Р Е Ш Е Н И Е
04.11.2019
г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на 3 октомври |
Тринадесети наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |
КРАСИМИР ДИМИТРОВ |
Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ
НАХД № 1749 по описа за 2019 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на А.А.А., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 35-0000202 от 02.08.2019 г. на Началник на ОО “АА” – град Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложил А.А.А., глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв., за извършено нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС във вр. с Приложение 5, Част II, Раздел 1, т. 2,, б. „а“ от същата наредба.
В жалбата декларативно се твърди, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, че не е налице обективната страна на нарушението, както и че неговото установяване не е подкрепено с доказателства. Поради това и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят А.А.А., редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.
По същество адв. ***от АК - Ловеч изразява становище, че следва да се отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като навежда своите доводи.
Административно-наказващият орган ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, редовно призован, не се представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Атакуваното наказателно постановление № 35-0000202 от 02.08.2019 г. е издадено от Началник на ОО “Автомобилна администрация” – гр. Плевен въз основа на Акт с бланков № Серия А-2018 № 265428 от 16.07.2019 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:
На 09.07.2019г. около 13:40 часа в гр.Плевен ул. „***“ /в пункт за ПТП В.Д.В.-Плевен ЕООД притежаващ разрешение №455 при извършване на проверка във връзка с извършвани съмнителни прегледи на МПС отразени в НС Прегледи на ИААА е установено, че г-н А.А.А. в качеството си на председател на комисия за извършване на периодични технически прегледи допуснал следното нарушение:
-На 03.01.2019г. след започване на
технически преглед на товарен автомобил от кат.Ж с рег.№***, марка „***“
получава резултат „Има задължения за МДТ“ от автоматичната проверка в
информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредба Н-32 от
- нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС
във вр. с Приложение 5, Част II, Раздел 1, т. 2,, б. „а“ от същата
наредба
Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
ПО
СЪЩЕСТВО НА СПОРА:
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно-наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН-а и НП-то.
Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в
тежест на административно-наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се, при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ.
Следва да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както
и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП-то, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато обаче са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП-то е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т.е. дали има извършено административно
нарушение.
Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП-то следва
да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението.
Едва когато НП-то е законосъобразно и се
докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса
за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Както АУАН,
така и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощени за
това лица, притежаващи нужната за това компетенция съгласно приложената Заповед
№ РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията. Посочено е в какво се състои нарушението, дадена е правна
квалификация на същото, индивидуализиран е нарушителят, посочена е приложимата
санкционна разпоредба, както и вида и размера на административната санкция.
Съдът обаче намира, че при съставяне на АУАН-а и НП-то е допуснато съществено процесуално нарушение – неспазване нормата чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени в пълнота релевантните обстоятелства около извършване на твърдяното нарушение.
Непълнотата е
дотолкова съществена, че препятства изобщо възможността да се прецени има ли
извършено нарушение. Касае се за
това, че в НП-то не е посочено данъкът за коя година не платен, за да се
прецени съставомерността в поведението на жалбоподателя!!!
Съгласно чл.60, ал.1 от Законът за местните данъци и такси /ЗМДТ/ данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, като на предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. Ал.6 на чл.60 от ЗМДТ посочва, че заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство.
Систематичното място на ал.6 в чл. 60 от ЗМДТ, както и редакцията на текста не оставя каквото и да било съмнение, че законодателят под понятието „дължим данък“ има предвид дължимият данък за съответната календарна година, през която се извършва годишния технически преглед. Посочената разпоредба има специален характер по отношение на ал.1 /за сроковете/, тъй като поставя специално изискване данъкът за календарната година, през която ще се извърши техническият преглед на автомобила, да е платен; поставя това като условие за възможността изобщо да бъде извършен технически преглед на автомобила.
В чл.60, ал.1 от ЗМДТ е посочено, че данъкът е дължим за текущата година и са посочени две дати като крайни срокове за заплащането на вноски - до 30 юни и до 31 октомври „на годината, за която е дължим“. Т.е. самият законодател е указал, че данъкът е платим, т.е. дължим от първи януари на текущата година /за която е дължим/, най-късно до посочените дати.
Сходно е и положението с Приложение 5, Част ІІ,
Раздел 1, т.2, б.“а“ към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, според
която, т.2 (Нова – ДВ, бр. 73 от
Преди началото на прегледа председателят на комисията проверява представените документи. След започване на прегледа проверява резултатите от автоматичната проверка в информационната система по чл. 11, ал. 3 за наличието на платени:
а) задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и задължителна застраховка "Злополука" на пътниците – когато такава се изисква;
В случая от АУАН-а и НП-то не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя - дали за това, че за превозното средство не е представен документ за платен данък върху превозното средство, че не е представен документ за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и задължителна застраховка "Злополука" на пътниците или за това, че прегледът е осъществен без изобщо за превозното средство да е заплатен данъкът, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля Л.Ц.Б., както и словесното обвинение изписано в АУАН-а и НП-то, но не е посочена конкретна законова разпоредба вменяваща забрана за извършване на преглед на МПС за което не е платен данък (конкретната норма от Приложение 5, част ІІ , т.2, б. „б“ към Наредбата).
Следва да се отбележи още, че вменената като нарушена от жалбоподателя норма на чл. 43, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредбата е бланкетна (вменява задължение за недопускане извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата) и следва да бъде запълнена с друга норма регламентираща конкретно правило за поведение.
Във връзка с дотук изложеното и с оглед субективната страна на нарушението, следва да бъде отбелязано, че в обстоятелствената част на обжалваното НП не са посочени обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават. Буквално е пресъздадена нормата на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, във вр. с Приложение 5 Част II, Раздел 1, т. 2, б. «а» от същата наредба.
От отразеното в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление е неясна волята на наказващия орган, а именно: коя от формите на изпълнителното деяние счита, че жалбоподателят е осъществил при извършване на нарушението.
Това при всички случаи е процесуално нарушение, тъй като е нарушена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Това нарушение е от категорията на съществените такива, понеже пряко засяга правото на защита на наказаното лице.
Жалбоподателят следва да знае какво точно нарушение му се вменява, че е извършил, същото следва да е отразено и описано с всичките си елементи и признаци от състава, за да може той да организира и реализира правото си на защита в пълен обем.
Не на последно място, това нарушение препятства и съда в настоящето производство относно преценката му осъществено и доказано ли е по несъмнен начин вмененото на жалбоподателя нарушение във всичките му елементи, както от обективна, така и от субективна страна.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено, а жалбата - да се уважи.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000202 от 02.08.2019 г. на Началник на ОО “АА” – град Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложил А.А.А., с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв., за извършено нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС във вр. с Приложение 5, Част II, Раздел 1, т. 2,, б. „а“ от същата наредба, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: