Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, №
1550 /
30.12.2022Г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шести декември, през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 1437 по описа за 2022
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.118 и сл. от КСО.
Жалбоподателят
М.И.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 11, чрез адвокат Н.М.,***
е оспорил решение № 1012-02-329#1
от 15.12.2021г. на директора на ТП на НОИ
гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-3499#1 от 24.11.2021г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на основание чл.68, ал.1-3 от КСО му е
отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят
счита, че неправилно административният орган е приел, че времето на редовна
военна служба за периода 20.03.1974г. – 30.03.1976г. не се зачита за действителен
осигурителен стаж.
Жалбоподателят
иска съдът да отмени оспореното решение. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Депозира писмено становище.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище.
ФАКТИ:
Със
заявление вх.№ 2113-02-3499/17.11.2021г. М.И.Х. е заявил отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст (л.40-42). Към заявлението е приложена трудова
книжка № 11 (л.20), съгласно която:
-
за периода 02.10.1972г. – 15.03.1974г. (1 година 5 месеца и 13 дни) е полагал
труд като „тракторист“ в МТС „Руен“;
-
за периода 24.01.1977г. – 23.02.1979г. (2 години и 29 дни) е полагал труд като
„шофьор“ в МЗ „Спартак“;
-
за периода 05.05.1979г. – 31.07.1979г. (2 месеца и 26 дни) е полагал труд като
„шофьор“ в ЖП „Люляково“;
-
за периода 17.03.1980г. – 18.04.1980г. (1 месец и 1 ден) е полагал труд като
„шофьор“ в МЗ „Спартак“;
Към
заявлението са приложени още:
-
удостоверение УП-3 № 61 от 30.05.2008г.,
издадено от Потребителна кооперация „Начало“, с.Люляково, съгласно което М.И.Х.
е полагал труд като „шофьор“ за периода 18.04.1980г. – 30.06.1989г. (9 година 2
месеца и 12 дни) (л.37);
-
удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 101 от 13.03.2006г.,
съгласно което М.И.Х. и М.Й.Й.са едно и също лице (л.38) и
-
удостоверение, издадено от директора на Дирекция „Държавен военноисторически
архив“, с което Държавният военноисторически архив удостоверява, че М.И.Х. е
бил на наборна военна служба в частите
на армията от 20.03.1974г. до 30.03.1976г. (л.36).
На
18.11.2021г. е извършена справка в Регистъра на осигурените лица на НОИ при
пенсиониране за обобщени суми по осигурители, години и трудови договори на М.И.Х.,
ЕГН ********** и е установено, че липсват данни за лицето (л.32).
На
същата дата са извършени справки и от Персоналния регистър на НОИ за
осигурителните периоди от 01.01.2005г. до 31.12.2021г. (л.33) и от 01.01.2000г.
до 31.12.2004г. (л.34) при пенсиониране за М.И.Х., ЕГН **********, където също
липсват данни за лицето.
На
същата дата от ТП на НОИ гр.Бургас е изготвен опис на осигурителния доход на М.И.Х.
(л.39), съгласно който осигурителният стаж за периода 02.10.1972г. –
15.03.1974г. на длъжност „тракторист“ в МТС „Руен“ в размер на 1 година 5
месеца и 13 дни от ІІ категория е превърнат към ІІІ категория в размер на 1
година 9 месеца и 24 дни, а стажът за периода 05.05.1979г.-31.07.1979г. на
длъжност „шофьор“ в ЖП Люляково не е зачетен. Общия зачетен стаж (първа и втора
категория без превръщане по реда на чл.104 от КСО), като действителен
осигурителен стаж е в размер на 12 години 9 месеца и 25 дни, като не е зачетен
за действителен осигурителният стаж в размер на 2 години и 11 дни военната
служба.
С
разпореждане с изх. № 213-02-3499#1
от 24.11.2021г. (л.30) на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ
гр.Бургас, на М.И.Х. на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е отказана пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В
разпореждането осигурителният стаж на лицето (при възраст към датата на
заявлението от 67 години 5 месеца и 4 дни) е посочен както следва:
-
осигурителен стаж от II
категория труд – 1 год. 5 месеца и 13 дни;
-
осигурителен стаж от III
категория труд – 13 год. 4 месеца и 23 дни;
На
основание чл.104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към III категория труд е определен
в размер на 15 години 2 месеца и 17 дни, а действителния осигурителен стаж е
определен на 12 години 9 месеца и 25 дни. Посочено е, че е налице недостигащ
осигурителен стаж по чл.68 от КСО в размер на 23 години 9 месеца и 13 дни.
Прието,
че на лицето не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като
не отговаря на условието за наличие на 39 години и 9 месеца осигурителен стаж;
по чл.68, ал.1-2 от КСО, във връзка с чл.9а, ал.2 от КСО, тъй като
недостигащият стаж е повече от допустимите 5 години осигурителен стаж и по
чл.68, ал.3 от КСО, тъй като не отговаря на условието за не по-малко от 15
години действителен осигурителен стаж.
Разпореждането
е обжалвано (л.16-18) пред директора на ТП на НОИ гр.Бургас. В жалбата се твърди,
че с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 от КСО осигурителният стаж на редовна
военна служба следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по
смисъла на §1, т.12 от ПЗР на КСО.
С
обжалваното решение с изх. № 1012-02-329#1
от 15.12.2021г. (л.13-15) директорът на ТП на НОИ, гр.Бургас е оставил в сила
обжалваното разпореждане. Изложени са мотиви по спорния период, като органът е
приел, че за да бъде признат даден стаж за действителен осигурителен стаж са
необходими две предпоставки: 1. наличие на трудово, служебно правоотношение и
извършена работа, по отношение на която лицето подлежи на осигуряване и 2.
Внесени осигурителни вноски за инвалидност, старост и смърт. Сочи, че военната
служба не е нито трудово, нито служебно правоотношение, предвид което не се
зачита за действителен осигурителен стаж.
Решението
е връчено на жалбоподателя на 03.08.2022г. по пощата с обратна разписка чрез
адв. Н.М.. Жалбата сезирала съда е подадена чрез административния орган по
пощата на 09.08.2022г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалваното
решение, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е основателна.
Процесното
решение № 1012-02-329#1
от 15.12.2021г. е издадено от компетентен административен орган по смисъла на
чл.117, ал.3 от КСО – директора на ТП на НОИ гр.Бургас. Същото е в предвидената
от закона писмена форма.
Съгласно
чл.68, ал.1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива
при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10
месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години
и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия
ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1.
до 31 декември 2029г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка
календарна година, а от 1 януари 2030г. – с по 3 месеца за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст;
2.
до 31 декември 2017г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1
януари 2018г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на
65-годишна възраст.
Съгласно
чл.68, ал.2 от КСО от 31 декември 2016г. осигурителният стаж по ал.1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
Съгласно
чл.68, ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до
31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.
По
делото не е спорно, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст – 17.11.2021г., М.И.Х. е навършил 67 години 5 месеца и 4 дни,
както и че същият е нямал към тази дата осигурителен стаж 39 години, поради
което не е спорно и, че лицето не отговаря на условията за отпускане на пенсия
по чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
По
делото е спорно дали жалбоподателят отговаря на условието на чл.68, ал.3 от КСО
за най-малко 15 години действителен, тъй като е оспорен периода от 20.03.1974г.
до 30.03.1976г. (2 години и 11 дни), когато жалбоподателят
е
бил на наборна военна служба, доколкото административният оран счита, че
военната служба не може да се признае за действителен осигурителен стаж.
Легална
дефиниция на понятието „действителен стаж“ е дадена в §1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО, според която „действителен стаж“ е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита и периодът на наборната или мирновременна алтернативна служба, който
стаж според разпоредбата на чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС) се определя от трета категория.
В
разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО е уредено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
Според
действалата към момента на отбиване на наборната военна служба разпоредба на
чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) времето,
прекарано в редовна военна служба се зачита се за трудов стаж от III категория.
Съгласно
чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България (отм.),
действал към периода 20.03.1974г. – 30.03.1976г., във връзка с чл.9 от същия
закон, наборната военна служба е била действителна и задължителна за мъжете,
т.е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие същото да полага друг вид труд по трудово или приравнено
правоотношение.
По
делото не е спорно, че жалбоподателят е отслужил наборна военна служба през
периода 20.03.1974г. – 30.03.1976г., поради което този период от 2 години и 11
дни следва да му бъде зачетен за действителен осигурителен стаж от трета
категория и съответно същият да участва в общия сбор при преценка на правото за
лична пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. В този смисъл е и трайната съдебна
практика: решение № 9720 от 1.11.2022г. на ВАС по адм.д. № 3532/2022г., решение
№ 6152 от 22.06.2022г. на ВАС по адм.д. № 1422/2022г., решение № 2401 от
15.03.2022г. на ВАС по адм.д. 10914/2021г., решение № 1052 от 04.02.2022г. на
ВАС по адм.д. № 8684/2021г., решение № 6845 от 08.05.2019г. на ВАС по адм.д. №
4145/2018г., решение № 10831 от 27.10.2021г. на ВАС по адм.д. № 5794/2021г. и
др.
Действителният
осигурителен стаж е правилно определен от ръководителя на пенсионното
осигуряване (с изключение на периода на военна служба), като е зачетен стажът на
М.И.Х. от първа и втора категория без превръщане по чл.104 от КСО, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.15, ал.4 от НПОС задължение за превръщане на стажа
от втора в трета категория възниква за административния орган само при извършване
на преценка на правото на пенсия за ОСВ по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО (решение №
10831 от 27.10.2021г. на ВАС по адм.д. № 5794/2021г.). Към определеният от
органа действителен стаж в размер на12 години 9 месеца и 25 дни обаче, предвид
изложеното по-горе, следва да се прибави и периода на военна служба в размер на
2 години и 11 дни и така действителния осигурителен стаж става 14 години 10
месеца и 6 дни, като отново не достига необходимия действителен осигурителен
стаж от 15 години по чл.68, ал.3 от КСО.
В
случая следва да се отбележи, че в административното производство е останал
неизяснен представения от жалбоподателя осигурителен стаж за времето от
05.05.1979г. до 31.07.1979г. (2 месеца и 26 дни) в ЖП Люляково. В решението на
директора на ТП на НОИ – Бургас е посочено, че това е така, тъй като същият не
оказва влияние за правото на пенсия по подаденото заявление от 17.11.2021г. С
добавянето на периода на военна служба към действителния осигурителен стаж
обаче положението се променя. Този осигурителен стаж от 2 месеца и 26 дни е от
решаващо значение, за да бъде направена преценка за наличието на предпоставката
от 15 години действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО. От
административният орган не са изложени мотиви, защо този стаж не е зачетен.
Единственият аргумент за незачитането му е, че същият не е оформен съгласно
изискванията на действащата към този момент нормативна уредба, но без да е
посочено коя е тази уредба и точно в какво се изразява неправилното оформление.
Административният орган, издал обжалваното разпореждане, не е положил усилия да
се снабди служебно с документи относно труда, който жалбоподателят е положил в
ЖП Люляково през периода 05.05.1979г. – 31.07.1979г.
Като
не е изпълнил това си задължение, административният орган е издал оспореното
разпореждане при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на разпоредбата
на чл. 35 от АПК.
С
оглед на горното, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като
се отмени обжалваното решение и преписката се изпрати обратно на органа на осн.
чл.173, ал.2 от АПК за ново произнасяне по заявлението на М.И.Х. за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО, при
съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.
Предвид
изхода на спора и своевременно направено искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски, на основание чл.143, ал. 1 от АПК, в полза на същия
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 360 лв., от които 10 лв. -
заплатена държавна такса и 350 лв. - заплатено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран
от това и на основание чл.118 от КСО, във връзка с чл.172, ал. 2 и чл.173, ал.2
от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1012-02-329#1 от 15.12.2021г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с
което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-3499#1 от 24.11.2021г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на
основание чл.68, ал.1-3 от КСО на М. И.Х. е отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА
преписката на директора на ТП на НОИ Бургас за ново произнасяне по заявление с
вх. №2113-02-3499 от 17.11.2021г. на М.И.Х. съобразно задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ Бургас да заплати на М.И.Х., ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 360 лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: