Р Е Ш Е Н И Е
№................../...................2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на шестнадесети февруари 2023 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Александрина Янева и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 15/2023 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от К.Ж.Ж. срещу решение №1511/14.11.2022г.
по н.а.х.д. № 20223110202330/2022г. по описа на Варненския районен съд, с което
е потвърдено наказателно постановление № 22-0819-001583/11.05.2022г., издадено
от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Варна, с което на
касатора на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
са наложени глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаване на материалния закон
и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че в НП липсват
изискуемите от чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити - описание на нарушението, дата и
място на извършване, къде е извършено, обстоятелства, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават. Твърди, че по делото липсват данни К.Ж. да е извършил
описаното нарушение, както и, че описаното обвинение е непълно и неясно. Излага
доводи за наличие на неяснота за начина, по който е образувано административно-наказателното
производство, като сочи, че посочването на чл. 36, ал. 2 ЗАНН не може да
замести АУАН. Сочи, че липсва наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за
прекратяване на регистрацията на автомобила. Изтъква, че не се установява
автомобилът да е бил без табели с регистрационни номера и без СРМПС част ІІ,
както е изискванeто на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, за да бъде прекратена
регистрацията на автомобила. Касаторът настоява, че не му е връчвана ЗП ПАМ, тъй
като той все още не е бил отразен като собственик на автомобила в регистрите на
сектор ПП – Варна. Заявява, че не знае, нито може да предполага, че
регистрацията на МПС, което управлява може да бъде прекратена без негово
знание. Сочи, че неправилно въззивният съд приема, че деянието е извършено
виновно от наказаното лице предвид Постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство по пр. пр. № 4599/2022 г. по описа на ВРП. Заявява, че
от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че Ж. е извършил нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, наказуемо по
чл. 177, ал. 1 от ЗДвП. Изтъква, че касаторът е извършил нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 2 , чл. 145, ал. 2 или на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а не на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Иска отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него
наказателно постановление. С писмени бележки касаторът поддържа изложените в
жалбата доводи и направени искания и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът –
Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, по съображения,
подробно изложени в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки с.д.
2306/14.02.2023г., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението
на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН. В случай на уважаване на касационната жалба и претендиране на
разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им в минимален
размер.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
потвърденото от Варненския районен съд наказателно постановление, К.Ж. е бил
наказан за това, че на 03.03.2022г. е
управлявал собствения си лек
автомобил БМВ, рег. №
В 5601 НР, който не е бил регистриран по надлежния ред, предвид служебно
прекратената му регистрация на 21.02.2022г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
За да
потвърди обжалваното пред него наказателно постановление, Варненският районен
съд е приел, че Ж. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация,
причина за което било неговото неправомерно поведение, тъй като в двумесечен
срок от придобиването на превозното средство не изпълнил задължението си по чл.
3, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. /Наредбата/ да
регистрира придобитото МПС. В резултат на което на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 21.02.2022 г., регистрацията на автомобила била прекратена служебно и
автоматично. Въззивната инстанция приела, че уведомяването от страна на
органите на МВР на собственика на автомобила за прекратяване на регистрацията
му по служебен път, не е част от фактическия състав на служебната
дерегистрация, поради което нарушението е извършено от обективна страна. Въззивният
съд е приел, че незнанието на факта, че управляваният от въззивника автомобил е
със служебно прекратена регистрация, се дължи на неправомерното поведение на Ж.,
поради което нарушението е осъществено от субективна страна при непредпазлива
форма на вината. Съдът е отчел, че в конкретния случай не са налице специфични
обстоятелства, които да го отличават от обикновените случаи на нарушения по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП поради което не са налице основания за приложеното на чл. 28
от ЗАНН.
Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора в
настоящото производство за неправилност на съдебното решение, поради липса на
съставомерно административно нарушение, обуславящо издаването на наказателното
постановление, като изцяло споделя направените от районния съд изводи относно
безспорната установеност от обективна и субективна страна на вмененото на
водача нарушение.
В касационната жалба по същество са преповторени възраженията,
направени и във въззивното производство, които са намерили своя подробен и
компетентен отговор в обжалваното решение.
В случая не е спорно обстоятелството, че касаторът Ж. не е
пререгистрирал автомобила в двумесечния срок, видно от собственоръчно
попълненото сведение от 03.03.2022г.
Законово определение за
регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст „регистрация“ е административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл.4, ал. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими
към настоящия казус, обосновават извода, че след валидно осъществена промяна на
собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна
на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство
в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т. е. състоянието на превозното средство „нерегистрирано
по надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка последица от неизпълнение в срок на
задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Администрацията няма задължение за
уведомяване на собственика, че регистрацията на пътно превозно средство е
прекратена, видно от разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като
прекратяването възниква автоматично по силата на закона. В тази връзка следва
да се посочи, че в чл.18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, е регламентирано, че прекратяването на
регистрацията по чл. 18, т. 2 - служебно, се извършва по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. В ал. 2 на същата разпоредба са изрично изложени случаите, при които
се уведомява собственикът, като т. 10 не е посочена, с оглед на което
възражението за неуведомяване на касатора за прекратената регистрация, се явява
неоснователно.
В тази връзка изискването за отнемане на регистрационния талон и
регистрационните табели е предвидено при служебно прекратяване на регистрацията
на основание чл. 143, ал. 11 от ЗДвП в случаите на глава шеста по ЗДвП - чл.
171 и сл. от ЗДвП, което е различно основание за служебно прекратяване на
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство и очевидно е неотносимо
за процесния случай, каквито касационни възражения има наведени.
Неоснователно се явява и последното оплакване на касатора, че наложеното
административно наказание е незаконосъобразно тъй като има постановен отказ за
образуване на досъдебно производство от 20.04.2022г. Независимо, че е налице
произнасяне от Районна прокуратура – Варна не е налице хипотезата на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН, респ. липса на образувана административна преписка или
прекратена такава с мотивирана резолюция на АНО, поради което обосновано и
законосъобразно се явява издаването на атакуваното наказателно постановление
въз основа на процесния АУАН. Прекратяването на административно-наказателното
производство е изцяло от компетентността на органите по чл. 47 от ЗАНН, а в
случая върху процесния АУАН липсва каквото и да е отбелязване, удостоверяващо
изявление на компетентния орган за прекратяване на преписката. В случая се
касае за отказ да се образува досъдебно производство, предвид наличието на
основание по чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, поради което прокурорът е приел, че
деянието следва да се квалифицира като административно нарушение по ЗДвП и е
изпратил преписката на Началник сектор „ПП“ – ОД на МВР Варна за завършване на
административно-наказателното производство и реализирането на административно-наказателна
отговорност.
Във връзка с горното неоснователно касаторът твърди, че тъй като
прокурорът от ВРП е констатирал липса на субективен елемент на деянието за
същото не може да се търси административно-наказателна отговорност от
извършителя. Констатациите на районния прокурор касаят единствено и само
състава на престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, което деяние е различно от административното
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. В настоящата хипотеза, касаторът е бил длъжен да знае за обстоятелството, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред след
придобиването му, и е могъл да предположи, че превозното средство е
дерегистрирано, което
обуславя от субективна страна наличието на непредпазлива форма на вината. След като собственика
на автомобила не е изпълнил задължението си да го регистрира по надлежния ред
предвиден в закона, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му, предвид принципа „ignorantia legis neminem excusat“ (незнанието на закона не е извинение).
Следователно
касационният състав споделя извода на въззивния съд, че К.Ж. е извършил нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП непредпазливо в хипотезата на чл. 11, ал. 3,
предл. 1 от НК – „... когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди...“. Извършеното
непредпазливо деяние не е изрично предвидено от закона за освобождаване от административно-наказателна
отговорност, поради което съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН е наказуемо.
Касационната
инстанция намира, че правилно К.Ж. е подведен под административно-наказателната
отговорност чрез налагане на наказания в
минималния размер по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за това, че е управлявал моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
По представените
съображения, касационният съдебен
състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на
материалния закон и при липса на заявените в касационната жалба основания за
неговата отмяна, поради което е дължимо оставянето му в сила.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност, съдът намира, че в полза на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от
АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен
съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1511/14.11.2022 г. на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20223110202330/2022 година.
ОСЪЖДА К.Ж.Ж. с ЕГН **********
с адрес: *** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.