№ 8415
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110172204 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл. 124 и сл.ГПК
Образувано е по предявен от „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81, вх.В, ет.8, ап.22, представлявано от ., срещу В. СТ. Ч.,
ЕГН: **********, гр. София, БУЛ.ЦАР БОРИС III 4, със съдебен адрес: гр. София,
бул. Андрей Ляпчев № 34, чрез адвокат Т. Н. положителен установителен иск по чл. 422
ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл. 92, ал. 1 вр. чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта
на сумата от 104,88 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на споразумение за
заместване на страна по договор за далекосъобщителни услуги от 08.10.2018 г.
В исковата молба се твърди, че е бил сключен Договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги за клиентски № 10621752002/28.06.2018 г., сключен между
длъжника и "." ЕАД, което вземане е прехвърлено на "." ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г. В последствие вземането е било прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от
01.10.2019 г. Твърди, че ответникът е уведомен за извършената продажба на вземането. Тъй
като ответникът не е заплатил сумите по дълга, ищецът предявил заявление по чл. 410 от
ГПК. Моли съда да уважи исковете. Прави доказателствени искания. Претендира
присъждане на разноски.
Ответната страна е депозирала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба. Оспорва исковата претенция като неоснователна. Сочи, че относно съществуването
на главния дълг има образувано друго дело пред 180 състав на СРС, което се явява
преюдициално по отношение на настоящото дело. Счита, че за ищеца липсва правен интерес
от предявяване на иск за установяване дължимостта на акцесорно вземане преди
1
установяване дали главното вземане е дължимо. Ответникът оспорва наличието на валидно
извършено прехвърляне на вземането. Оспорва размера на претендираната неустойка.
Счита, че претендираната неустойка в полза на доставчика на мобилни услуги би довело до
неоснователно обогатяване в полза на последния, доколкото същият би спестил разходи по
изпълнението на договора. Моли иска да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
-ти
По делото е приложено и ч.гр.д. № 50441/2021 г. на СРС, I ГО, 120 състав, по което
в полза на ищеца като заявител е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за
претендираните суми. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение, което
обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
Представени са писмени доказателства, в това число процесното Споразумение за
заместване на страна по Договор за електронни съобщителни услуги от 28.06.2018 г.,
сключен между „.“ ЕАД, „.“ ООД, ЕИК ., заместван абонат, и В. СТ. Ч., абонат. Представен е
и Договор за прехвърляне на вземания (цесия) № **********/16.10.2018 г., сключен между
„.“ ЕАД и „.“ ООД, като в същия е уговорено, че цедентът прехвърля възмездно по силата на
този договор на цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение
№ 1 към договора, срещу цена, която ще бъде определена в Приложение № 1.
Представено е Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
приложено на л. 13 от делото. В същото се сочи, че се потвърждава прехвърлянето на
посочените в него вземания и че тази информация представлява извлечение от Приложение
№ 1 към Договора за цесия от 16.10.2018 г., като е посочено вземане от В. СТ. Ч. и единния
граждански номер на лицето, както и че вземането е в общ размер от 104.88 лв., без да е
отразено от какви задължения на посоченото лице е възникнало вземането.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г. „.“ ООД прехвърля на
ищеца вземания, подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в
Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, неразделна част от договора (чл.1, ал.1). В т.2 от
Договора се сочи, че вземанията, които цесионерът желае да прехвърли на цесионера са
придобити по силата на договори за прехвърляне с първоначални кредитори, сред които е
посочен и Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., сключен между „.“
ЕАД и „.“ ООД. С договора е представено бланкетно пълномощно от страна на „.“ ЕАД,
което макар и да е подписано от представител на дружеството-упълномощител е без правно
значение, тъй като не фигурира упълномощено лице.
Видно от представеното Извлечение от Приложение№ 1 към Договор за прехвърляне
на вземания (цесия) от 01.10.2019 г., е индивидуализирано процесното вземане като размер,
длъжник. Като основание, от което произтича вземането се сочат договори за мобилни
услуги, сключени между длъжника и „.“ ЕАД, както и лизингови договори, начислени
неустойки по тях, договори, подписани педи датата на сключената цесия от 01.10.2019 г.
2
Други относими и допустими доказателства не са ангажирани по делото.
Искът е неоснователен по следните съображения: Основателността на предявения
установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: наличието на
валидно правоотношение между „.“ ЕАД и ответника; изпълнение на задълженията по него
от страна на „.“ ЕАД, в т.ч. и нормативни, настъпване на основание за начисляване на
неустойки на ответника по договора между страните; размера на претенциите; наличието на
валиден договор за цесия между „.“ ЕАД и „.” ООД; наличието на валиден договор за цесия
между „.“ ООД И „.“ ЕООД, валидно уведомяване на ответника за прехвърлянето на
вземането, преди депозиране на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК.
Ответникът оспорва, че дължи процесната сума, тъй като не е доказано наличието на
главен дълг, който да обуславя претенцията за неустойка. Страните признават, че между тях
е висящо друго производство за суми, които касаят главното вземане, което води до извода,
че същото е спорно и не е установено по безспорен начин. В тежест на ищцовата страна е
при наличие на оспорване на вземането да докаже чрез пълно и главно доказване наличието
на всички положителни предпоставки за приемане за установено, че вземането е валидно
възникнало и е изискуемо, в това число и основанието начисляване на неустойка. Не са
ангажирани каквито и да е доказателства за възникването на това право.
На следващо място, не се установява по безспорен и безпротиворечив начин, че
вземането е било цедирано на праводателя на ищеца, тъй като в представеното
потвърждение за извършена цесия от страна на първоначалния кредитор „.“ ЕАД на „.“
ООД, липсва индивидуализация на самото вземане по основание. Не е ясно какво вземане от
ответника е било прехвърлено от „.“ ЕАД на „.“ ООД, поради което не се установява, че
ищецът е станал кредитор на процесното вземане, тъй като никой не може да прехвърли
нещо, което не притежава.
Не на последно място, липсват каквито и да е данни ответникът да е уведомен за
настъпилата цесия преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Едва с
исковата молба е представено Уведомление за цесия от „.“ ЕАД до ответника, чрез „.“ ЕООД
и „.“ ЕООД, за това, че вземането е било прехвърлено, тоест това уведомяване е достигнало
до ответника едва с връчване на преписите от исковата молба и към момента на получаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК длъжникът не е бил
уведомен, че дължи процесното вземане именно на заявителя по заповедното и ищец по
настоящото производство, поради което същият е възразил срещу издадената в негова
тежест заповед. От друга страна, самото връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ГПК
не санира липсата на валидно възникнало прехвърляне на вземането по посочените по-горе
съображения.
С оглед горното, исковата претенция следва да бъде отхвърлена, а на ответника да се
присъдят сторените в заповедното производство разноски, както следва: 300 лв. за
адвокатски хонорар, за плащането на който са представени доказателства в заповедното
производство. Ответникът претендира разноски и в исковото производство, но не са
ангажирани доказателства за плащането на такива, поради което съдът не присъжда такива
разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
3
гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81, вх.В, ет.8, ап.22, представлявано от ., срещу В. СТ. Ч.,
ЕГН: **********, гр. София, БУЛ.ЦАР БОРИС III 4, със съдебен адрес: гр. София,
бул. Андрей Ляпчев № 34, чрез адвокат Т. Н. положителен установителен иск по чл. 422
ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, положителен
установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99
от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от а 104,88 лв. (сто и четири лева и
осемдесет и осем стотинки) - неустойка за предсрочно прекратяване на споразумение за
заместване на страна по договор за далекосъобщителни услуги от 08.10.2018 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София,
БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81, вх.В, ет.8, ап.22, представлявано от ., да заплати на В. СТ. Ч.,
ЕГН: **********, гр. София, БУЛ.ЦАР БОРИС III 4, сумата от 300 (триста) лева за
адвокатски хонорар, заплатен за защита в заповедното производство от ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4