред СДВР на следващия ПТП ден, ищецът е посочил, че не е губил съзнание (л.64 от делото), като в същото време вероятно по негови данни в анамнезата на л.95 е отразено, че пострадалият е бил в безсъзнание за неопределен период от време. Св.Г. при разпита установява, че ищецът не знаел, че е бил в безсъзнание и че той му казал. В същото време самият св.Г. е подписал обяснението на ищеца от 30.07.2019г. на л.64 от делото, в което е посочена липсата на загуба на съзнание /т.е. потвърдил е неистина пред орган на власт/. Ищецът не се е явил на личен преглед пред вещото лице и е възпрепятствал установяването на  действителното му състояние след ПТП. При тези данни съдът няма основание да възприеме нещо различно от представеното от вещото лице по СМЕ, още повече че отговаря и на принципите на логиката и житейския опит. 

            Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./  претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликтвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,  увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи  първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.

Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция от дата 07.11.2019г. с посочена банкова сметка, ***телства от страна на ответника, които да изключват  допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.

Въз основа на констативния протокол за ПТП, събраните гласни доказателства и изслушаната САТЕ, съдът приема, че поведението на водача на л.а. Мазда 3, в който  пътувал ищеца, и чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е било противоправно. Св.Г.  е нарушил разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗДвП като не е пропуснал насрещно движения се лек автомобил м.Ауди А8 при завиване на ляво  за навлизане в друг път.

Презумпцията за вина на водача Г., установена с чл.45 ал.2 от ЗЗД , не е опровергана от ответника, чиято е доказателствената тежест за това. 

Между застрахователят и собственика на увреждащия автомобил Мазда 3 е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност за процесния ден. Договорът е основание за възникване на прякото право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС.

           Установени са по делото и останалите елементи на фактическия състав на деликта, а именно – неимуществените вреди, които ищецът е претърпял, да са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.  Въз основа на заключението на вещото лице по СМЕ съдът приема, че в резултат на ПТП ищецът е получил контузия на главата и мозъчно сътресение, протекло без пълна загуба на съзнание, болки в гърба и кръста.

            Ответникът не установи ищецът да е пътувал без поставен предпазен колан. Категорични доказателства за това липсват. Отделно от това ответникът следва да установи, че получените от ищеца телесни увреди не биха се получили, ако той е бил без поставен предпазен колан. Тъй като се касае за страничен удар на л.а. Мазда 3, то поставеният предпазен колан не би бил ефективно предпазно действие. Доказателства в подкрепа на възражението за съпричиняване ответникът не ангажира, поради което съдът го оставя без уважение.

              За да определи справедливо по размер обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, освен изброените конкретни травматични увреждания, съдът съобрази и възрастта на ищеца, на 18г., в млада и активна възраст, краткият срок на хоспитализация – от 5 дни, съпътстващите го болки и страдания  в периода на възстановяване – значителни за срок до 10 дни и умерени до 20-30 дни, сравнително кратката продължителност на възстановителния период - 30 дни, липсата на оперативна интервенция, необходимостта на чужда помощ по време на възстановителния период и продължителните битови неудобства. Няма данни какво е обективното състояние на ищеца към настоящия момент и дали той се е възстановил напълно. Показанията на св.Г. също не предоставят информация за сегашното състояние на ищеца, тъй като този свидетел не го е виждал от месеци, а разговаря рядко с него по телефона. Твърденията на свидетеля, че след ПТП ищецът бил станал по-ленив и че се оплаквал от болки в рамото, съдът не може да отнесе към непосредствените вреди от ПТП. Ленивостта не е установена да е клинично проявления на търпените от ищеца увреждания, а досежно рамото – липсват доказателства ищецът да е търпял травма от ПТП в тази област на тялото си. Съдът обаче отчита, че като всеки пострадал от ПТП и ищецът е изживял негативни преживявания, страх и стрес от случилото се. В тежест на ищеца е да установи настъпилите за него увреждания и вреди от ПТП. Съдът се поизнася за това, което е установено по делото.

            Съобразявайки критериите в ППВС №4/68г. и конюнктурата в страната към момента на увреждането ( през 2019г. минималната работна заплата е била 560лв.), вкл. и водейки се от съдебната практика по сходни случаи, съдът намира, че справедлива сума за репариране на нанесените неимуществени вреди е сумата от 6500лв. До първоначално предявения размер от 30 000лв. искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.

            Върху размера на присъденото обезщетение ответникът дължи законната лихва от предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя – 7.11.2019г. /ясен отговор на въпроса за началния момент , от който се начислява законната лихва в хипотезата на пряк иск се дава в Решение №128/4.02.2020г. по т.д.№ 2466/18г. на ВКС, І т.о./.

По разноските:

          Ищецът претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, осъществено безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв. На л. 121 от делото е приложен договор за процесуално представителство, в който е вписано, че  защитата се осъществява безплатно на основание чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв. В този случай на процесуалният представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение  по реда на Наредба  №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.7 ал.2 т.3) в размер на 655лв.  

            Ответникът също има право на репариране на сторените от него в процеса разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК съобразно с отхвърлената част от иска. Ответникът претендира разноски по списък  в общ размер на 2010лв., от които 1800лв. адвокатско възнаграждение, 200лв. депозит за експертизи и 10лв. депозит за свидетел. Възражението на ищеца за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно. Минималният размер адвокатско възнаграждение за предявения материален интерес от 30 000лв. е 1430лв. съобразно Наредба  №1 от 09.07.2004 г. Претендираните 1800лв. не надхвърлят три пъти минималния размер. Съобразно отхвърлената част от иска, на ответника се следват разноски в размер на 1 574,43лв.

           На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на СГС следните суми: сумата от 260 лв. – държавна такса върху уважената част от иска, определена по реда на чл. 72 ал. 2 от ГПК, и сума в общ размер на 141лева  - депозити за СМЕ и САТЕ.

          Воден от горното, съдът

 

      Р Е Ш И:

 

                ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.Е.Г., ЕГН **********, на основание чл. 432 ал.1 от и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, сумата от 6500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ПТП на 29.09.2019г. неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически преживявания, причинени виновно от застрахован при ЗД „Б.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач В.Р.Г., ЕГН **********,  ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от 7.11.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до претендирания размер от 30 000лв. ведно със законната лихва, като неоснователен. 

           ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адв.К.М.Д., САК на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 655лв.  

ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.3 от ГПК  Л.Е.Г., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ******* сумата от 1 574,43лв. разноски за настоящото производство.   

           ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******  да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 401 лева държавна такса и разноски за експертизи.

             Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                               

Съдия: