РЕШЕНИЕ
№2521
гр. Пловдив, 23.12.2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на шести декември, през две хиляди и двадесет и
втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева,
при секретаря Ваня Петкова и
с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Гинка Лазарова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1811 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от С.И.И.
с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв. А.К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, които вреди
се твърди да са причинени по време на престоя на ищеца в Затвора Пловдив за
периода от 01.10.2021 г. до 30.06.2022 г. в резултат от нарушения по чл.3 от
ЕКЗПЧОС, довели до поставяне на ищеца в условия, които са унизителни за
човешкото му достойнство. Нарушенията по чл.3 от КЗПЧОС, в резултат на които се
твърди да са настъпили неимуществени вреди, съставляващи болки и страдания,
здравословни проблеми като главоболие и чести респираторни заболявания, обида,
възмущение и стрес, притеснения, психологически дискомфорт, огорчение,
внушаване на чувство за малоценност, според ищеца са се изразили в следното: в
пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - не повече от 3 кв. м.
жилищна площ; липса на вентилация и достатъчно свеж въздух, водещо до кашлица и
предразположеност към респираторни заболявания; лоши битови условия –
неработещи казанчета в тоалетна, липса на прегради и шумоизолация на
тоалетната, липса на работещи чешми и умивалници; лошо състояние на помещението
баня с множество ползващи я лишени от свобода, които следвало да се изчакват
поради малкия брой душове и наличие или само на гореща, или на ледено студена
вода на душовете; както и лошо качество на водата, която не ставала за пиене;
липса на достатъчно осветеност в помещенията поради малкия брой и размери на
прозорците и на достатъчно свеж въздух; липса на външна и вътрешна изолация на
стените на затвора, водещо до ниски температури в помещенията през зимата;
отказ от предоставяне на завивки от затворническата администрация; недобра
хигиена по отношение на спалното бельо, което води до заразяване на спалните
помещения с дървеници и бълхи; непредоставяне на препарати за почистване на
тоалетните и спалните помещения; непровеждане на индивидуална корекционна
работа и не предоставяне на възможност на ищеца да участва в програми за
въздействие за индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и
личностна криза; липса на достатъчно шкафове на затворниците, водещо до
необходимост от ползване на общи шкафове за бельо и посуда, както и лошо
състояние на мебелите.
Претендираното обезщетение за
имуществени вреди от 10 000 лева се моли да бъде присъдено на ищеца ведно със
законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Прави се искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца
адв.К. поддържа исковата претенция и моли да се уважи като доказана.
Ответникът ГДИН – София,
представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба
неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага
становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето
му.
Задължително участващият по реда
на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за недоказаност на
оплакванията на ищеца И., като моли, ако съдът приеме основателност на иска, да
присъди по-малък размер на обезщетение.
Пловдивският административен съд, на първо
място, намира, че исковата претенция е
допустима. С оглед на съдържанието на исковата молба се касае до предявен
иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът И. претендира вреди от посочените нарушения за един
конкретен период на задържането му в Затвора Пловдив. Искът е предявен от
надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение,
доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в посоченото място за
лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото
съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК,
а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК,
искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към Министъра
на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено
нарушение на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за
лишаване от свобода, каквото е Затвор – Пловдив, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията са териториални
служби на ГДИН. Затова и за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да
отговаря именно юридическото лице Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, което има,
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е само
частично основателна.
От събраните по делото
доказателства се установява от
фактическа страна, че спрямо ищеца С.И. е било приведено в изпълнение
наказание „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 1167/2022 г. на РС
Пловдив, като ищецът постъпил в Затвора Пловдив на 28.01.2022 г. Първоначално ищецът И. бил настанен в приемно
отделение в стая ОП-1 с площ от 26,47 кв. метра, разполагаща със самостоятелен
санитарен възел, както и с два отварящи се прозореца с размери 0,50 х 1,18 м и
0,97 х 1,18 м. В санитарният възел имало течаща студена вода, както и отделен
прозорец, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Във въпросното
помещение ищецът И. престоял до 03.02.2022 г., като по времето на престоя му
там бил настанен най-много с още осем и най-малко с още пет лишени от свобода. На
03.02.2022 г. ищецът преминал през информационния модул за адаптация на
новопостъпващите лишени от свобода. На 04.02.2022 г. ищецът бил настанен в
помещение с № 65 на пети пост в корпуса на Затвора Пловдив, където престоял до
18.03.2022 г. Въпросното помещение било с размери от 27,24 кв. метра, като в
него ищецът пребивавал с най-много още шестима лишени от свобода и най-малко
още четирима. И това спално помещение разполагало с отделен санитарен възел с
течаща студена вода, както и с два отваряеми прозореца с размери 0,99 х 1,17 м
и 0,50 х 1,17 метра, а също и прозорец в санитарното помещение. При престоя на
ищеца на пети пост заедно с осигуреното легло същият имал осигурен и шкаф с
размери 45 х 50 см. Преди настаняване на ищеца на пети пост там бил извършван ремонт,
като се извършило боядисване на общите помещения и дограмата била сменена с ПВЦ
такава, поставил се гранитогрес в общите помещения. По време на престоя на
ищеца в Затвора Пловдив за всеки лишен от свобода, включително и за ищеца имало
осигурено легло, като след ремонта на пети пост, където пребивавал ищецът,
стаите били оборудвани с нови легла, шкафове, маси и столове, но в нарушение на
задължението да се грижат за опазване на имуществото лишените от свобода
постепенно увредили или напълно унищожили мебелите, което наложило извършване
на допълнителни ремонтни дейности и осигуряване на нов инвентар. От 18.03.2022
г. и до освобождаването на ищеца по изтърпяване на наказанието му, което
станало на 24.06.2022 г., ищецът бил настанен в помещение с № 35 в трета група,
което било с площ от 27,91 кв.м. и разполагало с отделен санитарен възел с
течаща студена вода. В това помещение също имало един отваряем прозорец с
размери 1,20 х 1,20 м., като прозорец със същите размери имало и в санитарния
възел. В стая с № 35 ищецът И. пребивавал до 23.06.2022 г. заедно с най-много
още седем лишени от свобода и най-малко пет лишени от свобода. През периода на
престоя на ищеца били извършвани различни текущи ремонтни дейности за смяна на
течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела, подмяна на
счупени прозорци и пр. Топла вода
лишените от свобода можели да ползват в банята на затвора, съгласно утвърдени
графици за използването ѝ по два пъти седмично, съобразно с настаняването
на лишените от свобода на конкретните постове и групи в затвора. Почистването
на спалните помещения се осъществявало от самите лишени от свобода, в която
връзка им били предоставяни съответни материали и консумативи, каквито те могли
да закупуват и от магазина за лишени от свобода. Отоплението в затвора се
осъществявало посредством парно отопление, като за целта в спалните помещения
имало монтирани радиатори. По време на престоя на ищеца в Затвора Пловдив бил
установен ред за предоставяне при постъпването на дюшек, както и спално бельо и
завивки за всеки лишен от свобода, като при желание от лишения от свобода
домакинът осигурявал колкото комплекта спално бельо и завивки са необходими.
Такива всеки лишен от свобода можел да получи и чрез своите близки отвън.
Смяната и изпирането на спалното бельо се осъществявали по усмотрение на
лишените от свобода, които можели да ползват и пералнята при затвора Пловдив,
във връзка с което бил въведен график за използването ѝ, като конкретно
по отношение на изпиране на спално бельо, това можело да става два пъти в
седмицата.
В рамките на периода на престой
на ищеца в Затвора Пловдив били извършване периодични обработки на помещенията,
включително и спалните такива, против гризачи и инсекти от специализирана
фирма, в която връзка се изготвяли и протоколи за осъществените дейности.
По отношение на лишения от свобода И. бил
изготвен първоначален план на присъдата, с който ищецът бил запознат, като в
този план били заложени конкретни цели за постигане до края на присъдата и
начини на изпълнение чрез индивидуална и групова работа. За ищеца бил изготвен
и индивидуален доклад с оценка рисковете от рецидив, както и конкретните цели и
нужди при работата с лишения от свобода. За ищеца бил воден и дневник за индивидуална
работа, в който били отразени проведени две беседи с инспектор по
възпитателната работа, като по отношение на ищеца не били отправяни заявки за
консултиране с психолог и не са се налагали кризисни интервенции.
Посоченото се установява от
приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на
свидетеля А., чиито показания съдът кредитира само отчасти и то само доколкото
са съответни на останалите кредитирани доказателства и доколкото имат пряко
отношение към конкретното помещение по престой на ищеца в Затвора Пловдив.
Съдът разглежда показанията на посочения свидетел и критично, предвид факта, че
се касае до лице, задържано в Затвора Пловдив, за което на съда е и служебно известно също да е ищец по
дело с правно основание по чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на
оплакванията на ищеца, поради което и имащо и личен интерес да твърди конкретни
обстоятелства и поради това и се предполага известна негова заинтересованост.
На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:
На първо място, както става ясно
от писмените доказателства, ищецът И. е постъпил в Затвора на 28.01.2021 г.,
поради което и претенцията му с включени оплаквания от неблагоприятни условия
по престоя му в Затвора Пловдив от началото на исковия период 01.10.2021 г. до 27.01.2022
г., за което време не се установява ищецът изобщо да е бил в затвора, доколкото
е бил с предварително задържане в ареста, е изцяло неоснователна. Същото се
отнася и до частта от исковия период, която е такава след датата на
фактическото освобождаване на ищеца от Затвора Пловдив, поради което и искът
следва да се отхвърли и за периода от 24.06.2022 г. до претендирания краен
момент 30.06.2022 г., защото в този период ищецът изобщо не е бил в затвора
Пловдив. В тази насока и настоящата съдебна инстанция ще разгледа по същество
единствено съдържанието на оплакванията на ищеца конкретно за времето, за което
се установява действително същият да е пребивавал именно в Затвора Пловдив, или
от 28.01.2022 г. до 23.06.2022 г.
включително и с
оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, ще осъществи
и преценката си за евентуалното кумулативно въздействие върху ищеца на условията, в които е бил
лишен от свобода, като вземе предвид и продължителността на престоя му в място за лишаване от
свобода,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора, което
пък е предвидено
в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие
и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под
стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която
пък норма възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от КПЧОС основно
човешко право.
Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗСЗ, в редакцията ѝ в сила от
07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия или
обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на
чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация,
е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е
при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че
начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки
или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради
това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени
конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната
администрация при изпълнение на лишаването от свобода и задържането под стража,
то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно
човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
По отношение на оплакването за пренаселеност в условията на задържане в Затвора
Пловдив се установява от писмените доказателства
категорично, че за част от времето на действителния престой на ищеца И. ***
наистина същият е бил поставен в условия, които нарушават установения законов
стандарт за разполагаема площ от 4 кв. метра на един лишен от свобода /чл.43,
ал.4 от ЗИНЗС/. Това е установено за четири дни по престой в приемно отделение,
както и за осем от дните по престой в стая № 65 и за още 82 дни, в които ищецът
е бил настанен в стая с № 35. Според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В
насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание
лишаване от свобода, респ. задържаните по мярка за неотклонение, е налице разрешение,
дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото Ананиев срещу България,
както и Нешков и др. срещу България, за това, че независимо, че желателният
стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни
метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да
се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството
може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и
пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си
нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на
тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на
задържане – като например липса на уединение при
използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена
светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна
хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на
задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ,
следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко
задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано
лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на
килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно
между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда
сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член. Разпоредбата
на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., като в конкретния случай се установява, че този законово въведен стандарт
не е бил спазен изцяло, а при престоя на ищеца за четири дни в приемно
отделение се установява И. да е бил поставен и в условия на разполагаеми под 3
кв. метра на човек, а именно 2,94 кв.м., сиреч налице е била тежка
пренаселеност, според разбирането на това понятие, вложено в решенията на ЕСПЧ.
Този извод съдът приема, независимо от факта, че по отношение на ищеца не се
установява да не е било определено самостоятелно място за спане – отделно
легло, в каквато насока и липсват негови оплаквания. Съгласно чл.21, ал.1 от
ППЗИНЗС изискването спалните помещения да са снабдени със самостоятелни легла,
съдът приема за изпълнено през целия период на задържане на ищеца. Според основните принципи, възведени в практиката на ЕСПЧ
по приложение разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС /конкр. пилотното Решение Нешков и
др. срещу България/, при оценката на
наличното пространство в местата за лишаване от свобода трябва да се вземе
предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията, като следва
да се има предвид, че жизнената площ за всяко от лицата е площта, която следва
да осигурява възможност те да сменят позата си и
да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н. Следва да се има предвид и че разполагаемото
свободно жилищно пространство в помещенията, в които е бил настаняван ищецът,
съдът е преценя, без да приспада конкретно заетото от мебели пространство,
предвид липсата на пълни данни относно разположението им и точният им брой. Поради
това и според съда се установява твърдяното бездействие по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС от страна на специализираната администрация по отношение на това
конкретно оплакване на ищеца за общо 94 дни в рамките на разглежданата част от
исковия период, от които за 4 дни се установява и пренаселеността да е била
особено съществена. Недоказано обаче остава твърдението на ищеца, че в целия
исков период същият е пребивавал в помещения, в които предоставената му площ е
била не повече от 3 кв. метра, доколкото се установява, че в определена част от
престоя му същият е имал на разположение площ от над 4 кв. метра.
Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява
категорично, че в стаите в Затвора Пловдив, през разглеждания период на
задържане на ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от
свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена течаща
топла вода поне два пъти седмично. Установено е
според съда поради това и
пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В тази насока, действително от
показанията разпитания свидетел се установява, че при престоя на ищеца в
помещение с № 35 е имало случаи на намалено водоподаване, предвид слабо
налягане, но въпреки това, става ясно, че задържаните не са били лишени напълно
от възможността да ползват вода и при намалено налягане, като са вземали такава
от други килии. Установява се от писмените, както и от гласните
доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално помещение, са
били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни помещения,
разполагащи и със собствени прозорци, поради което и твърденията на ищеца за
липса на уединение при ползване на тоалетната, не са изобщо доказани,
включително и не се потвърждават от показанията на разпитания свидетел.
Установява се от приложената справка, че при
наличие на повреди се осъществява своевременна смяна на кранчета, отстраняване
на течове и пр., като поради това и оплакването за претърпени вреди от подобни
повреди, не се доказва.
Не е доказано и твърдението относно липсата
на възможност да се ползва топла вода и
съответно за лоши условия в банята при затвора Пловдив, доколкото се
установява, че е въведен изричен график за използването ѝ по съответните
отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на
ползването ѝ от значителен брой лица. Сиреч, налице са активни действия
по въвеждане на съответна организация при ползването на банята, които да не
позволяват струпване на множество лица. Отделно, от показанията на свидетеля
става ясно, че на лишените от свобода на практика е предоставена възможност да
поддържат лична хигиена, ползвайки топла вода за миене /къпане/ и в санитарните
възли към съответните спални помещения, при възможност за самостоятелно
загряване на водата. Относно общото твърдение за лоши условия в банята, следва
да се има предвид, че от писмените доказателства се установява банята да е със
съответна за такъв тип помещение подова и стенна настилка. Следва да се има
предвид и че както за спалните помещения, така и за хигиената в банята се установява да се грижат самите лишени от
свобода, като е предвидено това да се осъществява от назначен за това лишен от
свобода, сиреч, затворническата администрация не може да бъде държана отговорна
за чистотата в това помещение, както и впрочем за хигиената в спалните
помещения. В тази връзка се установява категорично от писмените доказателства,
че за поддържане на хигиената на лишените от свобода се раздават съответни
материали и консумативи, каквито същите имат възможност да закупят допълнително
и от лавката при затвора, или да им бъдат предоставени от техни близки.
Що се касае до посоченото оплакване относно лошото състояние на водата в
банята, която според ищеца не ставала за пиене, то следва да се има предвид, че
не ГДИН е органът, на когото с нормативен акт са вменени отговорности за
качеството на водата, а не се установява изобщо ползваната от Затвора Пловдив
вода да е от отделен и независим водоизточник, сиреч водоподаването да е
отделно от мрежата на града. Установява се от писмените доказателства, че на територията на Затвора
Пловдив има и магазин за лишени от свобода /т.нар. лавка/, в който е известно,
че се снабдяват хранителни продукти и бутилирана вода, както и че е утвърден
график за пазаруване в същия от понеделник до петък. В тази насока и по никакъв
начин не се установява поведение на специализираната затворническа
администрация, което да е от такова естество, че ищецът да е принуден да пие
вода, която не му харесва, или да не може да пие вода, която смята, че е чиста
и с добри качества.
Не е основателно и оплакването на ищеца за липса на достатъчни мебели, като в тази
насока от свидетелските показания се установява за едно от помещенията по
настаняване на ищеца с № 35, че там е имало освен легла, също и маса и шкафове.
Фактът, изтъкнат от ищеца, че шкафовете били недостатъчни и се ползвали общо за
бельо и посуда, според съда, дори и да бъде установен, не би могъл да доведе до
извод за отношение на администрацията на затвора, което поставя лишения от
свобода в унизително положение, като се имат предвид усилията на
администрацията да оборудва помещенията с необходимите мебели и несъответното
поведение на лишените от свобода по увреждане и унищожаване на този инвентар. Следва
да се има предвид, че през целия период на престой на ищеца е констатирано
изпълнение на изискването по чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС. В тази насока следва да се
има предвид и че освен, че се дължи на злоумишлени вредоносни действия на
лишени от свобода, липсата на допълнителна мебелировка е обусловена и от самата
площ на помещенията и необходимостта да има достатъчно разполагаема такава за извършване свободно на движения за задоволяване на битовите нужди на лишените от свобода.
Поради това и според съда не може да се счете за доказана и причинна връзка
между наличието на по-малко мебели в помещенията и причиняването на
неимуществени вреди на ищеца, като в тази насока не са налице и ангажирани
конкретни доказателства за търпени конкретно от ищеца неимуществени вреди, нито
в какво са се изразили те. Очевидна е от писмените доказателства, които са
представени, активната позиция на специализираната администрация към оборудване
на помещенията с необходимите мебели, което води на извод за липса на
незаконосъобразно бездействие като източник на вреди.
Недоказани са твърденията на ищеца относно неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в помещенията по
настаняването му в периода, предмет на разглеждане. Действително, не са налице
доказателства в Затвора Пловдив да е
била изградена специална вентилационна система. Установява се категорично
обаче, че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци,
от които е налице възможност за проникване на свеж въздух, както и на светлина,
предвид размерите им, което е изпълнение на изискването по чл.20, ал.2 от
ППЗИНЗС. Установено е, че в спалните помещения на Затвора Пловдив има поне по
два прозореца, както и по един прозорец в самото санитарно помещение, които
прозорци се отварят и поради това е налице възможност за непрекъснато
проветрение. Нито от показанията на свидетеля, нито от писмените доказателства,
е установено ищецът да е имал конкретни здравословни проблеми, свързани с
твърдяната липса на свеж въздух. Установено е, че освен наличието на дневна
светлина от прозорците, е налице изградено и изкуствено осветление в
помещенията за лишаване от свобода в условията на Затвора Пловдив. В тази
насока, действително, с оглед размера на стаите, съпоставен с размерите на
прозорците, би могло да се приеме, че е налице известно несъответствие с широко
популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на дневна
светлина в помещенията, но следва да се има предвид типа на сградата, която не
е типична жилищна сграда, а вид обществена и то такава, при която е нужно да
бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията
относно осветеността с дневна светлина, утвърдени по отношение на жилищните
сгради, не могат да се прилагат безусловно, а и съгласно чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС
количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Оплакването на ищеца относно липсата
на изолация на външните и вътрешните стени на затвора и преживени от него
неблагоприятни усещания на студ, поради
отказ да му бъдат предоставени завивки от администрацията на Затвора
Пловдив, също са неоснователни. На първо място, установява се, че в затвора
Пловдив отоплението през отоплителния сезон се осъществява посредством
изградено локално парно, за което е свидетелствал и свидетелят А.. Същият е
заявил в показанията си, че отоплението било слабо, но нито от писмените
доказателства, нито от гласните такива, се установява твърдяното от ищеца И.
обстоятелство на отказ от предоставяне от страна на затворническата
администрация на завивки. Що се касае до изолацията, то следва да се има
предвид, че независимо дали има, или няма такава, поставянето ѝ не е
нормативно установено задължение на ответника. Нещо повече, установено е от
писмените доказателства, че дограмата на затвора е била подменена с ПВЦ такава,
което е доказателство за стремеж на администрацията на затвора за осигуряване
на по-благоприятни условия на престой на лишените от свобода, включително и по
отношение на изолация на помещенията от външните климатични условия. Недоказани
са твърденията на ищеца, че не са му
били предоставени завивки и поради това е изпитвал студ, предвид факта, че
не са налице данни, включително и от показанията на свидетеля, ищецът изобщо да
е депозирал такива молби до администрацията на затвора, съгласно утвърдения за
това ред и съответно да му е било отказвано, както и установената възможност
всеки лишен от свобода да разполага и ползва и собствени завивки, предоставени
му от негови близки. В представено писмено становище по делото е заявено, че
предоставянето на допълнителен комплект спално бельо и завивки се осъществява
при заявено желание от лишения от свобода от домакина.
Що се касае до
оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници
и бълхи, то от доказателствата по делото се установява, че са създадени условия
за поддържане на елементарна хигиена в стаите,
като отговорността за това, както се каза, обаче, е на самите лишени от свобода. Същото
касае и смяната и изпирането на спалното бельо, в която връзка е предоставена
възможност за избор на лишените от свобода, включително и относно ползването на
пералнята при затвора, което могат да правят за посочената цел два пъти в
седмицата. От страна на ответника са представени и доказателства за
осъществяване на дейности по дезинсекция и дератизация периодично почти във
всеки от месеците по престой на ищеца в затвора Пловдив, които дейности са
включвали и обработката на спалните помещения. Очевидно, с оглед на
свидетелските показания за наличие на хлебарки и дървеници, въпреки положените
в тази насока усилия паразитните насекоми, за едни от които се оплаква
ищецът, не са изчезнали напълно. Това
обаче не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода, като напротив, установява се,
че за периода, предмет на разглеждане, са били осъществявани и то много често
съответните дейности по ДДД обработка, за което са приложени и съответни
протоколи. Затова и въпреки че принципно наличието на инсекти в спалните
помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се
приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника,
доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за
справяне с този проблем, който е известно, че не е лесно отстраним и извън
условията на затвора.
Що се касае до оплакването на ищеца относно това, че
спрямо него не е била извършвана
индивидуална и групова възпитателно - корекционна работа, то следва да се
има предвид, че по делото са ангажирани от страна на ответника доказателства за
изготвен план за изпълнение на присъдата му с конкретно посочени цели и начини
за постигането им, като този план е подписан от ищеца без възражения.
Установява се, че същият е имал по време на престоя си проведени две срещи с
ИСДВР, както и че не е отправял заявка за работа с психолог и служебно не е
установявана нужда от такава, като ищецът не е правил искане да бъде включен в
работния процес, което става по негово искане, а участието в програми за
обществено въздействие също е доброволно / чл.124, ал.2 от ЗИНЗС/, сиреч при
желание на лишения от свобода. В случая, според съда, са били
изпълнени изискванията по чл.154 - чл.156 от ЗИНЗС, като видно от приложените
графици на разпределение на времето на лишените от свобода, е било предвидено
време за срещи и беседи, каквито са били предвидени в плана на присъдата на И.,
както и за посещение на библиотеката в Затвора Пловдив, което пък е в
изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.165 от ЗИНЗС, находяща се също
в Глава 11 от ЗИНЗС озаглавена „Социална дейност и възпитателна работа“. Ето
защо и съдът намира, че в случая не е установено противоправно бездействие на
ГДИН, което е елемент от отговорността по чл.284 от ЗИНЗС. Отделно от това, по делото
от страна на ищеца не са били ангажирани и каквито и да било доказателства за
реално претърпени вреди, изразили се в твърдяната от него поведенческа и
личностова криза при доказателствена тежест за ищеца.
С
оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца И.,
то съдът счита, че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде
ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие,
свързано с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти
относно разполагаема площ на един лишен от свобода за установения конкретен
брой дни в рамките на общия период на задържането му, а именно за 94 дни. По
останалите оплаквания, съдът счете, че не следва да уважава иска, предвид
неговата недоказаност.
Отговорността
на държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията
във връзка с нарушение по чл.3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията на
чл.3 от ЗИНЗС, въведена след 2017 г., която вече не съдържа изискване
действията/бездействията по поставяне в неблагоприятни условия на задържаните
лица да са умишлени и това е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено поведение
не пречи неблагоприятните условия на задържане да съставляват нечовешко или
унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, всички посочени като
установени
условия,
свързани с пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца, съдът счита, че
съставляват в нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. При наличието на така установените по-горе неблагоприятни условия, при
които ищецът И. е следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора
Пловдив, при прилагане на подхода на оценка на въздействието им върху
психическото и физическото състояние на задържаното лице, съобразно с периода,
за който се установява по категоричен начин такова нарушение, като взе предвид
и възрастта на ищеца, а също и предвид разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС,
съдът намери, че в случая действително е налице доказано причиняване на
неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на
администрацията на затвора по осигуряване на благоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което осъществява нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС. В случая, налице
е поставяне в неблагоприятни условия на ищеца над нормално присъщите на
лишаването от свобода, като в тази връзка и според съда се установява твърдението за причинени
неимуществени вреди в резултат от престоя му в пенитеницарно заведение при
условията на пренаселеност, защото посочените и по-горе неблагоприятни условия,
макар да не е доказано да са в кумулативна съвкупност с други твърдени такива
по исковата молба, сами по себе си са от естество да причинят описаните от
ищеца чувство за малоценност, както и психологически дискомфорт.
Пренаселеността в помещенията по престояване на ищеца е такова обстоятелство,
което и обективно води до извод за унизително към човека отношение, доколкото
неминуемо се отразява върху човешкото достойнство. В тази връзка и описаните от
ищеца неблагоприятни психически изживявания според съда са реална последица от
посочените неблагоприятни условия. В тази насока съдът взема предвид и факта, че съгласно
пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото Нешков и др. срещу България, не е
необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или
унизителни условия на живот в ареста, като съгласно чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване
на противното, когато е налице установено нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.
Установено е с оглед посоченото подробно по-горе при анализа на отделните
оплаквания нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като с оглед съдържанието на
същото, съдът намира, че то действително води до описаните неимуществени вреди,
изразили се в обида, стрес, огорчение. В тази насока от страна на ответника не
са ангажирани доказателства, които да водят до противен извод.
Що се
касае до интензитета на търпените неимуществени
вреди, то съдът го определя като средно
висок, като взема предвид, от една страна, продължителността на установения
период, за който доказано са били налице вреди, на фона на целия престой на
задържане на ищеца, както и установеното обстоятелство, че макар и само за 4
дни, на практика е установено и особено съществено нарушение на изискванията
относно минималната разполагаема площ /под 3 кв.м. на човек/. При това
положение и съдът намира, че справедливо и отговарящо на действителния
интензитет на търпените от страна на ищеца И. неимуществени вреди, като
резултат от незаконосъобразното бездействие, осъществило нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 560 лева. Затова и съдът
счете, че следва да уважи формулираната като такава за сумата от 10 000
лева искова претенция за обезщетение само до посочения размер от 560 лева, като
я отхвърли до пълния предявен размер от 10 000 лева, като недоказана. В тази
насока и съдът се съобразява и с разрешението на ЕСПЧ касателно размерите на
присъжданото обезщетение, посочен в приложение към Решение Иванов и др. срещу
България, както и Йорданов и Джелебов срещу България, И. срещу България и др. и
взема предвид като основа за преценката си и присъдените по тях обезщетения от
ЕСПЧ, а също и съобразява обстоятелството, че по отношение на лицата, за които
са присъдени обезщетения от ЕСПЧ по тези дела, са установени и значително
по-голям брой и по-сериозни оплаквания касателно условията в местата за
лишаване от свобода, отколкото по настоящото дело. Затова и както взе предвид
като ориентир и размера на минималната пенсия и минималната работна заплата за
страната, както и размера на месечен размер на гарантирания минимален доход, който
служи като база за определяне на социалните помощи в
страната за въпросния период, за който е доказано
оплакването, предвид посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл.3 от ЕКПЧОС, че определянето на адекватен
размер на обезщетение се извършва като се съобразят и съответната правна
система и традиции и като се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата, дори ако това би довело до присъждане
на суми, които са по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение
по дело Domjan v. Hungary/, съдът
намери, че размерът на обезщетението от 560 лева, което ще присъди, ще
съответства на установения принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост. В тази връзка и се
взе предвид и че в редица решения ЕСПЧ вече е имал възможност последователно да
затвърди становището си, че с оглед различията в жизнения стандарт в различните
държави, то присъждане на обезщетение, съставляващо 30 процента от това, което
този съд е определил, би било достатъчно и справедливо / Решение Bizjak v.
Slovenia; Решение Stella and others v. Italy и др./.
Предвид
претендирането на законна лихва от ищеца, такава следва да се присъди върху
размера на присъжданото обезщетение, доколкото се касае до акцесорна претенция,
следваща съдбата на главната. Съгласно задължителното за съдилищата ТР
№3/2004 г. на ВКС, ОСГК и по-конкретно именно т.4 от същото, началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на
тяхното издаване, а за незаконни
действия или бездействия на административните органи -
от момента на преустановяването им. Следователно и предвид това, че лихвата се иска от
по-късен момент, искането ще следва да се уважи, както е направено като,
считано от 08.07.2022 г. /датата на депозиране на иска в съда/, се присъди
законна лихва върху обезщетението от 560 лева.
При този изход на производството и е приложима
разпоредбата на чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, съобразно с
която съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един
адвокат, когато ищецът е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
В случая от страна на ищеца се претендира единствено
осъждане на ответника за адвокатско възнаграждение в полза на адвоката,
представлявал ищеца в производството по реда на чл.38 от ЗА. От
приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че адвокатът К., упълномощен от ищеца за представителство по
делото, е следвало да представлява последния безплатно
като лице, което е материално затруднено, сиреч
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Поради това и според съда са налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адв. А.К. да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и в случая, съобразно с нормата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, което, с оглед на това, че следва да се присъди
съразмерно на уважената част иска, така
изчислено по съразмерност възлиза на 72,80 лева.
Що се
касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то
същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице
частично отхвърляне на исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото
правило на чл.78,
ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да
бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.
София, да заплати на С.И.И. с ЕГН ********** *** сумата
от 560 лв. / петстотин и шестдесет
лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в рамките на периода от
28.01.2022 г.
до 23.06.2022 г. включително, в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се
в липса на достатъчно жилищна площ в условията
на задържане в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата на
обезщетението, считано от 08.07.2022 г. до окончателното ѝ изплащане,
като
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата до
пълния ѝ предявен размер от 10 000 лева, както и по
отношение на останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, а така също
и за частта на исковия период от 01.10.2021 г. до 27.01.2022 г. и от 24.06.2022
г. до 30.06.2022 г.,
като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София да заплати на адв. А.В.К.,*** с
прерсонален номер ****, със служебен адрес гр. Пловдив, бул. “Шести септември“ № 169, ет.1
сумата от 72,80 лв. /седемдесет и два лева и осемдесет
стотинки/,
съставляваща адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: