№ 21338
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110101786 по описа за 2023 година
Постъпила е молба по чл. 250 ГПК с вх. № 254313/07.08.2024 г., с която ищцата
по делото – Т. А. А. е обективирала искане за допълване на Решение №
14005/16.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1786/2023 г. по описа на СРС, 172 с-в.
Изложени са твърдения, че съдът е пропуснал да се произнесе в диспозитива на
решението по отношение на исковете по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законната лихва
за забава върху претендираните от ищцата „секторни плащания“ в общ размер на
6112,98 лв., за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
посочените суми; за присъждане на законната лихва за забава върху претендираните от
ищцата възнаграждения за дните, през които е ползвала платен годишен отпуск, в общ
размер на 4989,38 лв., за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на посочената сума; за присъждане на законната лихва за
забава върху неуважената част от претенцията по чл. 215, ал. 1 КТ (6784,86
лв.) за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
посочената сума, както и за присъждане на законната лихва за забава върху
неуважената част от претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ (6946,22 лв.) за периода от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на посочената сума. Моли
съда да допълни постановеното по делото решение, съобразно посоченото в
молбата.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответникът по делото - „У.Е.У. Црт.”, извършващо
търговска дейност в Република България чрез „У.Е.У. Црт.“ – клон България, не е взел
становище по направеното от ищцата искане по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че молбата по чл. 250 ГПК е допустима – подадена е от
надлежна страна, в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, за разглеждането й не се налага да се
провежда открито съдебно заседание, като по същество се явява основателна.
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. По тълкувателен път се
извежда, че производството за допълване на решението се отнася до случай на
непълно решението, каквото е решението, което не обхваща целия спорен предмет.
При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното
1
право, един от съединените искове или допълнителни искания, свързани с главния
спорен предмет. Искането за допълване касае диспозитива на решението, но не и
неговите мотиви, като касае и произнасянето по предмета на делото, който е обхванат
от иск или възражение, което намира отражение в диспозитива. Не сме изправени пред
непълнота на решението, ако съдът не е обсъдил в мотивите някое от възраженията на
ответника, или пък доказателства по делото или доводи на страните – в този смисъл
Решение № 95 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2009 г., I г. о., ГК.
Следва да бъде съобразено, че претенциите за присъждане на законна лихва за
забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане
представляват акцесорна последица от уважаването на иска, а не самостоятелен иск с
правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което задължителното произнасяне на
съда е в случаите когато уважава главната претенция. Доколкото обаче за страната
съществува правен интерес от допълването, след като обжалва решението в
отхвърлителната му част и след като няма произнасяне по акцесорната претенция, то
съдебният състав намира, че следва да допълни постановеното по делото решение.
Претенциите за законната лихва следва да се отхвърлят, тъй като неоснователността на
главните искове за посочените в решението суми правят неоснователни и акцесорните
претенции за законна лихва, поради което решението следва да се допълни с
отхвърлителен диспозитив и за тях.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ
ДОПЪЛВА Решение № 14005/16.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1786/2023
г. по описа на Софийски районен съд, 172 състав, в съответните части, както следва:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. А., ЕГН **********, срещу „У.Е.У. Црт.”,
извършващо търговска дейност в Република България чрез „У.Е.У. Црт.“ – клон
България, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, с който се
претендира осъждането на ответника за сумата от 6112,98 лв., представляваща сбор от
неизплатените от работодателя „секторни плащания”, дължими за периода за
01.12.2019 г. – 14.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. А., ЕГН **********, срещу „У.Е.У. Црт.”,
извършващо търговска дейност в Република България чрез „У.Е.У. Црт.“ – клон
България, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ, с който се
претендира осъждането на ответника за сумата от 4989,38 лв., представляваща сбор от
неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен
отпуск в периода от месец януари 2020 г. до месец септември 2020 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „У.Е.У. Црт.”, извършващо търговска дейност в Република България
чрез „У.Е.У. Црт.“ – клон България, ЕИК ********, на основание чл. 215, ал. 1 КТ, да
заплати на Т. А. А., ЕГН **********, сумата от 3972,21 лв., представляваща сбор от
неизплатени в полза на ищцата командировъчни пари в периода 01.12.2019 г. –
14.10.2023 г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно
предявения на стойност 10 757,07 лв., ведно със законната лихва за забава от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „У.Е.У. Црт.”, извършващо търговска дейност в Република България
чрез „У.Е.У. Црт.“ – клон България, ЕИК ********, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, да
2
заплати на Т. А. А., ЕГН **********, сумата от 405 лв., представляваща неизплатено
от работодателя в пълен размер обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
при прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от 2019 г. до 2020 г., ведно
със законната лихва за забава от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно
предявения на стойност от 7351,22 лв., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за
периода от 08.07.2015 г. до 31.12.2017 г., като неоснователен.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: ________________________
РЕШИ:
РЕШИ
ДОПЪЛВА Решение № 14005/16.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1786/2023
г. по описа на Софийски районен съд, 172 състав, като в неговата диспозитивна част се
чете следното, а именно:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. А., ЕГН **********, срещу „У.Е.У. Црт.”,
извършващо търговска дейност в Република България чрез „У.Е.У. Црт.“ – клон
България, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, с който се
претендира осъждането на ответника за сумата от 6112,98 лв., представляваща сбор от
неизплатените от работодателя „секторни плащания”, дължими за периода за
01.12.2019 г. – 14.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. А., ЕГН **********, срещу „У.Е.У. Црт.”,
извършващо търговска дейност в Република България чрез „У.Е.У. Црт.“ – клон
България, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ, с който се
претендира осъждането на ответника за сумата от 4989,38 лв., представляваща сбор от
неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен
отпуск в периода от месец януари 2020 г. до месец септември 2020 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „У.Е.У. Црт.”, извършващо търговска дейност в Република България
чрез „У.Е.У. Црт.“ – клон България, ЕИК ********, на основание чл. 215, ал. 1 КТ, да
заплати на Т. А. А., ЕГН **********, сумата от 3972,21 лв., представляваща сбор от
неизплатени в полза на ищцата командировъчни пари в периода 01.12.2019 г. –
14.10.2023 г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно
предявения на стойност 10 757,07 лв., ведно със законната лихва за забава от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „У.Е.У. Црт.”, извършващо търговска дейност в Република България
чрез „У.Е.У. Црт.“ – клон България, ЕИК ********, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, да
заплати на Т. А. А., ЕГН **********, сумата от 405 лв., представляваща неизплатено
от работодателя в пълен размер обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
3
при прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от 2019 г. до 2020 г., ведно
със законната лихва за забава от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно
предявения на стойност от 7351,22 лв., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за
периода от 08.07.2015 г. до 31.12.2017 г., като неоснователен.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: ________________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4